Решение по НАХД №2621/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 215/15.06.2021г. по НАХД № 2621/2021г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП,
с който срещу К. ЦВ. Т., ЕГН **********, роден на 18.12.1995г. в гр. Бургас, българин,
българско гражданство, висше образование, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение за
това, че на 18.08.2020 г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 141, ал. 2 от Закон
за движение по пътищата, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства
пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР Бургас, а
именно, че свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ * не е отнето от контролните
органи на Словакия, поради техническа неизправност на МПС, а е изгубено - престъпление
по чл.313, ал.1 от НК.
За БРП не се явява представител.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като моли за
наказание в минимален размер.
Упълномощеният му защитник- адв. С.К. от АК-Бургас, не оспорва извършването на
деянието, като пледира за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият К. ЦВ. Т., ЕГН **********, е роден на 18.12.1995г. в гр. Бургас,
българин, българско гражданство, висше образование, неженен, неосъждан.
Обвиняемият бил собственик и управител на „*“ЕООД - гр. Бургас. Дружеството
притежавало т. а. „Рено“ с рег.№ *. Св. * работил като шофьор в посоченото дружество. На
1.07.2020г. св. Лютаков управлявал гореописаното МПС в Норвегия, където с него станал
участник в ПТП. Вследствие на ПТП-то автомобилът бил с пукнато панорамно стъкло и
ударена предна броня. Лютаков искал да премине с камиона границата между Словакия и
Унгария, но бил спрян от полицейски служители, които иззели peг. табели и свидетелството
за регистрация на МПС, част II на т. а. „Рено“ с рег.№ *, тъй като превозното средство било
технически неизправо. Св. Лютаков се свързал с обв. Т. и му съобщил, че били иззети peг.
табели и свидетелството за регистрация на МПС, част II на т. а. „Рено“ с рег.№ *. Тъй като
автомобилът бил необходим на дружеството, поради сключени договори за превоз, които
трябвало да бъдат изпълнени, на 23.07.2020г. обв. Т. отишъл във 02 РУ при ОДМВР Бургас,
където подал заявление, че регистрационните табели на горецитирания товарен автомобил
били изгубени. По случая била образувана преписка вх.№ 8072/20г. на РП Бургас. На
18.08.2020г. обв. Т. се явил в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. На гишето, където се
подавали заявления за пререгистрация на МПС, в този момент била на работа св. * * -
„системен оператор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. Обвиняемият искал да подаде
заявление за промяна на регистрацията на т. а. „Рено“ с рег.№ *. Служителката му
предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл. 141, ал. 2 от
Закон за движение по пътищата. Обв. Т. собственоръчно попълнил посочената декларация,
1

като в нея потвърдил неистина, като отразил, че свидетелство за регистрация на МПС с рег.
№ * не е отнето от контролен орган, в случая такъв на Словакия, поради техническа
неизправност на МПС, а е изгубено. Същият подписал декларацията на мястото за
декларатор. Също така собственоръчно написал в декларацията: „декларирам, че peг. талон
№ 2 е изгубен“ и се подписал под този текст. Обвиняемият записал тези обстоятелства в
декларацията въпреки, че знаел, че СРМПС с рег.№ * било отнето в Словакия, а не било
изгубено. След попълване на декларацията и други необходими документи, обв. Т. я предал
на св. *, заедно със Заявление № 200769029771/18.08.2020г. до Началника на Сектор „Пътна
Полиция“ при ОД на МВР Бургас. На база подадените документи, била извършена промяна
на регистрацията на т. а. „Рено“ с рег.№ *.
С писмо рег.№ 3286р-56556 от 21.12.2020г. на ГДНП-МВР в ОДМВР Бургас били
получени 2бр. регистрационни табели и СРМПС, част II на т. а. „Рено“ с рег.№ *, които
били отнети от контролните органи в Словакия, поради техническа неизправност на
превозното средство.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на * (л. 34 от ДП) и * * (л. 39 от ДП), обяснения на
обвиняемия (л. 56 от ДП), справка за съдимост (л. 9 от съдебното производство);
Декларация по чл. 141, ал.2 от ЗДвП (л. 21 от ДП), от заключението на СГрфЕ (л. 40-44 от
ДП), както и от останалите приобщени по съдебното и досъдебното производство писмени
доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. Самият
обвиняем също признава за извършеното и дава подробни обяснения.
Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвената на досъдебното
производство експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313,
2

ал.1 НК, за което е предаден на съд.
Видно от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза подписа
положен за декларатор в декларация по чл. 141, ал. 2 от Закон за движение по пътищата бил
положен от обв. Т.; подписът положен под ръкописният текст „декларирам, че peг. талон №
2 е изгубен“ бил положен от Т.; ръкописният текст „декларирам, че peг. талон № 2 е
изгубен“ бил изпълнен от Т.. Иначе казано, авторството на деянието е безспорно
установено.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. *. На следващо
място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 141,
ал. 2 от Закон за движение по пътищата Декларацията се поддава пред орган на власт по
смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас,
като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал
(заявил е), че свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ * не е отнето от контролен орган,
в случая такъв на Словакия, поради техническа неизправност на МПС, а е изгубено, като е
бил наясно, че това не е така. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е
годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е
съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото Т. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
свидетелството за регистрация на автомобила е било иззето от органи на друга държава,
както и че съгласно чл. 141, ал. 2 ЗДвП, за да бъде извършена пререгистрация е длъжен да
декларира пред българските власти, че документът е откраднат/изгубен/унищожен и че тези
обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на декларацията. Същият е съзнавал,
че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт,
като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще
бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна
обвиняемият е искала именно това, за да може по този начин да се снабди с ново
свидетелство за регистрация, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни
обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната
декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до
триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както стана дума същият е бил
реабилитиран, който факт заличава последиците от осъждането и кара съда да го третира
3

именно, като неосъждан) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че за същият до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Т.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Следва
да се отчете, че обвиняемият съдейства за разкриване на обективната истина, като в съдебно
заседание изрази съжаление за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на
1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Т. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена експертиза, като видно от приложената
справка-декларация общият размер на разноските е 129,60 лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че обвиняемият беше признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди
обвиняемия да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	215
Дата:	15 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120202621
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Решение по НАХД №2621/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите