Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013
гр. Първомай, 26.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 636 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „А. С. В.” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Е.Б.Р. и И. Н. Н., моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът С.А. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, му дължи по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № ***г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **** (с
универсален правоприемник „Б. П. П. Ф. С.А.”, Франция), от една страна като
„Кредитор”, и ответника, от друга, като „Кредитополучател”, както следва:
Ø сумата от 1 681, 88 лева
(хиляда шестстотин осемдесет и един лева и осмедесет и осем стотинки) – главница
за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.01.2019 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до
окончателното й изплащане;
Ø сумата от 527, 11 лева
(петстотин двадесет и седем лева и единадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до
05.07.2019 г.;
Ø сумата от 218, 49 лева
(двеста и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 06.12.2017 г. до 31.01.2019 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за принудителното
изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 77/25.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 146/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № ***г. „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **** (с универсален правоприемник „Б. П.
П. Ф. С.А.”, Франция) се задължило да предостави на ответника кредит в общ
размер на 1 830, 40 лева, от които 1 600, 00 лева – с превод по
банковата му сметка, а 230, 40 лева чрез директно заплащане на застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията” на застрахователния агент „Д. С.” ЕАД, а кредитополучателят следвало да възстанови на кредитодателя в срок до
05.07.2019 г. заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в
размер на 694, 16 лева, съгласно инкорпориран в съглашението погасителен план,
чрез 24 равни анюитетни месечни вноски от по 105, 19 лева всяка, първата и
последната от които дължими съответно на 05.08.2017 г. и 05.07.2019 г. Отделно
от горното, заемателят се съгласил да възмезди кредитора за ангажимента му да
прилага фиксиран лихвен процент до изтичане на договорния срок с еднократна
такса от 56, 00 лева, платима при отпускане на заемната сума чрез удръжка от
нея.
Кредитополучателят усвоил заемните средства по
гореуказания начин, но изпълнил частично задълженията си, като за погасяване на
главницата и договорната лихва престирал съответно 148, 52 лева и 167, 05 лева.
Тъй като допуснал просрочие на две месечни вноски, съобразно чл. 5 от договора,
считано от падежната дата на втората от тях 05.12.2017 г., настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на остатъка от въпросните вземания, възлизащ
съответно на 1 681, 88 лева и 527, 11
лева.
Според ищеца ответникът му дължи и сумата от 218, 49 лева – мораторно обезщетение в размер на законната лихва
за периода от 06.12.2017 г. до деня на сезиране
на заповедния съд – 31.01.2019 г., както и от тогава
до окончателното издължаване.
Въз основа на
Приложение № 1/18.04.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. кредитодателят отстъпил процесните
притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по
регламента на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 77/25.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Районен съд –
Първомай по ч. гр. дело № 146/2019 г. и връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, и който в качеството си на пълномощник на цедента съобщил на
длъжника за прехвърлянето с уведомление, получено от него в хода на настоящото
производство като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 3854/30.07.2020 г.,
260396/09.10.2020 г. и 260264/21.01.2021 г., депозирани от пълномощниците му, поддържа
исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не застъпва становище по спора.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема
от фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници се
установява, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017 г. (л. 19 – л. 25) „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК: ****, се задължило ежемесечно
да прехвърля възмездно на ищеца свои вземания, които произтичат от договори за потребителски
кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите, лихвите, таксите,
разноските и неустойките. Контрагентите постигнали съгласие при всеки трансфер
притезанията да се индивидуализират в съставяно от продавача и предоставяно на
хартиен носител на купувача Приложение № 1 по образец, придобиващо значение на
допълнително споразумение към рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от
момента на двустранното му подписване.
По силата на Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ***г. (л. 5 – л. 17) цедентът приел да предостави на ответника кредит от 1 830, 40
лева, от които 1 600, 00 лева – с превод по банковата му сметка с ІΒΑΝ *** при „П.”, а 230, 40 лева чрез директно заплащане
на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията” на застрахователния агент „Д. С.” ЕАД. Заемателят, от своя страна, следвало да плати на
кредитодателя срещу ангажимента му да не променя лихвената надбавка еднократна
такса от 56, 00 лева при отпускане на заемната сума чрез удръжка от нея и до
05.07.2019 г. да му възстанови последната с лихва при фиксиран годишен лихвен
процент от 31, 48% разсрочено, съгласно инкорпориран в съглашението погасителен
план, чрез 24 равни анюитетни месечни вноски от по 105, 19 лева и с падеж на
5-о число от месеца в периода от 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г., и при следните
други параметри: обща стойност на плащанията от 2 524, 56 лева; дневен
лихвен процент от 0, 09%, приложим при отказ от договора; годишен процент на
разходите (ГПР) 40, 85%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за
срока на действието му, изправност на страните по него и продължителност на
годината от 365 дни.
Според клаузата на чл. 5 в случай на просрочие кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за времето на закъснението
върху всяка погасителна вноска, а ако допусне закъснение на две или повече
такива, считано от падежната дата на втората, цялото вземане става предсрочно
изикуемо, без да е необходимо предизвестяване.
В уговорката по чл. 11 били
регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора и да погаси
предсрочно дълга си и редът за тяхното упражняване. Съобразно чл. 9 за получени
и узнати от него се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат
изпратени на адреса му: ***, или имейла му ***. Договорният текст инкорпорира декларативните му
изявления, че е снабден с негов екземпляр, а предварително – и със Стандартен
европейски формуляр по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 19.06.2017 г.
(л. 19 – л. 18), както и че е усвоил заемните средства по гореуказаната банкова
сметка.
*** № 1/18.04.2018 г. (л. 27 – л. 29) към споменатия
рамков договор „Б. П. П. Ф. С.А.“, Франция, рег. № *** – универсалният
правоприемник на заемодателя, на когото чл. 27 от кредитната сделка позволявал
по всяко време да цедира на трето лице вземанията си по нея, чрез клона си „***С.
А.“, България, ЕИК: ***, отстъпил на ищцовото дружество портфейл от дългове по
списък, в който под № 355 фигурирали тези по Договор № ***г., описани,
както следва: „отпусната главница в левове (без включена застраховка)” – 1 600,
00 лева, „остътък главница в левове (към 18.04.2018 г.)” – 1 681, 88 лева,
„остатък договорна лихва в левове (към 18.04.2018 г.)”, „остатък лихва за
просрочие в левове (към 18.04.2018 г.) – 62, 38 лева, и „общо дължимо към
датата на продажба (към 18.04.2018 г.)” – 2 271, 37 лева, като верифицирал
писмено цесията с Потвърждение (л. 26).
В качеството си на пълномощник на продавача,
овластен от него с Пълномощно № 3230/2018 г. (л. 30) да уведомява от името му всички
длъжници за сторените в обхвата на рамковото обвързване прехвърляния, кредиторът
приобретател адресирал чрез пощенски оператор до ответника на посочения в
договора негов настоящ адрес ***, Уведомителни писма изх. № № ***г. (л. 31), ***г.
(л. 32) и ***г. (л. 33), съдържащи
информация за извършената на основание Приложение № 1/18.04.2018 г. покупка на вземанията
по Договора за потребителски паричен кредит № ***г., възлизащи
общо към 12.09.2018 г., 22.01.2019 г. и 04.11.2019 г. съответно на 2 353, 66
лева, 2 427, 48 лева и 2 676, 25 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва,
и покана да ги издължи в срок до 5 дни. По данни от Известия за доставяне № № ***(л.
34) и 865195-108 (л. 35) на „Б. П.” ЕАД (л. 18) и Обратна разписка към
товарителница № *** от 04.11.2019 г. на „Л. Е.” (л. 36) въпросните съобщения
били върнати недоствени, но на 06.03.2020 г. в рамките на текущото производство
били доведени до знанието на адресата по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията
си по порядъка на чл. 410 от ГПК, депозирайки на 31.01.2019 г. в Районен съд – Пловдив
Заявление вх. № 7320/31.01.2019 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 1662/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив), което било уважено от местнокомпетентния
Районен съд – Първомай изцяло с издаване на Заповед № 77/25.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 146/2019 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 146/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като
на 18.10.2019 г. бил известен за връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за
правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 12.11.2019 г. в законоустановения преклузивен
едномесечен срок предявил разглежданите искове с подадена чрез куриерски услуги
Искова молба вх. № 7311/13.11.2019 г. (л. 2 – л. 3).
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 87 – л. 92), което се
кредитира като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че
на 20.06.2017 г. след приспадане на таксата ангажимент от 56, 00 лева са
постъпили заемните средства от 1 544, 00 лева по сметката на
кредитополучателя, който е осъществил три погашения от по 105, 19 лева на
04.08.2017 г., 12.09.2017 г. и 08.10.2017 г., изплащащи задълженията му за
главница и договорна лихва съответно с 148, 52 лева и 167, 05 лева. Респективно
остатъкът им се пресмята съответно на 1 681, 88 лева и 527, 11 лева, а
лихвата за забава върху подлежащата на връщане заемна сума за периода от 06.12.2017
г. до деня на сезиране на заповедния съд при ненастъпила и настъпила предсрочна изискуемост на заема възлиза съответно на 68, 52 лева и 197, 15 лева.
В открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при експертната си проверка не е констатирало доказателство за
нареден от кредитодателя превод на 230, 40 лева към застрахователя „Д. С.” ЕАД
за застрахователна премия.
При така изложените фактически положения
съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното
в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху
тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна
на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № ***г., който, бидейки сключен от „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК: ****, в битността
му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от
него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се
подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се
разпростира и спрямо страната нетърговец, а при
празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или
юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността
на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните
волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или
предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или
само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед
на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора
по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност,
закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка
да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език
в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра,
със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на
сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5);
договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК
е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както
и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в
брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му
(т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата
(т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови
сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от
общите условия, ако такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на
чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена
важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения,
да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда
от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този
общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т.
о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „Б.
П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК: ****, от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга
страна като „Кредитополучател”, е сключен формален, реален, двустранен и
възмезден Договор за потребителски
паричен кредит № ***г. с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. По делото е приложен материализиращият
съглашението документ (л. 5 – л. 17), който доказва, че в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма посочените субекти са съгласували воля за
предаването на сумата от 1 830, 40 лева в собственост от заемодателя на заемателя с обязаност на последния да я
върне. От нарочното му удостоверително изявление в текста на договора, формалната
доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по
законоустановения ред и се цени с доказателствено значение на разписка по чл.
77, ал. 1 от ЗЗД, и от експертното заключение, се потвърждава, че 1 600,
00 лева от заемната сума са усвоени от него на 20.06.2017 г. чрез превод по
банкова му сметка с ІΒΑΝ *** на 1 535, 00 лева и
прихващане на остатъка от 56, 00 лева с еднократната административна такса
ангажимент, която е приел да заплати на кредитодателя си.
Уговорката
за дължимостта й и за удържането й от подлежащите на предоставяне заемни
средства е поместена в кредитния договор, без да противоречи на забраната на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ал. 1 от чл. 10а от ЗПК разрешава на кредитора да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, освен за действията по чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, касаещи неговото усвояване и управление. В мотивите
към законопроекта на Закона за изменение и допълнение на ЗПК (обн., ДВ, бр. 35
от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) е пояснено, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
цели да запрети на заемодателите да изискват заплащане срещу някои видове
дейности, които се считат за присъщи на занятието им по кредитиране. Обещанието
на „Б. П. П. Ф.” ЕАД да не променя уговорения лихвен процент не е сред тях.
Доколкото касателно
директното изплащане на 230, 40 лева от кредита на застрахователния агент „Д.
С.” ЕАД за застраховка „Защита на плащанията”, доказателства не са ангажирани, се
заключава, че предвид реалния му характер заемното правоотношение е учредено
само за сумата от 1 600, 00 лева и липсва кауза от застрахования да се
иска връщане на остатъка от 230, 40 лева до пълната величина на отпуснатия заем
и плащане на съответно мораторно обезщетение.
Договорното изложение кореспондира с
относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 20 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е
по-малък от 12, и в него понятно са отразени общият размер на кредита от 1 830,
40 лева; условията за усвояването му – чрез прихващане с дължимата се такса
ангажимент от 56, 00 лева и банков превод на 1 544, 00 лева; разяснение на
правото по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК на отказ от договора, включително и
лихвения процент на ден от 0, 09% при упражняването му. В синхрон с чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК са записани и размерът, броят, периодичността и датите на
погасителните платежи във вид на поместен в контракта погасителен план. Последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи
се лихвени проценти и при поискване от заемателя. За пълнота е удачно да се спомене, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират съответно тези на чл. 10, § 2, букви „з“
и „и“ от Директива 2008/48/ЕО. По преюдициални запитвания за тяхното тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г.
по дело C-331/18,
които, според чл. 633 от ГПК, са задължителни за българските съдилища и
учреждения, Европейският съд се е произнесъл, че директивата не изисква
погасителният план към срочния договор за кредит да илюстрира разбивка на всяка
погасителна вноска по компоненти – главница, лихви и други разходи, и е
недопустимо държавите членки да налагат такова изискване в националната си
правна уредба. По указанията на чл. 10, § 2, б. „и“ и § 3 от Директивата, закрепени
съответно в чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 3 от ЗПК, въпросната справка следва да
се предоставя от кредитодателя на потребителя само по негово искане.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК обаче
съдържанието на договора не удовлетворява в достатъчна степен критерия за
яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по предписанията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в
текста му са записани лихвеният
процент по кредита от 31, 48% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на § 1, т. 5, изр. 1,
предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, годишният процент на разходите от 40, 85%, взетите предвид при пресмятането му допускания по
напътствията на т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК и дължимата се обща сума от 2 524, 56 лева. Но не
се онагледени в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията
за прилагането на лихвената ставка, тъй като не е уточнена базата, върху която
се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение.
Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, чийто размер в числово
изражение – глобално или поне разпределен по вноските, също не е разписан, и
която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от ДР на ЗПК, компрометира
достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от потребителя”, равняваща
се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на кредита и общите
разходи по него. Последните, от своя страна, представени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК
след съобразяване на посочените в него общи положения и допълнителни допускания, са изразени в годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
В разрез с
чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е пропуснато разяснение на правото на потребителя да
получи безвъзмездно при поискване извлечение за извършените и предстоящите
платежи.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и по правилото на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други
разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се
прилага служебно от съда. Експертните констатации сочат, че ответникът е
предприел три плащания в общ размер на 315, 57 лева, които са отнесени за
погасяване на главницата и възнаградителната лихва съответно със сумите от 148,
52 лева и 167, 05 лева. След приспадането от
подлежащата на връщане главница от 1 600, 00 лева на платените 148, 52
лева, съдебният състав е мотивиран да заключи, че задължение за
възстановяване на останалите 1 451, 48 лева съществува с настъпила по правилото
на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към момента на предаването й на 20.06.2017
г. и че е било придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство преди
образуване на заповедното производство.
Същото с настъпила изискуемост е придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство още преди образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото на кредитора да прехвърли своето вземане
на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а
чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде изрично прогласена
в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в чл. 27 от него.
В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане преминава върху
приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане
на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че спрямо
трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие от деня, когато бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато
по разбирателство с правоприемника продължава да администрира кредита по
отношение на потребителя.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017 г. (л. 19 – л. 25) „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК: ****,
се задължило ежемесечно да прехвърля възмездно на ищеца свои вземания, които
произтичат от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите,
обезпеченията, принадлежностите, лихвите, таксите, разноските и неустойките. Дружествата
се договорили при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в съставяно
от продавача и предоставяно на хартиен носител на купувача допълнително
споразумение Приложение № 1 по образец, на което са приписали значение на анекс
с транслативни последици, настъпващи от подписването му.
Именно по така утвърдения ред в Приложение №
1/18.04.2018 г. (л. 27 – л. 29) към рамковия договор „Б. П. П. Ф. С.А.“,
Франция, рег. № *** – универсалният правоприемник на заемодателя, и ищецът са се
споразумели за цедиране на процесното задължение за възстановяване на заетите 1
600, 00 лева, назовавайки го еднозначно по произход, вид и размер.
Доказателство за цесията е и писменото й Потвърждение от 18.04.2018 г. (л. 26) от
цедента.
Като правен
ефект от това допълнително споразумение ищецът се е сдобил с вземането за
главница, и то до размера на 1 600, 00 лева, а правото му да го претендира
от ответника е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Практиката
на ВКС, уеднаквена в Решение №
150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение
№ 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно
се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.,
І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно от 3230/2018 г. (л. 30) ищцовото
дружество е упълномощено от цедента да уведомява от негово име всички длъжници
за прехвърлянето. Именно в качеството си на пълномощник ищецът е адресирал чрез
пощенски оператор до ответника на посочения в договора негов адрес Уведомителни
писма изх. № № ***г. (л. 31), ***г. (л. 32)
и ***г. (л. 33) за сторената с Приложение № 1/18.04.2018 г. продажба на
дълга му по Договора за за потребителски паричен кредит № ***г. Известията не са доставени,
но доколкото срокът и формата им не са правно регулирани, може да се счете, че с
връчването им на 06.03.2020 г. на ответника по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК
като приложения към исковата молба, цесията е изрядно съобщена на последния, което
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се съобрази от съда като значим за
съществуването на спорното право факт, настъпил в течение на процеса (в този
смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС
по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
По изтъкнатите съображения главният иск до размера от 1
451, 48 лева следва да се уважи, а за
разликата над уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли като
неоснователен. При режима на чл. 23 от ЗПК следва да се отрече
дължимостта и на акцесорните вземания за възнаградителна и
мораторна лихва. Отделно, обезвреда за закъснение за периода от 06.12.2017 г. до 31.01.2019
г. не се дължи и защото връщането на лишената от кауза престация не е обвързано
със срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с искането по чл. 410
от ГПК (в този смисъл Определение № 1441/01.11.1999
г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).
Платима е единствено законната лихва за просрочие, считано от датата на
съдебно завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2019
г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в
Република България извънредно
положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6
от Закона за мерките, както и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена
категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.
При указаното правно разрешение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК същият следва да бъде осъден да възмезди съразмерно на
уважената част от исковете съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи,
както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 299, 03 лева, от които 29, 03 лева
– довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 150, 00 лева –
възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 120,
00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 200, 00 лева, като се отчита
фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и
ефективното участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 59, 03 лева, от които 29, 03
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 30, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на
50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
***, дължи на „А. С. В.
” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Е.Б.Р. и И. Н. Н., сумата от 1 451, 48 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки) – подлежаща
на връщане главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **** (с универсален правоприемник
„Б. П. П. Ф. С.А.”, Франция), от една страна като „Кредитор”, и ответника, от
друга, като „Кредитополучател”, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 31.01.2019 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. (вкл.), за
принудителното изпълнение на което вземане
е издадена Заповед № 77/25.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 146/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 1 681, 88 лева (хиляда шестстотин осемдесет и един лева
и осемдесет и осем стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****,
****, представлявано от Д. Б. Б.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Е.Б.Р. и И. Н. Н., срещу С.А. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
***, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ***г., сключен между „Б. П. П.
Ф.“ ЕАД, ЕИК: **** (с универсален правоприемник „Б. П. П. Ф. С.А.”, Франция),
от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга, като „Кредитополучател”, както следва:
Ø
сумата от 527, 11 лева (петстотин двадесет и седем лева и единадесет
стотинки) – договорна лихва за
периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2019 г.;
Ø
сумата от 218, 49 лева (двеста и осемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки) – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 06.12.2017 г. до 31.01.2019 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за
принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 77/25.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 146/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА С.А. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: ****, ****, представлявано от Д. Б. Б.в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти
Е.Б.Р. и И. Н. Н., както
следва:
Ø
сумата от 299, 03 лева (двеста деветдесет и девет лева и три
стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора, за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 59, 03 лева (петдесет и девет лева и три стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 146/2019 г. по описа на Районен съд
– Първомай, І състав, І състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт
съразмерно на уважената част от исковете.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 146/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД
/