О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С. И. СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Неделчева
въззивно гражданско дело № 1494
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29255/04.10.2019 г., подадена от И.П.Д., чрез адв. Д.С., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 1097/03.10.2019 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище,
че с решението са присъдени разноски в размер на минимално адвокатско
възнаграждение, като върху този размер следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
В
производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна
жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, срещу решение
№2856/25.06.2019г., постановено по
гр.дело №17210/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу И.П.Д.
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
обект с абонатен № ********** и клиентски №**********. находящ
се в гр. Варна, ул. „Студентска" №13, ап. 97, за която сума е издадена
фактура № **********/13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до
03.08.2018 г., които суми са предмет на издадената заповед за изпълнение №
6974/20.09.2018г. на парично задължение по ч. гр. д. №14099/2018 г. по описа на
ВРС, ХLVII състав.
С Решение
№ 1097/03.10.2019 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен акт и е
осъдил „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати на И.П.Д. сумата
от 484,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 от
ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от И.П.Д.,
чрез адв. Д.С.,
с отговора на въззивната жалба. Съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 31), същият претендира разноски за
въззивното производство в размер на 600,00 лв. Извършването на разноски в претендирания размер е удостоверено с договор за правна
защита и съдействие № **********/17.09.2019 г. и фактура №№
**********/17.09.2019 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съставът на ВОС е присъдил разноски в полза на въззиваемата
страна в размер на 484,00 лева, като е редуцирал претендирания
размер на разноските, във връзка с направено възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размерът на дължимите разноски, съдът не е съобразил,
че въззиваемата страна е възложила процесуалното си
представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради
което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В настоящият
случай е установено по делото, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, т.е.
страната е платила адвокатското възнаграждение и дължимия ДДС, като тази сума
се счита за неразделна част от възнаграждението, поради което следва да бъде
включена в размера на присъдените разноски. В този смисъл е установената
съдебна практика на Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д.
№ 2039/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение № 344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3982/2015 г.
на ВКС, IV ГО.
В настоящото производство материалният интерес, който е
защитавала въззиваемата страна възлиза на 3621,59 лева.
Възнаграждението за процесуално представителство от
един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза в размер на 484,00 лева, като съдът е преценил, че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в този размер, съобразно направеното
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Дължимият ДДС
върху тази сума, възлизащ на 96,80 лева не е присъден в полза на страната.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата
страна И.П.Д. следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство,
които възлизат в общ размер на 580,80 лева.
С въззивното
решение са присъдени разноски в размер на 484,00 лева, поради което
следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата
страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и
присъдените такива, възлизаща на 96,80 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от
ГПК, Решение № 1097/03.10.2019 г., постановено по в. гр.
дело № 1494/2019 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Вл. Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на И.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, допълнитено сума в размер на 96,80 лева (деветдесет и шест
лева и осемдесет стотинки), представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 1097/03.10.2019
г. разноски в размер на 484,00 лева до пълния размер на дължимите такива за
производството пред въззивната инстанция 580,80 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.