РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120204946 по описа за 2023 година
Производството е по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е образувано по жалба на Е. А. А. с ЕГН
********** с адрес в ******************** чрез адв.Д. А. АК-Пловдив против електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К и №8046810 издаден от ОД МВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш поради незаконосъобразност и се
претендира заплащане на направените разноски. В жалбата се навеждат доводи за
неправилно определена правна квалификация на нарушението, поради неправилно
изчислена скорост. Счита се, че е нарушение непосочването на датата на издаване на
обжалвания ЕФ. Не бил посочен знак Е24 и снимка къде е бил поставен. Възразява се, че не
бил представен протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата №8121з-532 от 12.05.2015 г и на
последно място не било посочено мястото където е било извършено нарушението.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован, но не
се явява. Не се явява и негов процесуален представител. Представя се писмено становище.
За административнонаказващия орган надлежно призован, представител не се
изпраща. Изпраща се становище, в което моли за потвърждаване на ЕФ. Не се претендира
ЮК възнаграждение.
По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена в срока по
чл.189 ал.5 от ЗДвП. Съгласно разписката за връчване на ЕФ на лист10 на гърба датата е
1
13.11.2023г. Жалбата е депозирана пред АНО на 23.10.2023г и е в срока по ЗДвП. Жалбата
съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред материално и териториално
компетентен съд и производството пред БРС е редовно образувано.
Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 14.08.2023г, в 09,48 часа, в област Бургас, на второстепенен път (ВП) ІІ-99 км
3+900, до местност „Ченгене скеле“, в посока от гр.Созопол към гр.Бургас, водач на МПС-
лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 3“ с рег.№ *********** управлявал със скорост от 91
км/ч при разрешена скорост за движение извън населеното място въведена със знак В26-80
км/ч. Отчетен бил толеранс от измерената скорост от минус 3%. Скоростта била измерена с
мобилно техническо средство модел „TFR1-M“ фабричен №510. Изготвен бил клип №56947
(лист 11) и от него е била изготвена една снимки (лист 11 на гърба от делото). Нарушението
е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на
електронен фиш серия К и № 4082278 на 15.08.2022 г (лист 14 от делото).
Бил издирен собственикът на лекия автомобил (лист 12 от делото). Оказало се, че
лекият автомобил е собственост на жалбоподателя Е. А. А. с ЕГН ********** с адрес в
******************* В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП в сектор КАТ-Бургас не била изпратена
декларация по чл.188 ЗДвП, в която да е посочено, че водач на процесния лек автомобил на
14.08.2023г от 09,48 часа е било лице различно от законния собственик на лекия автомобил,
поради което е бил издаден ЕФ серия К №8046810, понастоящем обжалван пред съда. С ЕФ
била наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.184 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - тип „TFR1-M“ с
фабричен №510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол за проверка №1-5-23 от 07.02.2023г (лист 16 от делото).
Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство от
14.08.2023г от Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г, от който е
видно че лек автомобили с рег.************служебен, за времето от 08,30 до 11,30 часа е
бил ситуиран на път ІІ-99 км 3+900 извън населеното място в посока към гр.Созопол в
близост до местност Ченгене скеле и снимащо в двете посоки в зоната на действие на пътен
знак В26 за ограничение на скоростта от 80 км/ч, на 700 метра от знака. За три часа са били
изготвени клипове с №№57004 до 56905 (в които е включен и процесния клип №56947
(лист 17 от делото). Мобилната камера е била поставена в превозното средство, при което не
е задължително показването й на снимка, но независимо от това такава е била направена и
находяща се на лист 17 на гърба.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмени
2
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
3
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-
Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – в област Бургас, на път ІІ-99 км.3+900 в посока към
гр.Созопол, в близост до местност „Ченгене скеле“, отразено е обстоятелството, че в този
участък има въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и
точната измерена от АТТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 11 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
4
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи
следното:
Правилата на чл.7 и сл. на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., са свързани с
поставяне на пътен знак Е24 преди мястото за контрол. В тази връзка следва да се има
предвид следното: както беше посочено по-горе - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
приета на основание чл. 165, ал.3 ЗДвП, като същата е подзаконов нормативен акт по
прилагане на закона и урежда условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Към датата на
приемане на Наредбата текстът на чл. 165, ал.8 ЗДвП е предвиждал, че съответните служби
на МВР - обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Именно с цел прилагане на
въпросната разпоредба са приети и изискванията на чл.7 от Наредбата, а именно местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24, да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, както и поставянето на
преносим пътен знак Е24 да се документира със снимка.
Към датата на извършване на нарушението – 14.08.2023г., разпоредбата на чл. 165,
ал.8 ЗДвП не е била действаща поради отмяната й в ДВ. бр.6/16.01.2018г, когато е отпаднало
задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се
осъществява контрол. Съгласно отпадналата вече разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. към датата на нарушението за органите на МВР не е съществувало
задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват контрол,
респективно да бъде доказвано това с фотоснимка. Поради тази причина е останало
задължението за изготвяне на протокола по чл.10, от Наредбата където е посочено какви са
неговите реквизити и задължението същият да бъде съпроводен със снимка на поставената
камера. Такъв протокол по делото е представен на лист 17 както е представена и снимка,
въпреки, че същата е задължителна само, ако камерата е поставена на пътното платно, а се
намира в автомобила. В протокола по чл.10 от Наредбата подробно е описано мястото на
поставяне на техническо средство и времето на действието му, изготвените клипове и
снимки.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
5
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния
случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради
което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
Правилно и законосъобразно е определена нарушената материална норма –чл.21 ал.2
вр. ал.1 ЗДвП. Нарушено е ограничението на скоростта въведено с пътен знак В-26 извън
населеното място. В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя
наказание е определено в условията на повторност съгласно нормата на чл.182 ал.4 вр. ал.2
т.2 от ЗДвП и ев едногодишния срок от влизането в сила на електронен фиш серия К и №
4082278 на 15.08.2022 г (лист 14 на гърба). Съгласно предвидената в разпоредбата на
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) – глоба е в двойния резмер на глобата по чл.182 ал.2 т.2, а именно 100 лева,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. От изложеното до тук
сладва , че обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде
безусловно потвърден.
С оглед изхода на спора съдът е длъжен да осъди жалбоподателя да заплати ЮК
възнаграждение, ако същото е било поискано изрично. В настоящия казус не е поискано и
съдът не е следва да се произнася.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8046810 на
6
ОДМВР-гр.Бургас, с който на Е. А. А. с ЕГН ********** с адрес в
************************чрез адв.Д. А. АК-П. за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на
основание чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7