№ 505
гр. Благоевград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500563 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3619/24.04.2025
г., подадена от „ВиК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Петрич, ул.“***“ № 6, представлявано от И.Х., против
Решение № 133 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 1670/2024 г. по описа
на РС – Петрич в частта, в която е отхвърлен иска за признаване за установено
по отношение на „БЕЛАТУР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.„***“ № 21, че дължи на „ВиК“ ЕООД гр. Петрич, с
ЕИК: *********, сумата над 1 599.36 лв. до 10 348.80 лв., представляваща
неизплатена главница за предоставени водоснабдителни и канализационни
услуги за периода от 17.05.2024 г. 12.06.2024 г., отчетени с водомер №
20101021219, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
06.08.2024 г., до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1244/2024
г. по описа на РС-Петрич.
С жалбата се поддържа становище за неправилност, необоснованост и
1
немотивираност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му при
погрешен анализ на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не
е установено ответното дружество да е собственик или вещен ползвател на
процесния водоснабден имот. Обръща се внимание, че съдът е кредитирал
като писмено доказателство служебна бележка, издадена от председателя на
ПК "Струмешница", която няма доказателствена стойност. Въззивникът се
позовава на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реса за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Отбелязва се, че срещу
ответника има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от РС-Петрич с предмет отново задължения за предоставени
ВиК услуги, по която не е депозирано възражение и е издаден изпълнителен
лист № 593/29.09.2023 г. Според въззивника, по образуваното изп.дело,
ответното дружество е изплатило задълженията си. Доколкото влязлата в сила
заповед се ползва със сила на пресъдено нещо, въззивникът се позовава на
този ефект за установяване качеството потребител на ВиК услуги по
отношение на ответното дружество.
Възразява се и срещу присъдените на ответника разноски.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Петрич и да уважи изцяло ищцовата претенция.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна
"Бератур" АД в законоустановения двуседмичен срок.
С отговора се поддържа становище за допустимост, но неоснователност
на депозираната жалба. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност
на обжалвания съдебен акт. Обръща се внимание, че от страна на
първоинстанционния съд е направен подробен доклад по делото, срещу който
не е направено възражение от ищцовата страна. Според въззиваемия,
въззивникът не е доказал разпределения в негова тежест факт относно
наличието на облигационно провоотношение между страните с предмет
доставка на ВиК услуги в процесния имот, представляващ ресторант
"Сондата". Отделно от това се сочи, че последният е собственост на трето
лице - "Ван петрол груп" АД, като ответното дружество не е и негов
2
ползвател.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение като присъди на ответника направените от
него разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощен
представител, който поддържа подадената жалба и депозира писмени бележки
по съществото на спора. Въззиваемата страна не изпраща представител, взема
писмено становище.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
При преценката за допустимост, която въззивният съд е длъжен
служебно да извърши на проверявания първоинстанционен акт, се установи,
че решението на РС-Петрич е частично недопустимо. Видно от приложения
на л.33 от първоинстанционното производство изпълнителен лист, издаден на
29.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, със същия е
осъдено дружеството „Булатур“ АД да заплати на „ВиК“ ЕООД гр.Петрич
консумирана вода за периода от 29.11.2020 г. до 30.03.2022 г., отчетена с
водомер № 20101121989.
Доколкото е налице частично съвпадение на настоящата претенция и
разгледаната по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, за която има
влязъл в сила съдебен акт, то пререшаването на спора е недопустимо и
постановеното решение на РС-Петрич по гр.д.№ 1670/2024 г. следва да бъде
обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за установяване на
задължение на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 31.12.2021
г. до 30.06.2022 г., отчетена с водомер № 20101121989.
В случая тъй като не е конкретизиран нито в настоящето производство,
нито в това по ч.гр.д.№ 1091/2023 г. по описа на РС-Петрич, месечен размер на
задълженията, същият следва да се определи от съда по реда на чл.162 от
3
ГПК, като за периода от 31.12.2021 г. до 30.06.2022 г. следва да се приеме, че
той възлиза на 1750 лв. /определен при допускане, че включените в исковия
период месечни задължения имат идентичен размер/.
В съответствие с дадените в т.13 от ТР 4/2014 г., постановено по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТКВКС, задължителни указания, съдът с настоящия съдебен
акт следва да обезсили за посочения период и размер и издадената по ч.гр.д.№
1244/2024 г. по описа на Районен съд-Петрич заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният
съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира
за нужно да посочи следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 1244/2024 г. по описа на РС-
Петрич, е видно, че въз основа на подадено от „ВиК“ ЕООД гр.Петрич, ЕИК
*********, заявление, на 08.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Белатур“ АД, ЕИК *********,
4
за следните суми: сумата 10 348.80 лв, представляваща главница, дължима за
доставена вода за периода от 17.05.2024 г. до 12.06.2024 г., отчетена с водомер
№ 20101021219, както и за периода от 31.12.2021 г. до 27.06.2024 г., отчетена с
водомер № 20101121989, за водонснабден имот с адрес гр.Петрич, ул.“Цар
Борис III“ № 21, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.08.2024 г., до погасяването и сумата от
206.98 лв., представляваща направени съдебни разноски за заплатена
държавна такса по делото.
На 03.09.2024 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя
е изпратено и получено на 24.09.2024 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1
от ГПК.
При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето
производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Въззивникът претендира установяване спрямо въззиваемата страна
наличието на задължения, произтичащи от доставени, но незаплатени ВиК
услуги по доставка, пречистване и отвеждане на вода, както следва: 1/ за имот
с адрес гр.Петрич, ВОД 3 град, в размер на 1599.36 лв. за периода от
17.05.2024 г. до 12.06.2024 г., отчетено с водомер 20101021219 и 2/ за имот с
адрес гр.Петрич, Сондата, в размер на 8749.44 лв. за периода от 31.12.2021 г.
до 27.06.2024 г., отчетено с водомер 20101121989.
В депозирания пред РС-Петрич, отговор на исковата молба по чл.131 от
ГПК, „Булатур“ АД, е признало иска за 1599.36 лв., но е оспорил предявеното
вземане за другото място на консумация с мотив, че ресторант Сондата не е
собственост на ответника, нито пък последният е негов ползвател. На
самостоятелно основание, това вземане е оспорено и поради липсата на
реално доставено количество питейна вода, формираща размера на
задължението, поради обстоятелството, че ВиК операторът не е собственик на
„външен водопровод за таверна „Свети Иван“, че средството за търговско
измерване, с което е отчетено количеството вода не е технически изправно и
поради частично погасяване по давност.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено
5
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по
силата на което ищецът да е доставял и отвеждал вода от имота на ответника
през исковия период, по количество и цени, формиращи цената на иска, която
да не е заплатена от ответника.
В чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, изчерпателно са изброени потребителите на ВиК
услуги и това са следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ не
установи ответното дружество да попада в една от изброените по-горе три
хипотези. Нещо повече – с представените на 05.02.2025 г. от „Ван петрол
груп“ АД документи /съобразно определението на съда от 18.12.2024 г./, се
разколебават твърденията на ВиК дружеството, доколкото същите
установяват, че именно „Ван петрол груп“ АД е собственик на процесния
ресторант Сондата, като той е закупен през 1996 г. Доказателства за
учредяване на право на ползване върху имота в полза на ответното дружество
„Белатур“ АД, въз основа на което може да възникне правоотношение по
доставка на ВиК услуги, не са представени. Не са ангажирани доказателства, а
липсват и твърдения, за възникване на правоотношение между страните на
друго основание.
В случая е ирелевантно дали за предходен момент ответникът е
заплащал задължения за процесния имот, още повече, че категорични
доказателства и за този факт не се събрани. Действително, пред РС-Петрич са
представени разписки за плащане, но същите не установяват лицето, погасило
задълженията, а единствено, че това са задължения, начислени по партида,
водена на името на „Белатур“ АД. Липсата на възражение срещу издадена
6
заповед за изпълнение и снабдяване на ВиК оператора с изпълнителен лист в
друго производство също не може да служи като доказателство, дори и като
индиция, за възникване на правоотношение между страните, още повече, че се
касае за различни периоди на доставка.
Ето защо, настоящият състав намира, че решението на РС-Петрич в
обжалваната част, в която е допустимо и са отхвърлени исковете на „ВиК“
ЕООД, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемото дружество
„Белатур“ АД. По делото обаче не се установи последният да е извършил
такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 133 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№
1670 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, в обжалваната му
част, в която е отхвърлен иска на „ВиК” ЕООД гр.Петрич за признаване за
установено по отношение на „Белатур“ АД, че това дружество дължи на
„ВиК” ЕООД гр.Петрич, сумата от 1750.00 лв. за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 31.12.2021 г. до
30.06.2022 г., отчетена с водомер № 20101121989, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1670/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, в частта, в
която е разпоредено „БЕЛАТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.„***“ № 21, да заплати на „ВиК“ ЕООД гр. Петрич,
с ЕИК: *********, задължения за доставена, отведена и пречистена вода за
периода от 31.12.2021 г. до 30.06.2022 г. в размер на 1750.00 лв., отчетена с
водомер № 20101121989 и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1670 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, в обжалваната
му част, в която е отхвърлен иска на „ВиК” ЕООД за признаване за установено
7
по отношение на „Белатур“ АД, че това дружество дължи на „ВиК” ЕООД
суми за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода
от 01.07.2022 г. до 27.06.2024 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез
ОС-Благоевград до ВКС, в 1-месечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8