№ 78
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100503338 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:18 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 803/15.01.2021 г., с което юрисконсулт Б.
Й. е заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна К. Г. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 3623 от 31.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 18 893 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 33 -ти състав, с което е осъдена да заплати на К. Г. К. сумата от
1736,99лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
1
труд от 245 часа за периода от 18.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 240,09лв. , представляваща сбор от
дължимата върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
18.11.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд мораторна лихва за периода, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на
исковата молба в съда, т.е. до 18.11.2019 г. Решението се обжалва и в частите, в което
Областна дирекция на МВР – гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул."Цар Калоян"№ 2 е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в
размер на 289,48лв., представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо
лице и в полза на К. Г. К. сумата от 400,00лв., представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение. Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че
съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на
ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите
държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР,
брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения
се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според
жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между
приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица
привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С
горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се и
решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално
правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят
извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят
счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено
от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат
се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са
предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
2
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че
дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в
ЗНА.
АДВ. Т.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подадената въззивна
жалба е неоснователна, за което съм посочил основания в отговора на въззивната жалба.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
3
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4