РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр. Лом, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. А.а
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101827 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 8,
ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. К. АС. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: , срещу „З" ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на
управление: представлявано от управителя К. Й. Ив., с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД. Иска се да бъде признато за
установено по отношение на „З" ЕООД, че съществува вземане на М. К. АС. за сумата
от 8211,01 лв., от които 8186,00 лв. главница, представляваща дължимо просрочено
арендно плащане по Договор за преаренда на земеделска земя с вх. per. №
7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298 на Служба по вписванията - гр. Лом за стопанската
2018/2019 г., ведно с лихвата за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до
11.10.2019 г. в размер на 25.01 лв., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на задължението, присъдени със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1807 по описа на Районен съд - Лом за 2019 г.
Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че искът се предявява в изпълнение на указанията,
дадени с Разпореждане от 27.07.2021 г. по ч. гр. д. №1807/2019 г. по описа на Районен
съд- Лом, за установяване съществуването и дължимостта на вземането, установено с
изпълнителен лист и заповед № 1218 от 14.10.2019 г. по посоченото ч. гр. дело.
Необходимостта от завеждане на иска произтича от подаденото от длъжника
1
възражение по чл. 414 от ГПК. Вземането срещу ответното дружество се основава на
следните обстоятелства: Със „З" ЕООД, в качеството на преарендатор, ищецът е
сключил Договор за преаренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията -
гр. Лом под вх. per. № 7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298, с който са отдадени за
ползване за срок от 10 стопански години /2014 - 2024/ 11 броя земеделски имоти,
находящи се в землищата на , с обща площ на преарендуваните имоти: 163 729 кв.м.
Съгласно уговореното в чл. 8.1 от Раздел IV от гореописания договор определената за
ползването цена е 50 лв./дка, която съгласно чл. 9 се дължи в края на стопанската
година. Тъй като ответното дружество не е изпълнило произтичащите от договора
задължения по заплащане на арендната цена за стопанската 2018/2019 г. и е в забава по
отношение на плащането, считано от 01.10.2019 г., това обуславя интереса от подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Към датата на
подаването на исковата молба в съда задължението, описано по-горе и установено с
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, е погасено изцяло, а
образуваното изпълнително дело - прекратено, но това не води до отпадане на интереса
на ищеца от водене на установителен иск поради риска от издаване на обратен
изпълнителен лист в полза на „З" ЕООД с оглед подаденото от дружеството
възражение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Със
същия се оспорват изцяло предявените претенции. Твърди се, че не се дължи
процесната сума, тъй като: С анекс, вписан в Сл. Вп. - гр. Лом с вх. per. №
4986/06.08.2018 г., том 10, акт № 265, към договор за аренда на земеделски земи с дв.
вх. per №1799/17.03.2014 г., том 5, акт № 14, от който преарендатора М. К. АС. черпи
своите права, договора за аренда е прекратен, по отношение на имоти с
идентификатори 16184.138.120; 16184.221.70; 16184.26.30; 16.232.109, с обща площ от
86,154 дка., считано от 01.10.2018 г.; По отношение на имот 073016, в землището на с.
, местност „Д“ с площ от 4,040 дка, арендно плащане не се дължи, тъй като за него има
конкуриращ се договор, по силата на който ответното дружество «З»ЕООД обработва
земята. Твърди се, че сумата в размер на 3677,45 лв., дължима за останалите имоти по
договора за преаренда, с обща площ от 73,549 дка, е изплатена на 15.10.2019г. Същата
сума е изплатена и на 21.12.2020г. като плащане за стопанската 2019/2020г. Ищецът е
знаел, че претендираната по заповедното производство сума не съответства на
дължимото към него. На 15.06.2021г. от ЧСИ Ц Д, с район на действие ОС- Враца, е
връчена ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. На 13.08.2021г.
образуваното ИД 556/2021г. по описа на същия съдебен изпълнител е прекратено
поради изплащане на дължимата сума на взискателя. Твърди се още, че присъдените
плащания за стопанската 2018/2019 г. са напълно погасени и въпреки това е подадена
молба и образувано изпълнително дело, по което ответникът е платил недължимо.
Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен, претендират се разноски,
2
включително юрисконсултско възнаграждение, както и да бъде издаден обратен
изпълнителен лист за недължимо платените от ответника суми по изпълнителното
дело.
Приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск – за осъждане на ответника по
насрещния иск - М. К. АС., ЕГН **********, да заплати на ищеца: -Лихва за времето
от налагане на запора на сметките - 14.06.2021 г. до 08.10.2021 г. - датата на
подаване на насрещния иск, в размер на 74,04 лв. /седемдесет и четири лева и 04
стотинки/, начислена върху сумата от 2278,23 лв., представляваща направени разноски
по ИД №20219000400556, последната сума формирана като сбор от следните суми:
1119,62 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и 62 стотинки/ платени такси и разноски
към ЧСИ Ц Д; 300,14 лв. /триста лева и 14 стотинки/ разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ;
857,92 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и 92 стотинки/, явяваща се разликата
между сумата, приведена от ЧСИ Д на г-н А. при разпределението на сумите,
постъпили по ИД, и исковата претенция на ищеца по гр. д. № 20211620101827; 0,55 лв.
допълнителни разноски, както и лихвите до погасяване на задължението; - Лихва за
времето от налагане на запора на сметките - 14.06.2021 г. до 08.10.2021 г. - датата
на подаване на насрещният иск, в размер на 266,86 лв. /двеста шесдесет и шест лева и
86 стотинки/, начислена върху сумата от 8211,01 лв. /осем хиляди двеста и единадесет
лева и 01 стотинки/, заплатени по ч.гр.д. № 1807 от 2019 г. по описа на PC - Лом на
ответника по насрещния иск, както и лихвите до погасяване на задължението; -
Лихва за времето от налагане на запора на сметките - 14.06.2021 г. до 13.08.2021 г. -
датата на издаване на постановлението за прекратяване на ИД №20219000400556 по
описа на ЧСИ Ц Д, per №900 в Регистъра на КЧСИ на РБ, с район на действие ОС-
Враца, в размер на 160,97 лв. /сто и шестдесет лева и 97 стотинки/, начислена върху
сумата от 9500,23 лв., запорирана неправомерно и възстановена на дружеството с
разпределението на сумите след прекратяване на ИД.
Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се твърди, че този иск е
неоснователен. Претенцията е в отношение на евентуалност с отхвърлянето на
предявения първоначален иск, чиято дължимост следва да бъде установена с оглед
представените по делото доказателства и предприетото процесуално поведение на
страните. Удържаните и претендирани от ответника в насрещния му иск лихви са за
суми, които са правомерно наложени от съдебния изпълнител в проведеното съобразно
закона изпълнително дело, като не се дължи възстановяването им.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, като се представлява от
пълномощника адвокат М. Л от АК- Враца, който поддържа иска и оспорва насрещния
иск.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрк. П.М., който оспорва
иска и поддържа насрещния иск.
3
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
Между М. К. АС. като преарендодател и „З" ЕООД като преарендатор е сключен
на 27.10.2014 г. Договор за преаренда на земеделска земя, вписан в Служба по
вписванията - гр. Лом под вх. per. № 7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298, с който са
отдадени за временно и възмездно ползване за срок от 10 стопански години /01.10.2014
г. – 01.10.2024 г./ 11 броя земеделски имоти, находящи се в землищата на с. З с обща
площ на преарендуваните имоти: 163, 729 дка. Съгласно уговореното в чл. 8.1 от
Раздел IV от гореописания договор определената за ползването цена е 50 лв./дка, която
съгласно чл. 9 се дължи в края на стопанската година. Съгласно чл. 10 от договора
общо за арендуваните обекти по договора годишното арендно плащане е 8186 лева.
Всеки един от имотите, предмет на договора за преаренда, е обект на предхождащ,
сключен от преарендодателя, договор за аренда на земеделски земи и това са три
такива договора – Договор за аренда на земеделски земи от 09.05.2014 г. , вписан под
№ 26, том VІІІ, дв.вх.р. №3326/20.05.2014 г. на СлВп – Лом; Договор за аренда на
земеделски земи от 12.03.2014 г. , вписан под № 71, том V, дв.вх.р. № 1904/20.03.2014
г. на СлВп – Лом и Договор за аренда на земеделски земи от 27.02.2014 г. , вписан под
№ 14, том V, дв.вх.р. № 1799/17.03.2014 г. на СлВп – Лом.
Предмет на един от тези договори - Договора за аренда на земеделски земи от
27.02.2014 г. , вписан под № 14, том V, дв.вх.р. № 1799/17.03.2014 г. на СлВп – Лом, от
който преарендодателят М.А. черпи права, са шест имота: имот № 232109, пасище с
площ от 4,300 дка, в землището на с.Септемврийци; имот № 221070, нива с площ от
10,170 дка, в землището на с. Септемврийци; имот № 026030, нива с площ от 8,571 дка,
в землището на с.Септемврийци; имот №138120, нива с площ от 63,100 дка, в
землището на с. Септемврийци; имот № 073016, нива с площ от 4,040 дка, в землището
на с. Якимово и имот № 086011, нива с площ от 2,900 дка, в землището на с.Якимово.
С анекс, вписан в Сл. Вп. - гр. Лом с вх. per. № 4986/06.08.2018 г., том 10, акт № 265,
към посочения Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. per №1799/17.03.2014 г.,
том 5, акт № 14, същият договор за аренда е частично прекратен по отношение на
четири имота: с идентификатори № 16184.138.120; № 16184.221.70; № 16184.26.30; №
16184.232.109, с обща площ от 86,154 дка., считано от 01.10.2018 г. Този анекс е
сключен между «Ю» ООД /приобретател на ЕТ «М.А. – Ю»/ като арендодател и М. К.
АС. като арендатор.
По отношение на един от имотите - имот № 073016, в землището на с. Якимово,
местност „Деловете“ с площ от 4,040 дка, предмет на посочения Договор за аренда на
земеделски земи от 27.02.2014 г., вписан под № 14, том V, дв.вх.р. № 1799/17.03.2014
г. на СлВп – Лом, е сключен и Договор за наем на земеделска земя, вписан на
18.08.2011 г. под дв.вх.рег.№7027/18.08.2018 г., акт № 259, том 16 на СлВп- Лом.
4
Страни по него са Бойка Ангелова Митова като наемодател и ответникът «З» ЕООД
като наемател. Цитираният договор за наем, включващ и други имоти, които не са
предмет на спора, е за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2011/2012 г.
Срокът на този договор за наем е удължен с Анекс с вх. Рег. № 2013/04.04.2016 г.,
вписан под акт № 4, том V на СлВп – Лом, с 8 стопански години и влиза в сила от
стопанската 2016/2017 г.
С уведомление – искане, отправено от М. К. АС. до «З» ЕООД, е отправено
искане за изменение на Договор за преаренда на земеделска земя, вписан в Служба по
вписванията - гр. Лом под вх. per. № 7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298, досежно
арендното плащане за седем от изброените имоти с общо площ 77588 кв.м. С писмо от
«З» ЕООД е отговорено на М. К. АС., че няма причина да бъде променян договора за
преаренда в частта досежно плащането за седемте имота.
С преводно нареждане от 15.10.2019 г. «З» ЕООД е заплатило сумата от 3677,45
лв. с основание «наем зем.земя по дог. за стоп.2018/2019г.», с посочен титуляр М. К.
АС., по банкова сметка BG22BPBI79441054563901.
С преводно нареждане от 21.12.2020 г. «З» ЕООД е заплатило сумата от 3677,45
лв. с основание «наем ЗЗ по дог. 2019/2020г. по д-р с М. К. АС.», с посочен титуляр
«Ю» ООД, по банкова сметка BG22BPBI79441054563901.
Образувано е гр.дело № 4045/2021 г. по описа на Районен съд- Враца по искова
молба от «Ю» ООД против Б А М и «З» ЕООД, като доказателства за краен съдебен
акт не са представени.
Със Заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2018/2019 г. от «З» ЕООД е заявено, че дружеството желае да участва в
масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Якимово с описани имоти,
сред които и имот № 073016 и № 086011.
С Договор за цесия от 03.08.2018 г., сключен между М. К. АС. – цедент и «Ю»
ООД – цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера изискуемото си вземане против
«З» ЕООД в размер на 8186 лева, произтичащо от дължимо рентно плащане /рента за
стопанската 2017/2018 г./ от «З» ЕООД към цедента съгласно Договор за
преарендуване на земеделска земя, сключен между М К А. като преарендодател и «З»
ЕООД като преарендатор и вписан на 27.10.2014 г.с вх. Рег. № 7928, т 15, вписан под
№298 в СлВп - Лом, за посочените в този договор земеделски имоти. Вписано е, че
цесионерът става титуляр на посоченото вземане от деня на този договор, като поема
задължението да извърши уведомление до длъжника, подписано от страна на цедента.
С Уведомление за цесия на вземане с вх. № В113/05.08.2018г. до «З» ЕООД,
отправено от М. К. АС., дружеството е уведомено, че изискуемото вземане на М. К.
АС. към «З» ЕООД в размер на 8186 лева, представляващо дължимо рентно плащане
/рента за стопанската 2017/2018 г./ от «З» ЕООД към М. К. АС. съгласно Договор за
5
преарендуване на земеделска земя, сключен между М. К. АС. като преарендодател и
«З» ЕООД като преарендатор и вписан на 27.10.2014 г.с вх. Рег. № 7928, т 15, вписан
под №298 в СлВп - Лом, за посочените в този договор земеделски имоти, е
прехвърлено на «Ю» ООД, ведно с вземането за лихва за забава, като от датата на
уведомлението плащания по задължението следва «З» ЕООЗ да извършва единствено
по банкова сметка на цесионера «Ю» ООД - BG22BPBI79441054563901.
Уведомлението е получено на 05.09.2018 г. от Р Е.
На основание подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от М. К. АС. срещу „З“ ЕООД е образувано ч. гр.д. № 1807/2019 г. по описа
на ЛРС, по което е издадена Заповед № 1218/14.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от общо 8211, 01 лева, от
които 8186,00 главница, 25,01 лв. лихва за периода от 01.10.2019 г. до 11.10.2019 г.,
както и за сумата от 164,22 лева държавна такса по заповедното производство. С
разпореждане от 14.10.2019 г. е допуснато незабавно изпълнение на издадената
заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на
М. К. АС. срещу длъжника. Образувано е изпълнително производство при ЧСИ Ц Д с
рег. № 900 от КЧСИ въз основа на издадения изпълнителен лист, като на 15.06.2021 г.
длъжникът „З“ ЕООД е получил заповедта за изпълнение, срещу която е подал
възражение в срока по чл.415 ГПК на 18.06.2021 г.
Съдът намира от правна страна следното:
Срещу издадената по образуваното ч. гр.д. № 1807/2019 г. по описа на ЛРС
Заповед № 1218/14.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК е подадено в срока по чл. 415 ГПК възражение от длъжника
по чл. 414 ГПК, поради което е допустим специалният установителен иск по чл. 422
ГПК.
Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че Договор за аренда на
земеделски земи с дв. вх. per №1799/17.03.2014 г., том 5, акт № 14, от който
преарендатора М. К. АС. черпи своите права, е прекратен частично по отношение на
имоти с идентификатори 16184.138.120; 16184.221.70; 16184.26.30; 16184.232.109, с
обща площ от 86,154 дка., считано от 01.10.2018 г. по силата на анекс, вписан в Сл. Вп.
- гр. Лом с вх. per. № 4986/06.08.2018 г., том 10, акт № 265. Този договор за аренда на
земеделски земи с дв. вх. per №1799/17.03.2014 г., който не е представен по делото,
действително е прекратен частично и макар да липсва по делото самият договор, не се
оспорва от страните истинността и съдържанието на посочения анекс. Следователно
съдът приема, че това прекратяване на Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх.
per №1799/17.03.2014 г. действително е настъпило частично по отношение на четирите
имота, но само в отношенията между страните по цитирания аренден договор. Този
аренден договор обаче касае други страни, а именно сключилите го – „Ю“ ЕООД –
6
арендодател и М. К. АС. – арендатор и има действие само в отношенията между тези
страни. Съгласно чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, но не и в отношенията между страни по друг договор – в случая този за
преаренда - Договор за преаренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията
- гр. Лом под вх. per. № 7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298, със страни ищеца М. К. АС.
като преарендодател и ответника „З" ЕООД като преарендатор. Ответникът обаче
навежда доводи, че с Уведомление – искане за увеличаване на арендното плащане по
договора за преаренда, отправено от М.А. до ответното дружество, не били изрично
посочени четирите имота, предмет на Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх.
per №1799/17.03.2014 г. и така с конклуденти действия ищецът потвърждавал, че за
тези четири имота вече не претендира рентно плащане.
Това, че с Уведомлението – искане не са изрично посочени четирите имота,
предмет на Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. per №1799/17.03.2014 г., от
който преарендодателят М.А. черпи правата си и има право да ги преарендува, не
означава, че действието досежно тези четири имота също и на договора за преаренда е
отпаднало. Т.е. не следва да се приеме, че е налице прекратяване частично и на
договора за преаренда, сключен между ищеца и ответника, досежно тези четири имота,
само защото е прекратен друг договор, даващ основание преарендодателят да
преарендова тези имоти. Въпросният друг договор касае вътрешните отношения на
страните по него, но не и договора за преаренда. Също така сключен аренден договор
не се прекратява въз основа на конклуденти действия. В чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ са
изброени изчерпателно основанията за прекратяване на аренден договор, като
договорът за преаренда е също аренден договор по смисъла на ЗАЗ. В случая нито едно
от изброените основания не се доказа, за да се приеме, че договорът за преаренда
досежно четирите имота е частично прекратен. Освен това съгласно ал. 2 на чл. 27 от
ЗАЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от
2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.) прекратяването на договора
за аренда на земя се вписва в службата по вписванията и се регистрира в съответната
общинска служба по земеделие. В случая липсват доказателства твърдяното частично
прекратяване на договора за преаренда да е било вписано, както изисква цитираната
разпоредба. Това, че е прекратен друг договор, сключен между други страни, не води
до извода, че е прекратен и цитираният договор за преаренда. Договорът за преаренда
от 27.10.2014 г. действа в неговата цялост между сключилите го страни, докато не бъде
прекратен на някое от предвидените в чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ основания и докато не бъде
вписано неговото прекратяване. Не е достатъчно Уведомлението –искане,
невключващо спорните четири имота, за да се приеме, че договорът за преаренда е
частично прекратен и оттам да се приеме недължимост на рентно плащане за тези
четири имота. В този смисъл ищецът дължи рента за въпросите четири имота на
основание сключен и действащ в цялост договор за преаренда. И на последно място
7
това уведомление-искане касае най-вече увеличение на арендното плащане, като
индикира, че се иска увеличение на рентата само за изброените 7 имота, но не и че
изобщо не се претендира плащане за останалите 4 имота.
По отношение на имот 073016, в землището на с. Якимово, местност „Деловете“
с площ от 4,040 дка, ответникът твърди, че арендно плащане не се дължи, тъй като за
него има конкуриращ се договор, по силата на който ответното дружество «З»ЕООД
обработва земята. Действително по отношение на този имот, предмет на Договор за
аренда на земеделски земи от 27.02.2014 г., е налице и сключен Договор за наем на
земеделска земя, вписан на 18.08.2011 г. под дв.вх.рег.№ 7027/18.08.2018 г., акт № 259,
том 16 на СлВп- Лом със страни Б А М като наемодател и «З» ЕООД като наемател. По
този договор наемателят дължи наемно плащане на наемодателя, т.е. отношенията са
вътрешни между тези страни и не засягат други лица. Аналогично, по договора за
преаренда преарендаторът дължи рентно плащане на преарендодателя, независимо от
каквито и да било съществуващи отношения с трети лица, като рента се дължи, докато
не настъпи прекратяването на договора за преаренда. Освен това предмет на делото не
е изследване на конкуриращи се права по арендни договори, които вероятно са били
предмет на друго гражданско дело, образувано пред РС – Враца. Липсват обаче
доказателства да има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ
конкуренцията на права между договора за преаренда и цитирания договор за наем, за
да се приеме, че последният е с приоритет пред първия. Освен това съдът намира, че
независимо от дублирането на имота с № 073016 в двата договора – за наем и за
преаренда, докато не бъде прекратен който и да било от договорите по изискуемия
законов начин, се дължи рентно плащане за този имот и по двата договора. Евентуално
след прекратяването на единия от тях би могло да се претендира връщане на дадено
вследствие отпаднало основание. И на последно място, макар без правно значение в
случая, договорът за преаренда, включващ цитирания имот № 073016, е сключен през
2014 г. от ответника, след като вече е имал сключен договор за наем от 2011 г. с трето
лице, т.е. при сключването на договора за преаренда ответникът не е заявил
твърдяваната конкуренция на договори. Поради изложеното рента се дължи и за имот
073016.
Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е
изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има
право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Претенцията на ищеца е за
стопанската 2018/2019 г. за всички имоти, предмет на договора за преаренда. С
преводно нареждане от 15.10.2019 г. «З» ЕООД е заплатило на посочен в преводното
нареждане титуляр «М. К. АС.» сумата от 3677,45 лв. с основание «наем зем.земя по
дог. за стоп.2018/2019г.» по банкова сметка BG22BPBI79441054563901, която видно от
приложена служебна бележка на «Юробанк България» АД, е с титуляр «Ю» ООД.
8
Това е сторено след получаване на Уведомление с вх. № В113/05.08.2018г. до «З»
ЕООД, отправено от М. К. АС.. В това уведомление за цесия на вземане ответното
дружеството е уведомено, че изискуемото вземане на М. К. АС. против «З» ЕООД в
размер на 8186 лева, представляващо дължимо рентно плащане /рента за стопанската
2017/2018 г./ от «З» ЕООД към М. К. АС. съгласно договора за преаренда е
прехвърлено на «Ю» ООД, ведно с вземането за лихва за забава, като от датата на
уведомлението плащания по задължението следва «З» да извършва единствено по
банкова сметка на цесионера Ю ООД - BG22BPBI79441054563901. В уведомлението
се сочи, че е цедирана рентата само за стопанската 2017/2018 г., като е посочен и
конкретен размер – 8186 лева, като не се посочва да е цедирана рентата за бъдещите
периоди, оставаща до края на договора, действащ до 2024 г. В представения от
ответника Договор за цесия от 03.08.2018 г. също е договорена цесия на вземане в
конкретен размер – 8186 лв. и за конкретна стопанска година 2017/2018 г., дължимо по
договора за преаренда. Дори ответникът да не е могъл да се запознае със съдържанието
на договора за цесия, то самото уведомление достатъчно ясно указва, че става дума за
конкретна стопанска година и за конкретна сума, а не и за бъдещи плащания. В
Договора за преаренда от 27.10.2014 г. не е посочен начин на плащане, нито банкова
сметка, по която ответното дружество е следвало да заплаща рентата. Въпреки това
ответникът е могъл да плати по един от обичайните начини – чрез пощенски запис, в
брой или по банкова сметка на преарендодателят, ако разполага с такава. При
внимателен прочит на уведомлението за извършената цесия ответникът е могъл да
установи, че тя не касае бъдещи вземания по договора за преаренда, а само едно
единствено вземане, за една стопанска година. При проявена достатъчна грижа
ответникът е могъл да направи справка дали банковата сметка
BG22BPBI79441054563901 е с титуляр кредитора М. К. АС. или е на трето лице.
В тази връзка извършения от ответника превод на сумата по банковата сметка в
„Уникредит Булбанк”АД на трето за правния спор лице – «Ю» ООД, не може да се
приеме като точно изпълнение на паричното задължение, тъй като липсват основания
да се приеме, че това лице е овластено от кредитора, съда или закона да получава
плащания от името и за сметка на ищеца. Не са представени доказателства кредиторът
да е потвърдил това плащане или да се е възползвал от него. Не са налице и
основанията за приложение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, установяваща
погасителен ефект на изпълнението на задължението, ако е извършено от длъжника
добросъвестно и към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява
овластено да получи изпълнението, тъй като от уведомлението за извършена цесия
става ясно, че се касае единствено за цедиране на конкретно вземане, за друга
стопанска година. Съдържанието на дължимата грижа на добър стопанин е
наредителят, в случая «З” ЕООД, да се увери дали лицето, на което плаща, има
разкрита в тази банка банкова сметка. Ответникът е бил длъжен да провери дали
9
банката е изпълнила плащането своевременно и да предприеме необходимите действия
с оглед своевременно изпълнение на задължението, което в настоящия случай не е
било сторено. Това, че ищецът не е върнал плащането, направено от ответника с
приложените платежни нареждания, не следва да се тълкува, че ищецът е потвърдил
вида на договора за преаренда, който бил настъпил след прекратителния анекс на
аренден договор №1799. Ищецът, приемайки плащане, макар да го намира за частично
и недостатъчно такова, не означава, че прави отказ от останалата част от претенцията
си, а напротив – с образуването на заповедно производство е демонстрирал претенция
в цялост. А и в случая плащането не е постъпило по сметка на преарендодателя М.А.,
за да може да го върне.
С изложените съображения съдът приема, че ответникът не установи валидно
изпълнение на претендираното задължение за арендно плащане за стопанската
2018/2019 г. по отношение на имотите, за които не спори, че рента се дължи – имоти с
номера 194001, 008015, 037017, 074004, 377036 и 086011 с общо площ 73,548 дка по 50
лв. – 3677,40 лв.
На последно място, ирелевантно за спора, предвид наличието на действащ
договор за преаренда, е фактическото ползване на имотите, а и ответникът не твърди,
че не ги е ползвал фактически. Поради това съдът не коментира приложените
заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Общата площ на всички имоти, обект на договора за преаренда, е 163,729 дка, а
годишното рентно плащане възлиза на 8186,45 лв. но е закръглено в чл. 10 от договора
на 8186 лева. Тъй като ответникът не доказа точно изпълнение за плащане за 6-те
имота, за които признава, че се дължи рента, а за останалите 5 имота съдът намира, че
се дължи плащане, поради изложеното по-горе, но такова не е сторено, то
предявеният установителен иск е изцяло основателен за главница в размер на 8186 лв.
По смисъла на § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври
на текущата година до 1 октомври на следващата година. Стопанската 2018/2019 г.
завършва на 01.10.2019 г. и това е падежът на арендното плащане за нея съгласно чл. 9
от договора за преаренда. Следователно лихва за забава върху главницата 8186 лв. се
дължи, считано от 01.10.2019 г., като ищецът е претендирал такава от тази дата до
11.10.2019г. Изчислена с онлайн–калкулатор /на адрес:
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ законната лихва за забава възлиза на
25,01 лева, за каквато сума е и претенцията на ищеца. Поради това акцесорният иск за
лихва следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи от лихви върху парични суми, които ползи са
нереализирани вследствие на неоснователно принудително изпълнение, осъществено
10
въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ищецът по насрещния иск следва да докаже, че е образувано заповедно и
изпълнително производство за защита на материално право, което не съществува в
патримониума на ответника по насрещния иск. Пропуснатата полза предполага
неосъществено увеличение на имуществото на ищеца, което следва да бъде в причинна
връзка с претърпения от ищеца деликт. Т.е. ищецът следва да докаже, че вредите са в
причинно-следствена връзка с неоснователното задържане на паричните суми. За да е
налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на ищеца. Ищецът следва да ангажира доказателства за съществуването
на конкретни основания за сигурно увеличаване на своето имущество. Същият следва
да докаже, че очакваното увеличение на имуществото му е било осуетено именно в
резултат на причинените му от ответника по насрещния иск вреди.
Съдът е квалифицирал предявеният насрещен осъдителен иск като такъв за
присъждане на обезщетение за вреди - пропуснати ползи от лихви, вземайки предвид
Решение № 11/06.02.2020 г. по гр.д. № 2798/2019 г., ІV г.о., на ВКС, в което е прието,
че: „Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се
основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха
засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична
сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната
лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен изпълнител
незаконосъобразно е наложил запор върху определена парична сума в рамките на
изпълнителното производство задържането на паричната сума по силата на
установените впоследствие незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е без
правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност
да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което
същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване. За периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни
действия на съдебен изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването
и, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане
на сумата. Търсената по този ред - чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради което при липса на
специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило
на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди,
които са в причинно следствена връзка с неоснователното задържане на паричната
сума, поради което настоящия съдебен състав да приема, че вредата в тази хипотеза е
съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на
запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор
върху сумата от съдебния изпълнител.“
11
В настоящия случай, с оглед основателността на установителния иск, съдът
намира, че ответникът не е претърпял вреди, настъпили вследствие виновно поведение
на ищеца, който е образувал въз основа на издадения изпълнителен лист
изпълнително производство пред ЧСИ Ц Д. Претендираните с насрещния иск
обезщетения за вреди - пропуснати ползи от лихви – лихва върху разноските по ИД в
размер на 74,04 лв., лихва върху цялото вземане от 8211,01 лв. и лихва върху
запорирана сума в размер на 9500,23 лв., надхвърляща размера на дълга, не се
настъпили в резултат на виновни действия на ищеца. Същият е образувал правомерно
изпълнително производство, въз основа на издаден изпълнителен лист, а чрез какви
способи и колко реализирани запора съдебният изпълнител ще приложи в
изпълнителното производство, не отговаря ищецът. Поради това насрещният иск за
обезщетения за вреди - пропуснати ползи от лихви, следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски –
за държавна такса - 213,22 лв. и за адвокатски хонорар – 1310 лева, направени в
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски
164,22 лв. за внесена държавна такса.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, Ломският районен съд, пети състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „З ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. , представлявано от управителя К. Й. Ив., дължи на М. К. АС.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: , сумата от 8211.01 лв. /осем хиляди двеста и
единадесет лева и една стотинка/, от които 8186,00 лв. /осем хиляди сто осемдесет и
шест лева/ - главница, представляваща арендно плащане по Договор за преаренда на
земеделска земя с вх. per. № 7328/27.10.2014 г., том 15, акт 298 на Служба по
вписванията - гр. Лом, за стопанската 2018/2019 г. и 25,01 лв. /двадесет и пет лева и
една стотинка/ лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до
11.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 11.10.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №
1218/14.10.2019г. по ч. гр.д. № 1807 по описа на РС- Лом за 2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
12
на управление: гр. , представлявано от управителя К. Й. Ив., насрещен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. К. АС., ЕГН **********, с адрес: о да
заплати на ищеца „З" ЕООД: лихва за времето от налагане на запора на сметките -
14.06.2021 г. до 08.10.2021 г. - датата на подаване на насрещния иск, в размер на
74,04 лв. /седемдесет и четири лева и 04 стотинки/, начислена върху сумата от 2278,23
лв., представляваща направени разноски по ИД №20219000400556, последната сума
формирана като сбор от следните суми: 1119,62 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и
62 стотинки/ платени такси и разноски към ЧСИ Ц Д; 300,14 лв. /триста лева и 14
стотинки/ разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 857,92 лв. /осемстотин петдесет и седем лева
и 92 стотинки/, явяваща се разликата между сумата, приведена от ЧСИ Дахлева на г-н
А. при разпределението на сумите, постъпили по ИД, и исковата претенция на ищеца
по гр. д. № 20211620101827; 0,55 лв. допълнителни разноски, както и лихвите до
погасяване на задължението; лихва за времето от налагане на запора на сметките -
14.06.2021 г. до 08.10.2021 г. - датата на подаване на насрещният иск, в размер на
266,86 лв. /двеста шесдесет и шест лева и 86 стотинки/, начислена върху сумата от
8211,01 лв. /осем хиляди двеста и единадесет лева и 01 стотинки/, заплатени по ч.гр.д.
№ 1807 от 2019 г. по описа на PC - Лом на ответника по насрещния иск, както и
лихвите до погасяване на задължението; лихва за времето от налагане на запора на
сметките - 14.06.2021 г. до 13.08.2021 г. - датата на издаване на постановлението за
прекратяване на ИД №20219000400556 по описа на ЧСИ Ц Д, per №900 в Регистъра
на КЧСИ на РБ, с район на действие ОС- Враца, в размер на 160,97 лв. /сто и
шестдесет лева и 97 стотинки/, начислена върху сумата от 9500,23 лв., запорирана
неправомерно и възстановена на дружеството с разпределението на сумите след
прекратяване на ИД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
164,22 лева (сто шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) разноски в
производството по ч.гр.д.№ 1807/2019г. по описа на ЛРС за платена държавна такса,
както и сумата от 1523,22 лева /хиляда петстотин двадесет и три лева и двадесет и две
стотинки/ разноски, направени в исковото производство, от които 1310,00 лв. за
платено адвокатско възнаграждение и 213,22 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13