РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:К. Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от К. Ив. Николова-П. Гражданско дело №
20244120101038 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1
от ЗЗД и във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищецът С. С. А. с ЕГН **********, с адрес: село А... ул....чрез пълномощник – адв. Ж. Д.
от АК-Хасково, твърди в исковата си молба, че на 15.07.2022г., около 13:00 часа, на път III 1-
4, водачът И.Т.И. с ЕГН **********, при управление на МПС - лек автомобил „Мицубиши"
с peг. № ВТ6746BP, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с движещия
се към гр. Стражица товарен автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № Р4467КР,
управляван от С. С. А., вследствие на което реализира ПТП. Заявява, че в резултат на ПТП-
то е пострадал ищецът, който е бил водач на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер",
като същият е получил повърхностни травми на гръдния кош, корема, седалището и таза.
Твърди, че в резултат на ПТП-то ищецът е получил множество травми по главата, тялото и
крайниците, оток на шията с ограничен обем на движение, хематом на гърдите, започващ от
ляво рамо към десен хълбок, хематом под пъпа хоризонтално, оток и хематом странично на
лява мишница и лява предмишница, оток и хематом на двете колена отпред, охлузване и
хематом на лява подбедрица. Посочва, че наред с физическите травми С. А. е преживял и
душевни такива; почувствал е основателен страх за живота си; често сънувал кошмари; при
ищеца е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на
апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Твърди, че виновният за настъпилото събитие водач И.Т.И. попада в кръга лица, чиято
1
отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", съгласно полица
BG/30/121003562997, валидна от 19.12.2021г. до 18.12.2022г., издадена от ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве" АД за лек автомобил „Мицубиши" с рег.№ ВТ 6746 BP. Пояснява, че
пътнотранспортното произшествие е документирано с Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 122/15.07.2022г. на РУ - Горна Оряховица; образувано е ДП № ЗМ-
392/2022г. по описа на РУ на МВР Горна Оряховица, а с присъда № 24 от 09.10.2023г. по
НОХД № 457/2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, И.Т.И. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.343,ал.4 вр. ал.3,б.„б",предл.1 вр. ал.1,б.„б" и б.„в" вр.
чл.342,ал.1 от НК вр. чл.5,ал.1 вр. чл.8,ал.1 вр. чл.15,ал.1 вр. чл.16,ал.1 вр. чл.20,ал.1 и ал.2
вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП, като му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три
години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години на оснавание чл.66,ал.1 от НК.
Посочва, че присъдата е влязла в законна сила на 25.10.2023г.
Твърди, че са спазени изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ, като е подадена претенция за
извънсъдебно изплащане на обезщетението, а ответното дружество е завело щета № 0801-
004473/2022-15. Сочи, че с писмо с изх. № 1953/16.04.2024г. Застрахователно дружество
„Далл Богг: Живот и Здраве" АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение.
Заявява, че несправедливо от страна на застрахователя се подценява както претърпените
болки, така и познанията на пострадалите за оценяваните от компетентния съд претърпени
неимуществени вреди, като с това си поведение ответникът не оставя избор на пострадалия
за завеждане на гражданско дело и обезщетението да бъде определено от съда, който да
приложи обективните критерии за справедливост.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, да заплати на С. С. А., ЕГН **********, сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и
страдания от причинените му от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.01.2024г. - датата на предявяване на претенцията, до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2024г. - датата на
предявяване на претенцията, до окончателното изплащане на задължението. Моли съда
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Ж. Д. от АК-Хасково,
поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1172, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров” № 1, чрез пълномощника си – юрисконсулт Н. К.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че исковите претенции
са процесуални допустими, макар и неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови
2
съдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и
недоказани както по основание, така и по размер. Не възразява да бъде прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП -
15.07.2022г., е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг. №
BT 6746 BP, по силата на сключена със ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве'' АД
застрахователна полица № BG/30/I21003562997, с период на застрахователно покритие от
00:00 ч. на 19.19.2021 г. до 23:59 ч. на 18.12.2022 г.
Оспорва, че ПТП-то се е осъществило по описания в исковата молба начин. Твърди, че
И.И., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг.
№ ВТ6747BP, при управлението му не е нарушил правилата за движение, обективирани в
ЗДвП и ППЗДвП, т.е. липсва един от елементите, които изграждат фактическия състав на
„деликта" по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Счита, че поради това не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения,
доколкото тя е функционално обусловена от причинителя на вредата. Оспорва твърдението,
че изключителната вина за настъпилото ПТП следва да се вмени на И.И.. Твърди, че той е
управлявал автомобила със съобразена с пътния участък скорост и съобразно с предвидените
в закона изисквания за движение по пътищата. Счита, че изключителна вина за настъпване
на процесното ПТП има водачът на товарен автомобил марка Фолксваген", модел
„Транспортер“ с peг. № Р 4467 КР, който е управлявал МПС с превишена скорост, което му е
попречило да реагира своевременно на възникналата опасност и да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране или отклоняване на автомобила, за да не настъпи челен удар, а от друга
страна е допринесъл за тежестта на удара между двете МПС, респ. за по-тежките по вид и
степен телесни увреждания при ищеца. Твърди, че описаните в исковата молба телесни
увреждания на ищеца са резултат само и единствено от собственото му виновно и
противоправно поведение, изразило се в нарушение на чл.137а от ЗДвП - пътуване в
превозно средство без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и получените телесни увреждания
на ищеца, както и че направените разходи се намират в причинна връзка с лечението на
травмите от ПТП. Оспорва размерите на претендираните с исковата молба застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Счита, че търсените суми от 7 000 лв.
за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 50 лева за имуществени вреди не
кореспондират със съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи към
процесния период, не са отчетени критериите, запълващи със съдържание понятието за
„справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищците и от трета страна, с оглед
приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в
непоставянето на обезопасителен колан, както и липса на проведено лечение/неправилно
проведено лечение.
3
На основание чл.51,ал.2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца С. С. А., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а
от ЗДвП, тъй като ищецът е управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген", модел
„Транспортер", с peг. № Р 4467 КР, без поставен обезопасителен колан, с който въпросното
МПС е било фабрично оборудвано. Твърди, че това е основната причина за телесните
увреждания, претърпени от ищеца. Счита, че тези нарушения на ЗДвП от негова страна се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици
от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, обезщетението
следва да бъде значително намалено заради наличието на принос в изложения по-горе
аспект.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че описаното състояние
на ищеца в амбулаторният лист и етапната експертиза за преглед не кореспондира с
реалното му състояние от процесното ПТП и няма причинно-следствена връзка със снетата
анамнеза пет дни след инцидента. Оспорва твърденията на ищеца за посттравматичен стрес
вследствие претърпени травми от процесното ПТП. Твърди, че ищецът не е провел
предписаното му лечение и не е търсил специализирана помощ от психолог и/или лекар
психиатър относно направените от него твърдения за нарушение на съня, липса на апетит,
главоболие, фобиен страх и тревожност и прогресивно депресивно разстройство.
Оспорва претендираните от ищеца имуществени вреди. Твърди, че направените разходи
нямат връзка с лечението на травмите от ПТП, както и липсват финансово- счетоводни
документи, с които да обоснове направените разходи от 50 лв.; липсват и лекарски указания
и предписания за извършването им. Оспорва акцесорния иск за лихва поради
неоснователност на главните искове. Оспорва и началната дата на лихвата за забава. Счита,
че искът за лихва е неоснователен и дори при уважаване на главните претенции,
застрахователят не следва да бъде осъждан на лихва за забава, доколкото не е изпадал в
такава.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на
евентуалност и в случай, че съдът го приеме за основателен, да не го уважава в пълния му
претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направените от ответника
възражения за прекомерност на същото и за съпричиняване.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат Т. М. от ВТАК,
поддържа депозирания писмения отговор на исковата молба. Излага подробни съображения.
Моли съда да му присъди направените разноски по делото, съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по настоящото дело не оспорват фактите, че към датата 15.07.2022г. е била
4
налице валидна застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве'' АД, обективирана в застрахователна полица № BG/30/I21003562997, със
срок на договора и период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59
ч. на 18.12.2022г., за лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг. № BT 6746
BP, управляван от И.Т.И., удостоверено и от приетите писмени доказателства.
Страните по делото не оспорват и фактите, че на 15.07.2022г. около 13:00 часа, на път III
1-4, е настъпило ПТП, в което са участвали лек автомобил „Мицубиши" с peг. № ВТ6746BP,
управляван от водача И.Т.И. с ЕГН **********, и товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер" с peг. № Р4467КР, управляван от С. С. А..
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 122/15.07.2022г., карта за регистрация на ПТП № 122/15.07.2022г.
и фотоалбум към него (листи 61-71 от делото), в същите е удостоверено, че на 15.07.2022г.,
около 12,45 ч., на път III-4005, км.0+250, на място гара Кесарево-Стражица, е настъпило
ПТП между л.а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № ВТ6746ВР, собственост на С.И., управляван
от И.Т.И., и т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № Р4467КР, собственост на Л.А.
управляван от С. С. А., като от настъпилото ПТП са пострадали, както следва: водачът
И.Т.И. – с диагноза „фрактура на прешлен“, отказва хоспитализация; пътник Георги
Миланов С. с диагноза „дифузна травма на мозъка“, настанен за лечение в МОБАЛ гр.
В.Търново; пътникът П.С.П. – починала на място; пътникът П.Д.И.., с диагноза „дифузна
травма на мозъка“, настанен за лечение в МОБАЛ гр. В.Търново; пътникът Д.И.С. с
диагноза „травма на далака“, настанена за лечение в МОБАЛ гр. В.Търново; пътникът С.
С.ов А. – с охлузване и натъртване, освободен за домашно лечение; пътникът Н. С.а К. - с
охлузване и натъртване, освободен за домашно лечение; от ПТП са нанесени щети на двете
МПС – деформации на цялата им предна част, като по случая е образувано ДП №
392/15.07.2022г. по описа на РУ-Горна Оряховица.
Видно от приложените по делото преписи от Присъда № 24/09.10.2023г. по НОХД №
457/2023г. на ВТОС и мотиви към нея (листи 72-73 и 91-95 от делото), съдът е признал
подсъдимия И.Т.И. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.07.2022 г. на път III - 4005,
+25
км. 0° м, посока от гр. Стражица към кръстовище с ПП 1-4, при управление на лек
автомобил марка „Мицубиши" с peг. № ВТ 6746 BP, собственост на С.Н.И., нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
чл.5,ал.I,т.1 от ЗДвП - с поведението си създал опасност и пречки за движението на
насрещно движещите се моторни превозни средства: лекотоварен автомобил марка
„Фолксваген Транспортер" с peг. № Р 4467 КР и поставил в опасност живота и здравето на
водача му; чл.8,ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не използвал дясната
половина на пътя по посока на движението си; чл.15,ал.1 от ЗДвП - на пътя като водач на
пътно превозно средство не се движил възможно най-вдясно по платното за движение, като
движейки се по път с очертани пътни ленти с пътна маркировка, не използвал най-дясната
свободна лента; чл.16,ал.1 от ЗДвП - като водач на моторно превозносредство нарушил
забраната при движение по пътно платно с двупосочно движение и две пътни ленти, да
5
навлиза и се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне;
чл.20,ал.1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътно превозното средство, което
управлявал; чл.20,ал.2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство не намалил
скоростта и не спрял, когато възникнала опасност за движението, а именно навлизане в
лентата за насрещно движение; чл.21,ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на
движението си - 134 км/ч. превишил максимално допустимата разрешена за движение на
пътно превозно средство от категория „В" скорост от 90 км/ч. извън населено място; и
допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил: смъртта на П.С.П. - пътник в лек
автомобил марка „Мицубиши" с peг. № ВТ6746BP; комбинирана средна телесна повреда на
Д.И.С., изразяваща се в закрита коремна травма, причинила разстройство на здравето,
временно реално опасно за живота и счупване на капачката на дясно коляно, причинило
трайно затруднение в движението на десен долен крайник над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване около 4 месеца; комбинирана средна телесна повреда на П.Д.И.., изразяваща
се в открита черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето, временно реално
опасно за живота, със срок на възстановяване и лечение около 10 месеца, счупване на горна
челюст и скула, причинило трайно затруднение в дъвченето и говора над 30 дни със срок на
лечение и възстановяване около 50 дни; комбинирана средна телесна повреда на Георги
Миланов С., изразяваща се в черепно-мозъчна и гръдна травма в съвкупност и поотделно е
причинило разстройство на здравето, временно реално опасно за живота със срок на лечение
и възстановяване 10 месеца, счупване на 7 (седем) ребра в дясна гръдна половина,
причинило трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване около 4 месеца; счупване на горна челюст и скула, причинило трайно
затруднение в дъвченето и говора над 30 дни със срок на лечение и възстановяване около 50
дни, счупване на дъгата на първи шиен прешлен, причинило трайно затруднение в
движението на шията над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около 3 месеца,
поради което и на основание чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1 от НК във вр. с
чл.343,ал.4 вр. с ал.3,б.„б", пр.1 вр. с ал.1,6.„б" и б.„в" вр. чл.342,ал.I от НК вр. чл.5,ал.1 вр.
чл.8,ал.1 вр. чл.15,ал.1 вр. чл.16,ал.1 вр. чл.16,ал.1 и ал.2 вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП, му е
наложил наказание за срок от три години „лишаване от свобода", като е отложил, на
основание чл.66,ал.1 НК, изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода" за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата
присъда, на основание чл.343,ал.1,6.„в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП и
чл.343г от НК, съдът е лишил И.Т.И. от право да управлява МПС за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, както и е постановил на основание чл.67,ал.3 от НК
през изпитателния срок да се изпълнява пробационна мярка по реда на чл.42а,ал.2,т.2 от НК
,,задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъденото лице
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице. Съдът е постановил
веществените доказателства: лек автомобил марка „Мицубиши" peг. № ВТ 6746 BP и лек
автомобил марка „Фолксваген Транспортер" peг. № Р 4467 КР, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.07.2022 г., на съхранение в двора на Полицейски участък гр.
Стражица, да се върнат на наследниците на пострадалия и на собственика на другия
6
автомобил, след влизане в сила на присъдата, с писмена молба до съда.
Видно от приетите писмени доказателства – амбулаторен лист № 010408от 19.07.2022г.,
медицинско свидетелство за пред съда, изд. на 19.07.2022г., и етапна епикриза, изд. на
19.07.2022г. от ДКЦ ЕООД гр. Г.Оряховица, на 19.07.2022г. на ищеца С. А. е извършен
медицински преглед от лекар-хирург, който е поставил основна диагноза: „Други съчетани
повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото“, с установено обективно
състояние: „Глава – оток и хематом оксципитално с диаметър около 5 см., умерено изразен
меко тестоват оток на шията дифузно с ограничен обем на движение; хематом на гърдите,
започващ от ляво рамо към десен хълбок, приблизително 6х25 см., хематом под пъпа
хоризонтално 6х15 см., оток и хематом странично на лява мишница и лява предмищница;
оток и хематом на двете коленаотпред с диаметър 5-6 см.; изразен посттравматичен
препателарен бурсит; охлузване и хематом на лява подбедрица 5/15 см., като всички
хематоми са с давност 3-5 денонощия“; снел е анамнеза, че по данни на пострадалия на
15.07.2022г., около 13 ч., е претърпял ПТП като водач на пътнически микробус, ударен от
лек автомобил челно-странично; не е губил съзнание, има спомен за случилото се; получил
множество травми по главата, тялото и крайниците; бил с поставен обезопасителен колан.
Цитираните писмени доказателства удостоверяват, че на А. е назначено домашно
амбулаторно лечение за срок от 10 дни, считано от 16.07.2022г. до 29.07.2022г., през което
време не може да пътува, както и е предписана терапия: левор 500 – 2х1, алл доне – 2х1,
ланзацид – 30х1, аналгин – 2х1, парацетамол – 2х1, компреси, покой.
Видно от изисканата по делото справка изх. № 11-14/31.01.2025г., изд. от изп.директор на
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. В.Търново, лицето С. С. А. не фигурира в
информационната система, нито като преминал пациент за осъществен преглед в Спешно
отделение на болничното заведение, нито като хоспитализиран пациент в лечебното
заведение.
Страните не оспорват фактите, че ищецът е предявил пред ответника писмена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.07.2022г., получена от ответното дружество на 19.01.2024г. (листи 8-9, 140-
154 от делото), с искане застрахователят ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве'' АД да заплати на
С. А. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 7000 лева,
както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 лева, въз основа на
която е образувана преписка по щета № 0801-004473/2022-15.
С писмено уведомление изх. № 770/08.02.2024г., ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве'' АД е
изискало от ищеца да представи документи, свързани с установяване вината на
застрахования водач, причините, обстоятелствата и механизма на настъпилото ПТП, в т.ч.
образуваното ДП.
Страните не оспорват фактите и от приложените писмени доказателства се установява, че
с писмено уведомление № 1953/16.04.2024г. до С.А., чрез пълномощника му – адв. Ж.Д.,
застрахователят ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве'' АД е постановил отказ за изплащане на
обезщетение от ответника-застраховател, като е приел, че не са налице всички основания за
7
ангажиране на отговорността му.
По настоящото дело не се оспорват фактите, че ответното дружество не е изплатило
обезщетение за претърпени от С. А. неимуществени и имуществени вреди.
Видно от заключението на приетата по делото САТЕ и допълнителното заключение към
нея, на 15.07.2022г., около 13:00 ч. , на път III-4005, км. 0+200, водачът И.Т.И., при
управлението на МПС - лек автомобил "Мицубиши“ с рег. № ВТ6746ВР, със скорост на
движение от около 134 км/ч навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с
движещия се към гр. Стражица товарен автомобил "Фолксваген Транспортер“ с рег. №
Р4467КР, управляван от С. С. А. със скорост на движение от около 81 км/ч., вследствие на
което реализира ПТП. Експертизата установява, че ударът между двете ППС е изцяло в
източната лента за движение /тази, предназвачена за траекторията на т.а. "Фолксваген“/;
ударът между двете МПС е челен, като в съприкосновение влизат дясна страна на предната
броня на л.а. "Мицубиши“ и централната част на предната броня на т.а. "Фолксваген“. От
приетата САТЕ е видно също, че районът на процесното ПТП е в извънградски условия, като
максимално разрешената скорост на движение е до 90 км/ч. От заключението на приетата
САТЕ и допълнителното заключение към нея се установява, че водачът на л.а. "Мицубиши“
не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП; водачът на т.а.
"Фолксваген“ също не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП,
което би могло да бъде предотвратено само при положение, че водачът на л.а. „Мицубиши“
го е управлявал със скорост не по-висока от 90 км/ч., технически правилен контрол върху
траекторията си на движение и недопускане навлизането си в параметрите на лентата за
насрещно движение. В заключението на САТЕ е посочен подробно механизмът на
движението на тялото на водача на т.а. „Фолксваген“, като вещото лице формира становище,
че без колан главата на водача би достигнала предното панорамно стъкло на МПС, но в
случая предното стъкло на този автомобил не е увредено и е сработила въздушната
възглавница пред мястото на водача. Видно от заключението на САТЕ и допълнителното
заключение към нея, към момента на настъпване на ПТП С. А. е бил с надлежно поставен
предпазен колан.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, видно от която в
резултат на претърпяно ПТП на 15.07.2022г. пострадалият С. А. е получил следните
травматични увреждания: оток с кръвонасядане по главата, оток на шията с ограничен обем
на движения, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на предна коремна стена, оток
и кръвонасядане на лява мишница, оток с кръвонасядане по двете колена, охлузване с
кръвонасядане на лява подбедрица. Вещото лице удостоверява по категоричен начин, че
тези травми са получени по механизма на удар и притискане на тялото в или върху твърди
тъпи предмети и камшичест удар в областта на шията, като същите травматични увреждания
в съвкупност е възможно да бъдат получени при реализирано ПТП - като водач на товарен
автомобил, както е описано в ИМ. От приетата СМЕ се установява, че получените
травматични увреждания са от естеството да причинят болки и страдания със среден по
интензитет сила за около 25 дни. Видно от заключението на СМЕ, травмата на шията е
8
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; всички останали травми
в съвкупност са причинили болки и страдания, като срокът на лечение и възстановяване е
около 25 дни. Експертизата установява също, че обичайният период за лечение и
възстановяване на такъв вид травми е около 25 дни, като в случая няма данни за
продължаващо в момента лечение; няма данни за настъпили усложнения в периода на
лечение; ищецът е претърпял консервативно медикаментозно лечение и компреси. Видно от
заключението на СМЕ, няма данни за предхождащи заболявания на ищеца преди процесното
ПТП. Вещото лице удостоверява също, че при такъв вид травми рехабилитацията и
физиотерапията не е задължителна и не повлиява възстановителния процес, като в случая
няма данни за проведена рехебилитация от ищеца. От приетата СМЕ се установява, че в
случая са налице характерни травматични увреждания по гръдния кош и предна коремна
стена, от които може да се направи заключение, че към времето на ПТП-то водачът С. А. е
бил с поставен предпазен колан, като и при поставен предпазен колан той е могъл да получи
описаните травми по вид и тежест. Видно от приетата СМЕ, характерът и тежестта на
травмите на ищеца предполагат пълно възстановяване и не се налага контролен преглед.
Видно от заключението на приетата по делото комплексна съдебна психологическа и
психиатрична експертиза, в резултат на процесното ПТП С. А. е преживял остра стресова
реакция с чувство на страх, ужас и паника, която постепенно в рамките на около месец се е
разгърнала до посттравматично стресово разстройство с продължителност от няколко
месеца, изразена тревожност и отбягващо поведение. Експертизата сочи, че към момента на
изследването ищецът е с тревожно разстройство с флуктуиращ характер със средна към лека
изразеност. От приетата СППЕ се установява, че в резултат на претърпяното ПТП е налице
посттравматично стресово разстройство, последвано от тревожно разстройство с
флуктуиращ характер и отбягващо поведение; проведено е лечение с Baldrian Forte 600,
назначено от личния лекар, за срок от около два месеца, два пъти дневно. Според
експертизата, С. А. е посещавал личния си лекар в Германия, но не е бил насочван от него
към психолог и/или психиатър след процесното ПТП; изписван му е транквилизиращ
препарат по повод на напрежение, тревожност, нарушен сън в рамките на постравматично
стресово разстройство и последващо тревожно разстройство. Видно от писменото
заключение, обичайните методи за лечение на описаните в исковата молба психологически
последици от ПТП са медикаментозни /транквилизатори и/или антидепресанти/ и
психотерапия, като в случая са налице данни за прилагането на транквилизиращ
медикамент.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, ДСТАЕ, СППЕ и СМЕ, като обосновани,
кореспондиращи на приетите писмени и гласни доказателства и неопровергани с никакви
други годни доказателства по настоящото дело.
Видно от показанията на свидетеля С. А. /баща на ищеца/, той също бил участник в ПТП-
то. Посочва, че към оня момент С. работел в Германия като шофьор, върнал се в отпуск тук
около 06-07 юли 2022 г.; ходили в Търново и на връщане станало това ПТП. Свидетелят А.
твърди, че след ПТП-то С. започнал да има много болки в гърдите, в колената и шията; имал
9
синини по гърдите от ляво, по краката и по шията, не можел да се движи и съпругата му го
обличала и събличала. Свидетелят установява, че посетили лекар, изписали му лекарства и
мазила; купили ги, мазали, като това продължило над 2 месеца, може и 3 месеца. Видно от
показанията на св. А., след това С. пак се прибрал в Германия, но загубил работата си,
защото бил стресиран, а трябвало да шофира - карал в Германия строители, отивал да ги
вземе за работа и след това ги връщал. Свидетелят твърди, че С. го уволнили от работа,
защото не можел да шофира и вземал болнични там; страх го било и сега го е страх, като
шофира; постоянно казва да се намали скоростта, а преди не е било така. Видно от
показанията на св. А., С. около 5-6 месеца приемал изписаните лекарства, като най-много
страдал от шията и от гърдите. В момента почна към друго място работа с договор.
Свидетелят А. установява, че около 5-6 месеца след ПТП-то С. започнал друга работа като
строител, а до тогава никакви доходи не е получавал, живял със семейните на децата, даже
не можел да си плати квартирата по едно време. Свидетелят твърди, че сега има стрес С.,
постоянно прави забележки да се намали скоростта, от време на време се оплаква от болки;
когато е студено времето, в областта на шията го боли; още му се отразява случилото се.
Видно от показанията на свидетеля Н.К. /майка на ищеца/, в буса били тримата: тя,
съпругът й и синът й, който управлявал, когато една кола влязла в тяхното платно със силен
удар челно от страната на С.. Свидетелката посочва, че излезли със силни болки, като С.
имал синини от лявата страна изцяло, по коленете, навсякъде имал синини. Твърди, че от
ден на ден С. ставал по-син, надувал се; по врата имал силни болки; не спял, не можел да се
обръща, в гърдите било надуто; жена му помагала постоянно, тя го събличала и обличала; 2-
3 месеца бил със силни болки и пиел болкоуспокояващи, мазила купил. Свидетелката
установява, че през нощта повече се усилвали болките и С. казвал, че го боде навсякъде;
снахата ставала, търсела лекарства и казвала, че той не може да спи. Видно от показанията
на св. К., С. загубил работата си в Германия, защото 2-3 месеца не можел да се качва в
автомобил, страх го било и не можел да вози хората. Свидетелката К. твърди, че тук му
направили леене на куршум, за да махнат страха; долу-горе се оправил, но пак е стресиран;
тя също е така, но той шофирал и повече претърпя. Свидетелката посочва, че сега, когато са
в колата, той постоянно казва да се кара по-полека, стиска се, друг кара колата.
Свидетелката установява също, че сега С. се оплаква, че когато е студено, има болки във
врата, има и стрес, не може да спи; казва, че е пред очите му катастрофата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и К., въпреки че са родители на ищеца,
които факти създават вероятност за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото в
полза на тази страна, но това не може само по себе си да изключи достоверността на техните
показания. Процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат разпитани като
свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните показания да бъдат приети
за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован,
или такива, които вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза
съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с
всички останали доказателства по делото, при отчитане на възможната необективност на
10
свидетелите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая, предвид общото живеене като
семейство на територията на Р.България на посочените двама свидетели, ищеца, неговата
съпруга и децата им (в общо домакинство) и начина, интензивността и естеството на
комуникацията между тях (ежедневна и непрекъсната между близки роднини от едно
семейство), именно свидетелите А. и К. са имали обективна възможност да възприемат
пряко и непосредствено както механизмът и всички обстоятелства, свързани с настъпването
на ПТП като преки очевидци, пътували в управлявания от ищеца автомобил, така и
получените от него травматични увреждания, болки и страдания непосредствено при и след
настъпване на ПТП. Същевременно, предвид общото си живеене като семейство и
споделянето на едно домакинство, свидетелите са могли директно и пряко да възприемат и
фактите, свързани с физическото, психическото и емоционалното състояние на ищеца,
обусловени от претърпяното ПТП и получените травматични увреждания, проведеното от
ищеца лечение и последиците за същия в личен, професионален и житейски план. Не на
последно място, предвид изложеното и след като извърши преценката по чл.172 от ГПК,
отчитайки добросъвестността на свидетелите по време на разпита им и съответствието на
изложените от тях факти на приетите писмени доказателства и на заключенията на САТЕ,
СМЕ и СППЕ, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на същите е
повлияла на достоверността на показанията им, поради което възраженията на ответната
страна за обратното се явяват неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с
правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл.52
от ЗЗД се явяват допустими.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни по изложените по-
долу събражения.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Според чл.380,ал.1 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. В хода на производството по този иск, за да бъде уважен същият, следва да бъде
установено кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника -
застраховател и деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а от друга
страна е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на увредения да
получи обезщетение по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” -
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската
отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в
11
хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахователя срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД.
Съдът намира за безспорно установено по делото наличието на първата предпоставка -
договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, като ответникът признава факта,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие (15.07.2022г.) е била налице
валидна застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве'' АД, за лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг. № BT 6746 BP,
управляван от И.Т.И., обективирана в застрахователна полица № BG/30/I21003562997, със
срок на договора и период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59
ч. на 18.12.2022г., т.е. ответникът - застраховател е пасивно, материално правно легитимиран
да отговаря по предявените искови претенции.
От съвкупната преценка на ангажираните доказателства – Присъда № 24/09.10.2023г. по
НОХД № 457/2023г. на ВТОС и мотиви към нея (листи 72-73 и 91-95 от делото), както и
заключението на приетата по делото и изцяло кредитираната от съда САТЕ и
допълнителното заключение към нея, съдът приема за установено, че в случая е настъпило
твърдяното от ищеца застрахователно събитие, вследствие извършено виновно,
противоправно деяние на 15.07.2022г., на път III - 4005, км. 0+250 м., в посока от гр.
Стражица към кръстовище с ПП 1-4, при управление на лек автомобил „Мицубиши" с peг.
№ ВТ 6746 BP, собственост на С.Н.И., от водача И.Т.И., който не е изпълнил задълженията
си, установени в чл.5,ал.I,т.1 от ЗДвП - с поведението си създал опасност и пречки за
движението на насрещно движещите се моторни превозни средства: лекотоварен автомобил
марка „Фолксваген Транспортер" с peг. № Р 4467 КР и поставил в опасност живота и
здравето на водача му С. С. А.; в чл.8,ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство
не използвал дясната половина на пътя по посока на движението си; чл.15,ал.1 от ЗДвП - на
пътя като водач на пътно превозно средство не се движил възможно най-вдясно по платното
за движение, като движейки се по път с очертани пътни ленти с пътна маркировка, не
използвал най-дясната свободна лента; в чл.16,ал.1 от ЗДвП - като водач на моторно
превозносредство нарушил забраната при движение по пътно платно с двупосочно движение
и две пътни ленти, да навлиза и се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне; в чл.20,ал.1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътно
превозното средство, което управлявал; в чл.20,ал.2 от ЗДвП - като водач на моторно
превозно средство не намалил скоростта и не спрял, когато възникнала опасност за
движението, а именно навлизане в лентата за насрещно движение; в чл.21,ал.1 от ЗДвП - при
избиране на скоростта на движението си - 134 км/ч. превишил максимално допустимата
разрешена за движение на пътно превозно средство от категория „В" скорост от 90 км/ч.
извън населено място; и допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил: смъртта на
П.С.П. - пътник в лек автомобил марка „Мицубиши", комбинирана средна телесна повреда
на Д.И.С., комбинирана средна телесна повреда на П.Д.И.., комбинирана средна телесна
12
повреда на Георги Миланов С., както и множество травматични увреждания на водача на т.а.
„Фолксваген Транспортер" с peг. № Р4467КР – ищецът А.. Съгласно разпоредбата на чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно разпоредбата на
чл.413,ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по
въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. В този
смисъл, Присъда № 24/09.10.2023г. по НОХД № 457/2023г. на ВТОС, влязла в сила на
25.10.2023г., с която е разрешен въпросът за наказателната отговорност на дееца И.Т.И., е
задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, при което безспорно се
установява в настоящия случай, че е извършено деяние /престъпление по чл.373,ал.2 от НПК
във вр. с чл.58а,ал.1 от НК във вр. с чл.343,ал.4 вр. с ал.3,б.„б", пр.1 вр. с ал.1,6.„б" и б.„в"
вр. чл.342,ал.I от НК вр. чл.5,ал.1 вр. чл.8,ал.1 вр. чл.15,ал.1 вр. чл.16,ал.1 вр. чл.16,ал.1 и
ал.2 вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП/, че И.Т.И. е извършител на това деяние, вината на същия /при
форма на вината – непредпазливост/ и противоправността на деянието.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни и единствено въведени като защитна теза
по делото възраженията на ответното дружество за недоказаност на противоправното и
виновно поведение от страна на водача И.И. и съответно за наличието на противоправност и
вина на ищеца-водач А. за настъпване на ПТП, тъй като горепосочената влязла в сила
присъда, постановена от наказателния съд, и всички събрани в хода на настоящото
производство писмени и гласни доказателства опровергават категорично тези възражения и
установяват гореописания механизъм на настъпване ПТП и противоправното поведение на
водача Игнатов, който е извършил престъпление по чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1
от НК във вр. с чл.343,ал.4 вр. с ал.3,б.„б", пр.1 вр. с ал.1,6.„б" и б.„в" вр. чл.342,ал.I от НК
вр. чл.5,ал.1 вр. чл.8,ал.1 вр. чл.15,ал.1 вр. чл.16,ал.1 вр. чл.16,ал.1 и ал.2 вр. чл.21,ал.1 от
ЗДвП, за което е понесъл и реализираната спрямо него наказателна отговорност. Тези факти
се потвърждават по категоричен начин и от приетата по делото САТЕ и допълнително
заключение към нея, която потвърждава пред гражданския съд, че основната причина за
възникване на ПТП от технико-експлоатационна гледна точка се явява движението със
скорост от 134 км/ч - над максимално разрешената за този конкретен пътен участък (90
км/ч), от страна на водача на л.а. "Мицубиши» - И.И., нарушен контрол над траекторията на
движение на л.а. и технически неправилното навлизане в лентата за насрещно движение,
като по този начин той пресича траекторията на технически правилното движещия се в
собствената си лента за движение т.а. "Фолксваген“, управляван от ищеца, който не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, а водачът на л.а.
„Мицубиши“ е разполагал с такава възможност, ако би управлявал със скорост не по-висока
от 90 км/ч., при технически правилен контрол върху траекторията си на движение и
недопускане навлизането си в параметрите на лентата за насрещно движение. Поради това,
съдът намира, че приетите писмени доказателства, кореспондиращи напълно на
заключението на САТЕ, поотделно и в тяхната логическа последователност и
взаимосвързаност, очертават и потвърждават изложената от ищцовата страна фактическа
13
обстановка и установяват по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило внезапно на
15.07.2022г. по описания по-горе механизъм, вследствие противоправното и виновно
поведение на водача И.И..
На следващо място, съдът приема за доказани от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, от САТЕ, СППЕ и СМЕ, и твърденията на ищцовата страна относно
настъпването на неимуществени и имуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинна
връзка с противоправното деяние, описано по-горе. Налице е фактическият състав на
непозволено увреждане и съответно - възникнало задължение за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Във връзка с изложеното дотук и с оглед мотивите по-долу, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД се явява основателен и доказан.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение
се определя на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968г., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС
/Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010г. по
т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г. на ІІ т.о.; Решение
№ 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. и др./ се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждане на пострадалия /Решение № 83-2009, II т.о. по т. д. № 795/2008г. на
ВКС и Решение № 1-2012- II т.о. по т. д. 299/2011г. на ВКС/.
С оглед изложеното по-горе и съгласно чл.51,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице
С. А. се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача И.И.. В
настоящото съдебно производство ответникът оспорва дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на ищеца, който твърди, а ответникът не оспорва, че макар да
14
е бил сезиран от пострадалото лице надлежно с писмена застрахователна претенция вх. №
385/19.01.08.2024г. (листи 140-141 от делото), ответникът-застраховател не е изпълнил
задълженията си по чл.380 от КЗ, като е отказал да определи и изплати на ищеца А.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди..
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди действително подлежат на обезщетяване и възлизат в размер от 10
000,00 лв. При определяне на размера на обезщетението за ищеца, съдът съобрази на първо
място характера на причинените му травматични увреждания, подробно описани по-горе,
потвърдени от приетата по настоящото дело СМЕ, както и от приложените писмени
доказателства (медицинско свидетелство, амбулаторен лист, етапна епикриза) и от
показанията на свидетелите А. и К.. Цитираните по-горе доказателства обосновават извод,
че получените увреждания са причинили на пострадалото лице болки и страдания с
изключително висок интензитет за период от около 25 дни непосредствено след ПТП,
произтичащи от претърпените от ПТП множество травматични увреждания: мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана на лява ушна мида сутурирана с неравни ръбове,
множество охлузвания в областта на окосмената част на главата; оток; охлузване и хематом
на ляво рамо с ограничен обем на движение; хематом на гърдите от ляво рамо към десен
хълбок 6/35 см.; охлузвания и хематом на лява мишница и две рани сутурирани; охлузване и
хематом на ляв лакет, лява предмишница и лява длан; оток, хематом и охлузване на лява
гръдна половина 12/18 см.; хематоми и охлузвания на двете колена отпред, множество
охлузвания и хематоми на ляво бедро отзад; палпаторна болка на двете колена отпред и на
мястото на претърпените рани, леко ограничен обем на движение в коленните стави;
разкъсно-контузна рана на лява ушна мида. Настоящият съдебен състав отчита в случая и
фактите, че описаните травматични увреждания, представляващи оток с кръвонасядане по
главата, оток на шията с ограничен обем на движения, кръвонасядане на гръдния кош,
кръвонасядане на предна коремна стена, оток и кръвонасядане на лява мишница, оток с
кръвонасядане по двете колена, охлузване с кръвонасядане на лява подбедрица, са
обусловили и претърпени от А. болки и страдания със среден интензитет, свързани със
затруднение на движението и ограничен обем на движенията в лявата ръка, лявото рамо и
колената, за срок около 25 дни. Същевременно, приетата СМЕ удостоверява по делото, че
получената от А. травма на шията е причинила временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота, с продължителност на възстановително-оздравителния процес от около
25 дни, наложило спазването на щадящ двигателен режим за ищеца и оказването на помощ
от друго лице от семейството за извършването на обичайните ежедневни дейности (СМЕ,
свидетелите А. и К., амб.лист, медицинско свидетелство). В тази насока, свидетелите А. и К.
от своя страна удостоверяват по делото, че в действителност силните болки по лявата страна
на тялото, шията и колената на ищеца продължили около 2-3 месеца след ПТП, като през
този период от време същият приемал предписаните му обезболяващи лекарства и мазила.
Настоящият съдебен състав отчете и фактите, установени от приетата СМЕ, че в конкретния
случай възстановителният процес при пострадалия е протекъл нормално, не се установяват
15
факти относно настъпване на усложнения в здравословното състояние на ищеца, като към
момента липсват данни ищецът да провежда специфично лечение за претърпените
травматични увреждания. Съдът взе предвид и фактите, установени от приетата СППЕ,
изцяло кредитирана от съда, че в резултат на внезапно настъпилото и претърпяно от него
ПТП ищецът е преживял остра стресова реакция с чувство на страх, ужас и паника, която
постепенно в рамките на около месец се е разгърнала до посттравматично стресово
разстройство с продължителност от няколко месеца, последвано от тревожно разстройство с
флуктуиращ характер и отбягващо поведение. Тези факти се подкрепят по категоричен
начин и от показанията на свидетелите А. и К., които установяват по делото, че повече от
два-три месеца ищецът изпитвал стрес, изпитвал страх да шофира и да се вози в автомобил,
паникьосвал се, не можел да спи, отказал да шофира, вследствие на което загубил работата
си като шофьор в Германия, за което е приемал транквилизатор Baldrian Forte 600,
предписан му от лекар в Германия през период от около два месеца. Не на последно място,
както от заключението на приетатата и неоспорена с други доказателства СППЕ, така и от
показанията на свидетелите Касабова и А., съдът формира извод, че към настоящия момент
ищецът продължава да е с тревожно разстройство с флуктуиращ характер със средна към
лека изразеност, като тревожната симптоматика е свързана с шофиране и пътуване,
умствени предъввкания на преживяната катастрофа и тревожни очаквания, че "ще се случи
нещо лошо“.
Във връзка с изложеното дотук, определяйки размера на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид и възрастта на пострадалия
(ненавършени 24 години към датата на произшествието), обуславяща по-бързо
възстановяване от претърпените травми; същевременно трудоспособна възраст, в която А. е
работел като шофьор в Германия и вследствие на претърпяното ПТП не е могъл да се върне
на работа и да продължи да осъществява тази трудова функция (св. Касабова, св. А., СМЕ и
СППЕ), т.е. същият е бил възпрепятстван напълно да полага труд по време на проведеното
лечение и възстановителния период, съответно - да заработва трудово възнаграждение, а
впоследствие е бил освободен от работа поради невъзможност на осъществява възложената
му работа като шофьор. Не на последно място, съдът отчете и обстоятелството, че към
приключване на съдебното дирене по настоящото дело оздравителният период за процесните
травматични увреждания е приключил и А. не провежда лечение с медикаменти и/или други
средства, установено от СМЕ.
За определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът взе предвид и фактите,
свързани с емоционалното и психичното отражение от реализирания деликт върху
пострадалото лице, проявяващо признаци на силна уплаха и стрес непосредствено след
настъпване на ПТП, а впоследствие и до настоящия момент –изпитване на силен страх и
стрес от пътуване в ППС и от шофиране, силен страх и безпокойство, свързани с опазване на
живота и здравето си и тези на своите близки, установени от показанията на свидетелите А.
и К. и от заключението на СППЕ.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и момента на
16
настъпване на увреждането - 15.07.2023г. (период със значително по-нисък размер на МРЗ за
страната и по-ниски разходи за провеждане на лечение в и извън болнично заведение). В
тази връзка, при определяне на дължимото се по справедливост обезщетение за вреди съдът
съобрази и стандарта на живот в Р.България и конкретните икономически условия през
третото тримесечие на 2022г., доколкото обезщетението за неимуществени вреди не следва
да служи за неоснователно обогатяване на пострадалото лице. Преценявайки изложените по-
горе обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и лимитите на гражданската
отговорност за релевирания период, съдът намира, че общ размер на дължимото в случая
обезщетение от 10 000 лв. отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
На следващо място, от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, в случая се
установява изпълнение на изискванията, установени в чл.380,ал.1 от ГПК от страна на
ищеца, а именно: като лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи
към ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД писмена застрахователна претенция и да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането.
Цитираните писмени доказателства удостоверяват по делото и фактите, че ищецът е
изпълнил нормативно установените правила на чл.498 от КЗ, поради което възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни и не почиват на приетите годни доказателства.
Съдът намира за неоснователно и релевираното възражение от ответника за приложение
на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради противоправно поведение на А. като водач на автомобил, който
се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, допринасяйки за настъпването на
травмите и тяхната тежест. На първо място, в случая е постановена Присъда №
24/09.10.2023г. по НОХД № 457/2023г. на ВТОС, влязла в сила на 25.10.2023г., задължителна
за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, при което безспорно се установява в настоящия
случай, че е извършено деяние /престъпление по чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1 от
НК във вр. с чл.343,ал.4 вр. с ал.3,б.„б", пр.1 вр. с ал.1,6.„б" и б.„в" вр. чл.342,ал.I от НК вр.
чл.5,ал.1 вр. чл.8,ал.1 вр. чл.15,ал.1 вр. чл.16,ал.1 вр. чл.16,ал.1 и ал.2 вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП/,
че И.Т.И. е извършител на това деяние, вината на същия и противоправността на деянието.
На второ място, от приетата и изцяло кредитирана от съда САТЕ и допълнителното
заключение към нея, кореспондираща на цитираните по-горе писмени и гласни
доказателства, се установява, че водачът на т.а. "Фолксваген Транспортер" е нямал
техническа възможност да предотврати процесното ПТП, тъй като се е движел правомерно в
своята лента за движение по път с предимство, със скорост около 81 км/ч при разрешена
скорост за този участък от пътя от 90 км/ч, а ППС, което се е движило срещу него със
скорост от 134 км/ч – ла.а. „Мицубиши“ губи контрол над траекторията си на движение,
навлиза в лентата за насрещно движение и пресича траекторията на т.а. „Фолксваген“ в
неговото платно за движение, при което става единствена причина за настъпване на ПТП с
няколко пострадали лица и материални щети. Този извод на съда, както и факта, че ищецът
не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата в конкретния случай,
съответно – не е допринесъл със свое противоправно поведение за настъпване на ПТП, се
потвърждават и от мотивите към Присъда № 24/09.10.2023г. по НОХД № 457/2023г. на
17
ВТОС, влязла в сила на 25.10.2023г., от приетата и изцяло кредитирана от съда САТЕ и
допълнителното заключение към нея в настоящото съдебно производство..
На следващо място, в конкретния случай не се установява ищецът да е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП. В тази връзка, от заключението на приетата
СМЕ се обосновава категоричен извод, че от описаната травма в областта на гърдите -
хематом на гърдите от ляво рамо към десен хълбок 6/25 см., охлузвания и хематом на лява
мишница, охлузване и хематом на лява предмишница, хематом под пъпа хоризонтално 6/15
см, е видно, че в момента на процесното ПТП ищецът е бил с предпазен поставен колан,
като именно по тази причина се е стигнало до минимизиране на травматичните увреждания
и намаляване на тяхната тежест. Кореспондиращо на този извод е и заключението на
приетата по делото САТЕ, установяваща по делото, че предвид механизма на ПТП, вида и
интензитета на получените телесни увреждания, ищецът е бил с правилно поставен
предпазен колан, което го е предпазило от напускане на купето на лекия автомобил,
съответно - от по-големи по обем и тежест травматични увреждания. С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема за неоснователно и противоречащо на
приетите доказателства възражението на ответника за намаляване на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради
допринасяне от страна на ищеца за настъпването на травмите и на тяхната тежест.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички
необходими предпоставки, за да бъде уважен искът с правно основание чл.432,ал.1 във вр.
чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради което същият следва да бъде уважен като
основателен и доказан в претендирания по делото размер от 7 000 лв.
Предвид основателността на исковата претенция, основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху дължимото парично обезщетение. По силата на
чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,ал.3, или изтичането на срока по чл.496,ал.1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл.106,ал.3 от КЗ. Съдът счита, че в случая приложение намира чл.497,ал.1,т.1 от
КЗ, съгласно която в случая се определя по-ранната от двете дати, предвид депозирането от
ищеца на писмена претенция пред ответника – застраховател на 19.01.2024г. и
представянето от същия на всички доказателства, с които разполага, т.е. с изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи лихви за забава. Поради
това, в този случай обезщетението за забава върху присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да се присъди от 10.02.2024г.
Във връзка с изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД също се явява основателен и
18
доказан в претендирания размер за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди.
Съдът счита, че цитираните по-горе писмени доказателства, кореспондиращи напълно на
заключението на приетите САТЕ, СМЕ и СППЕ, поотделно и в тяхната логическа
последователност и взаимосвързаност, очертават и потвърждават изложената от ищцовата
страна фактическа обстановка и установяват по безспорен начин, че вследствие
претърпяното ПТП, настъпило внезапно на 15.07.2022г., описано по-горе, ищецът А. е
претърпял множество травматични увреждания, остра стресова реакция, посттравматично
стресово разстройство, последвано от тревожно разстройство с флуктуиращ характер и
отбягващо поведение, за които е закупувал и е приемал през период от около 2-3 месеца
предписаните му медикаменти и лекарства: левор 500 – 2х1, алл доне – 2х1, ланзацид – 30х1,
аналгин – 2х1, парацетамол – 2х1, компреси, Baldrian Forte 600. При тези факти, в случая се
обосновава извод, че действително ищецът е претърпял имуществени вреди, съставляващи
имуществена загуба, представляваща стойността на закупените от него лекарства и
медикаменти, като е възможно и логически обосновано всички описани щети да са
настъпили по начина, описан в исковата молба и да са в пряка причинна връзка с
реализираното ПТП.
Наред с изложеното дотук, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не твърди
никакви факти относно конкретни действия от страна на ищеца, които да са причинили
вредоносния резултат, нито доказва наличието на такива, както и не ангажира никакви
годни доказателства за удостоверяване на реализиране от страна на увредения водач на т.а.
„Фолксваген Транспортер“ на поведение, което да е обусловило настъпване на
имуществените вреди. В тази връзка, съдът счита, че оспорването на реалното претърпяване
на имуществените вреди от ищеца вследствие на конкретното ПТП и техният размер се
провежда от ответника единствено и само с цел реализиране правото му на защита в
гражданския процес, и не почива на приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предвид безспорно установеното по
делото настъпване на застрахователно събитие, при което и съгласно чл.432,ал.1 от КЗ във
вр. чл.380 от КЗ, в уговорения срок ответникът - застраховател е длъжен да плати на
увреденото лице С.А. застрахователно обезщетение, което да е равно на действително
претърпените вреди вследствие на настъпване на събитието.
Не на последно място, от приетите писмени доказателства, съдържащи се в преписка по
процесната щета, в случая се установява изпълнение на изискванията, установени в
чл.380,ал.1 от ГПК от страна на ищеца, а именно: като лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към ответника-застраховател писмена
застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички
необходими предпоставки, за да бъде уважен искът с правно основание чл.432,ал.1 във вр.
19
чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД. С оглед изложеното по-горе и въз основа на приетите
писмени доказателства, заключенията на приетите съдебно-медицинска експертиза и
комплексната съдебна психологическа и психиатрична експертиза, по реда и на основание
чл.162 от ГПК (искът е установен в своето основание, но няма данни за неговия размер),
съдът определя претърпените от ищеца имуществени вреди по своя преценка в общ размер
от 50 лв., имайки предвид цените на гореописаните лекарства и медикаменти в аптечната
мрежа на страната и периодът, в който същите са закупувани и приемани от ищеца (2-3
месеца). Поради това така предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му размер от 50
лв., като в този случай обезщетението за забава върху присъденото обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да се присъди също от 10.02.2024г. по изложените
по-горе съображения.
При този изход на делото се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане в
полза на адв. Ж. Д. от АК-Хасково – процесуален представител на ищеца, на разноски за
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са
предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът А.
е упълномощил редовно адвокат Ж. Димова от ВТАК да го представлява по настоящото
дело и последната е реализирала надлежно и в пълен обем процесуалното представителство
в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно и от
договора за правна помощ, в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно
чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да
осъди ответника по делото да заплати на адвокат Ж. Д. от АК-Хасково адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА
и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – общо
в размер на 945,00 лв., съразмерно на уважените размери на исковете, т.е. изцяло.
Не на последно място, на основание чл.78,ал.6 от ГПК във вр. чл.83,ал.3 във вр. ал.1,т.4 от
ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху
размера на уважените искове – общо 330,00 лв., сумата от 300 лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица, както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
20
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. А. с
ЕГН **********, с адрес: с.А..., общ.С...ул..... при „Инвестбанк“ АД, с титуляр: адвокат Ж.
Д. Д. от АК-Хасково (клиентска сметка съгласно чл.39 от Закона за адвокатурата), СУМАТА
от 7 000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве''
АД, обективирана в застрахователна полица № BG/30/I21003562997, със срок на договора и
период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59 ч. на 18.12.2022г., за
лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг. № BT 6746 BP, управляван от
И.Т.И. с ЕГН **********, за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
15.07.2022г., около 12.45 ч., на път III - 4005, км. 0+250 м., в посока от гр. Стражица към
кръстовище с ПП 1-4, причинено виновно от водача И.Т.И., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. А. с
ЕГН **********, с адрес: с.А..., общ.С...ул..... при „Инвестбанк“ АД, с титуляр: адвокат Ж.
Д. Димова от АК-Хасково (клиентска сметка съгласно чл.39 от Закона за адвокатурата),
СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве'' АД, обективирана в застрахователна полица № BG/30/I21003562997, със
срок на договора и период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59
ч. на 18.12.2022г., за лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Каризма", с peг. № BT 6746
BP, управляван от И.Т.И. с ЕГН **********, за причинени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.07.2022г., около 12.45 ч., на път III - 4005, км. 0+250 м., в посока от гр.
Стражица към кръстовище с ПП 1-4, причинено виновно от водача И.Т.И., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Ж. Д. ДИМОВА от Хасковска Адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. Велико Търново,
ул. «Васил Левски» № 3, ет.1, по банкова сметка с IBAN: BG ... при „Инвестбанк“ АД, с
титуляр: адвокат Ж. Д. Д. от АК-Хасково, СУМАТА от 945,00 лв. /деветстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и
чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметката
на РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, в полза на бюджета на Съдебната власт,
21
СУМАТА от 330,00 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща държавна такса върху
уважения размер на исковете, СУМАТА от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща
възнаграждения, изплатени на вещи лица от бюджета на съда на основание чл.83,ал.3 във вр.
ал.1,т.4 от ГПК, както и СУМАТА от 5,00 лв. /пет лева/ - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
22