Р Е Ш Е Н И Е №10
Град Несебър, 23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 660 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена
от Д.И.Р. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление №
19-0304-001062, издадено от Павел И. Колев на длъжност Началник Сектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП
са й наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и са й отнети
12 контролни точки на основание Наредба № Із – 2539.
Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, като твърди, че на 23.05.2019г. около 16:45 часа не е управлявал лекия автомобил, а е бил управляван от приятелка на Д.Р. – Т.Р.К..
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Счита, че от разпита на свидетелите Коцева и Самарджиева се установило, че Д.Р. не е управлявала автомобила на посочените в наказателното постановление (НП) дата и място, тъй като показанията им са последователни и изцяло изясняват фактическата обстановка, както и че показанията на разпитаните полицейски служители – актосъставителя М. и свидетеля по акта и нарушението Д., не следва да бъдат кредитирани поради наличието на съществени противоречия между тях. Моли постановлението да бъде отменено.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
За времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 23.05.2019г. М.Н.М. и Д.Г.Д. – двамата на длъжност “младши автоконтрольори” при РУ на МВР – Несебър, са изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ, а около обяд получили сигнал за настъпило ПТП на улица Отец Паисий в град Несебър, при което единият от участниците напуснал мястото с автомобила. При пристигане на място разговаряли с водача на другия автомобил, участник в ПТП, при което той им посочил регистрационния номер на напусналия мястото автомобил, който е бил управляван от момиче. При проведен телефонен разговор със собственика на автомобила – майката на Д.Р., тя е заявила, че дъщеря й управлява автомобила, и чрез нея Д.Р. е била призована да се яви в сградата на РУ Несебър. Свидетелите М. и Д., които са чакали да посрещнат пред сградата на управлението Р. около 14:00 часа, са видели, че същата е пристигнала с автомобила “Ауди А 5” с рег.№ ***, собственост на Валина Ковачева – същият автомобил, с който е било причинено ПТП - движещ се в посока град Свети Влас – град Несебър, и който е паркирал пред входа на управлението на алеята до бариерата, от страната на хотел “Диамант”. От автомобила слезли четири или пет момичета, между които и Р., която е слязла от задната част на автомобила. Първоначално в сградата на управлението била въведена свид. Теодора Коцева, която полицейските служители са видели да управлява автомобила при пристигането му пред сградата на РУ Несебър, и на която са поискали документите, а малко след това в сградата е била повикана и Р.. Първоначално свид. Коцева се представила за момичето, което е управлявало лекия автомобил при настъпването на ПТП. След като обаче на свид. Коцева й е било обяснено, че ще й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че е напуснала мястото на ПТП и че за това се предвижда наказание “Лишаване от право да управлява МПС”, тя тогава отрекла да е управлявала автомобила. Р. и свид. Коцева били поканени от свидетелите М. и Д. в сградата на управлението за да им бъдат снети сведения, при които Р. е признала, че тя е управлявала автомобила при ПТП. За съставянето на документите, свързани с настъпилото произшествие, е било обяснено на Р., че е необходимо същата да представи личните си документи, но тъй като тя не ги е носила у себе си, сама е предложила и е изявила желание да отиде и да ги донесе до няколко минути. Р. е била придружена от свид. Д. при напускане на сградата на управлението, а малко след тях навън излязъл и свид. М.. Свид. Коцева е останала сама в стаята, където е давала писмени сведения. Двамата полицейски служители – свид. М. и Д., видели как Д.Р. се качва на шофьорското място на автомобила, с който е пристигнала, и да потегля в посока град Несебър, а свид. М. посочва, че в автомобила е имало и друго момиче. Д.Р. се е върнала в управлението с документите си, като е вървяла пеш, идвайки от посока хотел “Диамант”. Междувременно на полицейските служители е било разпоредено да й бъде извършен тест за употребата на наркотични вещества, какъвто те не са извършили преди това, тъй като първоначално е заявила, че не е управлявала авомобила. След като си е представила документите, на Р. е било предложено да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, на което тя е отказала. За отказа на Р. да бъде тествана свид. М. е издал талон за изследване № 0005142, който талон тя е отказала да подпише, като отказ е бил удостоверен с подписа на един свидетел - свид. Д.. Свид. М. е съставил АУАН серия Д, бл.№ 846342 / 23.05.2019г. за това, че на същата дата около 16:45 часа в град Несебър, квартал Чайка, до № 7, с посока град Свети Влас – град Несебър, управлява лек автомобил “Ауди А 5” с рег.№ ***, собственост на Валина Ковачева от град Несебър, като при проверката отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Drug Test 5000 с № ARJJ 0041; отказва талон за изследване № 0005142. Актосъставителят е посочил като нарушен чл.174, ал.3 от ЗДвП, като при съставянето на акта е било иззето Свидетелство за управление на МПС № *********. Освен от актосъставителя и свидетеля по акта и нарушението, актът е бил подписан и от нарушителя Р., на която е бил връчен препис от акта срещу разписка. Р. е написала саморъчно възражение в акта, че не е карала колата.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, в което е наложил санкциите именно на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от свидетелите М. и Д. и частично от тези на Коцева, като съдът не кредитира показанията й в частта, относно изложеното от нея, че когато Д.Р. излязла от сградата на управлението за да си донесе документите, двамата полицейски служители останали в стаята при нея, респ., че не е оставала сама в стаята, и че е излязла от стаята с двамата полицаи, когато Р. вече била тръгнала. Показанията й в тази им част са противоречиви, тъй като все пак заявява, че полицаите са изпратили Р..
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Спорният въпрос е кой е управлявал лекия автомобил когато същият е потеглил след като Р. е излязла от сградата на управлението за да си вземе документите от град Несебър, и в който автомобил тя се е качила. Съдът няма основание да кредитира показанията на свид. Самарджиева в частта, в която твърди, че тогава тя се е качила да управлява автомобила, първо защото съдът приема, че това е поредната нейна приятелка, която се е съгласила да твърди, че тя е управлявала автомобила, вместо Р., когато последната нарушава правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила на майка си, и второ, с оглед твърденията й, че е видяла свид. Коцева да излиза от сградата на РУ на МВР Несебър, докато свид. Коцева твърди, че автомобилът и Р. не са били пред сградата, когато тя е излязла от управлението. Това налага извода, че не свид. Самарджиева е била в автомобила, в който се е качила Р., и че именно Р. е потеглила с него, а е продължила да се намира пред сградата на управлението, когато Р. е потеглила с автомобила за документите докато се е върнала отново. По същата причина съдът не кредитира показанията на свид. Коцева, че двамата полицейски служители са останали с нея в стаята, по който начин да не са могли да забележат дали Р. се е качила в автомобила на шофьорското място и е потеглила с него.
Така констатацииите, описани в акта и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят Р. е управлявала автомобила, и при последвалата проверка, след като се е върнала с документите, е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози и е отказала да даде кръвна проба за химичен анализ, като е отказала да получи издадения талон за изследване, се потвърждават от показанията, дадени от актосъставителя и свидетеля по акта и нарушението, и не се опровергават от гласните доказателства, ангажирани от жалбоподателя.
Освен, че нарушението е доказано
от фактическа страна и е спазен материалния закон, съдът не намира, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения.
В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административното производство, не се констатира нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническото средство Drug Test 5000 с № ARJJ 0041 за установяване употреба на наркотични или упойващи вещества или техни аналози, отказва и талон за медицинско изследване.
Както в НП така и в АУАН е посочено едно и също място на извършване на нарушението, а именно в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, квартал Чайка № 7, с посока на движение Свети Влас - Несебър.
Предвид на това настоящата
съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното
наказателно постановление за реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при изяснена
фактическа обстановка.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
В случая правилно са определени размерите на глобите и срокът на лишаване от право на управление на МПС от наказващия орган. Наложените глоба и лишаване от право да управлява МПС са с размери, фискирани от законодателя в чл.174, ал.3 от ЗДвП и не могат да бъдат намалявани, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба Із – 2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 о ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно пстановление № 19-0304-001062, издадено от Павел И. Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, на Д.И.Р. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба Із – 2539 от 17.12.2012г., са й отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: