МОТИВИ
към присъдата по НОХД №35/2016 г.
по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу А.Д.К., ЕГН **********, за това, че:
На 05.09.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал МПС – л. а. “Опел
Астра”, рег.№ В 1779 НМ, без свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за правоуправление с НП №14-0442-000204 от
13.03.2014 г. на Началник Четвърто РУ на МВР Варна, в сила от
19.05.2014 г. – престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е
разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК.
След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът
е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните в
досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението,
като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за
виновен по възведеното обвинение и съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, да определи на подс. А. К. предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ за срок между средния и максималния установен – една
година и шест месеца и след задължителната редукция с 1/3, да наложи
окончателно наказание „лишаване от свобода” за срок една година. Моли също
така, наложеното наказание да бъде групирано с наказанията за същия подсъдим по
НОХД №5505/2014 г. на РС Бургас и по НОХД №257/2015 г. на РС Девня, като се
постанови съобразно чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, той да търпи общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок една година за трите отделни
деяния в съответната съвкупност, поради тяхното извършване преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях
Защитникът на подс. А. К. не оспорва
визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли
съда, при определяне наказанието за неговия подзащитен, да вземе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към момента на извършване
на деянията, направени признания, проявено критично
отношение към деянието, и при наличие основанията по чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, да наложи наказание "пробация" чрез двете задължители пробационни
мерки за срок по една година и шест месеца.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. септември 2014 г. подс. А. К. имал регистрирани
предходни осъждания както следва: 1.
по НОХД №1868/2003 г. на РС Варна, в сила от 05.12.2003 г., с наказание “обществено
порицание” за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 03.07.2002 г.; 2. по НОХД №190/2004 г. на РС Девня, в
сила от 25.05.2004 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца,
отложено с изпитателен срок две години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 12.05.2004
г.; 3. по НОХД №518/2004 г. на РС
Девня, в сила от 14.02.2005 г., с наказание “лишаване от свобода” срок шест
месеца, отложено с изпитателен срок две години, за престъпление по чл.286,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 15.10.2003 г.; 4. по НОХД №436/2004 г. на РС Девня, в
сила от 02.05.2005 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца,
отложено с изпитателен срок три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 14.10.2003 г.; 5. по НОХД №524/2004 г. на РС Девня, в
сила от 09.06.2006 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок девет месеца,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 05.06.2004 г.; 6. по НОХД №197/2006 г. на РС Девня, в сила от 13.06.2006 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок девет месеца, за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 25/26.04.2004 г.; 7. по НОХД №241/2006 г. на РС Девня, в
сила от 25.09.2006 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година и
шест месеца, за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на
28.02.2006 г.; 8. по НОХД №140/2006
г. на РС Провадия, в сила от 16.10.2006 г., с наказание “лишаване от свобода”
за срок една година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 НК, извършено на 14.03.2005 г.; 9. по НОХД №467/2006 г. на РС Девня, в сила от 12.12.2006 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено на 23/24.03.2006 г.; 10. по НОХД №528/2006 г. на РС Девня, в
сила от 12.02.2007 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година и
шест месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК,
извършено на 18.05.2006 г.; 11. по
НОХД №7/2007 г. на РС Девня, в сила от 09.03.2007 г., с наказание “лишаване от
свобода” за срок единадесет месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1,
т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на
10/11.01.2005 г.; 12. по НОХД №5103/2007
г. на РС Варна, в сила от 28.02.2009 г., с наказание “лишаване от свобода” за
срок една година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2, т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено в периода
от 24.11.2004 г. до 29.11.2004 г.; 13.
по НОХД №651/2009 г. на РС Девня, в сила от 01.03.2010 г., с наказание
“пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност три пъти седмично за срок една година, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок една година и 100 часа годишно
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок една година, за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 15.08.2009
г. до 14.09.2009 г.; 14. по НОХД №127/2010
г. на РС Девня, в сила от 20.04.2010 г., с наказание “пробация” чрез
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност пет
пъти седмично за срок две години, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок две години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, извършено в периода от 03.10.2009 г. до 23.11.2009 г.; 15. по НОХД №428/2010 г. на РС Девня, в
сила от 01.11.2010 г., с наказание “пробация” чрез пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично за
срок три години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок три
години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок три
години, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено в периода от 29.05.2010 г. до 04.06.2010 г.; 16. по НОХД №3814/2010 г. на РС Варна, в сила от 03.11.2010 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично за срок три години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок три години и 200 часа годишно безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 18.11.2009 г.; 17. по НОХД №342/2010 г. на РС Провадия, в сила от 04.11.2010 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично за срок три години, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок три години, включване в
програми за обществено въздействие и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок една години, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 29.03.2010 г.; 18.
по НОХД №22/2011 г. на РС Провадия, в сила от 05.03.2011 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок шест месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК,
извършено на 15.06.2010 г.; 19. по
НОХД №71/2011 г. на РС Провадия, в сила от 04.04.2011 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок две години и два месеца, за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, извършено в периода от 08.07.2010 г. до 09.07.2010 г.; 20. по НОХД №384/2011 г. на РС Балчик,
в сила от 10.02.2012 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок девет
месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 21.06.2010
г.; 21. по НОХД №17/2012 г. на РС Девня,
в сила от 13.03.2012 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок две години и
шест месеца, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1
и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 08.07.2010
г. до 09.07.2010 г.
Към м. септември 2014 г.
подс. А. К. не притежавал правоспособност като водач на моторно-превозно
средство. На 05.09.2014 г. около 11.25 ч. в района на гр. Девна по главен път I-2 той
управлявал л. а. „Опел Астра“, рег.№ В 1779 НМ, който бил спрян за проверка от
служители на РУП Девня – свидетелите Тодор Тодоров и Деница Попова и след
справка в масивите на КАТ Варна, било установено, че спрямо водачът А. К. от
19.05.2014 г. било влязло в сила редовно връченото му на 09.05.2014 г. НП
№14-0442-000204 от 13.03.2014 г., издадено от Началник Четвърто РУ на МВР Варна за допуснато на
14.02.2014 г. нарушение по чл.150 ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на
признанието
от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Заявеното
от подсъдимия
признание на съдържащите се в обвинителния акт фактически твърдения, се
подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: НП
№14-0442-000204 от 13.03.2014 г.; протокол за вземане на образци за сравнително
изследване; експертна справка №35; АУАН №348 от 05.09.2014 г.; справка за
нарушител/водач А. К.; протокол за разпит на обвиняем; справка за съдимост на А. К.; характеристична справка за
А. К., декларация за семейно и материално положение и имотно съсотояние;
протоколи за разпит на свидетелите Т. Тодоров и Д. Попова; СГЕ; протокол за
изземване на образец от почерк и подпис от 20.11.2015 г.; протокол за вземане
на образци за сравнително изследване от 10.12.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема че подс. А. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, за това, че:
На 05.09.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал МПС
– л. а. “Опел Астра”, рег.№ В 1779 НМ, без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с НП
№14-0442-000204 от 13.03.2014 г. на Началник Четвърто РУ на МВР Варна, в сила от 19.05.2014 г.
Деянията е осъществено
при форма на вината пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава
необходимата правоспособност преди да е изтекла една година от предходното
негово санкциониране по административен ред за същото деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от подсъдимия на
установения в страната правов ред и конкретно изискванията към водачите при
управление на превозни средства.
При определяне
вида и размера на наказанието за подс. Р. Р. съгласно чл.373,
ал.2 НПК, вр. чл.58a, ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид престъпления и опасността, която подобно поведения създава за всички
участници в пътното движение. Всъщност, именно високата степен на обществена
опасност на този вид престъпление е изрично отчетена от законодателя като в
периода след извършване на процесното деяние, с ДВ, бр.74 от 2015 г., наказанието
е съществено увеличено с прилагане на законоустановен минимален и завишен
максимален срок. Изтъкнатите обстоятелства относно високата степен на
обществена опасност на деянието, съдът прецени като отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Съдът прецени степента на обществена
опасност на подсъдимия като съществено висока и съответно – като отегчаващо неговата отговорност
обстоятелство, предвид изключително големия брой предхождащи деянието осъждания
– общо 22 пъти. Като допълнително отегчаващо отговорността на подсъдимия за
това деяние съдът отчита и факта, че общо седем от предходните негови осъждания
са за същия вид престъпление, което сочи настойчиво и дръзко демонстрирано
отявлено незачитане на това основно изискване към водачите на МПС и пълна липса
на поправително въздействие от предходно налаганите му санкции. Като
единствено, но същевременно и твърде съществено смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, съдът прецени изключително продъжителния период от
извършване на престъплението до приключване на досъдебното производство, при
това без това забавяне да се дължи на поведението на подсъдимия като напротив –
показателен е факта, че акта за образуване на досъдебното производство е
постановен след повече от година и два месеца от датата на извършване на
деянието, през което време, спрямо същия подсъдими са влезли в сила нови две
присъди за същите по вид престъпления от съпоставим с настоящото деяние период,
чието общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок три месеца, е било
и ефективно изтърпяно. Други смекчаващи отговорността обстоятелства за
подс. А. К. съдът не счита за налични, доколкото деянието се установява чрез
доказателствени средства извън направеното признание, което по никакъв начин не
способства за разкриване на обективната истина, а е заявено единствено за
целите на смекчаващото тежестта на наказателната отговорност производство по
реда на глава XXVII от НПК. Също
толкова декларативно и лишено от действително проявена критичност е и
изразеното от подсъдимия отношение към деянието, за което е показателено
собственото му изявление, че няма да повтори занапред поведение, което той вече
трайно и системно е преповтарял. Съобразно
изтъкнатото, при преценка за твърде съществена тежест на единственото
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът намира, че предвиденото наказание
“лишаване от свобода”, чиито параметри към датата на извършване на деянието не
са били ограничени от специален минимум, следва да бъде определено при условията на
чл.54, ал.1 НК за срок между минималния и
средния предвиден, в посока към минималния, а именно – четири месеца и
петнадесет дни като след задължителната редукция с една трета съобразно чл.58а,
ал.1 НК, спрямо подс. А. К., наказанието “лишаване от свобода” следва да се
наложи за срок три месеца.
Предвид
обстоятелството, че след извършване на деянието по настоящото дело спрямо подс.
А. К. по настоящем са влезли в сила нови две присъди по НОХД №5505/20014
г. на РС Бургас и по НОХД №257/2015 г. на РС Девня, съобразно датите на
извършване съответните деяния, се налага извод, че престъпленията по трите
отделни присъди са извършени в условията на съвкупност съгласно чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 НК, подлежат на групиране. Най-тежко измежду отделните
наказания е „лишаване от свобода“ за срок три месеца и то следва да бъде
определено за общо наказание по съвкупността. Макар предвид констатацията за настойчиво и дръзко демонстрирана престъпна деятелност на
подсъдимия и за съществена множественост на включените в съвкупността деяния за
кратък период, да е обосновано приложението спрямо подс. А. К. и на
разпоредбата на чл.24, ал.1 НК за увеличаване на определеното общо най-тежко
наказание с една втора, предвид факта, че същият вече е изтърпял срока на
определеното общо най-тежко наказание, подобен подход би бил несвоевременен и
несправедлив, още повече, че забавата на настоящото наказателно производство е
изцяло извън волята и поведението на подсъдимия.
Съобразно чл.25,
ал.2 НК, изтърпяното изцяло изтърпения към 05.05.2015 г. от подс. А. К.
тримесечен срок на общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, следва да
бъде приспаднат.
Съдът счита, че
с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: