Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Варна, …………2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                                       Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

при секретар Галина Славова

 като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  1771 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение № 146/24.07.2018г. по т.д. № 447/18г. по описа на ВКС е отменено определение № 2016/05.06.2015г. по в.гр.д. № 1576/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение № 1671/06.04.2015 г. по гр.д. № 9763/2014 г. по описа на ВРС, както и е прекратено производството по гр.д. № 9763/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 1576/2015 г. по описа на ВОС.

Въззивната жалба на „Енерго – Про Продажби“АД е против решение № 1671/06.04.2015 г. по гр.д. № 9763/2014 г. по описа на ВРС, с което е осъден „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 1846.16 лева, платена от Н.А.С. с ЕГН: ********** без основание, представляваща корекция на сметка за електроенергия за периода от 01.10.2010г. до 29.03.2011г., начислена служебно по „констативен протокол“ за обект на потребление с аб.№ **********, кл.№ ********** с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Браила № 8, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Излагат се подробни доводи. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молбата ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 28.04.2014год., встъпва изцяло в правата на кредитор по вземане за сумата от 1 846.16лв., представляваща недължимо платена сума по начислена от ответника фактура №**********/31.03.2011год. по извършена корекционна процедура. С уведомление за цесия получено от ответника на 21.07.2014год., ответникът е уведомен за новия кредитор по вземането.

Твърди, че на 29.03.2011год. е извършена проверка на електромер  на обект с абонатен номер **********  и  кл.номер ********** , на която е титуляр Н.А.С. с адрес на потребление: град Варна, кв.Аспарухово, ул.Браила №8 . Потребителят не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която му е начислена за периода  от  01.10.2010год. до 29.03.2011год.   на стойност  от    1 846.16лв.

Плащане на процесната сума е осъществено  с мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел.енергия. Независимо от плащането, потребителят не е съгласен с така начислената сума по КП и счита, че не я дължи на ответника, респективно че я заплатил без правно основание.

Твърди, че всички действия по определянето на процесната сума са извършени едностранно, без присъствие на потребителя или на негов представител на самата проверка. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Твърди, че на този адрес не е употребена ел.енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени на ел.енергия. Оспорва констативния протокол на „Енерго Про Мрежи” АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Оспорва справката за корекция.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Оспорва предявения иск изцяло по следните съображения: Договора за продажба на вземане от 28.04.2014год. е нищожен , на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърляното вземане; Договорът за продажба на вземане от 28.05.2014год. е нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.42,ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, доколкото същото е изпратено от пълномощник без представителна власт. фактура №********** /31.03.2011год.   е издадена за доставена и потребена от абоната  Н.А.С. електрическа енергия за периода от   01.10.2010год. до 29.03.2011год., след като е установено, неизмерване на електрическата енергия от проверения електромер.  Твърди се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която е констатирано неизмерване на ел. енергия, поради  вмешателство в схемата на електромера. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3 т.3 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. Твърди се, че абонатът виновно  е извършил нарушение на задължението си да не използва ел. енергия, без тя да се отчита от СТИ и съответно да заплаща цялата потребявана ел.енергия.

Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител юк. Г. , поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне по същия, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител адв. Йорданова,  моли за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че Н.А.С. е титуляр на партида с абонатен № ********** и клиентски № ********** с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Браила“ № 9 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от въззивното дружество.

Видно от протокол № 024209/29.03.2011г., за техническа проверка, е констатирано шунтиране на входния и изходния проводник през АП63А, като по този начин консумираната ел. енергия не преминава през уреда за търговско измерване, което се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и разпита на свидетеля Д. Х., изготвил констативния протокол. От СТЕ се установява, че е налице присъединяване към ел.мрежата без СТИ.

На база цитирания протокол е била изготвена справка № 15697/01.04.2011г. за корекция на сметки на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДПЕЕЕМ за периода от 01.10.2010г. до 29.03.2011г., за което е издадена фактура № **********/31.03.2011г. за сумата от 1846,16 лева. Не е спорно, че тази сума е заплатена от Н.А.С. към настоящия момент.

По делото е представен и споразумителен протокол № ДР 08467/18.01.2012г., сключен между „Енерго-про продажби“ АД и Н.А.С., с което последната се е задължила да заплати сумата от 3145,16 лева, натрупано количество ел.енергия за периода от м.04.2009г. до 3.2011г.

По делото е представен и договор за прехвърляне на вземането от 28.04.2014г., по силата на който Н.А.С., чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, е прехвърлил на настоящия ищец „КНМ груп“ ЕООД вземането си към ответника на стойност 1846,16 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана, потребена ел.енергия за периода от 01.10.2010г. до 29.03.2011г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********.

Видно от уведомление с вх. № 3174845/21.07.2014г., Н.А.С., чрез пълномощника си адв. К. Т., е уведомила ответното дружество за прехвърляне на вземането с договора за цесия от 28.04.2014г.

По делото е представено и пълномощно от 25.04.2014г., с което Н.А.С. е упълномощила адв. Т. да осъществява действия по продажба на вземанията й към „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, включително и с действия по уведомяване на длъжника.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Възраженията на „Енерго-про продажби“ АД за недопустимост на производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от Д. молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение №39/01.03.2017г. по т.д.№722/16г. по описа на ВОС, с което е прието, че вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като такъв, са несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е депозиран от Д., е оставил молбата без движение, тъй като е подадена от лице без представителна власт. Молбата не се поддържа от управителя на ищцовото дружество. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и съдът не е десезиран и производството е допустимо.

За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен, в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, че Н.А.С. е платила процесната сума от 1846,16 лева на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, като стойност на начислена от въззивника ел. енергия за процесния обект, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Браила“ № 9; и че е сключил валиден договор за цесия с ищеца „КНМ Груп“ ЕООД. В тежест на ответника – въззивник е да установи при условията на главно и пълно доказване, основанието, на което е извършено плащането, респективно е получена сумата.

Основният спорен по делото въпрос е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно и едностранно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от абоната Н.А.С. сума, както и дали извършената цесия е действителна, включително какво е значението на подписания между Н.А.С. и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД споразумителен протокол ДР 08467/18.01.2012г.

Съдът намира, че заплатената от абоната сума в размер на 1846,16 лева по фактура № **********/12.10.2011г. за периода от 01.10.2010г. до 29.03.2011г., е без правно основание, тъй като начислената сума е вследствие на извършена корекционна процедура, която не почива на законово основание и противоречи на императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото, като съображенията за това са следните:

Начислената служебно (след корекция) ел. енергия е за периода, в който са били в сила ОУ на ДПЕЕЕП (одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР) на дружеството „Е.ОН България Продажби” (със сегашно наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна и и ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР) на дружеството „Енерго-про Мрежи“ АД ( понастоящем с наименование „Електроразпределение Север“ АД, които следва да намерят приложение в отношенията между страните на основание чл. 98а, ал. 1 и чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ.

За процесния период от 12.02.2010г. до 20.07.2010г. отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/.

В издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год. (отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.), за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2007 год., действали до 15.11.2013 год, приложими към настоящия случай. При липса на предвидена в действащото законодателство през процесния период възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.

Клаузите Общите условия, които регламентират правото на доставчика едностранно да коригира на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 25 от Общите условия на ДПЕЕЕ нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защитава интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. По своята същност разпоредбата на чл. 25 от Общите условия предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД – в този смисъл Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС.

Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя Н.А.С., е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 115/20.05.2015г. по гр. дело № 4907 по описа за 2014 г на ВКС.

С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за минал период (01.10.2010г. до 29.03.2011г) сумата от 1846,16 лева, е заплатена при начална липса на основание, поради което Н.А.С. е придобила правото на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да иска обратно платената сума. Предвид прехвърлянето на това вземане на „КНМ ГРУП“ ЕООД, то последният е материалноправно легитимиран да го получи.

Неоснователно е възражението относно нищожността на извършената цесия от 28.04.2014г. Предмет на договора за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание вземането по чл. 55, ал.1, пр. пр.1 ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентична на даденото.

Неоснователни са и доводите, че основанието за плащането на процесната сума от абоната е споразумителния протокол, имащ според него характер на извънсъдебна спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. В случая не се касае за постигнати взаимни отстъпки между страните по едно правоотношение /преуреждане на отношения/, а уговаряне на начин на погасяване в цялост, при това с лихва на претендирано от доставчика на ел.енергия вземане под угрозата същият да преустанови ел.захранването на абоната. Поради нищожността на посочената клауза за корекционна процедура по аргументи, изложени по-горе, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните провоотношения, включая и извънсъдебните им такива. Разсрочването на вземане, което не се дължи на годно правно основание, не може да изключи отговорността на ответното дружество за връщане на даденото, щом няма законово основание за получаването й. Констатираната нищожност на клаузите, въз основа на които е извършена едностранната корекция и които представляват основание за начисляване на процесната сума, не може да бъде санирана от подписания споразумителен протокол. Същият няма основание за начисляване на процесната сума като дължима.

Що се отнася до възраженията за липса на надлежно учредена представителна власт за адв. Кр. Тодоров при сключване на договора за цесия и изпращане на уведомлението, то същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като въззивникът не е легитимиран да прави подобни възражения /в т.см. ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.

По изложените съображения съдът намира, че е налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна вземане към въззивника в размер на 1846,16 лева, поради което и предявеният иск за събиране на вземането е основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 360.00 лева, разноски пред настоящата инстанция – заплатено адв. възнаграждение, което съдът намира, че съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което възраженията за прекомерност са неоснователни; 436,93 лева разноски пред ВКС -държавна такса и адв.хонорар (съобр. т.4 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС), или общо сумата от 889.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1671/06.04.2015г. по гр.д. № 9763/2014г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,  да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5, ап. 10, сумата от 889.00 (осемстотин осемдесет и девет) лева, сторени разноски пред настоящата инстанция и в производството по отмяната по чл. 303 от ГПК, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.