№ 6775
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100106859 по описа за 2025 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът - С. Р. Г., твърди, че на 15.09.2022г. около 10:ч. л.а. марка „Опел“,
модел „Астра", рег. № ********, управляван от В. Д. А., ЕГН **********, се движел по бул.
„Стивница" с посока от ул. „Кукуш" към ул. „Пловдив" в гр. София, когато в района на
кръстовището с ул. „Мелник", и при извършване на маневра ляв завой, навлязъл на червен
сигнал на работещата в режим светофарна уредба и реализирал ПТП с насрещно движещия
се л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж", рег. № ********, управляван от С. Р. С.ов.
Произшествието било посетено от органите на МВР и екип на спешна помощ. За
събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-459.
Ищецът имал оплаквания от силно главоболие и шум в лявото ухо, гадене,
световъртеж, както и болка, оток и деформация в областта на лява зигоматична област. След
извършени прегледи и образни изследвания му била поставена диагноза - фрактура на лява
скулова кост, с отделен и разместен фрагмент от скуловата дъга, фрактури на предната и
латералната стени на левия горночелюстен синус.
Бил настанен за лечение в „Отделение по лицево-челюстна хирургия" на болницата,
където на следващия ден било пристъпено към извършване на неотложна оперативна
интервенция, при която била направена инструментална и мануална репозиция на
разместените фрагменти на зигоматичната кост вляво.
Фрактурите, получени при катастрофата, му причинили интензивни болки в скулите и
челюстта и за продължителен период довели до затруднение при дъвчене и говорене.
По отношение на лек автомобил л.а. марка „Опел" била сключена застраховка "ГО" в
ответното дружество - ЗД „БУЛ ИНС" АД.
1
С оглед изложеното, моли да се осъди дружеството да заплати сумата от 26 000
лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
ПТП, заедно със законната лихва, считано от 01.11.2022г.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗД “БУЛ ИНС” АД, оспорва иска:
- оспорва иска по размер, тъй като възстановителният период бил относително дълъг;
- прави евентуално възражение за съпричиняване – непроявена грижа за собствената
си безопасност от страна на ищеца, който бил наясно със състоянието на водача; последният
бил и неправоспособен; пострадалият бил без поставен обезопасителен колан; и
- оспорва констатациите в протокола.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен Протокол № К-459 от 15.09.2022г. за ПТП, който
обвързва съда до установяване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори
– в случая ответникът. В него е изложена следната фактическата обстановка: на 15.09.2022г. в
30
гр. София, около 10:ч. л.а. марка „Опел“, модел „Астра", рег. № ********, управляван от В. Д. А., ЕГН
**********, се е движел по бул. „Стивница" с посока от ул. „Кукуш" към ул. „Пловдив", когато в района на
кръстовището с ул. „Мелник", и при извършване на маневра ляв завой, навлиза на червен сигнал на работещата в
режим светофарна уредба и става причина и участник в ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Киа“, модел
„Спортидж", рег. № ********.
Г-н А. е дал положителна проба за наркотични вещества. Не е носел и документи за
правоспособност (това се установява и от Удостоверение от 30.03.2023г. - там е посочено, че
едно от наложените наказания е за неносене на документация, а не за липсата на такава -
свидетелство за правоуправление / също – Наказателно постановление от 07.10.2022г. – л.
62). В л.а. марка „Киа“ се е намирал и ищецът, като пътник. Описано е че е пострадал и по-
точно лявата му скула.
В тази връзка - Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС №
24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ
т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.
Дружеството е било сезирано извънсъдебно – Застрахователна претенция 01.11.2022г.
(л. 13-4).
Депозирана е комплексна СЕ (СМЕ и СТЕ), неоспорена от страните и приета от съда,
като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на първото в.л.-а в о.с.з., се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП, ищецът е претърпял следните увреждания:
„Счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито“. Двуполюсна фрактура на
зигоматичната кост и фрактура на предна и латерална стена на максиларен синус.
2
Счупването прекъсва целостта на костната тъкан, нарушавайки механичната
стабилност на горната челюст, съпроводено с увреждане на меките тъкани, кръвоносни
съдове и понякога нерви. При този вид закрита фрактура на горната челюст се прилага
локална анестезия и се извършва инструментална и мануална репозиция на фрагментите на
зигоматичната кост вляво.
Оперативното лечение е било наложително.
Подобен род травми са съпътствани в бъдеще с хронични оплаквания на засегнатите
участъци. Възможно е да има остатъчни явления с бавно възстановяване – като ограничена
подвижност, силова недостатъчност и нарушена механика на челюстта. Продължителността
на времето е строго индивидуална в зависимост от физическите натоварвания на
травмирания участък.
Ищецът С. Р. Г. е бил без предпазен колан към момента на възникналото ПТП.
При поставяне на предпазен колан се намаляват травматичните увреждания и
вероятността е по-малка да се получат горепосочените наранявания по време на инцидента.
От извършената справка по номера на рамата U6YJE55528L019525 в каталога на
автомобилите от марката „Киа“ е установено, че същия е оборудван с триточкови колани за
водача и пасажера до него, като и триточкови колани за местата отзад.
По данни на СДВР отдел „Пътна полиция” в гр. София, е извършена проба за
алкохол на водача на л.а. „Киа Спортидж” - С. Р. С.ов, с алко-тест дрегер с № 0133, проба №
4102 с отрицателен резултат – 0.00 ‰. Проба за наркотични вещества: изпробван с друг тест
5000 ARNJ № 0016, проба № 274 – положителна за бензодиазепини, метадон и опиати.
Липсват данни за токсилогичен анализ и за концентрациите на конкретните вещества.
Установените вещества – бензодиазепин, метадон и опиати – са с потискащо действие
върху централната нервна система. Те водят до сънливост, забавени реакции, нарушена
координация, понижено внимание и концентрация, което ограничава способността за
правилна преценка на пътната обстановка. При такива ефекти лицето се счита негодно за
безопасно управление на моторно превозно средство, като правната значимост на
концентрациите е свързана с установяване степента на това нарушение.
При лице, което се намира в състояние на алкохолно или наркотично въздействие,
обикновено се наблюдават видими външни прояви, които могат да бъдат възприети от трето
лице, като пътник в автомобила, при нормални условия и усреднена наблюдателност. Тези
признаци могат да бъдат характерни и лесно забележими, като включват следното:
Разширени или свити зеници: В зависимост от вида на наркотика, зениците могат да
бъдат разширени (например при употреба на стимуланти като кокаин) или свити (при
опиати).
Неспокойна или замъглена реч: Подобно на алкохолната интоксикация, употребата на
наркотици може да води до затруднена, мудна или неясна реч.
Забавени реакции и летаргия: Лицето може да реагира по-бавно на въпроси или
3
ситуации. Това може да се прояви с мудност и затруднено разсъждение.
Нарушена координация: При употребата на много наркотични вещества, особено
опиати и бензодиазепини, се наблюдават подобни признаци като при алкохол - замъглено
движение, нестабилност и неспособност за поддържане на баланс.
Сънливост: Възможно е лицето да изглежда затруднено да остане будно или да има
проблеми с фокусирането върху околната среда.
Липсват данни за конкретна концетрация на установените положителни вещества.
Въпреки това при ниски концентрации поведението е с леко намалена активност и
със забавени движения. Речта е забавена и с лека неяснота, но комуникацията не е
съществено нарушена. Физическите признаци са леко забавени реакции и координация, без
сериозни физически отклонения.
При високи концентрации, поведението е с изразена сънливост, забавено възприемане
на заобикалящата среда, затруднено фокусиране и липса на самоконтрол. Речта е силно
неразбираема и със забавени отговори. Физическите признаци са явни нарушения на
координацията, неустойчивост при ходене, неспособност за стабилно стоене, и дори
падания. Потискане на дихателната функция и възможно задушаване при много високи
концентрации.
Обикновено характерът на счупването би се отразил на външния му вид и същото се
отнася до оперативната интервенция. Вещото лице не се е срещало с ищеца, не е извършен и
предглед.
Експертизата е допусната с определението по чл. 140 от ГПК от 12.08.2025г. В него
изрично е посочено, коя от страните каква сума следва да заплати. Относно СМЕ част това
са 2 Х 600 лева, а и изрично е указана последицата от евентуален пропуск – приложение на
чл. 161 от ГПК. Страната е уведомена по ЕПЕП на същата дата (л. 48, гръб и л. 50).
Депозит от г-н Г. не е заплатен. В о.с.з. обаче процесуалният представител на ищеца
представи списък по чл. 80 от ГПК, който включва сумата от 600 лева, а след поставяне на
въпроса за нейното заплащане, поиска допълнителен срок, за да стори това.
Относно „допълнителните възможности“ е добре да се съобрази следната практика на
ВКС, а именно че те нарушават изискванията на чл. 9, във вр. с чл. 64, ал. 1 от ГПК и в този
смисъл: ВКС № 315 от 07.12.2010г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно
давани указания на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху
принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава
съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7 ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и
при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им
права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на
делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по
спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната …С многократните си указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на
едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на
предоставените права); също: Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС; Определение № 312 от 20.09.2011г. по гр. № 610/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; също
4
Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г., II г.о. на ВКС.
Списъкът е изготвен предварително – преди заседанието, което означава, че дори, ако
се приеме, че има случаен пропуск (който всъщност не е извинителен), е могло все пак
сумата да се заплати в дена на о.с.з., но това не бе сторено.
Събрани са гласни доказателства, разпитани е св. Г. (показанията ù са
преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ищцата). От показанията й се
установява, че в първия учебен ден през месец септември 2022г. синът ù ù се обадил около
11ч., за да ù каже, че отива към „Пирогов“. Свидетелят разбрала, че е имало катастрофа.
Говорел трудно. На следващия ден изглеждал зле и не можел да се храни. Избрал си екип за
пластична операция. На 4-ия ден се прибрал. Хранел се със сламка, започнала депресия –
може би след месец след инцидента. Често викали бърза помощ. Пострадалият бил боксьор,
практикуващ/спортуващ от 25г. Бил и треньор на деца. След инцидента спрял с тази си
дейност, за да не се нарани. От около година негов приятел го бил взел на работа на 4 часов
работен ден. Имал притеснения и за външния си вид. Започнал да обяснява, че е по грозен,
защото бил много суетен, но, според свидетеля, това не било важно. Към момента имал
оплаквания от фрактурите – например при студ, боляла го главата и челюстта. Грижел се за
здравето си и непрекъснато ходел на доктори. На психотерапевт два три пъти бил ходил, тъй
като това бил споделил с майка си.
Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля, като отчита и известната
пресиленост констатациите на майката по отношение на състоянието на сина си. Освен това,
част от показанията представляват косвен разпит на самата страна (чутото от ищеца, за което
г-жа Г. няма собствени наблюдения). Тя може само да предполага, че синът ù е ходил на
психотерапия, а и там специалистът не е лекар (медик).
Прави впечатление, че пострадалият се намира за грозен, но майка му не го описва
като такъв, а само споделя за притеснението му.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
5
Съобразени са следните обстоятелства:
- стрес от самия инцидент – 2 000 лева;
- имало е съществена болезненост към момента на инцидента, последвалата операция
и домашното лечение – 12 000 лева;
- дискомфорт, свързан с оздравителния период (затруднения при хранене и говорене),
който не е установен дори и приблизително – 6 000 лева; и
- остатъчни последици, съобразно посоченото от в.л. медик – 2 000 лева.
С оглед нормата на чл. 161 от ГПК, неизвършването на личен преглед, който да
установи в какво състояние е лицето на ищеца към момента, евентуално дали има видими
проблеми с мимики, говорене и въобще правилно функциониране на челюстния апарат и
белези, решаващият орган намира, че такива не са налице.
Процесуалният пропуск, който предвид посоченото по-долу, не е случаен, е
съобразен в някаква степен и при „оценяването“ на болезнеността при възстановяването.
Арг. в тази насока могат да се почерпят от още две обстоятелства. Както бе посочено
(предвид цитираната практика на ВКС), ищецът не е длъжен да уточни всички негативни
прояви, но в исковата молба не се сочи наличие на загрозяващи белези. По-горе бяха
коментирани показанията на майката относно това обстоятелство. А освен това, ищецът е
боксьор, което обикновено, още повече след 25 години практика, се отразява на физическите
характеристики на лицата на спортистите.
Нормално е след подобна операция да последва притеснение, но няма ангажирани
доказателства, че паниките, както ги описва свидетелят, са следствие именно от този
инцидент. Съдебната истина е че не е потърсена професионална помощ, която да констатира
наличие на проблем, а след това да установи и неговата причина. Така, според Решение №
17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен
резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или
противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е., ако все пак се приеме, че ПТП-о е довело до подобен стрес, то
посещението на терапия би намалило и ограничило темпорално стресовите епизоди (като
продължителност на епизодите и интервалите между тях; евентулано до отшумяването
на проблема). Отделно от това, такава терапия не се извършва спорадично, а за един малко
по-продължителен период от време.
Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на
извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане
законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за
нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и
без да е правен довод.
6
Като цяло г-н Г. е възстановен, а това че се е застоял в къщи, би могло да се
интерпретира, съобразно посоченото по-горе. Няма установена обективна причина да не
продължи дейността си като треньор.
Така, обезщетението може да се определи на 22 000 лева.
Това, че водачът е бил употребил наркотично вещество би било проблем, ако бе
установен следният фактически състав:
- недобросъвестност на пострадалия, т.е. знание за състоянието на водача;
- яснота относно количеството наркотичното вещество, което е било използвано;
- съдебна експертиза, която да даде заключение, че при тази обстановка, в която се е
случил инцидентът, реакцията на водача е била до такава степен забавена, че не му е дала
възможност да реагира, за да може действително да избегне удара.
От изложеното е установено само че е ползвано наркотично вещество.
Шофьорът е правоспособен, която означава, че този довод на ответника е
неоснователен.
Основателен е обаче доводът относно непоставения колан. Според О. на ВКС
№ 285 от 03.05.2011г., т.д. № 695, ІІ т.о.; Въпросът за конкретния принос на увреденото лице,
необходимостта пострадалото лице със своето поведение да е създало предпоставки за настъпване на вредите или
да е допринесло за механизма на увреждането, наличието на причинно-следствена връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат е разрешен и в решение № 206/12.03.2010г. по т. д. №
35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
154/31.10.2011г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съдебната практика приема, че при направено
възражение за съпричиняване в резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде
изследвано дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с телесните увреждания, т. е. дали
травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше поставил предпазния колан. По
същия начин е разрешен въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадал, който се е возил на
мотоциклет без предпазна каска - решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; също:
Решение № 205 от 30.03.2015г. по т.д. № 2976/2013г., II т.о.
Установено е че при поставен колан, какъвто е бил наличен, травмите биха били
съществено по-малки.
Към приетия размер на обезщетението следова да се приложи редукцията (Р. № 63 от
08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013 по описа за 2018г.). Съотношението между вините
може да се изрази в процент (Р. 1931-57-ІV) или да се спадне глобално определена сума от
обезщетението (Р. 1917-57-ІV; също: Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к.,
ІІ т.о. на ВКС). Решаващият орган приема, че процентът е 25.
22 000 лева – 25 % = 16 500 лева. Това обаче все още не е окончателната сума,
дължима от застрахователя.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната
валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер
7
равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към
този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. №
2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в
намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е
равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска
от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е
легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се
приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен
критерий за обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и
от чл. 162 от ГПК).
Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по
т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело №
3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент, обезценяването на националната
вулата е 12,30 % (https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372).
16 500 лева – 12,30 % = 14 470,50 лева. За горницата претенцията е неоснователна.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 578,82 лева (чл. 78,
ал. 1 от ГПК).
На процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от 2 042,82 лева (чл. 78, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА).
На ответника се дължат разноски – 620,82 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК / списък по чл. 80
от ГПК – л. 54, в който няма адвокатско възнаграждение, а такова не се установява и от
цялото дело).
Разноските, а това включва и тези по чл. 38 от ЗА, се компенсират (Определение №
798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират; Р. №
14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от
2.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков).
578,82 лева – 620,82 лева = - 42 лева
2 042,82 лева – 42 лева = 2 000,82 лева. Тази сума се дължи от ответника на адв.
Трайкова.
Искът е уважен за 55,66 %. На основание чл. 77 от ГПК ищецът дължи сумата от
266,04 лева, възнаграждение за вещо лица, а ответникът - 333,96 лева.
8
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗД “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК ********* (ЕПЕП – л. 31), да заплати на С. Р. Г., ЕГН **********, гр. София. ул.
********, съд.адр.: гр. София 1434, ул. „********“ № 33, кв. Симеоново; тел: ********, чрез
адв. М. Н.-Т. от САК (ЕПЕП – л. 35), сумата от 14 470,50 (четиринадесет хиляди
четиристотин и седемдесет) лева, застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2022г. – делинквет В. Д. А., ЕГН
**********, управлявал л.а., peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от
01.11.2022г. до окончателното ù изплащане (IBAN: BG********, BIC: UNCRBGSF при
БАНКА „УниКредит Булбанк“ АД), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, ЗД “БУЛ
ИНС” АД, ЕИК ********* (ЕПЕП – л. 31), да заплати на адв. М. Н.-Т. от САК, сумата от
2 000,82 (две хиляди лева и осемдесет и две стотинки) лева, сторени деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, С. Р. Г., ЕГН **********, гр. София. ул.
********, съд.адр.: гр. София 1434, ул. „********“ № 33, кв. Симеоново; тел: ********, чрез
адв. М. Н.-Т. от САК (ЕПЕП – л. 35), да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 266,04 (двеста шестдесет и шест лева и четири стотинки) лева, възнаграждение за
вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* (ЕПЕП
– л. 31), да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 333,96 (триста тридесет
и три лева и деветдесет и шест стотинки) лева, възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9