Решение по в. гр. дело №519/2025 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 229
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20253200500519
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. гр. Добрич, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500519 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№10654/03.06.2025г., подадена от „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от изп. директор инж. Н. Н.,
чрез юрисконсулт Е.Т., срещу решение №391/14.05.2025г.по гр.д.
№2221/2023г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.
И. К., ЕГН ********** от град Д., ул.***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД гр.Добрич сумата от 2813.58 лева, представляваща
стойността на предоставена ВиК услуга, за което е начислено количество вода
от 1218 куб. м. за обект, находящ се в село М. С., ул. ***, община Добричка, с
кл. №9330, за периода от 24.10.2022г. до 11.05.2023г., за което е издадена
фактура от ответното дружество с №*********/22.06.2023г. на обща стойност
2813.58 лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон към
установените факти и събраните за тях доказателства. Конкретно излаганите
доводи са за вида и характера на облигационното правоотношение между
страните и нормативната му регулация, факти и обстоятелства по същество на
правния спор, излагани и в първоинстанционното производство относно
произхода на процесната сума която не била стойност на реално потребена
1
вода, а стойност на изчислен по реда на чл.51, т.2 във вр.чл.49 и чл.50 от ОУ
разход на вода поради неправомерно въздействие върху измервателното
средство-пристягане с дърводелска стяга, което счита за доказано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна- С. И. К. , чрез адв.В. К., която счита жалбата за
неоснователна, решението правилно и иска потвърждаването му.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК предвид
връчването на решението на обжалващата страна на 20.05.2025г., от лице с
право и интерес да обжалва неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК., и е процесуално
допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното
си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от С. И. К. с
ЕГН ********** от гр.Д., ул.***, срещу „Водоснабдяване и канализация” АД
гр.Добрич, за установяване, че не дължи на ответника сумата от 2813.58 лева,
начислена стойност за ВиК-услуги по фактура №*********/22.06.2023г. за
обект с. М. С., ул.***.
С атакуваното решение искът е уважен. Въззивната инстанция намира
решението за правилно по следните съображения:
Не е спорен фактът, че ищцата, заела позицията на въззиваема, е
потребител на В и К услуги за обект в М. С., ул.***. Титуляр на партидата за
имота е бил съпругът и Н. Г. К., а след неговата смърт, по предписание на
ВиК-оператора и като единствен ползвател на водоснабдения обект ищцата е
заявила промяна на титулярството на партидата. Доставяната от ответника
като ВиК-оператор вода в обекта на ищцата до 15.05.2022г. се е отчитала с
водомер тип 5 куб.м., без данни за фабричен номер, монтиран в шахта, без
държавна пломба, с ВиК-пломба №250153. На датата 11.05.2023г. от
служители на ответника е извършена проверка, за резултатите от която е
съставен констативен протокол 013857. Констатирано е при проверката, че
върху водомера има следи от дърводелска стяга, която пречи за правилното
отчитане на потребеното количество вода. Протоколът е подписан от ищцата с
възражение „не е стягано със стяга“. На същата дата 11.05.2023г. е издадено
предписание №0075617 за смяна на водомера за сметка на клиента и за смяна
на партидата на абоната в срок до 11.06.2023г.. На датата 15.05.2023г.
2
водомерът е демонтиран, за което е съставен протокол /без номер/, в който е
отразено отчетено при демонтажа показание на водомера от 418куб. На
същата дата е съставен и протокол с №012519, от същия служител на ВиК,
обективиращ действия по демонтаж и монтаж на водомер. В този протокол
демонтирания водомер е вече с посочен фабричен номер 25015/въпреки по-
раншната констатация за липса на такъв/ с ВиК-пломба на холендър
№0016345, тип 3куб., и с показание от 418куб. В този протокол не е отразена
причина за демонтажа.
На датата 22.06.2023г. ответното дружество е издало фактура
№*********/22.06.2023г. за начислени 1218куб.м вода на обща стойност
2344.65лева без ДДС, при единична цена от 1.925лева, или 2813.58лева с
ДДС/2344.65лева +468.93лева ДДС/. Като основание за начисляване във
фактурата е посочено „доставяне на вода“, както и „издава се по реда на
чл.49, чл.50 и чл.51 от Общите условия на ВиК“ за периода 24.10.2022г.-
11.05.2023г. Фактура не е била нито подписана, нито платена доброволно от
потребителя.
Преди издаването на фактурата, на датата 12.05.2020г. е подадено
възражение с вх.№1242/12.05.2023г.от С. И. К., обективиращо несъгласие с
констатациите при проверката на 11.05.2023г. за механично въздействие върху
водомера. С писмо изх.№ВиК-1242/26.06.2023г.ВиК-оператора е уведомил
ищцата, че във връзка с подаденото възражение измервателният уред е
изпратен за техническа експертиза, заключението на която доказва описаното
в констативен протокол №013857/11.05.2023г. Заключението по възложената
от оператора експертиза е представено по делото. Касае се за частно
експертно изследване/независимо от възлагането му на лице, вписано в
списъка на вещите лица към ОС-Варна - инж. В. З. / , което в исковото
производство има характер на писмени свидетелски показания, които са
недопустими, т.е. само по себе си частното експертно заключение не е годно
доказателствено средство относно фактите и обстоятелствата, свързани с
техническото състоянието на водомера и как то се отразява върху
измервателната му функция. Приемане на противното би било в разрез с
принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл.11 от ГПК, във
връзка с чл.195 от ГПК и чл.200 от ГПК. Разпоредбите на раздел V от глава
ХІV от ГПК изключват процесуалната възможност заключение, дадено от
лице, което не е определено от съда, и не е събрано като доказателство чрез
личното изслушване от съда на специалиста, да се цени в общия исков процес
като експертно заключение.
По въпросите дали е налице физическо въздействие върху водомера от
вида на твърдяното от ответника-пристягане с дърводелска стяга, с последици
спиране на броителния механизъм, районният съд е допуснал нарочна съдебна
3
експертиза и надлежно е събрал същата като доказателство в рамките на
исковото производство. Привлеченото от съда вещото лице инж. М. Н. е
извършило оглед на предадения му от ВиК-оператора за изследване водомер
ВКЕСВ тип 5куб.м., производство на „Беласица“АД, в кутията на който се
съдържало и копие от протокол за демонтаж от 15.05.2023г. от обект на адрес с
М. С., ул.***. Констатирало е, че върху корпуса му няма заводско обозначение
за производствен номер, чете се само модела ВКЕСВ 5. От тези маркировъчни
обозначения според специалиста може да се определи чие производство.
Според вещото лице водомерът се състои от пластмасов корпус, в който е
монтиран броителния механизъм, изработен от пластмасови зъбни колела и
пластмасов дисков брояч, и от метален месингов корпус, в който се намира
турбината на водомера и през който протича консумираната вода. При огледа
на лицевата част на корпуса на водомера, вещото лице установило, че в
областта под долния десен ъгъл на брояча и върху индикатора за отчитане на
моментен поток има множество механични следи от пластична деформация с
кръгла форма. Според специалиста следите позволяват да се направи извод, че
са образувани в следствие на механично притискане отгоре върху корпуса или
от пристягане на корпуса. На тилната страна на корпуса е констатирана
окръжност, образувана от окисен слой с ръждиво-кафяв цвят и нарушение в
повърхностното галванично покритие на корпуса на водомера. Пластични
деформации върху тилната страна не са установени. Като е изследвал
принципа на работа на дърводелската стяга, специалиста е заключил, че върху
лицевата и тилната страна на водомера има следи от притискане с дърводелска
стяга или друг вид винтова стяга, че механичното притискане на броителния
механизъм води до блокиране на зъбните предавки и дисковете на брояча, при
което консумираните водни количества не се отчитат от броителния
механизъм-пристягането води не само до неточно отчитане, но и до пълно
неотчитане на консумираните количества вода.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. П. Т. Д.
и св.Т. П. Т., служители на ответника, заемащи длъжността „инкасатор“,
съставили КП от 11.05.2023 и Предписание от 11.05.2023г. По повод на
извършената проверка в процесния имот показанията им са съвпадащи.
Отишли на адрес по повод сигнал от служител-инкасатор К. Г.. На място
констатирали водомер с видими следи от притискане от уред – дърводелска
стяга, който към него момент не бил наличен. Водомерът имал ръжда под
металния корпус и стъклото било надраскано, което подсказвало, че е имало
външно въздействие върху водомера. Отделно от това, не се виждал
фабричният номер на водомера. Свидетелите посочиха, че са дали
предписание да се демонтира водомера и да се постави нов. През цялото време
на проверката, ищцата е присъствала и се е разписала на предписанието и на
4
констативния протокол, като е имала възражения и е написала, че „не е
стягано със стяга“. Св. Т.а казва, че водомерът е бил демонтиран и изпратен за
проверка, като от експертизата се установило, че следите върху водомера са
най-вероятно от пристягане на корпуса с дърводелска тяга, за да се попречи на
точното отчитане на преминатото количество вода.
Процесният водомер е обект и на проверка за точност на независима и
оторизирана лаборатория към ГД „МИУ“, РО Русе, сектор Велико Търново.
Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол
№5/04.03.2025г. В протокола е отразена констатацията, че водомерът е
произведен от „Беласица“ АД, град Петрич през 20210г, не се чете фабричен
номер, показанията му са 418.1733 куб.м., няма собствена държавна пломба.
За външния вид на водомера е констатирано отсъствие на механични дефекти
на корпуса, няма видими повреди и дефекти по него, влияещи на измерването,
отговаря на изискванията за херметичност, по време на изпитанието не е
установено изтичане на вода от водомера. При оглед на вътрешността на
водомера не са установени видими повреди или видими дефекти по частите и
механизмите му. Резултата от проведеното метрологично изследване е, че
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на студена вода, т.е. отчита правилно, но е с изтекъл
срок за последваща проверка.
Касае се за отношения регулирани от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „ В и К” ЕООД, град
Добрич, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -09 от 11.08.2014 г. и правилата
на Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Според разпоредбата на чл.49 от Общите условия изразходваното
количество вода при отказ на потребителя за отчитане показанията на
водомера, установен с протокол по чл.24, ал.4, се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1 м/с, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6
месеца. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи условия при незаконно
присъединяване, изразходваното количество вода се определя по реда на чл.49
от ОУ /по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Аналогична на отговорността за незаконно
присъединяване е отговорността по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл.51
от ОУ, при нарушаване на целостта на пломбите/с изключения на случаите,
когато нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез
5
физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда
или неточност на показанията им, количеството изразходвана вода се определя
по реда на чл.49 от общите условия, т.е. по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за
периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Отговорността
възниква при констатация за такива нарушения, извършени
виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до
доказване на противното. При установяване на повреда на водомера извън
визираните хипотези на чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се
определя по друг ред, а именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ.
Безспорно в случая е налице законно присъединяване и монтиран от
самия В и К-оператор водомер тип ВКЕСВ 5/без данни за фабричен номер/ в
обекта на ищцата-ползвател на В и К услуги, демонтиран на 15.05.2020г.
поради следи от външна нерагламентирана намеса по външен оглед на
водомера/т.7 от протокола за демонтаж без номер/.Претендира се стойност на
служебно начислено потребление при повреден водомер който въпреки
външните дефекти/повредата/ отчита правилно, която не попада в приложното
поле на разпоредбата на чл.51, т.2 от Общите условия, която касае хипотеза на
физическо въздействие, водещо до повреда на измервателния уред или
неточност на показанията му, в резултат на което се консумира или се създават
условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това
да се отчита или заплаща. Доказателства, опровергаващи констатациите на
оправомощената лаборатория, извършила проверката за метрологична
годност, ответникът не е ангажирал. При това положение няма основание да
се приеме, че са налице предпоставки, препятстващи отчета по реда на чл.22
и сл. от Общите условия на изразходваните количества питейна вода, т.е. по
водомер, но в случая ответникът основава вземането си по издадената фактура
на служебно начислено потребление, а не на извършването на реален отчет на
протеклите количества вода.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
служебно начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и
главно доказване основанието, обстоятелствата от които произтича
отричаното от ищеца вземане, поради което искът подлежи на уважаване. При
липса на установяване от ответника да е осъществено основанието на
претендираното вземане, отричано от ищцата, безпредметно се явява
обсъждането на експертното заключение по ССчЕ относно размера му.
По изложените съображения и съгласно чл.271 и чл.272 от ГПК,
6
настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и
споделяйки напълно мотивите му, към които препраща, намира, че то следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на въззивника не се следват съдебни разноски, а
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
Воден от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №391/14.05.2025г.по гр.д.№2221/2023г.на РС-
Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
*********, гр. Д., бул. „Трети март” № 59, да заплати на С. И. К. с ЕГН
********** от гр.Д., ул.***, разноски във въззивното производство от 550лева
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7