РЕШЕНИЕ
№ 3335
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110109090 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба вх. № 63177/15.07.2025 г., подадена от М. Г. Д., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу Д. Т. Д..
В молбата за налагане на мерки за защита молителката М. Г. Д. твърди, че с ответника Д.
Т. Д. са съпрузи, като през последните месеци същата била жертва на системен психически
и емоционален тормоз, изразяващ се в непрестанни обиди и заплахи, уронващи авторитета й
като жена и майка на двете деца на страните.
М. Г. Д. сочи следните случаи на осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника:
На 01.07.2025 г., около 9 ч. сутринта, в телефонен разговор, ответникът упражнил
психически тормоз и поставил ултимативни закани по отношение на молителката във връзка
с ограничаване на възможността да избира начина, по който да протече лечението на детето
им *, с оглед на предстоящата му операция, чрез думите: "Избирай - или ти ще вземеш
децата от *на 05.07.2025 г. и аз ще вляза в болницата с *за предстоящата му операция на
3-та сливица на 21.07.2025 г.!.“
На 07.07.2025 г., около 18 ч., ответникът, в присъствието на децата, отправил обидни
думи, дискредитиращи молителката като отговорен родител, чрез думите: „некомпетентна"
и „неразбираща", „незаинтересована от децата ".
На 11.07.2025 г., около 15,30 ч., в личен разговор и в отговор на това, че молителката го
информирала относно обстоятелството, че е решила да си потърси адвокат, за да се защити,
ответникът отправил заплашителни изрази към нея с думите: „Внимавай какво правиш, че
ако пак сбъркаш, ще стане по лошо за теб!".
1
На 12.07.2025 г., за времето от 10.00 ч. до 24 ч., ответникът осъществил многократни
актове на вербална и емоционална агресия, чрез злепоставянето на молителката като
родител пред децата и опити да бъде ограничена от общуване с тях, чрез думите: "Спри бе,
тати, защо й казваш, остави я ".
В молбата се твърди, че вследствие на посочените актове на домашно насилие,
молителката изпитала дълбоко емоционално разстройство, почувствала се унижена и
безсилна като жена и майка.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита молителката лично и чрез
процесуалния си представител поддържа молбата за защита от домашно насилие, като
твърди доказаност на процесните актове на такова от събрания в производството
доказателствен материал. Иска налагане на посочените в молбата мерки за защита, както и
присъждане на сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание и в писмено становище ответникът лично и чрез
процесуалния си представител оспорва твърденията, изложени в молбата за защита от
домашно насилие. Сочи, че не е извършвал спрямо молителката актове, представляващи
домашно насилие на процесните дати и по посочените начини. Заявява, че между страните е
налице друго съдебно производство във връзка с прекратяване на брака между страните,
като настоящото такова е инициирано именно във връзка със същото. Твърди се от
ответника, че всъщност той е жертва на системно психическо и емоционално насилие от
страна на неговата съпруга. Поради горното се иска отхвърляне на молбата за защита и
присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, че същите са съпрузи.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката М. Г.
Д. декларира, че на процесните дати ответникът е осъществил твърдените актове на
домашно насилие спрямо нея.
От Писмо изх. №* от 18.08.2025 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – Варна се установява, че в
болничната информационна система няма данни молителката и ответникът да са
настанявани за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че страните не са осъждани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на четирима
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелката Ирина Иванова Г. – майка на молителката твърди, че през месец юли 2025
г. страните са имали спорове по повод на различни обстоятелства, като вземане на техните
деца от град Враца, където са били при родителите на ответника, постъпване в болница на
едно от децата, изискване на документи от лекари. Сочи, че в присъствието на едно от
децата зет й обиждал дъщеря й, казвал й, че не се интересува от тях и че не разбира от нищо.
Заявява, че ответникът не е постоянен в решенията си и е зависим при тяхното вземане от
майка си. Свидетелката твърди, че лично не е била свидетел на подобни разговори между
2
страните в производството, а знае за тях от дъщеря си и от внучката си.
Свидетелката *Г. * – сестра на молителката твърди, че от последната и от майка им знае
за случаи на неразбирателства между М. и Д. по повод на децата, както и че последният
настройвал дъщеря им срещу молителката. Присъствала на случай през месец юли 2025 г.,
когато ответникът нервничил и създал хаотична ситуация, като убеждавал децата да вършат
някакви неща.
Свидетелят К* разказва, че на 12.07.2025 г. организирал парти, на което било поканено
семейството на М. и Д., като ответникът и децата им присъствали. Сочи, че около 22,30 часа
– 23 часа молителката се обадила на съпруга си по телефона и крещейки го питала къде е,
което се възприело и от другите присъстващи. Заявява, че последното притеснило Д. и
децата.
Свидетелката Т* – майка на ответника твърди, че в периода 22.06.2025 г. – 06.07.2025 г.
децата на страните били при нея и съпруга й, като по повод на тяхното вземане и
постъпването на едно от децата в болница имало конфликти между сина й и снаха й.
Заявява, че от внучката си знае за напрежение между съпрузите и грубо отношение от
страна на молителката спрямо баща й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса, е необходимо молителят да
установи действителното осъществяване на твърдените действия, съставляващи актове на
домашно насилие. Отхвърлянето на молбата, от друга страна, е предпоставено от проведено
от ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие съставлява всеки съзнателен и
целенасочен акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие, опитът
за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния
живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Актът на домашно насилие
по чл. 2 ЗЗДН се характеризира, както с обективното извършване на увреждаща пострадалия
деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент при нея.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
процеса, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание посочената разпоредба съдът може да издаде заповед за защита само въз основа
на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други
доказателства в обратен смисъл декларацията само по себе си не може да послужи за целите
на пълното и главно доказване на твърдените от молителя факти в молбата за извършено
насилие.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи наличието на
3
обстоятелства, които да окачествят поведението на ответника като актове на домашно
насилие. Въз основа на изложеното от страните и ангажираните гласни доказателства съдът
приема, че между същите са се породили конфликти, представляващи закономерна
последици от липсата на уважение, общуване, привързаност и доверие между тях. Всички
разпитани в производството свидетели твърдят, че от молителката, ответника или дъщеря
им са разбрали за влошените им с времето семейни отношения, въпреки които обаче
страните продължават и към настоящия момент да съжителстват заедно, независимо, че
между същите е налице и висящо производство по развод.
Посоченото се потвърждава и от съдържанието на приложената към молбата декларация
за използваните от ответника спрямо съпругата му изрази, като от характера на последните
следва правният извод за липсва на упражнено психическо насилие, което да се
категоризира като акт на домашно насилие. В конкретния случай, поведението на ответника,
макар и морално укоримо, по никакъв начин не може да бъде окачествено като психическо
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се
ползва за цели извън разума и идеята на закона и в частност на производството по висящия
спор за родителски права.
По изложените съображения, молбата по чл. 5 ЗЗДН следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Варна дължимата за производството държавна такса в размер на 25
лева.
Предвид изхода на спора, отправеното искане в проведеното открито съдебно заседание
и представените доказателства за извършвани разноски, както и списък по чл. 80 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
възражението на молителката за прекомерност на претендираното от ответника такова. При
съобразяване на вида, фактическата и правна сложност на производството, ангажирания от
страна на ответника доказателствен материал и осъществените от представляващия
последния процесуални действия, както и на размерите, установени в разпоредбите на чл. 22
и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
съдът намира за съответно адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № */15.07.2025 г., подадена от М. Г. Д., с искане за налагане на
мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу Д. Т. Д. за актове, извършени на
дати 01.07.2025 г., 07.07.2025 г., 11.07.2025 г. и 12.07.2025 г.
4
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д., ЕГН **********,
сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от
деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 26.09.2025 г., съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5