Решение по дело №64/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 629
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100500064
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. Н. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260728/19.10.2020 год., постановено по гр. дело №
16785/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивницата
против „Електроразпределение Север“ АД, отрицателен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че жалбоподателката не дължи на
„Електроразпределение Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, 9009, ВАРНА ТАУЪРС- Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата по фактура
№ **********/04.10.2019 г. в размер на 2 166, 12 лева, представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода 30.11.2017 год. – 18.07.2019 г. за обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. "Л." ***.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Електроразпределение – Север“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
1
нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от В. Д. Н. от гр. Варна срещу
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, отрицателен установителен иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 2166, 12 лева, представляваща стойност на начислено количество електрическа
енергия за периода 30.11.2017 год. – 18.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се в ***,
с аб. № **********, за която сума е издадена фактура с № **********/04.10.2019 год.
В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. При проверка на сметката си за потребена ел. енергия установила, че дължи на
ответното дружество сумата от 2166, 12 лева, вследствие на извършена корекция на
сметката и за електроенергия за периода 30.11.2017 год. – 18.07.2019 г. за гореописания
́
обект на потребление. Ищцата оспорва дължимостта на горната сума, тъй като не е
потребявала начисленото и количество ел. енергия за посочения период, както и поради
́
това, че липсва законно основание за извършване на едностранна промяна на сметките на
потребителите от страна на електроразпределителните дружества. Оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата. Поддържа, че е заплатила изцяло всички месечни сметки по партидата,
като размерът на начислената й сума е произволно определен. Оспорва реално да е потребила начисленото й
количество ел. енергия. Твърди също, че понастоящем „Електроразпределение – Север“ няма правомощия да
извършва проверки, тъй като не е сред изброените в Закона за измерванията лица. По тези съображения
счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът и да бъде уважен.
́
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД, в
който дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума се
дължи на основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при
която електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. Метрологичната
експертиза, извършена от БИМ, е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 11190
кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3 (тарифа Т3), при което и на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ е начислено процесното количество ел. енергия за обекта на ищцата, чиято стойност
тя дължи на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Л. ***, с аб. № **********.
От КП № 1202929/17.07.2019 год., е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 7971598, монтиран на обекта на потребление на ищцата, посочен по – горе,
при която електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507355 и изпратен за
експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на
един свидетел с посочени три имена и точен адрес, подписал протокола без
забележки.
2
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1895/25.09.2019 год., при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 3 – 11190 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 11190 кВтч за периода 30.11.2017
год. – 18.07.2019. год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/04.10.2019 год. за сумата от 2166, 12 лева.
От протокол № 17172р-А-1/01.11.2017 год. за извършена последваща периодична
(метрологична) проверка на електромер с фабр. № 7971598 (л. 91 от делото на РС-Варна) е
видно, че при проверката на метрологичната годност на електромера е констатирано, че
същият е метрологично годен да измерва количества ел. енергия. При проверката е
констатирано, че същият е с показания на тарифа 1 (1.8.1 - нощна тарифа) – 234 кВтч; на
тарифа 2 (1.8.2 - дневна тарифа) – 1798 кВтч, а в тарифа 3 (1.8.3) не са налични показания.
От извлечението от прочита на всички регистри, вкл. и на сумарния регистър на
́
електромер с фабр. № 7971598 при извършването на 01.11.2017 год. на последващата
периодична метрологична проверка е видно, че показанията по регистрите са били - 234
кВтч – нощна тарифа (регистър 1.8.1); 1798 кВтч – дневна тарифа (регистър 1.8.2) и 2033
кВтч – сумарен регистър.
От протокол № 1264347/29.11.2017 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 89 от
делото на РС- Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. №
********** е монтиран електромера с фабричен номер 7971598 с показания на нощна
тарифа - 0234 кВтч и на дневна тарифа – 01798 кВтч, т. е., със същите показания, отразени в
протокол № 17172р-А-1/01.11.2017 год. за извършената последваща периодична
(метрологична) проверка на електромера.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че процесният електромер е произведен 2009 год., като през същата година е
мила задължителна проверка за метрологична годност в БИМ. На 29.11.2017 год. е монтиран
на обекта на потребление на ищцата, след като е преминал последваща метрологична
проверка. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел
неотчитане в пълен обем на потребената от обекта ел. енергия по двата видими регистъра –
1.8.1 – за нощна тарифа и 1.8.2 – зъа дневна тарифа. Софуерното въздействие цели да ес
́
пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея
тарифни зони (регистри) към скрития регистър 1.8.3. Електромерът е измерил цялото
количество потребена от обекта ел. енергия. Ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 11190 кВтч е измерена от процесния електромер. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3 на процесния електромер се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство
в програмата за параметризация на измервателния уред и по точно – в тарифната схема.
Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само
след човешка намеса. Начисленото количество ел. енергия от 11190 кВтч е точно
остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период цени по чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
3
По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила
от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани
регистри ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият
случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49
ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
4
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ел. енергия на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за
това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно –
подписан е от съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 17.07.2019 год.
проверка, а на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с
изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе Варна, обсъдена
във връзка със заключението на вещото лице по СТЕ е установено, че са налице измерени
количества ел. енергия от 11190 кВтч в невизуализиран (неактивиран за търговски отчет)
регистър, с оглед на което и е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ. Що се касае до
периода на корекцията, то предвид представения по делото Протокол за монтаж/демонтаж
на електромер от дата 29.11.2017 год., съдът намира, че периодът на корекцията е определен
в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. В тази връзка е взето предвид, че е спазена и
процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и ищцата е уведомена за извършената корекция,
съгласно представените доказателства на л. 87 и 88 от делото на РС-Варна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 2166, 12 лева.
Доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката и за ел.енергия
́
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищцата, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Цитираната от ищцата съдебна практика, с която тя обосновава недължимостта на
процесната сума, е неприложима в настоящия случай. Цитираните решения на ВКС на РБ са
постановени при друга нормативна уредба и се отнасят до неравноправния характер на
клаузите в сключените с потребителите на ел. енергия договори при общи условия,
уреждащи възможността електроразпределителните дружества и доставчиците на ел.
енергия да коригират едностранно сметките на потребителите за ел. енергия за минал
период.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивницата не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
5
Възражението на въззивницата за прекомерност на заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 912 лева е основателно. Делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, в настоящата инстанция е
приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, поради което и
заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 912 лева е
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да бъде
намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВадвС минимален
размер от 542 лева, с вкл. ДДС (452 лева без ДДС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260728/19.10.2020 год., постановено по гр. дело № 16785/2019
год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА В. Д. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Л. *** да заплати на
„Електроразпределение Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, 9009, ВАРНА ТАУЪРС- Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 542 лева (петстотин четиридесет и два лева )- разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат,
намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6