№ 552
гр. Варна, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500563 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от К. П. Б. против определение №3245/15.09.2021г., постановено
по в.гр.д.№2253/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без
разглеждане жалба вх. №12988/01.07.2021г. на К. П. Б., с която моли съдът да
задължи ЧСИ С.Д. да издаде постановление за разноски по изп.д.
№202017180400002 по описа на ЧСИ С.Д., поради недопустимост на същата,
както и е оставена без разглеждане жалба вх. №17516/23.04.2021г. на К. П. Б.
срещу наложените запори във връзка с образуваното изп.д.
№202017180400002, по описа на ЧСИ С.Д. поради недопустимост на същата.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната
жалба.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по в.гр.д.№2253/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано
по подадената от К. П. Б. жалба вх.№11023/07.07.2021г. /по описа на ЧСИ,
първоначално депозирана пред ВОС с вх.№12988/01.07.2021г. и изпратена от
ВОС на ЧСИ за администриране на 05.07.2021г., получена на 07.07.2021г./
1
против действие на ЧСИ С.Д., рег.№718, район на действие ОС-Варна, по
изп.д. №20207180400002.В жалбата се излага, че на 23.04.2021г.
жалбоподателят подал жалба чрез ОД на МВР против действия на ЧСИ,
препратена на ВОС и получена с вх.№8900/12.05.2021г., която не била
образувана в дело, а била изпратена на ЧСИ за администриране/вместо да
бъде извършена проверка/.ЧСИ му върнал жалбата с изх.
№10741/21.05.2021г., т.к. срокът за обжалване на действията бил изтекъл.Не
било обърнато обаче внимание, че обжалва отказът на ЧСИ да се произнесе
аргументирано по възражението му за завишени разноски, както и по
искането му за разсрочено плащане, още повече, че с вносна бележка от
30.12.2020г. е внесъл по сметка на ОД на МВР сумата от 300лв.,
представляваща главница на задължението му, поради което се моли ЧСИ да
издаде постановление за разноски, каквото липсва и понастоящем, като се
съобрази с чл.60, ал.1 от КРБ и със социалния му статус на пенсионер.
Въззиваемата страна ОД на МВР Варна, редовно уведомена, не е
депозирала възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.
Изп.дело №20207180400002 е образувано на 02.01.2020г. по молба на ОД
на МВР Варна въз основа на изпълнителен лист №672/30.08.2018г., издаден
по адм.д.№3295/14г. по описа на ВАдмС, с който длъжникът К. П. Б. е осъден
да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 300лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.С молбата за образуване на изп.дело
взискателят е насочил принудителното изпълнение към вземанията на
длъжника по банкови сметки и към притежавано МПС, като е искал и
налагането на запори.Претендирал е разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.Запори върху установените след справка банкови сметки на
длъжника/в „Първа инвестиционна банка“АД и в „Банка ДСК“ЕАД/ са
наложени по разпореждане на ЧСИ от 14.01.2020г., с изпратени с изх. № от
13.02.2020г., запорни съобщения, получени от първата банка на 21.02.2020г.,
а от втората на 25.02.2020г.ПДИ до длъжника е връчена в кантората на ЧСИ
според отбелязването върху нея без дата.В същата са описани дължимата
сума по ИЛ, претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100лв.,
както и всички дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ по конкретните точки
от тарифата, дължими към 27.02.2020г./общо 221, 30лв./.С молби от
2
12.03.2020г. длъжникът е възразил против така посочените разноски, сочейки,
че същите са в завишен размер, както и е искал прилагане нормата на чл.454,
ал.1 от ГПК.По първата молба ЧСИ е посочил, че разноските са в размерите
съобразно извършените действия и тези, които е необходимо да бъдат
извършени, както и, че постановлението за разноски е инкорпорирано в ПДИ,
връчена на 12.03.2020г.По втората е посочил, че уважава искането за
разсрочване, ако длъжникът представи вносна бележка, която да удостовери
извършено плащане, както и писмено се задължи да внася по 10% от дълга.
На 27.05.2020г. К.Б. е депозирал жалба /вх.№12792/27.05.2020г.,
входирана във ВОС, изпратена от ВОС на ЧСИ за администриране и
получена с вх.№09132/03.06.2020г./ против определените за събиране по
изп.д. разноски и против действията на ЧСИ по молбата му с пр.осн. чл.454,
ал.1 от ГПК.Предвид неотстраняване нередовностите на тази жалба, същата е
върната от ЧСИ с разпореждане от 22.07.2020г.Това разпореждане е
обжалвано от К.Б. с жалба, първоначално получена във ВОС с вх.
№19214/19.08.2020., изпратена от ВОС на ЧСИ за администриране и
получена с вх.№14188/01.09.2020г.С определение №960/16.03.2021г.,
постановено по в.гр.д.№109/21г., разпореждането на ЧСИ от 22.07.2020г. е
потвърдено.
На 30.12.2020г. К.Б. е превел по сметка на ОД на МВР сумата от 300лв.,
дължима по ИЛ.За горното ЧСИ е уведомен след препращане от ВОС на
негова молба вх.№429/11.01.2021г. по описа на ВОС, получена от ЧСИ с вх.
№01028/19.01.2021г., по която молба/депозирана преди произнасянето на
ВОС по жалбата от 01.09.2020г./, освен, че е приложено копие от вносна
бележка, е посочено, че е подадена жалба против действията на ЧСИ, но тя
все още не е изпратена на ВОС.
На 23.04.2021г. К.Б. е подал жалба против действия на ЧСИ по изп.дело
№20207180400002 чрез ОД на МВР Варна до ВОС, получена в ОД на МВР
Варна с вх.№УРИ 365000 - 17516/23.04.2021г.В жалбата се сочи, че със
запорно съобщение до „Банка ДСК“ЕАД му е наложен запор върху банковата
сметка по посоченото дело, образувано по ИЛ от 30.08.2018г., издаден по
адм.д.№3295/14г. по описа на ВАдмС.ПДИ получил на 12.03.2020г. при
посещение в кантората на ЧСИ.Направените от него възражения за
завишаване на разноските и искане за разсрочено плащане не били
3
приети.Тъй като счита, че с действията си ЧСИ е нарушила чл.60, ал.1 от КРБ,
довело до нарушение на чл.57 от КРБ и ХОПЕС, моли да бъде отменено
горното изп.д., т.к. е нарушено правото му на равнопоставеност пред закона,
още повече, че сумата от 300лв. е превел по см. на ОД на МВР Варна на
30.12.2020г.
Тази жалба ОД на МВР Варна на 11.05.2021г. е препратила на ВОС за
произнасяне, получена с вх.№8900/12.05.2021г.Така получената жалба ВОС е
изпратил на ЧСИ за администриране на 14.05.2021г., получена от ЧСИ с вх.
№07945/18.05.2021г.След получаването й ЧСИ е приел с разпореждане от
18.05.2021г., че жалбата е насочена против неговите действия по образуване
на изп.дело и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, за които
действия длъжникът е редовно уведомен на 12.03.2020г., а жалбата е подадена
на 23.04.2021г., т.е. много след изтичане срока за обжалване, поради което и
следва да бъде върната на длъжника на осн. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, и
съответно я е върнал с посоченото разпореждане.Съобщението за връщане на
жалба вх.№07945/18.05.2021г. е изпратено с изх.№10741/21.05.2021г.,
връчено на длъжника/лично/ на 25.06.2021г.
Видно от гореустановеното е, че жалба вх.№11023/07.07.2021г. /по описа
на ЧСИ, първоначално депозирана пред ВОС с вх.№12988/01.07.2021г. и
изпратена от ВОС на ЧСИ за администриране на 05.07.2021г., получена на
07.07.2021г./ е подадена от К.Б. в срока за обжалване на разпореждането на
ЧСИ от 18.05.2021г. за връщане на осн. чл.436, ал.4, вр. чл.262, ал.2, т.1 от
ГПК на жалбата му/първоначално получена на 23.04.2021г. в ОД на МВР
Варна/, което разпореждане е изпратено с изх.№10741/21.05.2021г., връчено
на длъжника на 25.06.2021г., против което и разпореждане страната е
недоволна, т.к. вместо жалбата му от 23.04.2021г. да се разгледа/“да бъде
извършена проверка“/, същата е върната от ЧСИ с изх.№10741/21.05.2021г., и
така по отказите на ЧСИ да разгледа „възраженията му за завишени разноски“
и „искането за разсрочено плащане“ няма произнасяне от съда.
Жалбата против разпореждането на ЧСИ от 18.05.2021г. е подадена в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК, като на осн. чл.436, ал.4, вр. чл.262, ал.3 от ГПК
същото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС.С оглед горното и
същата е допустима, поради което неправилно с обжалваното определение е
прието, че жалба вх.№12988/01.07.2021г. е недопустима и следва да се остави
4
без разглеждане.Дали същата е основателна е въпрос по същество на
спора.Другата жалба, посочена в определението на ВОС-жалба вх.
№17516/23.04.2021г., не е изпратена от ЧСИ за произнасяне/доколкото е
върната и се обжалва нейното връщане/, а е приложено заверено копие от
преписката, образувана по нея пред ЧСИ.Определението следва да бъде
отменено изцяло и делото да се върне на ВОС за произнасяне по жалбата, с
която е сезиран, а именно жалба вх.№11023/07.07.2021г. /по описа на ЧСИ,
първоначално депозирана пред ВОС с вх.№12988/01.07.2021г./ против
разпореждане на ЧСИ от 18.05.2021г. за връщане на жалба вх.№УРИ 365000-
17516/23.04.2021г./по описа на ОД на МВР Варна/, получена от ВОС с вх.
№8900/12.05.2021г. и получена от ЧСИ с вх.№07945/18.05.2021г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №3245/15.09.2021г., постановено по в.гр.д.
№2253/21г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия чрез произнасяне по жалба вх.№11023/07.07.2021г. /по описа на
ЧСИ, първоначално депозирана пред ВОС с вх.№12988/01.07.2021г./ против
разпореждане на ЧСИ от 18.05.2021г. за връщане на осн. чл.262, ал.2, т.1 от
ГПК на жалба вх.№УРИ 365000 - 17516/23.04.2021г./по описа на ОД на МВР
Варна/, получена от ВОС с вх.№8900/12.05.2021г. и получена от ЧСИ с вх.
№07945/18.05.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6