Решение по адм. дело №498/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. Д. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. 31, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]/21.09.2025 година, издадена от Т. С. И. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ (ОПП) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно спиране от движение на МПС“ (моторно превозно средство), което е със снети шумозаглушители, до отстраняване на неизправността.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и материалноправните разпоредби. По същество твърди, че от фактическа и правна гледна точка, не е установено нарушение по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Счита, че е невъзможно без съответни технически средства и без съдействието на специалист-автомонтьор, да бъде установена липсата на шумозаглушителните устройства на крайния ауспух. Смята, че такава липса с просто око няма как да бъде констатирана, поради обстоятелството, че тези устройства се намират навътре в тръбата на ауспуха. Твърди, че в деня, преди спирането му за проверка, действително е настъпила повреда в автомобила му, но в деня на констатиране на нарушението е имал уговорен преглед на автомобила си, при специалист в [населено място]. Заявява, че шума от управлявания от него автомобил, макар и по-силен от обичайния, далеч не бил дразнещ и вреден, поради което описаната техническа неизправност не е значителна, а в тази връзка нарушението е описано по противоречив начин в издадената заповед. Твърди, че описаното в заповедта нарушение не съставлява алтернатива на „снети шумозаглушители“, тъй като същите не са били „снети“, а са били налични, но с повреда, като липсата на шумозаглушители не може да бъде установена с обикновена визуална проверка. По изложените съображения, моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Т. С. И. – младши автоконтрольор в ОПП при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки вх. рег. № 3003/27.11.2025 г., процесуалният представител на ответника, оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни съображения по съществото на спора, като пледира процесуална и материална законосъобразност на оспорваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 4656014 от 21.09.2025 г. (л. 6), съставен от Т. С. И. – младши автоконтрольор в ОПП на СДВР, в присъствието на свидетеля Л. Ц. П., е установено, че на 21.09.2025 г., около 21:54 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], при извършена проверка срещу № 178, Б. Д. Й. управлява личния си лек автомобил – „[Наименование]“, с рег. № [рег. номер], със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните устройства – липсват шумозаглушителните устройства на крайния ауспух на изпускателната система на автомобила. Извършеното от водача е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на Б. Й. и е подписан от него на същата дата без вписани възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № [Наименование]от 21.09.2025 г., Т. С. И. – младши автоконтрольор в ОПП на СДВР, прилага спрямо Б. Й., в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил „[Наименование]“, с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – „Временно спиране от движение на МПС“, което е със снети шумозаглушители, за срок – до отстраняване на неизправността. От фактическа страна ЗППАМ е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на АУАН серия GA, № 4656014 от 21.09.2025 г. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Мярката е приложена чрез изземване на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *********. Заповедта е връчена на Б. Й. на 21.09.2025 г., като жалба срещу същата е подадена до органа, чрез лицензиран пощенски оператор на дата 06.10.2025 г.

Като доказателства относими към премета на делото, се приобщиха още: Заповед № 513з-9669 от 13.09.2024 г. на директора на СДВР (л. 10), с която младши инспектор Т. С. И. – младши атвоконтрольор I степен в 01 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП на СДВР, е преназначен на младши изпълнителска длъжност – младши автоконтрольор I степен в 01 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към ОП на СДВР; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 12), с която в т. 1.3, съответно т. 1.3.1 са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от ОПП при СДВР, в рамките на обслужваната територия, за дейностите по чл. 165 от ЗМВР и Заповед № 6400 от 07.07.2023 г. на директора на СДВР (л. 11), с която в т. 1 са определени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, държавните служители от ОПП при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата доводи и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 21.09.2025г., съответно датата на изпращане на жалбата чрез лицензиран пощенски оператор на 06.10.2025 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от Т. С. И. – младши автоконтрольор I степен в 01 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към ОП на СДВР – служба, определена от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен на свой ред и от директора на СДВР - (т. 1 на Заповед № 6400 от 07.07.2023 г.) в посоченото му длъжностно качество да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно предложение трето на цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС)“, когато МПС е със снети шумозаглушители. Нормативно определен в цитираната разпоредба е и срокът на мярката – до отстраняване на неизправността.

Оспорената заповед е основана в АУАН, съставен за извършеното административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да са технически изправни. С така съставения АУАН на Б. Й. е предявено административнонаказателно обвинение със следния фактически състав, обосновал от фактическа страна и процесната заповед: управлява МПС със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните устройства – липсват шумозаглушителните устройства на крайния ауспух на изпускателната система на автомобила.

Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, значителни технически неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението.

Неизправностите на ППС и тяхната класификация, съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, са предмет на нормативна уредба в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Така, съгласно т. 8.1.1., б „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., констатираната въз основа на субективна оценка на проверяващия липса на част от системата за намаляване на шума, представлява както значителна, така и опасна техническа неизправност. „Система за намаляване на шума“ съгласно определение 2.3 от Правило № 51 на ИКЕ на ООН (Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации), приложим регулаторен акт спрямо одобрението на типа на превозните средства от категории M и N по отношение на шума, на което се позовава и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 61 от 26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, във вр. с т. 3.2.9.4 от Приложение № 1 към същия член, означава пълен комплект от компоненти, необходими за ограничаване на шума, издаван от превозното средство и неговата изпускателна система, съответно съгласно определение 2.5 от същото Правило, „компонент на система за намаляване на шума“, означава една от отделните съставни части, чийто монтаж съставлява система за намаляване на шума, които компоненти в частност са изпускателни тръби, разширителна камера/и, самият/те шумозаглушител(и).

Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че шумозаглушителят, освен съставляващ системата за намаляване на шума, издаван от превозното средство, е част и от изпускателната система на автомобилите (арг. и от т. 3.2.9. на Приложение № 1 от Наредба № 61 от 26.08.2003 г.), като всяко МПС трябва да бъде оборудвано с такава система. Съответно липсата на един от компонентите на системата за намаляване на шума, респективно изпускателната система, представлява най-малкото значителна техническа неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, респективно т. 8.1.1., б „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните изрично и от съда, по делото се доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Процесната заповед е издадена въз основа на АУАН, серия GA, № 4656014 от 21.09.2025 г., съставен въз основа на констатация на компетентен контролен полицейски орган, че собственото на жалбоподателя МПС, управлявано от него към момента на спирането му за проверка, е такова, с липсващо шумозаглушително устройство, част от крайния ауспух на изпускателната система на автомобила. Така съставеният АУАН, на основание презумпцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, представлява годно писмено доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, що се отнася до релевантните за издаване на процесната заповед факти. С предвиждането на нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП законодателят на практика е създал и облекчен ред за доказване на обстоятелствата, обосноваващи прилагането на ПАМ, конкретно свързано с нарушения на ЗДвП, в този смисъл не органът доказва нарушението, а адресатът на заповедта доказва неизвършването му (Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г.)

Срещу така съставения акт жалбоподателят не е възразил, а и по делото не доказа неосъществяването на отразените в него фактически обстоятелства, представляващи обективни елементи на състав на административно нарушение по ЗДвП, а така също и основание за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

От изложеното следва, че в случая е осъществен в цялост фактическият състав на разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, поради което е налице материалноправното основание, посочено в оспорената заповед за осъществяване на правомощието на административния орган за временно спиране от движение на МПС, собственост на жалбоподателя, тъй като към момента на проверката същото е било технически неизправно (независимо от конкретната категоризация на неизправността като значителна или опасна). Без основание са доводите в жалбата, свързани със силата на шума, издаван от управлявания от Б. Й. автомобил – констатациите на контролния орган не са свързани със силата на шума, що се отнася до преминаване на допустимите норми, съответно не в тази хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е издадена процесната заповед. Силата на произвеждания от МПС шум, обаче е част от субективната преценка за спиране на водач на МПС за проверка на пътя, какъвто е и процесният случай, при което е констатирана и липсата на компонент от системата за намаляване на шума, издаван от превозното средство, който е част и от изпускателната система на автомобила или в случая, така както е описано в АУАН, респективно в ЗППАМ – липсващо шумозаглушително устройство, част от крайния ауспух на изпускателната система на автомобила, представляващо техническа неизправност. Това описания индиректно се потвърждава и от доводите в жалбата за уговорен за същия ден – 21.09.2025 г. преглед на МПС заради шума. Следва да се отбележи обаче, че изхождайки от часа на проверката около 21:54 часа, изложеното от жалбоподателя, по скоро води на извод за неиздържана защитна теза.

Срокът на приложената ПАМ също е определен съответно на предвиждането на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. С оспорената заповед, МПС собственост на жалбоподателя, е спряно от движение под прекратително условие предвидено изрично в закона, спрямо който вид и срок административният орган не разполага с право на свободна преценка – до отстраняване на неизправността, за което прекратяващо обстоятелство доказателства по делото също не се представиха.

Съобразена в максимална степен е и целта на закона. Прилагането на ПАМ в процесната хипотеза е установено, както в интерес на самия водач, така и в обществен интерес. Целта на мярката е чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне определен резултат. Анализът на разпоредбата сочи, че процесната мярка е с двояко значение. От една страна има превантивен характер – цели осуетяване на възможността деецът да извърши друго такова правонарушение, като така се осигури и безопасността на движението по пътищата. От друга – има и преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, съставляващо и административно нарушение по смисъла на специалния закон.

Не са налице отменителни основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени своевременно претендираните от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), съдът определя в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Д. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. 31, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/21.09.2025 година, издадена от Т. С. И. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б. Д. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. 31, да заплати в полза на СДВР сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.