№ 165
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900057 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от С. К. К. от с. Ново
Оряхово, чрез адв. В.Н. - САК, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и в условие на евентуалност срещу
Гаранционен фонд, Б *********, със седалище гр. София, с правно основание чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 80000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, претърпени вследствие настъпилото на 09.08.2019 г. ПТП, както
и обезщетение в размер на 4254 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и медикаменти вследствие настъпилото на 09.08.2019 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на събитието 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 09.08.2019 г. на главен път I-9, при 148 км
между с. Рудник и с. Горица е настъпило ПТП с участието на мотоциклет „Ямаха“ с рег. №
*****, управляван от А. А., валидно застрахован при ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, както и
с участието на неизвестен автомобил, в резултат на което ищецът, който управлявал
мотоциклет „Кавазаки“ рег. № Р 0340 Х, е пострадал. Излага се, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***** - А. А., който е нарушил правилата за
движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания от него мотоциклет и
навлязъл в дясната пътна лента, по която се движил ищецът. В същото време неизвестен
водач, управляващ неидентифицирано МПС, движещо се в насрещната лента, посока с.
Горица, навлязъл в насрещната лента, по която се движил водачът на мотоциклет „Ямаха“.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП, което все още не е приключило. В
резултат на така настъпилия инцидент ищецът твърди, че е получил множество счупвания и
1
рана на главата, което наложило спешната му хоспитализация, като впоследствие били
извършени няколко поред оперативни интервенции. Твърди, че е бил освидетелстван от
ТЕЛК с временна неработоспособност за периода от 09.08.2019 г. до 15.03.2020 г. с диагноза
„Множество счупвания на подбедрица, фрактура на аперта крурис синистра фиксатор
екстерна. Ищецът сочи, че уврежданията са обусловили затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период повече от 30 дни, както и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Твърди, че и към настоящия момент продължава да търпи болки и
страдания, резултат от получените увреждания. Излага, че във връзка с получените
наранявания е извършил разходи за лечение и медикаменти в размер на 4 254 лева. Твърди,
че е подал застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за доброволно заплащане на
обезщетение както към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, така и към Гаранционен фонд, но и по двете е
получил писмен отказ. В резултат на изложеното моли съда да уважи иска му за заплащане
на неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, както и за имуществени в размер на 4 254
лева срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в евентуалност претендира сумите от
Гаранционен фонд.
В отговора си ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че представеният по делото констативен протокол за ПТП няма доказателствена
сила относно механизма на деянието, нито установява противоправното и виновно
поведение на застрахования при него водач. Излага, че съгласно данните от образуваното
ДП по случая, причина за настъпване на процесното ПТП е навлизане в насрещна пътна
лента от неидентифициран по делото автомобил, поради което и производството е спряно с
постановление на прокурора до разкриване на извършителя. Оспорва вина за
произшествието да има застрахования при него водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****
- А. А., като счита, че вина за инцидента има водач на неизвестно превозно средство, поради
което счита, че претенциите следва да се насочат единствено към Гаранционен фонд.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, доколкото
застрахованият при него водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, ПТП е било непредотвратимо, а също така твърди, че са
налице и обстоятелствата на чл. 13 НК - водач на мотоциклет „Ямаха“ е действал в условия
на крайна необходимост. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
ищец, като твърди, че същият е карал с превишена скорост, без защитна каска и без защитно
облекло. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди в сочения размер,
интензитет и тяхната продължителност, вкл. оспорва и претенцията за заплащане на
имуществени вреди. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****,
действаща към датата на процесното ПТП. Поради изложеното счита, че претенциите следва
да се отхвърлят, в евентуалност моли определеното от съда обезщетение да бъде намалено
поради принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Ответникът Гаранционен фонд в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен
отговор, в който оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че липсват
2
доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Излага, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, доколкото вина за
процесното ПТП има единствено водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****. Счита, че
производството по делото следва да бъде спряно до приключване на ДП № 3182/2019 г. по
описа на Четвърто РУ – Варна. Твърди, че не са налице предпоставките на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, доколкото не се установява виновно и противоправно поведение
от страна на неизвестен водач на МПС. Твърди, че водачът на мотоциклет „Ямаха“ се е
движил с несъобразена скорост – 115 км/ч, както и че същият е управлявал мотоциклета под
въздействието на алкохол. В евентуалност твърди, че вина за ПТП има и пострадалият водач
К., който също се е движил с несъобразена скорост и под влияние на алкохол. Излага, че
пострадалият има принос за настъпване на вредите над 50 %, което изключва отговорността
на Гаранционен фонд. Сочи, че от свидетелските показания, дадени от ищеца по ДП, се
установява различен от заявения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП, като в тях се твърди, че единствена причина за него е поведението на водача на
мотоциклет „Ямаха“, като никъде не се споменава за участието на друго МПС. В
евентуалност оспорва претенцията по размер, като счита, че същата е завишена и не
отговаря на изискванията за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. Твърди, че
от представените с исковата молба доказателства не се установява ищецът да е направил
разходи за лечение в претендирания от него размер. Оспорва ищецът да търпи описаните в
исковата молба болки и страдания. Оспорва претенцията за лихва, като счита, че при
уважаване на иска, такава следва да се дължи не от датата на деликта, а от изтичане на срока
за произнасяне по предявената претенция от страна на пострадалия. Счита, че Гаранционен
фонд е в забава от датата на исковата молба – 08.02.2024 г. Моли претенциите да бъдат
отхвърлени.
Въз основа на отправено искане от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с определение от
23.04.2024 г. А. Х. А. е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. В
писмения си отговор, депозиран в дадения от съда срок, третото лице – помагач изразява
становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че сблъсъкът е настъпил
поради навлизане на неидентифициран автомобил в насрещната лента за движение, поради
което третото лице – помагач е бил принуден да се отклони вдясно. В евентуалност оспорва
размера на предявения иск като завишен съобразно икономическата обстановка в страната и
настъпилата вреда.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
3
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 09.08.2019 г. по главен път I-9, км 148,
между с. Рудник и село Горица, с пострадало лице ищецът по делото, както и че лицето А.
Х. А. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай поради
прекратяване на производството на установяване пред гражданския съд подлежи факта на
неговото извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се
установява посредством приетия като доказателство и неоспорен от страните в процеса
официален удостоверителен документ – констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
09.08.2019г.
Според заключението на вещото лице в автотехническата част по първоначалната
експертиза пътното платно се е състояло от три активни ленти, всяка с ширина 3,8м, две от
които, разделени с надлъжна пътна маркировка тип М1 „Единична прекъсната линия“, са
били в посока към гр.Варна, в посоката на движение на мотоциклетистите. Активната лента
в посока гр.Бургас е била обособена с надлъжна пътна маркировка тип М1 „Единична
непрекъсната линия“. Преди настъпване на процесното ПТП двата мотоциклета –
4
„Кавазаки“, управляван от ищеца С. К. и „Ямаха“, управляван от третото лице – помагач А.
А., са се движили по главен път I-9 в посока с.Рудник, мотоциклетът Кавазаки се е движил
преди мотоциклета Ямаха. Мотоциклетът Ямаха е застигнал мотоциклета Кавазаки и за да
изпревари рязко, е понижил предавката, но не е дозирал правилно газта и е изгубил
устойчивост, при което е поднесъл и е настъпил удар с мотоциклета Кавазаки вероятно в
зоната, където се е намирал левият крак на пострадалия, вследствие на което и двата
мотоциклета са паднали и са се плъзгали по асфалта до състояние на покой. При втората
версия е имало два автомобила, движещи се един след друг в лентата за насрещно
движение, като вторият е предприел изпреварване през средната лента, пресичайки
забранителната маркировка. Според заключението и при двете версии мотоциклетът
Кавазаки се е движил в дясната от двете пътни ленти в посоката на движение, а
мотоциклетът Ямаха преди ПТП се е движил в лявата от двете пътни ленти, след което се е
отклонил надясно и е влязъл в съприкосновение с мотоциклета Кавазаки. Според вещото
лице, при първата версия /на пътя е нямало автомобили/, ПТП е могло да бъде
предотвратено от водача на мотоциклета Ямаха, ако е контролирал непрекъснато
мотоциклета и е съобразявал скоростта и дистанцията си с останалите участници в
движението. При втората версия /на пътя е имало автомобили, единият от които е предприел
неправилно изпреварване през лентата, в която се е движил мотоциклетът Ямаха/ ПТП не е
могло да бъде предотвратено. И в двата случая водачът на мотоциклета Кавазаки е нямал
възможност да предотврати ПТП. Според вещото лице версията, при която е нямало
насрещно движещ се автомобил, е по-достоверна поради спирачната следа в дясната пътна
лента от наклонен наляво мотоциклет, предхождаща следата в лява пътна лента от
отклоняване на мотоциклета Ямаха надясно, която също така кореспондира със
свидетелските показания за изръмжаване от мотора Ямаха.
Видно от заключението скоростта на мотоциклета Кавазаки преди ПТП и в
момента на удара е била 112,86 км/ч, а скоростта на мотоциклета Ямаха преди ПТП и в
момента на удара е била 115,78 км/ч. Мотоциклетите са се движили по извънградски път, по
който съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП МПС, за чието управление е необходимо СУМПС от
категория А, разрешената скорост за движение е 80 км/ч. Няма данни за препятствия,
ограничаващи видимостта на участниците, метеорологичните условия са били нормални.
Според вещото лице уврежданията на ищеца са настъпили от удар с втората
степенка на мотоциклета, тъй като травмата е получена от удар с голяма сила на малка площ
и при наклон наляво.
Допусната и приета е и повторна комплексна съдебна експертиза, от чието
заключение в автотехническата част се установява, че процесното ПТП е настъпило на
09.08.2019г. около 00:20 часа по главен път 1-9 около km 148 (след разклона за с. Дюлино -
Е-87) в посока с. Рудник, в тъмната част от денонощието, между два движещи се в една
посока мотоциклета, при две успоредни пътни ленти в посока гр.Варна. Мотоциклет марка
„Кавазаки", модел „ZX9R", с рег.№ *****, управляван от С. К. и движещ се в лява част на
дясна пътна лента е бил застигнат и ударен от мотоциклет марка „Ямаха", модел„FZ 750", с
per. №*****, управляван от А. А., заемащ лява пътна лента. До удара се е стигнало след опит
на водача А., управляващ след употреба на алкохол, да изпревари мотоциклет „Кавазаки",
5
при което поради недозавиване и странично приплъзване надясно към съседна пътна лента,
при подаване на пълна мощност към задно двигателно колело, непосредствено след средата
на изпълнявания ляв завой, мотоциклет „Ямаха" се е насочил към дясна пътна лента до
момент на сближение с мотоциклет „Кавазаки". Съприкосновението е било между дясна
странична централна част на мотоциклет „Ямаха" и лява странична централна част на
мотоциклет „Кавазаки", като поради по-високата скорост на мотоциклета „Ямаха" ударът е
бил застигащ за левия крак на моториста К., който е бил увреден между повърхностите в
дясна странична част на двигателя на мотоциклет „Ямаха" и предно разположената пред
крака лява част на двигателя на мотоциклет „Кавазаки".
Видно от заключението в района на ПТП няма конкретно разположени пътни
знаци, поради което ограничението на скоростта за процесиите МПС-та е 90 км/ч -
извънградско движение. Пътният участък се характеризира с плавен ляв завой в посока
гр.Варна за двете съпосочни пътни ленти и лек положителен наклон в същата посока.
Скоростите на движение на двата мотоциклета след удара са били съизмерими и равни на
средно 90-96 км/ч, а тази на застигащия мотоциклет „Ямаха" преди настъпване на удара
средно 120 км/ч. Опасна зона при 90 км/ч, без отчитане на физическо състояние, и отчитане
на положителния наклон на пътното платно е 75 метра, а при 120 км/ч - 116.5 метра.
Според вещото лице водачът на мотоциклет „Ямаха" се е поставил сам в
условията на загуба на стабилност при изхода на изпълнявания ляв завой поради подаване
на пълна мощност на двигателя, в резултат на което центробежните сили са го изтласкали
към дясна пътна лента до сблъсък с дясно разположения мотоциклет „Кавазаки". След
предприетите предходни действия водачът на мотоциклет „Ямаха" не е имал техническа
възможност да предотврати удара, поради малкото разстояние на развилата се пътна
ситуация. Водачът на мотоциклет „Кавазаки" не е имал възможност в тъмната част от
денонощието в условията на застигане от друго МПС да разпознае намеренията му и да
реагира аварийно. Основна причина за загубата на управление от страна на водача на
мотоциклет „Ямаха" е било предприетото максимално ускорение в по- ранен етап от
завършване изпълнението на левия плавен завой.
Видно от заключението съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от органите на МВР, има данни за наличие на алкохол в кръвта на водача А. А. -
0,96 %о. Установената концентрация на етилов алкохол 0,96%о съответства на лека степен на
алкохолно повлияване, при която са налице еуфория, чувство за надценяване на
възможностите, леки нарушения в координацията на движенията, адекватното възприемане
на околната среда, рефлексите, налице е удължаване на времето за реакция. Конкретното
алкохолно повлияване не е било пряко свързано с изпълнението на опасната зона, а с по-
ранното предприемане на максимално ускорение, изискващо се в правия участък след завоя.
Видно от заключението не се установяват данни за наличие на етилов алкохол в кръвта на
пострадалия С. К..
Въз основа на така изложеното заключение по повторната експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се налага изводът, че водачът
на мотоциклет „Ямаха“ е нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и задължението си по ал.2
на същата разпоредба, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Твърденията на
ответната страна и на третото лице – помагач за наличие на насрещно движещ се автомобил,
предприел неправилно изпреварване през лентата за движение на мотоциклет „Ямаха“ и
6
станал причина за рязкото му отклонение вдясно, не се установи от ангажираните
доказателства по делото. Заключенията на вещите лица по първоначалната и повторна
експертиза са непротиворечиви в основната си част, включително в частта, в която вещите
лица дават отговор на въпросите, свързани с причината за настъпване на ПТП. От събраните
гласни доказателства /показанията на св. М. А., А. А. и С. Д./ не се установиха посочените
твърдения за насрещно движещ се автомобил, доколкото никой от свидетелите не е бил
очевидец на катастрофата, а заключенията в автотехническата част са категорични, че
мотоциклетът „Ямаха" не е имал съприкосновение с друго МПС освен с мотоциклета
„Кавазаки“. И в двете заключения като причина за ПТП се посочва загубата на управление
от страна на водача на мотоциклет „Ямаха" поради предприетото максимално ускорение при
изпреварване на мотоциклета „Кавазаки“, като за загубата на стабилност е допринесла и
леката степен на алкохолно повлияване.
Изложените факти мотивират обоснован извод за противоправния характер на
поведението на водача на лекия автомобил, който е изгубил контрол над управляваното
МПС и не е изпълнил задължението си да спре, когато възникне опасност за движението, с
което е осъществил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.
Съобразно заключението на вещото лице водачът на мотоциклет „Ямаха" е могъл да
предотврати или да избегне ПТП, при съобразена скорост спрямо пътните условия, като
контролира непрестанно автомобила и не губи управление, за да е в състояние да спре при
възникнала опасност. Причинната връзка с настъпилото увреждане също се установява от
заключенията на вещите лица по първоначалната и повторната комплексна, които са
непротиворечиви с тази част, а именно че кракът на К. е бил увреден при съприкосновението
на двата мотоциклета, без значение с коя конкретна част, доколкото вещите лица са
категорични, че подобно увреждане не може да настъпи от съприкосновението с асфалта
след падането.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани
в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза.
От заключенията по комплексните експертизи в медицинската част се установява
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания и
процесното ПТП, както и че получените увреждания - многофрагментно открито счупване
на лявата подбедрица със значително разместване и увреждане на меки тъкани, подкожен
кръвоизлив в лява теменна област обуславят трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за продължителен период от време. Въпреки проведеното комплексно и
продължително лечение, включващо три оперативни интервенции, към момента на
7
контролния преглед вещото лице е установило значителни ограничения в движенията на
левия долен крайник, в областта на левия глезен, скъсяване на лявата подбедрица около 1,5
см., т.е. затрудненията в движенията на левия долен крайник ще продължат завинаги.
Вещото лице е установило също и наличието на груби, ясно видими белези в областта на
левия долен крайник, създаващи явна асиметрия и определящи обезобразяване.
Видно от заключението не могат да се поставят параметри за обичайния срок на
възстановяване на подобен вид травматични увреждания, доколкото се касае за тежко,
отворено счупване с разместване на фрагменти, продължителността на оздравителния
процес на което зависи от индивидуалните възможности на организма за възстановяване,
наличие на допълнителни фактори, инфекции и други. Според вещите лица проведеното
лечение е било правилно, а многоетапността на лечебния процес е била определена от
характера и степента на счупването.
Според вещото лице всички разходи, отразени в представените по делото
платежни документи, са относими към проведеното лечение на травматичните увреждания
вследствие на ПТП.
От показанията на разпитания свидетел Цеца Стоянова /майка на ищеца/,
кредитирани изцяло поради тяхната непосредственост и съответствие със заключението на
вещото лице по СМЕ, се установява, че след инцидента пострадалият е бил близо месец в
болницата след спешна операция, не е можел да се обслужва сам през цялото време, както и
след изписването му вкъщи се е нуждаел от чужда помощ, за него се е грижела свидетелката.
Наложили се още две операции през период от няколко месеца, като през това време
пострадалият изпитвал огромни болки, бил и в депресия главно поради опасността за
ампутация на крака. Лечението на крака продължило над година и половина – две години и
понастоящем според свидетелката не е същия нито физически, нито психически, не може да
работи работата, която е изпълнявал преди, защото е свързана с физически усилия. Имал
затруднения в походката, накуцвал и замахвал с крака, левият крак останал с няколко
сантиметра по-къс.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява, че травмите и
продължителният период на лечение и възстановяване са причинили болки на пострадалия и
са обусловили невъзможност да се обслужва самостоятелно през продължителен период, да
се движи нормално и да работи през този период, както и понастоящем. От показанията на
разпитания свидетел се установява наличие на негативни психически промени, изразяващи
се в тревожност и депресия. Продължителният процес на лечение и възстановяване
безспорно е обусловил негативна промяна в начина му на живот.
8
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания, довели до болки и обездвижване през
относително продължителен период от време, намира, че дължимото на пострадалия
обезщетение е в размер на 80 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца.
При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки и
страдания по време на извършените три оперативни интервенции, последвалото лечение и
възстановяването, негативните промени в психическото състояние на пострадалия,
същественото нарушение в ритъма на живот, обусловено от периода на обездвижване, както
и факта, че затрудненията в движенията поради скъсяването на левия долен крайник, както
и наличните белези, водещи до обезобразяване, ще останат завинаги.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране с превишена скорост,
без защитна каска и без защитно облекло. Съобразно последователно формираната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. №
540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение
№ 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във всички случаи в
производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела.
Въведеното в настоящия случай възражение за съпричиняване се основава на
твърдения, че ищецът сам е създал предпоставки за настъпване на произшествието,
шофирайки с превишена скорост, както и че е допринесъл за настъпване на уврежданията,
управлявайки мотоциклета без защитна каска и без защитно облекло.
От заключенията на вещите лица в автотехническата част се посочват различни
стойности по отношение на скоростта на мотоциклет „Кавазаки“ преди и по време на ПТП, а
именно в първоначалното заключение се сочи 112,86 км/ч, а в повторното – 96 км/ч.
Максимално допустимата скорост за ППС от категория А съгласно разпоредбата на чл.21 от
ЗДвП извън населено място е 80 км/час, тоест и при двата варианта мотоциклетът
„Кавазаки“ се е движил с превишена скорост. Определящо обаче при преценка относно
основателността на възражението за съпричиняване е дали нарушението е допринесло за
настъпване на ПТП.
Според вещите лица и по двете приети експертизи причина за настъпване на ПТП
са действията на водача на мотоциклета „Ямаха“, който при предприетото изпреварване е
изгубил контрол. Вещите лица са категорични, че водачът на мотоциклета „Кавазаки“ не е
9
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Също така от заключението на
вещите лица в медицинската част се формира извод, че пострадалият най-вероятно е бил с
поставена защитна каска поради отсъствието на тежки травматични увреждания в областта
на главата, а при конкретния механизъм на ПТП наличието на защитно облекло не би могло
да повлияе на получените травматични увреждания.
С оглед на горното се налага категоричен извод, че липсва установено
съпричиняване, тоест действие, създало предпоставки за настъпване на ПТП или допринесло
за причиняване на вредите.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Наличието на имуществени вреди се доказва от представените фактури и
фискални бонове за извършени разходи. Връзката на направените разходи с лечението на
конкретните увреждания се установява от заключението на вещите лица по съдебно-
медицинската експертиза. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за
обезщетяване на направените разходи е доказан по основание за всички разходи.
Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен в
претендирания размер от 4254 лв.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането, приложим спрямо настоящото
застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ).
В случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на застрахователно
обезщетение с претенция, входирана при ответното дружество на 21.06.2023г. В нея е
описано застрахователното събитие, приложени са всички налични документи във връзка с
ПТП и увреждането и съответно претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от
тази дата. В този смисъл е константната съдебна практика, напр. решение № 10 от 5.01.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1400 от 21.12.2023 г. на ВКС
по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, решение № 50086 от 7.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
1859/2022 г., II т. о., ТК, в които се провежда разграничение между претенцията за
изпълнение на задължението на застрахователя да заплати дължимото от деликвента спрямо
увреденото лице обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изречение второ от КЗ, а при непроизнасяне в
срока по чл.496 от КЗ и неплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
10
дължи законната лихва за собствената си забава след изтичането на този срок, което не го
освобождава от задължението да заплати законната лихва, дължима от прекия причинител,
каквато е настоящата претенция. За периода от датата на настъпване на ПТП 09.08.2019г. до
датата на входиране на искането към ответното дружество претенцията за заплащане на
законна лихва следва да бъде отхвърлена.
С оглед уважаване на основния иск поради несбъдване на процесуалното условие
не подлежи на разглеждане евентуалната претенция срещу Гаранционен фонд.
Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на ищеца. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно размера на уважените искове в полза на
процесуалния представител на ищеца адв. В. Н. следва да бъде присъдена сумата 7391 лв.,
представляваща адв.възнаграждение в по-нисък размер от предвидените размери по чл.7,
ал.2 от Наредба №1/2004г.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 3370,16 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизи в размер на 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на С. К. К., ЕГН **********, от с. Ново Оряхово, обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на
09.08.2019г. ПТП на главен път I-9, при 148 км между с. Рудник и с. Горица, причинено от
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****, управляван от А. А., застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 80 000 лв. /осемдесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от датата на
настъпване на ПТП 09.08.2019г. до 21.06.2023г., на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на С. К. К., ЕГН **********, от с. Ново Оряхово, обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направени разходи за лечение и медикаменти, претърпени
вследствие настъпилото на 09.08.2019г. ПТП на главен път I-9, при 148 км между с. Рудник и
с. Горица, причинено от мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****, управляван от А. А.,
застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в
размер на 4254 лв. /четири хиляди двеста петдесет и четири лева/, ведно със законната
11
лихва върху главницата от 22.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от датата на настъпване на ПТП 09.08.2019г. до
21.06.2023г., на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.В. Н., с адрес гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, сумата 7391 лв.,
представляващи адв.възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за
производството държавна такса в размер 3370,16 лева върху уважената част от предявения
иск и 800 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
съдебни експертизи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес с.
Ново Оряхово в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12