Решение по дело №1098/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1012
Дата: 7 март 2014 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20131200501098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

3.8.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.10

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20124100500780

по описа за

2012

година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № .../....2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. Великотърновският Районен съд е определил мярка за закрила против домашно насилие спрямо Ц. Н. Д., за извършено насилие на ...2012г., изразяващо се в нанасяне на удари по главата, ритници с крака по тялото и по долните крайници, стискане по шията, като е задължил М. И. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. Н. Д., отстранен е М. Д. от съвместно обитаваното от него и Ц. Д. жилище в с. Л. за срок от 15 месеца. За същия срок е наложена забрана на М. И. Д. да приближава жилището на Ц. Д., както и местата за социални контакти, които тя посещава.

Наложена е глоба на М. Д. в размер на 200лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. И. Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. На посочената от молителката в молбата й дата ...2012г. срещу ...2012г. въззивникът твърди да е бил с приятели, както и че не е упражнил домашно насилие спрямо съпругата си. Фактите, изложени в декларацията на молителката, били неверни и недоказани. Отстранявайки Д. от съвместно обитаваното семейно жилище ±ъдът не съобразил, че то е част от производствена сграда, собственост на юридическо лице и че самият той ще бъде възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения. С подаване на молбата си молителката упражнила спрямо въззивника психически и физически тормоз.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне молбата за защита срещу домашно насилие.

В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа жалбата.

Въззиваемата –Ц. Д.- чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че поведението на ответника съдържа всички признаци на домашно насилие и че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд счита, че решението е изцяло валидно и допустимо.

По същество решението е частично неправилно, като неправилно е определена по времетраене мярката по чл. 5, ал.1 т. 2 и 3 от ЗЗДН.

Производството по делото е инициирано по молба на Ц. Д., която твърди, че спрямо нея на ...2012 около 0.00ч. ответникът Д. вдигнал скандал в къщи, нанесъл й многократни удари с юмрук по главата, стискал я за шията, многократно я ритал с крака по тялото и долните крайници, заявил, че ще я убие, заплашвал я, държейки в ръка ножове, вилици, отвертки. Наложило се в следствие на този акт молителката да напусне съвместно обитавания с ответника Д. и да заживее при дъщеря си, като твърди, че и след сочения инцидент се страхува от съпруга си и от последващи актове на домашно насилие от негова страна. Депозирана е декларация по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН с горното съдържание.

Ответникът по делото заявява, че изнесените в молбата и декларацията обстоятелства не отговарят на истината. Твърди, че на сочената от молителката дата е бил в дома си заедно със свой приятел.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителката и ответникът са съпрузи, като до ...2012г. са обитавали съвместно жилищни помещения, находящи се в производствена сграда, собственост на ЕООД „Е. И.” с. Л. .

Съгласно приложената към молбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН декларация по чл. 9, ал. 3 от същия закон на ...2012г. около 0.00ч. Д. предизвикал скандал в дома си, като нанесъл на Д. многократни удари с юмрук по главата, стискал я за шията, многократно я ритал с крака по тялото и долните крайници, заявил, че ще я убие, заплашвал я, държейки в ръка ножове, вилици, отвертки. Съгласно медицинско удостоверение от същата дата при преглед на молителката се установява, че тя има болезнени отоци по главата, кръвонасядане по лицето, болки в поясната област и гърдите. Посочено е, че при прегледа е съобщено от пострадалата за нанесен й побой в 0.00ч. на същия ден, като е удряна в областта на главата с юмрук, стискана за шията, ритана с крака по тялото и долните крайници. Заключението на извършилия прегледа лекар е,че е възможно травмите да са получени по начина, описан от молителката.

По делото е разпитан един свидетел, който твърди, че на сочената от молителката дата, във времето, посочено в декларацията, е бил заедно с ответника в дома му и в посоченото време не е имало инцидент между ответника и съпругата му.

Показанията на този свидетел не са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като той заявява, че се е свързал с Д. по телефона, използвайки телефонен номер, който последният, видно от приложения договор с ýобилен оператор, е придобил на ...2012г.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

Молителката е инициирала производство по реда на чл.12 и сл. От ЗЗДН, като претендира спрямо нея да е извършено домашно насилие във време и по начин, описани в депозирана декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН. Според настоящата инстанция освен така представената декларация и съдебно-медицинското удостоверение от ...2012г. други доказателства, установяващи извършен акт на домашно насилие не са налице. Доколкото обаче декларацията е достатъчна за издаването на заповед по ЗЗДН и с оглед обстоятелството, че данните от съдебно- медицинското свидетелство кореспондират с изнесените от молителката факти за упражнено спрямо нея домашно насилие, съдът приема молбата й за издаване на заповед за закрила за основателна. В производството по издаване на тази заповед доказателствената тежест е разменена- не молителят следва да докаже, че спрямо него е упражнено домашно насилие, а ответникът следва да обори, при условията на пълно доказване, изнесените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗДН факти.

Ответникът в настоящото производство не е оборил твърденията за нанесен на молителката побой от негова страна на 06.03.2012г.

Оплакванията в жалбата са неоснователни. Първото от тях касае показанията на разпитания по делото свидетел К., които първоинстанционният съд не е кредитирал като достоверни. Настоящата инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд по отношение показанията на този свидетел са правилни. Изявленията на К. не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Последният сочи, че е позвънил на ...2012г. на ответника Д., като му се е обадил на телефон * от личния си мобилен телефон. От представения по делото договор /стр.50 от първоинстанционното дело/ този номер е присвоен на ответника като абонат на „М. ”ЕАД С. след ...2012г. – датата на сключване на договора. Възраженията на ответника в насока неправиллно протоколиране на показанията на свидетеля Д. К.в са разгледани от първата инстанция в производство по реда на чл. 151 от ГПК и са отхвърлени.

Следващото възражение е свързано с обстоятелството, че страните обитават като Д. жилищната част на производствена сграда, в която ответникът понастоящем полага и труд. Няма спор, че сградата, която са обитавали съвместно страните е производствена и разполага с жилищна част, като двете части- производствена и жилищна, са функционално свързани. След като страните съвместно са обитавали жилищната част на посочената сграда, при наличие на предпоставките за това, извършителят на домашно насилие следва да бъде отстранен, независимо от това дали упражнява трудовата си дейност в същата сграда. В случая законът дава приоритет на опазването на живота и здравето на лицата, пострадали от акт на домашно насилие.

Първоинстанционният съд е съобразил горните обстоятелства при постановяване на решението си.

Според настоящата инстанция съдът е определил адекватната мярка за защита, която следва да бъде приложена в случая, но е постановил приложението й за неоправдано продължителен срок.

От данните по делото се установява, че спрямо молителката е упражнен еднократен акт на домашно насилие. Неправилни в тази връзка са изводите на първата инстанция за системно упражнявано домашно насилие. Медицинското свидетелство от ...2011г. и обясненията на дъщерята на страните, конституирана като пострадало лице пред първата инстанция не са достатъчни, за да се обоснове категорично извод за системност в действията на ответника.

При липсата на други данни, медицинското свидетелство само по себе си не означава, че травмите, описани в него, са нанесени на молителката от съпруга й.

При това положение съдът приема, че с оглед тежестта на извършения акт на домашно насилие продължителността на приложимост на определената по т. 2 и т. 3 на чл. 5 ЗЗДН мярка е определена неправилно. Според въззивната инстанция целта на самата мярка ще бъде изпълнена в рамките на един по- кратък срок, който съдът определя на 3 месеца, считано от издаване на първоначалната заповед за защита – 15.05.2012г.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено само в тази му част. В останалата си част то е правилно и следва да се потвърди. Наложената от съда глоба е правилно определена по размер.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба сумата от 50лв. разноски съразмерно отхвърлената част от жалбата. Доколкото той самият не е направил разноски, такива не му се следват.

На основание чл. 11,ал.2 от ЗЗДН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ВТОС държавна такса в размер на 15лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № .../..5.2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. на Великотърновския Районен съд само в частта му, с която е определен срок за отстраняване на М. И. Д. от съвместно обитаваното от него и Ц. Н. Д. жилище в с. Л., Д. № 7. / стопански Д./ за срок по- дълъг от три месеца, считано от ...2012г. и в частта му, с която е определен срок, в който се забранява на М. И. Д. да приближава жилището на Ц. Н. Д. в с. Л., Д. № 7./ стопански Д./ и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, за срок по – дълъг от три месеца, считано от ...2012г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../...2012г., постановено по гр.д. № .../2012г. на Великотърновския Районен съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН * да заплати на Ц. Н. Д., ЕГН * сумата от 50лв. разноски по водене на делото пред въззивна инстанция.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН * да заплати в полза на ВТОС държавна такса в размер на 15лв., както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

НА основание чл. 17,ал.5 от ЗЗДН да се издаде нова заповед за защита.

Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и на РУП на МВР В. Т..

Решението не подлежи на жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

B818C7836FAB867CC2257A4F00309A8A