Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII граждански състав в открито
заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №8718 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба отЕ. Ц.П. против „Д.1.“ООД-с.Садовец, в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор на длъжността „шофьор“.Твърди се, че
не е изплатено трудовото възнаграждение
в размер на 600лв. за м. септември 2017г. и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за2017г. в
размер на 370лв.. Въз основа на изложеното моли съда да
постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми,
посочени по-горе, ведно със законната лихва върху за периода от датата на ИМ, до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.С определение от 22.01.2018г. е допуснато изменение на исковите претенции както
следва: За неизплатено трудово възнаграждение вместо за 600лв., да се счита за
618лв./бруто/,за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск вместо за 370лв. да се счита предявен за сумата от 437,26лв.
За ответникът не е депозиран отговор по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становището на ищеца и събраните по делото,
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно
от доказателствата по делото, ищецът е
работил при ответника по ТД №1от 09.01.2012г.,
на длъжност „шофьор на автобус“ с
работно време 8 часа и ТВ-300лв. и допълнително възнаграждение 0,6%.От
приложената Заповед№19/05.10.2017г., е видно, че е прекратено ТПО, считано от 05.10.2017г.,
на осн.чл.325, т.1 от КТ.
Спорни
по делото са въпросите :дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното
трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер,дължи ли се и
изплатено ли е обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ.
По иска
с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ, след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение,като е заявило, че не е могло да открие никой на адреса на ответника и е извършило проверка по официалните данни, подадени от работодателя с Декларация №1. Посочва, че дължимото БТВ за месец септември 2017г. е 618лв., а чиста сума за получаване 476,73лв.. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже ,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираната сума 618лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.Не се спори, че е прекратен договора.В заключението на ВЛ се посочва, че се дължи обезщетение за 15 р.д. неизползван платен годишен отпуск за 2017г.-, 20р.дни в размер на 437,26лв. /бруто. При това положение следва да се уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 300лв.за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху уважените искове в размер на 100лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ “Д.1.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114641241, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.П., ЕГН**********, сумата в размер 618лв./бруто/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за септември 2017г. /476,73лв. чиста сума за получаване/ , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-14.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ, Д.1.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114641241, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.П., ЕГН**********, сумата от 437,26лв. /бруто/лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 15 р. д. за 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –14.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Д.1.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114641241, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.П., ЕГН**********, сумата от 300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Д.1.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114641241, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лв. върху уважените искове и разноски за вещо лице в размер на 120лв.
Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :