РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Бургас, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100100741 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с адрес за
призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26а, ет.3 против О. М. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******** и настоящ адрес: ********** и П. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: *********** с правно основание чл.153 ал.1
ЗПКОНПИ, с която е предявена претенция за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество от ответниците в общ размер на 435 520.04 лева, както следва:
От О. М. О., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 396 730 лева:
-ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СТРАДА с идентификатор ********** с адрес;
г*****, на един етаж със застроена площ от 43,00 кв.м. /четиридесет и три/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67800.501.319 /шестдесет и седем хиляди и осемстотин за
землище, петстотин и едно за кадастрален район, триста и деветдесет за поземлен имот/,
ведно с дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ********* с трайно
предназначение иа територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване -за ниско
застрояване /до 10 м/ с номер по предходен план - IX-357 в кв.34, бивш парцел ХIII - 455 в
бивш квартал по плана на града при съседи: *********;
-1/2 ид.ч. от съсобствено дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ******** с площ 77 кв.м. /седемдесет и седем/ и с адрес; *******, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване-за ниско
застрояване /до 10 м/ с номер по предходен план- Х-357 в кв.34, бивш парцел ХIII-455 в
бивш квартал по плана на града при съседи: *************, придобити с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *********г., ********, вх. per. № ******** г., акт
№ ************ г.
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************ втори етаж
от сградата с адрес: *******, етаж първи, апартамент 2-две, с предназначение - жилище,
1
апартамент на две нива, с площ от 92,23 кв.м, /деветдесет и две цяло и двадесет и три
стотни/, ведно с прилежащо избено помещение с площ от 38,33 кв.м /тридесет и осем цяло и
тридесет и три стотни/, което по документ за собственост е 1/2 ид.ч. от избата, както и 55,73
% ид.ч. от общите части на сграда №1-едно и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот идентификатор ******** при съседни обекти: на първо
ниво-на същия етаж- идентификатор ******, под обекта и над обекта-няма, на второ ниво-
на същия етаж и над обекта -няма, под обекта- идентификатор*********** придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1***********., акт №
************ г.
От П.А. А., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 20 000 лева:
-ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 70 /седемдесет/
кв.м. с идентификатор 87374.528.293.2 /осемдесет и седем хиляди триста седемдесет и
четири, точка, петстотин двадесет и осем, точка, двеста деветдесет и три, точка, две/ по
КККР гр.Ямбол, построена върху общински поземлен имот с идентификатор 87374.528.293
/осемдесет и седем хиляди триста седемдесет и четири, точка, петстотин двадесет и осем,
точка, двеста деветдесет и три/, целия с площ 268 /двеста шестдесет и осем/ кв.м., ведно с
подобренията върху имота, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Сливница“ № 22, при
граници на поземления имот: 87374.528.294, 87374.528.295, 87374.528.296, 87374.528.297,
87374.528.223, 87374.528.292, 87374.528.290, придобита с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 6********* г., вписан в СВ Ямбол, вх, per. №
10177/19.11.2015 г., акт № ********* г.
От О. М. О., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 2 500 лева:
-Лек автомобил, марка и модел - ДОДЖ КАРАВАН, рег. №У8571АТ, цвят-черен, рама
№1B4GP44R9TB335371, двигател - без номер, дата на първоначална регистрация
12.03.1997г., придобит на 20.03.2018 г.
От П. А. А., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 4 400 лева:
-Лек автомобил, марка и модел - КРАЙСЛЕР ПТ КРУИЗЕР, per. №У2884АТ, цвят -
бордо металик, рама № 1A8FYB8B46T211965. двигател - без номер, дата на първоначална
регистрация 07.12.2006 г., придобит на 22.02.2017 г.
От О. М. О., ЕГН ********** на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 4 350 лева:
-Сумата в размер на 4 350 лв., представляваща разликата между внесени на каса суми
и извършени разходи по разплащателна сметка в лева с IBAN *******, открита на ***** г., в
*****“ АД, с титуляр О. М. О..
От Перихан А. А., ЕГН ********** на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 7 540,04 лева:
-Сумата в размер на 6 718,39 лв., представляваща разликата между внесени на каса и
трансферирани суми и извършени разходи по разплащателна сметка в лева с IBAN *******,
открита на ******** г. в „*********“ с титуляр П. А. А., ЕГН **********.
- Сумата в размер на 821,65 лв., представляваща разликата между внесени на каса
суми и извършени разходи по разплащателна сметка в лева с IBAN *******, открита на
******** г. в „********* с титуляр П. А. А., ЕГН **********.
Ищецът КПКОНПИ твърди в исковата молба, че проверката за установяване на
незаконно придобито имущество е образувана на 17.06.2021г. след постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура-Ямбол на 16.06.2021г. Заявява също така, че с решение №
2
1/11.11.2023г. на Комисията е образувано производство за отнемане на незаконно придобито
имущество въз основа на представени данни, свидетелстващи за това, че О. е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.255 ал. 3 от НК, попадащо в
обхвата на чл.108 ал.1 т.18 ЗПКОНПИ. За тази му престъпна деятелност е образувано
наказателно производство по ДП № 108/2020 г. на ОДМВР- Ямбол, по което е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че за времето м. февруари 2017 г.- м. март 2019 г. в гр.
Ямбол като едноличен собственик и управляващ *********, при продължавано
престъпление, при посредствено извършителство, опосредено от Е. Г. П. - упълномощено
лице пред ТД на НАП - офис Ямбол е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - ДДС, дължим по ЗДДС, от „Ем Джи Ем 3" ЕООД, на
обща стойност 149 165,31 лв.
В хода на проверката, която обхваща периода 17.06.2011г.- 17.06.2021г., удължен с
шест месеца по решение на КПКОНПИ до 17.12.2022г., комисията извършила множество
справки и запитвания, като в тази връзка са установени недвижимите имоти и движими
вещи, придобити и отчуждени от О. О. и П. А. (лице, с което живее във фактическо
съжителство на семейни начала) през проверявания период, откритите банкови сметки и
направени вноски на каса от последните, получените суми по сметките на ответниците от
трети лица. Информацията за наличностите и операциите по сметките на проверяваните
лица в цитираните кредитни институции е обобщена и систематизирана в изложението на
ищеца. Изследвани са също така задграничните пътувания на О. и А., както и техните деца
през проверявания период и платените публични задължения.
Сочи се, че до ответниците е изпратена покана, ведно с декларации по чл.136
ЗПКОНПИ. Последните били получени от ответниците, които депозирали възражение, но не
са представили декларации по чл. 136 ЗПКОНПИ.
Заявява се в исковата молба, че в хода на проверката са събрани достатъчно
доказателства, анализът на които позволявал изграждане на извод за значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а предмет на отнемане следвало да
бъде посоченото по-горе имущество в общ размер на 435 520.04 лева.
Ответниците по делото са депозирали писмени отговори на исковата молба, в които е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените претенции.
Ответникът О. счита, че исковете са предявени в противоречие с Конституцията на
Република България и Европейската конвенция по правата на човека. В тази връзка се
позовава на решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Излагат се и
аргументи, че исковете са предявени при липса на законен повод за започване на проверката.
По отношение на основателността на претенциите се твърди, че не е налице значително
несъответствие по смисъла на закона, както и, че всяко едно от придобитите имущества от
страна на ответниците е със законни средства. Счита, че сумата от 149 165.31 лева, за която
се сочи, че представлява общия размер на незаплатен от ********* за времето м. февруари
2017 г.- м. март 2019 г. данък добавена стойност не се явява „имуществена облага от
престъпление“, а представлява приход, за което излага аргументи. Оспорва се приетата от
ищеца пазарна стойност на имотите и автомобилите както към момента на придобиване,
така и към настоящия момент. Сочи, че придобият с нотариален акт № ******г. имот бил в
негодно за обитаване състояние. Вторият етаж от същия ремонтирали със средства на сина
на ответника през 2019г., от който момент последният живеел там. Ответникът сочи, че през
2010 г. е получил наследство от баща си, като след извършена доброволна делба между
наследниците и продажба на част от активите, неговият дял бил 40 000 лева. Заявява, че
получил и сума от 40 000 лева на основание сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот на 07.01.2014 г. и още 10 000 лева през 2014 г. от продажбата на злато,
подарено на фамилията му през 2000-та година. Прехраната на семейството била
осигурявана от бизнеса, както и с помощта на родителите на ответниците, които им
3
предоставяли продукти от собствено производство, включително дарявали и суми за
отглеждане на децата. Заключава се, че поради липса на задълбочена проверка на фактите и
обстоятелствата, проверяващия орган е достигнал до непълни и погрешни изводи.
Ответницата А. счита, че исковете са предявени в противоречие с Конституцията на
Република България и Европейската конвенция по правата на човека, при липса на законен
повод за започване на проверката, както и при липса на несъответствие между имуществото
и нетния доход, което да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. По отношение
на основателността на претенциите се прави анализ на законодателството и съдебната
практика, като включително е формулиран извод, че Комисията неправомерно изключва
някои доходи на проверяваното лице, вследствие на което се получава търсеното от нея
несъответствие. Сочи се, че сумата от 149 165.31 лева, в размер на която за времето от месец
февруари 2017г. до месец март 2019г., първият ответник в качеството си на едноличен
собственик и управляващ „Ем Джи Ем 3" ЕООД е избягнал установяването и плащането на
данъчни задължения е използвана като приход, и е разходвана в проверявания период за
закупуване на имущество, поради което не се явява „имуществена облага от престъпление".
Ответницата счита, че сравнението между доходи и направени разходи следва да бъде
направено за целия проверяван период, а не година за година с пренос, на салда или към
конкретна дата. По- нататък се оспорва посочената от ищеца пазарна стойност на имотите и
МПС-та, както към момента на придобиване, така и към настоящия момент. В тази връзка се
сочи, че при определяне на цената не е съобразено тяхното функционално състояние към
момента на придобиването и годност за обитаване. Твърди се, че същите не са били в
състояние, позволяващо ползването им, като ответниците извършили значителни ремонтни
дейности, довели до увеличаване на тяхната стойност. Заявява се още, че ищцовата комисия
не била взела предвид получени от ответниците други доходи през проверявания период,
като се сочат същите по вид и размер доходи, посочени от ответника О. в неговия отговор
на исковата молба. Допълва се, че прехраната на семейството е осигурявана от бизнеса,
както и с помощта на родителите на ответниците, които им предоставяли продукти от
собствено производство, дарявали им суми за отглеждане на децата. От изложените
твърдения и оспорвания се прави извод за неоснователност на предявените от ищеца
претенции.
С протоколно определение №338 от 13.03.2024г. съдът е допуснал изменение на
иска и прекратил частично производството, като същият следва да се счита предявен срещу
ответниците за отнемане имущество за сума в общ размер 423 630 лева, както следва:
1. От О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 396 730 лева:
- ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ******, с адрес: *******
на един етаж със застроена площ от 43 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
********, ведно с дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
*********, с площ от 66 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с
начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план - IX-
357 в кв.34, бивш парцел XIII-455 в бивш квартал по плана на града при съседи:**********;
- 1/2 ид.ч. от съсобствено с купувача дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ****** с площ 77 кв.м. и с адрес: ********** с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м); с
номер по предходен план - Х-357 в кв.34, бивш парцел ХШ-455 в бивш квартал по плана на
града при съседи: 6*********, придобити с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**********, *********;
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, втори етаж от
сградата с адрес: ******* етаж първи, апартамент 2, с предназначение - жилище, апартамент
на две нива, с площ от 92,23 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 38,33
4
кв.м., което по документ за собственост е 14 ид.ч. от избата, както и 55,73 % ид.ч. от общите
части на сграда № 1 и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления
имот с идентификатор ****** при съседни обекти: на първо ниво - на същия етаж -
идентификатор ***********
2. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т. 5 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 20 000 лева:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 70 кв.м. с
идентификатор 87374.528.293.2 по КККР гр. Ямбол, одобрени със Заповед РД-18-
39/30.08.2005 г. на изп. директор на АК, построена върху общински поземлен имот с
идентификатор 87374.528.293, целия с площ 268 кв.м., ведно с подобренията върху имота, с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Сливница“ №22, при граници на поземления имот:
87374.528.294, 87374.528.295, 87374.528.296, 87374.528.297, 87374.528.223, 87374.528.292,
87374.528.290, придобита с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№**********
3. От О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 2 500 лева:
- Лек автомобил, марка и модел „ДОДЖ КАРАВАН“, рег.№У8571АТ, цвят - черен,
рама №1B4GP44R9TB335371, двигател - без номер, дата на първоначална регистрация
12.03.1997 г. придобит на 20.03.2018 година;
4. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 4 400 лева:
- Лек автомобил, марка и модел „КРАЙСЛЕР ПТ КРУИЗЕР“, peг.№У2884АТ, цвят -
бордо металик, рама №1A8FYB8B46T211965, двигател - без номер, дата на първоначална
регистрация 07.12.2006 г., придобит на 22.02.2017 година
Бургаският окръжен съд като взе предвид твърденията и доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното:
От фактическа страна въз основа на приетите доказателства по делото се установява,
че О. М. О. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №108/2020г.
по описа на ОД на МВР гр.Ямбол за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.26 ал.1 НК. Обвинението е повдигнато за това, че за времето м. февруари 2017г.- м. март
2019г. в гр. Ямбол като едноличен собственик и управляващ *********, при продължавано
престъпление, при посредствено извършителство, опосредено от Е.Г.П. упълномощено лице
пред ТД на НАП- офис Ямбол е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери- ДДС, дължим по ЗДДС, от „Ем Джи Ем 3" ЕООД, на
обща стойност 149 165,31 лв. С писмо вх.№1042/16.06.2021г. Окръжна прокуратура
гр.Ямбол уведомила КОНПИ за повдигнатото обвинение срещу ответника, а с решение №1/
11.01.2023г. на КОНПИ и след извършена проверка срещу ответниците е образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Не се
спори също така, че с присъда №9 от 25.11.2021г., постановена по НОХД №165/21г. по описа
на Окръжен съд гр.Ямбол ответникът О. е признат за виновен в извършването на посоченото
по-горе престъпление против данъчната система, като предвид възстановяването на
причинените от деянието щети на основание чл.58а ал.1 вр. чл.78а ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева.
Няма спор, че двамата ответници живеят в условията на фактическо съжителство,
както и че са родители на три деца- М. О. М., Г. О. М. и М. О. М.. Не са налице разногласия
и относно факта на сключените през 2015г. сделки по придобиване на недвижими имоти в
***** от ответника О. и в гр.Ямбол от ответницата А.. Същото се отнася и за закупените
моторни превозни средства от ответниците през 2017 и 2018г.
5
Спорът е концентриран върху това налице ли е значително несъответствие в
имуществото на ответниците по смисъла на ЗОНПИ- наименованието на закона е променено
в сила от 06.10.2023г., както и относно необходимостта от установяване наличието на
причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и придобиването на
имуществото, чието отнемане се иска.
В показанията си свидетелката К. сочи, че представлява дружество, което извършва
посредническа дейност във връзка с покупко-продажба на недвижими имоти, като освен
това осъществява и технически контрол по повод на изпълнено строителство. Споделя, че
познава и продавача и купувача на процесните имоти, находящи се в ****. А. притежавал и
предлагал за продажба етаж от жилищна сграда и едноетажна къща като през 2014г.
започнал разговори с ответника, по повод на които посетили офиса на свидетелката.
Споделили, че са договори цена на сделката, а А. я упълномощил да го представлява пред
Агенцията по кадастъра. Описва в детайли състоянието на закупените през 2015г. от
ответника имоти, които били разположени в едно дворно място, но с различни
идентификатори. Категорична е, че обектите са се нуждаели от много сериозен ремонт и не
е имало възможност да се ползват веднага по предназначение. Участвала в подготовката на
документите по прехвърляне на имотите и присъствала на подписването на договорите пред
нотариуса. Уточнява, че плащането е извършено по банков път. М. И. разказва, че бащата на
ответника притежавал файтони, като от тази дейност се изкарвали много добри пари. О. и
споделил, че иска да купи сграда в ****, но има нужда от финансова помощ. Свидетелката
без колебания му предоставила сумата от 40 000 лева през 2014г., като за нейна сигурност и
по предложение на ответника подписали договор, по силата на който в случай, че не и бъдат
върнати средствата да придобие част от къщата. Парите предоставила на три вноски, като
сумата и била възстановена, но не се сещала кога точно е станало това. Спомня си също
така, че синът и А, купил конете и файтона на покойния баща на ответника. Ф, М,-сестра на
ответника споделя, че О. и П. организирали кръщене на сина си през 2000г., като от своите
гости на тържеството получили сумата от 5000 лева и 180 грама злато. Това злато брат и
продал в Турция за 10 000 лева. Освен това след смъртта на баща им извършили делба на
наследството, като в дял на брат и останали два файтона, два коня и два комплекта
амуниции за коне, както и сумата от 20 000 лева. Вещите О. продал на А,-сина на
свидетелката И., която от своя страна също предоставила в заем сума на брат и през 2014г.,
за да купи къщата в гр.****. Направили сериозен ремонт на къщата, като на втория етаж в
момента живеел големия син на ответника- М.. Свидетелят М.-син на ответниците описва в
детайли състоянието на къщата в гр.**** в момента на придобиването и, както и
извършения в същата ремонт. Потвърждава твърденията за получени по време на кръщенето
от родителите му пари и злато, което след това продали в Турция за сумата от 10 000 лева. А,
И, заявява, че бащата на ответника му оставил в наследство 20 000 лева, както и коне и
файтон. Ответникът му продал конете и файтона за сумата от общо 20 000 лева.
Съдът е допуснал и приел съдебно- автотехническа експертиза, която е установила
пазарните стойности на моторните превозни средства към датите на тяхното придобиване и
към датата на предявяване на иска. По делото са изготвени и съдебно-технически
експертизи, които са определили пазарните стойности на недвижимите имоти, предмет на
претенцията за отнемане в полза на държавата. Вещото лице Раканова е извършила
изчисления на пазарните цени към 2015г. и към 2023г., като включително е извела стойност
на жилището в гр.****, придобито от ответника О. след приспадане разходите, направени
във връзка с осъществените, съгласно свидетелските показания ремонтни и монтажни
работи. На поставените допълнителни въпроси към съдебно-техническата експертиза, след
съобразяване на свидетелските показания и извършване оглед на двата имота в гр.*****, е
отговорило вещото лице Кехайова, определяйки пазарната стойност на същите към момента
на придобиването им от ответника, след приспадане пазарната стойност на извършените
ремонтни и строителни дейности в тях. Допусната допълнителна съдебно- техническа
6
експертиза дава обективна и реална пазарна оценка на процесните обекти в гр.*****, към
датата на придобиването им, включително след приспадане на стойността на разходите за
ремонтирането им, извършени в един по-късен момент. Ето защо съдът се солидаризира
напълно с изводите на вещото лице Кехайова при определяне цената на имотите, закупени
от ответника О. през 2015г. и кредитира това заключение като обосновано и мотивирано.
Заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-техническите експертизи, ведно с
приобщените писмени и гласни доказателства са послужили като основа за извършване на
съдебно-икономическата експертиза. В експертното заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза са дадени два варианта на изчисляване съответствието/
несъответствието на имуществото и доходите на ответниците, съобразно поставените от
страните въпроси.
При отговора на задачите на ищеца, вещото лице е изчислило приходите на
ответниците за периода 17.06.2011г.-17.06.2021г., установило е общо обичайните и
извънредни разходи за същия период и извело разликата под формата на нетен доход,
записана в отрицателна стойност. Съпоставило е също така нетния доход на ответниците с
придобитото имущество по години за периода на проверката, като изчисленията са
направени на базата на данни от НАП и материалите по делото. Приходите и начина, по
който са формирани сумите, отразени като доходи на ответниците са отразени детайлно по
пера /включително в табличен вид/ и посочени от експертизата, като същото се отнася и за
изчисленията, извършени за установяване на обичайните и извънредните разходи на О. О. и
П. А.. Задълбочено са изследвани началното и крайното салдо на всяка една календарна
година. Съотношението между полученият размер на нетния доход и общо придобитото от
ответниците, през проверявания период 17.06.2011г.-17.06.2021г. имущество, е представено
като отрицателна величина в размер на 380 698.72 лева.
Подробни изчисления са извършени, за да бъде даден отговор на въпросите на
ответниците, като вещото лице освен данните, посочени по-горе е съобразило сумите,
посочени в свидетелските показания и представените предварителен договор и договори за
продажба на движими вещи, като получени от ответниците, пазарната стойност на
недвижимите имоти в гр.******, съгласно заключението на вещото лице Бърза Кехайова,
както и сумата от 149 165.31 лева, представляваща стойността на невнесения ДДС от
дружеството на ответника, включвайки ги като приход на проверяваните лица. При този
вариант на изследване вещото лице е достигнало до краен извод за нетен доход на
проверяваните лица за процесния период в размер на 160 176.39 лева и съответно придобито
имущество възлизащо на сумата от 180 830.93 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Фактическият състав на чл.153 ал.1 ЗОНПИ включва следните материално-правни
предпоставки, които трябва да се установят- привличане на лице като обвиняем за
престъпление, изрично посочено в чл.108 от закона; през проверявания период да е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице несъответствие
между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия проверяван период;
въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че
придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно
чл.107 ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е придобито в срока
по чл. 112 ал. 3 ЗОНПИ- в период от 10 години назад, считано от датата на започване на
проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца-
процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл.154,
7
ал.1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че
имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
По делото се установява от събраните писмени доказателства, че ответникът О. е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство №108/2020г. по описа на ОД на МВР
гр.Ямбол за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 НК. Не се
спори също така, че с присъда №9 от 25.11.2021г., постановена по НОХД №165/21г. по описа
на Окръжен съд гр.Ямбол О. О. е признат за виновен в извършването на посоченото по-горе
престъпление против данъчната система, като предвид възстановяването на причинените от
деянието щети на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено наказание глоба в размер на 1500 лева.
По отношение на следващия, значим за изхода на спора въпрос, следва да се прецени
дали е налице значително несъответствие по смисъла на нормата на § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ
в имуществото на проверяваното лице, като се извърши съпоставка между имуществото му
и това на лицата по чл. 142 ал. 2 ЗОНПИ и нетния им доход, при отчитане на дадените
легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на § 1 т.4 и
§1 т. 8 вр. § 1 т. 2 и т. 9 от същия закон.
Във връзка с анализа за установяване значително несъответствие са ангажирани
доказателства за наличното имущество на ответниците в началото и края на проверявания
период. Съдът възприема за обективна оценката, дадена от вещото лице с приспадане на
сумите, разходвани за ремонти и строително-монтажни работи на недвижимите имоти в
гр.*****, поради което и се солидаризира с позицията, изразена от експертизата в отговор на
задачите на ответниците, че стойността на придобитото имущество общо за проверявания
период, налично в края на същия възлиза на сумата от 180 830.93лева. Общото налично
имущество в началото на проверявания период е на стойност 4 303.11 лева. Получаването на
сумата от 20 000 лева в наследство няма как да бъде установено единствено и само
посредством свидетелските показания на М. и М., доколкото твърдените обстоятелства са
изгодни за ответниците и не се подкрепят от други доказателства освен от гласни такива,
събрани при разпита на посочените заинтересовани свидетели. При това положение и
съгласно правилото на чл.172 ГПК същите не следва да бъдат кредитирани. Договорът за
делба на наследство не е сключен в изискуемата от закона форма с нотариална заверка на
подписите, поради което и няма как да бъде ценен в подкрепа на изложеното от
ответниците. Недоказано е останало и твърдението за получаване на сумата от 40 000 лева
от свидетелката М. И.. Приобщеният по делото предварителен договор за покупко-продажба
на имот не установява реалното предоставяне на подобни финансови средства, а само
договорка между страните такива да бъдат получени от бъдещия купувач-на вноски. Данни
за подобни, извършени плащания в полза на ответниците категорично не са налице, поради
което и няма как да бъде преодоляна забраната по чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Позицията, че сумата
от 149 165.31 лева следва да се счита за доход на ответниците, получен от тях в рамките на
проверявания период, поради което и трябва да се добави в приходната част на анализа не
може да бъде възприета. Касае се за невнесен данък добавена стойност от търговско
дружество, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника О.. Това, че
последният не е изпълнил задължението си да начисли и внесе в бюджета дължимите за
съответния данъчен период, считано от м. февруари 2017г.- м. март 2019г. суми, съвсем не
означава че тези средства са били налични и са представлявали разполагаем финансов
ресурс и актив при търговеца, още по-малко, от наличните материали по делото, може да се
направи извод, че невнесената сума е послужила за придобиване на имоти от физическите
лица ответници. Съвсем коректна се явява в случая изразената позиция от вещото лице в
съдебно заседание, че тази сума следва да се счита за разход, направен от ответниците.
Получените дарения на тържество, организирано от ответниците през 2000г. няма как да се
възприемат за чист доход, без да са ясни разходите направени по повод на кръщенето и след
съпоставянето им не се направи извод, че е налице положителна разлика. Доколкото тези
8
доходи са оспорени в тежест на ответниците е да установят твърденията си. Такова успешно
доказване по делото обаче не е проведено.
При това положение и след приспадане на горните суми доходите на ответниците
общо за проверявания период възлизат на 16 242.60 лева. При съпоставянето им с общо
извършените от тях обичайни и извънредни разходи в размер на 215 231.52 лева се получава
отрицателна стойност. Такава отрицателна стойност на нетния доход е възприета от
икономическата експертиза и във варианта на поставените от ищеца въпроси общо за
проверявани период -92 763.79 лева. Неправилно е обаче нетен доход с отрицателен знак да
се отнася към остойностеното налично имущество. Значително несъответствие е специално
законово понятие, което означава превишаване с най- малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (но не и сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за
проверявания период. Нетният доход по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ е
превишаването на общия размер на приходите /т. нар. брутен доход/ над общия размер на
разходите през проверявания период, като оставащите средства са свободни или
разполагаеми, служещи за осигуряване издръжката на лицето, като те могат да са нулева, но
не и отрицателна величина, тъй като доходът за физическите лица съставлява благо, с което
се увеличава патримониума им след приспадане на разходите, извършени за придобиване на
това благо, като е възможно двете величини да са еднакви, а евентуална разлика с
отрицателен знак между тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите на
проверявано лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява задължително
обогатяване, което да е налично и което да се използва при установяване на търсеното
значително несъответствие (така Решение № 50130/03.01.2024 г., гр. д. № 5134/2021 г. на ІV
г. о на ВКС; Решение 50116/03.04.2024 г., гр. д. № 3698/2021 г. на ІV г. о на ВКС, Решение
№333 от 19.06.2025г. на ВКС по гр.дело №3436/24г. ,Четвърто г.о.). В обобщение
имуществото на проверяваните лица е на стойност 180 830.93лева, която сума е по- висока
от посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ-150 000 лева.
Установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице обаче
не е достатъчно за отнемането му.
Поначало предмет на отнемане по ЗОНПИ е собственост с незаконен произход, който
не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на
индивидуалното богатство. По същество законът цели преодоляване на последиците от
неоправданото забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена.
Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник е в
противоречие с конституционните ценности като справедливост по смисъла на преамбюла
на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4 ал. 1, принципа на равенство на
гражданите пред закона по чл. 6 ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на еднакви
правни условия за стопанска дейност по чл. 19 ал.2. Основно задължение на гражданите е да
спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите.
Лицата, които се засягат от гражданската конфискация по ЗОНПИ, тъй като са се обогатили
по незаконен начин, не могат да получат закрилата по чл.17 ал.1- 3 от Конституцията, която
се дължи само на законните приобретатели на имуществени права.
Зачитайки решение от 19.03.2020 г. по дело С234/2018 и решение от 28.10.2021 по
дело С-319/2019 на САС, следва да се приеме, че ЗОНПИ е извън приложното поле на
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., на Директива 2014/42/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г., включително на Хартата за
основните права на Европейския съюз, но вътрешноправната уредба на това право следва да
се разгледа не само според Основния закон, но и според Европейската конвенция за правата
на човека и § 1 от Първия допълнителен протокол към нея. В своите решения Европейският
съд по правата на човека приема, че чл.1 от Протокол № 1, който гарантира правото на
мирно ползване на притежанията поначало дава възможност на договарящите страни да
9
контролират използването на собствеността в обществен интерес, но намесата в това право
трябва да е законосъобразна и да постига справедлив баланс между изискванията на
интересите на обществото и индивидуалните права на засегнатото лице. Затова
националният съд, който е съд и по прилагането на ЕКПЧ (чл. 5, ал. 4 от Конституцията),
трябва да прецени в каква степен правилата на националното законодателство са достатъчно
точни и предвидими, и съдържат ли всички необходими мерки за правна защита срещу
произвол според стандартите на ЕКПЧ. Европейската конвенция за правата на човека е
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992
г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992г., като съгласно чл.5 ал. 4 от
Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от
вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат.
Първото условие, за да може да се счита намесата на държавата за съвместима с чл. 1
от Протокол № 1 към ЕКПЧ, е тя да е законна. В случая, ЗОНПИ предвижда правото на
отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, поради което първото
условие е налице. Доколкото правото на отнемане по ЗОНПИ е с легитимна цел - да осигури
отнемане на това, което по същество е облага от престъпление или облага от дейности,
забранени от Конституцията и законите, е налице и второто условие. Третото условие по чл.
1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ - изискването за пропорционалност, т. е. постигане на
справедлив баланс между интереса на обществото и изискванията за защита на
индивидуалните права на засегнатото лице, задължава националният съд да отчете
особеностите на конкретния случай. Държавата има право да отнеме по гражданскоправен
ред имуществото/финансовата облага от забранена от закона дейност това, което
проверяваното лице е придобило не само чрез извършване на престъпленията в чл. 108
ЗОНПИ, но и чрез други престъпления или административни нарушения. Съдът в исковото
производство извършва дължимата преценка за пропорционалност - налице ли е значително
несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОНПИ и дали конкретното имущество, чието
отнемане се претендира, е придобито през 10-годишния период чрез доходи от наказателни
или административни нарушения, които са извършени от ответника /от проверяваното лице,
по начин, установяващ връзката между тези нарушения и придобитото имущество /в този
смисъл Определение № 30 от 07.01.2025 г. по ч. гр. д. № 3264/2024 г., ГК, ІV ГО на ВКС/.
ЕСПЧ постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на
чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното
производство и повторно разглеждане, защото националните органи: "не са установили
престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество" (вж. § 138 от Дело Й.
и др. срещу България от 26.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18 ). В това дело, както и в
цитираното в него "дело Т. и други", Европейският съд по правата на човека след като
приема, че намесата в правото на собственост- чрез отнемане на имущество - може да е
законосъобразна (защото е въз основа на законова норма) и да преследва легитимна цел (да
предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност), изисква
националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на
преследваната цел. Приема, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва:
"националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да
бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от
това поведение" (вж. § 122 от Дело Й. и др. срещу България)".
В случая ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 НК, осъществено за времето м. февруари 2017г.- м. март 2019г.
в гр.Ямбол. Изпълнителното деяние се изразява в затаяване на истина или потвърждаване на
10
неистина в подадена месечна декларация за съответния период, какъвто ангажимент
произтича за данъчно задълженото лице по ЗДДС. Касае се следователно за неизпълнение на
задължение за деклариране на доставки по смисъла на закона, което само по себе си няма
как да представлява източник на незаконни доходи. Ответникът О. е наказан за това
извършено престъпление, като е прието, че се касае за продължавана престъпна деятелност,
но не може да се презумира, че невнесените във фиска средства са такива с незаконен
произход. Такова убедително доказване по делото не проведено от ищеца. Не са приобщени
данни и ангажирани доказателства, че конкретното имущество, чието отнемане се
претендира е придобито през десетгодишния период чрез доходи от наказателни или
административни нарушения, извършени от ответниците, като не е доказана и пряка връзка
между тези нарушения и придобитото имущество. Не са представени доказателства, че
ответниците притежават или контролират незаконно придобито имущество. Нещо повече,
всички недвижими имоти, които се иска да бъдат отнети са придобити от ответниците през
2015г., а инкриминираната престъпна деятелност, за която е ангажирана наказателната
отговорност на О. е извършена в качеството му на представляващ „Ем Джи Ем3“ЕООД
/понастоящем заличен търговец/ много по-късно във времето през 2017-2019г. Данни
едноличното дружество с ограничена отговорност да е извършвало дейност през 2015г. по
повод, на която да са констатирани допуснати от търговеца, чрез неговия управител
правонарушения или престъпления против данъчната и финансовата система на страната не
са налице, още по-малко може да се твърди, че е установено придобиване от ответниците на
имущество през същата година чрез незаконни доходи с такъв произход. Ясно е
следователно, че не се констатира връзка между престъплението, заради което е образувано
наказателното производство и доходите, послужили за придобиване на имуществото. В
настоящия случай КОНПИ се е позовала на обвинението, повдигнато срещу проверяваното
лице О. О. за деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 НК, но не е обосновала
твърдения, че тази престъпна дейност е годна да генерира доходи, нито е посочила данни, че
тази възможност е реализирана в действителност. Наличие на причинна връзка между
престъплението, за което проверяваното лице е било привлечено към наказателна
отговорност и придобитото имущество не е установено.
При съобразяване на всичко казано националният съд е длъжен да откаже да приложи
национална правна уредба, която пряко противоречи на чл.1 от Протокол № 1 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Настоящият съдебен състав
счита, че установяването на неправомерно поведение и наличието на връзка -пряка или
косвена с имуществото, чието отнемане се претендира, представлява минимален стандарт за
гарантиране спазването на принципите в чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията, както и за
пропорционалност и съразмерност на намесата в обществен интерес на правото на мирно
притежание на имуществото. Отчитайки изложеното предявените искове са неоснователни,
поради липсата на събрани доказателства за съществуването на причинна връзка между
претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е
послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по
отнемане.
В обобщение се налага извод, че не са налице предпоставките на закона за отнемане
на имущество и претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, КОНПИ трябва да бъде
осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски както следва: на ответника
О. О. сумата от 10 955 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи,
а на ответницата П. А. сумата от 10980 лева.
11
Не са налице основания за намаляване на платения от последната адвокатски хонорар
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, фактите подлежащи на
изясняване, относими към предмета на спора, защитаваният материален интерес и
извършените процесуални действия с участие на представляваната от адвокат страна,
включително при отчитане обема на събраните фактически материали и броя на
проведените съдебни заседания. Така заплатения размер е адекватен на действително
извършената работа от процесуалния представител на А. и положените усилия във връзка с
осъществяване на защитата с оглед на повдигнатите множество спорни въпроси.
В тежест на КОНПИ и на основание чл.157 ал.2 ЗОНПИ следва да бъде възложена
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 16 945.20 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26а, ет.3 против О.
М. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и настоящ адрес: *******и П. А. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес: **********иск с правно
основание чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество от ответниците в общ размер 423 630 /четиристотин двадесет и три хиляди
шестстотин и тридесет/ лева, както следва:
1. От О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 396 730/триста деветдесет и шест хиляди седемстотин и тридесет/
лева:
- ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ******, с адрес:
***********, на един етаж със застроена площ от 43 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор **********, ведно с дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор *********, с площ от 66 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м); с номер по
предходен план - IX-357 в кв.34, бивш парцел XIII-455 в бивш квартал по плана на града при
съседи: ***********
- 1/2 ид.ч. от съсобствено с купувача дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор **********, с площ 77 кв.м. и с адрес: ***********, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване (до 10 м); с номер по предходен план - Х-357 в кв.34, бивш парцел ХШ-455 в
бивш квартал по плана на града при съседи: **************
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************, втори етаж
от сградата с адрес: ******** етаж първи, апартамент 2, с предназначение - жилище,
апартамент на две нива, с площ от 92,23 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ
от 38,33 кв.м., което по документ за собственост е 14 ид.ч. от избата, както и 55,73 % ид.ч. от
общите части на сграда № 1 и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор***************при съседни обекти: ****************
2. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т. 5 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 20 000/двадесет хиляди/ лева:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 70 кв.м. с
идентификатор 87374.528.293.2 по КККР гр. Ямбол, одобрени със Заповед РД-18-
39/30.08.2005 г. на изп. директор на АК, построена върху общински поземлен имот с
идентификатор 87374.528.293, целия с площ 268 кв.м., ведно с подобренията върху имота, с
12
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „Сливница“ №22, при граници на поземления имот:
87374.528.294, 87374.528.295, 87374.528.296, 87374.528.297, 87374.528.223, 87374.528.292,
87374.528.290, придобита с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68,
том 10, peг.№7350, дело №1304/2015 г., вписан в СВ Ямбол, вх.peг.№10177/19.11.2015 г., акт
№64, том 31, дело №5826/2015 година;
3. От О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 2 500/две хиляди и петстотин/ лева:
- Лек автомобил, марка и модел „ДОДЖ КАРАВАН“, рег.№У8571АТ, цвят - черен,
рама №1B4GP44R9TB335371, двигател - без номер, дата на първоначална регистрация
12.03.1997 г. придобит на 20.03.2018г.;
4. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 4 400/четири хиляди и четиристотин/ лева:
- Лек автомобил, марка и модел „КРАЙСЛЕР ПТ КРУИЗЕР“, peг.№У2884АТ, цвят -
бордо металик, рама №1A8FYB8B46T211965, двигател - без номер, дата на първоначална
регистрация 07.12.2006 г., придобит на 22.02.2017г.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат
*********, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26а, ет.3 да заплати на О.
М. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и настоящ адрес:
гр.******** направените разноски по делото в размер на 10 955/десет хиляди деветстотин
петдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат
*********, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26а, ет.3 да заплати на
П.А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес:
********* направените разноски по делото в размер на 10 980/десет хиляди деветстотин и
осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат
*********, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26а, ет.3 да заплати по
сметка на Окръжен съд гр.Бургас дължимата държавна такса за разглеждане на делото в
размер на 16 945.20 /шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и двадесет
стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13