№ 420
гр. Пазарджик, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220201474 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 25-1818-000822 от
13.10.2025г. на Началник сектор при ОДМВР Пазарджик,РУ Пазарджик,
жалбоподателят П. Г. Б., ЕГН ********** от с.Борилово, общ. Стара
Загора,обл.Стара Загора твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като излага конкретни доводи. Молбата е да бъде
отменено обжалваното постановление. Жалбоподателят сочи доказателства и
претендира разноски.
За ответника Началник сектор при ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик
не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за
неоснователност на жалбата, като моли да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя П. Б. е издадено обжалваното наказателно
1
постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 19.08.2025г. в
около 10.00ч. в гр.Пазарджик, ул.“ Георги Бенковски“ №200 управлява
товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ , рег.№ ****, собственост на А. П.ва
Б.а, ЕГН ********** от гр.Стара Загора, като управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на
01.07.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП. По случая е била образувана
преписка за извършено престъпление по чл.345ал.2 НК, като с Постановление
вх.№5339/2025г. Районна прокуратура Пазарджик отказва да се образува
ДП.Преписката е върната на АНО с указания за налагане на административно
наказателна отговорност.
За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е наложена на П. Б. глоба в размер
на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.
Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 29.09.2025г. на Районна прокуратура Пазарджик,
преписка вх.№5339/2025, същата е образувана с оглед евентуално за
престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че при извършена
проверка от полицейски служители на 19.08.2025г. в около 10.00ч. в
гр.Пазарджик, жалбоподателят бил установен да управлява товарен
автомобил „Мицубиши Л 200“ , рег.№ ****, собственост на неговата дъщеря
А. П.ва Б.а. Относно управляваното МПС е констатирано ,че не е
регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на
01.07.2025г., на основание чл.143ал.10 ЗДвП, при уведомление от гаранционен
фонд без „гражданска отговорност“. Прието е от Районна прокуратура
Пазарджик, че липсват данни към датата на нарушение – 19.08.2025г. П. Б.
да е бил уведомен от органите на реда за служебно прекратената регистрация,
поради което липсва субективния елемент – пряк умисъл за престъпление по
чл.345ал.2 НК.
От разпита на полицейските служители Д. Ч. и А. Пейчинска,съответно
актосъставител и свидетел на нарушението, констатирано първоначално с
АУАН серия GA №1409922 се установи, че при извършената му проверка на
19.08.2025г. жалбоподателят е казал, че не е уведомен за настъпилата
прекратена регистрация ,като автомобилът е собственост на неговата дъщеря.
По настоящето дело също не са събрани доказателства жалбоподателят
2
П. Б. ,в качеството на несобственик на товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ ,
рег.№ ****, по някакъв начин да е бил уведомен за настъпилата прекратена
регистрация на управлявания от него автомобил.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.
Съдът на първо място счита ,че при съставяне на процесното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Същото е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в
постановлението Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и
съдържа необходимите реквизити по ЗАНН, в условията на отказ на прокурора
да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2
ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган. Изложените от
наказващият орган обстоятелства позволяват на жалбоподателя да разбере за
какво точно е санкциониран.
От друга страна, Съдът намира за неотносим доводът на жалбоподателя,
изразен в хода по същество ,с който се оспорва наличието на компетентност на
св. Д. Ч., в качеството му на младши полицейски инспектор да издаде
процесния АУАН серия GA №1409922/19.08.2025г. Това е така, тъй като
обжалваното НП е издадено в хипотезата на чл.36а.2 ЗАНН, на основание
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство . Поради това
не са съществени процесуални нарушения посочени в НП - АУАН, въз основа
на който се издава НП,името,длъжността и местослуженето на
актосъставителя.
Съдът в настоящият състав счита и намира за необходимо да отбележи,
че наказващият орган неправилно е възприел Постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство в частта за върната преписка с указания за
налагане на административно наказателна отговорност.Указанието на
прокурора към наказващия орган е да извърши преценка за евентуално
осъществен състав на административно нарушение, а не задължително да
издаде наказателно постановление.
3
Правилно е посочена в НП като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП,
според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен ,че са с
регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е
уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно
прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП.
От правна страна не се доказа от наказващия орган жалбоподателят П. Б.
да е действал виновно , съответно да е знаел, че управлява процесното МПС,
след като е със служебно прекратена регистрация.
С Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с предвиденото по
чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
била прекратена служебно на основание чл.143ал.10 ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС.Относно субективната страна на това
нарушение е прието, че собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство
е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателна
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
4
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост.
В настоящият случай липсват установени фактически обстоятелства, при
които жалбоподателят Б. е могъл да се усъмни , че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация.
Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание. При установената
фактическа обстановка и цитираното Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023г. се налага извод ,че жалбоподателят Б. не е действал
виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с някои становища в
практиката, че всеки правоспособен водач на МПС , преди да предприеме
управлението на едно МПС, още повече собственост на друго лице, трябва да
извърши проверка за наличието на регистрация на МПС, евентуално за
служебно прекратена регистрация,при липсата на каквито и да е обективни
признаци за съмнение в тази насока. Дори и органите по КАТ установяват
такова нарушение едва след справка в служебната база данни, както е станало
при процесната проверка ,извършена от св.Ч..
Предвид изложение съображения,Съдът намира за основателен доводът на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон - от
субективна страна липсва не само умисъл, но и непредпазливост, във формата
– небрежност , като субективен елемент от нарушението на чл.140ал.1 ЗДвП,
вменено на П. Б..Поради това обжалваното постановление следва да бъде
отменено.
Следва да се добави от правна страна, че при действащата понастоящем
редакция на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. ,същата
регламентира наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, действаща по време на
извършване на нарушението, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
5
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането/ в сила от 01.08.2025г., т.е. и
към датата на вменено нарушение/ , и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство.
С последващо изменение на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП / ДВ
бр. 64 от 2025, в сила от 07.09.2025 г. / е отпаднало изискването за
уведомяване на собствениците на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, но тази редакция се прилага за в бъдеще и за нарушения,
извършени след 07.09.2025 г., тъй като е по- неблагоприятна за нарушителите.
Освен това, с разпоредбата на чл.574ал.10 от Кодекса за застраховането / в
сила от 01.08.2025г., т.е. към деня на процесното нарушение/ е предвидено
задължение на Информационния център при ГФ да уведоми собствениците на
превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ“ГО „или сключеният
е прекратен и не е подновен, като се дава 14 дневен срок от датата на
изпращане на уведомление да представят доказателства за сключен и
действащ договор за този вид застраховка.
По делото липсват доказателства собственикът на процесното МПС да е
бил уведомен, а още по-малко да му е даден 14 дневен срок да представи
доказателства за сключен и действащ договор за ЗЗГО. При изпълнение на
тази правна възможност е очевидно, че не би била ангажирана отговорност на
трето лице – несобственик ,тъй като няма да има нарушение от обективна
страна.
Предвид изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя Б. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., което не е прекомерно , съобразно
нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения. В тази връзка е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който
жалбоподателят П. Б. е заплатил на адв. С. С., адвокат при АК Стара
Загора,сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение, като адв.С. се яви лично
и в проведеното открито съдебно заседание.
Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
6
минималните размери на адвокатски възнаграждения, при наложената в
настоящия случай имуществена санкция от 200лв., имущественият интерес е
до 1000лв., като в този случай адвокатското възнаграждение е в размер на
400лв. Според чл. чл.18ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, вън от случаите по чл.18ал.2 от Наредбата,
възнаграждението е 500лв.
На П. Б. е наложено и наказание – лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, като с оглед на тази санкция се дължи
възнаграждението по чл.18ал.4 от Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 25-1818-000822 от 13.10.2025г.
на Началник сектор при ОДМВР Пазарджик,РУ Пазарджик, с което на П. Г. Б.,
ЕГН ********** от с.Борилово, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора е
наложена глоба в размер на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на П. Г. Б., ЕГН **********
от с.Борилово, общ. Стара Загора,обл.Стара Загора сумата от 500лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7