№ 4685
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110133726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ****, седалище и адрес на управление
.........., искове за признаване на установено, че ответникът ****, седалище и адрес на
управление .........., дължи сумата от 199,86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за
стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от
26.4.2012 г., ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 24,4 лв. за периода от 2.10.2018 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер
на 13,46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г., сумата от 199,86 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда и анекса, ведно
със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
14,27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 3,30 лв. за
периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС. Ищецът твърди, че е налице
сключен между праводателя му Н.Г.Р. и ответника договор за аренда на земеделска земя от
29.02.2008 г., вписан в Агенция по вписвания с вх. рег. № 1115, акт № 188, том II от
12.03.2008 г. и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на
който на арендатора „**** били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски
земи с обща площ 9,993 дка, находящи се в землището на .......... Съгласно подписания анекс
към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г. арендаторът се задължил да
заплаща арендна цена в размер на 20 лв. на декар ползвана земя. По силата на нотариален
акт № 26, том VII, рег. № 9970, нот. Дело № 767 от 2017 г., ищецът придобил правото на
собственост върху земеделските земи, предмет на арендния договор - имот с № 128034, с
1
площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка, находящи се в землището на ..........
Сочи се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора за аренда, но ответникът
арендатор не изпълнил своите за заплащане на арендни вноски за стопанските 2018/2019 г.
и 2019/2020 г., на датите на падежа – 01.10.2018 г., 30.10.2019 г., 01.10.2019 г. и 30.10.2020
г. Във връзка с неизпълнението на задължението за плащане на арендните вноски по
договора, ищецът претендира обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради
липсата на плащане, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се установят
вземанията му срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който признава иска по отношение на
главницата и го оспорва изцяло в частта за лихвите и разноските. Релевират се доводи, че
дружеството ответник е заплащало арендните вноски единствено на лицата, с които са били
сключени договорите за аренда, като липсвало задължение за арендатора да следи за
прехвърляне на собствеността на арендованите земи на трети лица. Оспорва се твърдението
на ищеца, че е изпълнил коректно и в срок задълженията си по арендния договор, предвид
липсата на уведомление за настъпила промяна в собствеността на арендованите земи. Моли
за отхвърляне на исковете и възлагане разноските на ищеца.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа е правна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1
ЗАЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: сключен между Н.Г.Р. и ответника
договор за аренда на земеделска земя от 29.02.2008 г., вписан в ......... г. и анекс към договор
за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на който на ответника като
арендатор били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща
площ 9,993 дка, находящи се в землището на ........., срещу задължението да заплаща арендна
цена в размер на 20 лв. на декар ползвана земя за процесния период, прехвърляне по силата
на ...... Дело № 767 от 2017 г., на земеделските земи, предмет на арендния договор - имот с
№ 128034, с площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка, находящи се в землището
на ........., на ищеца.
Установява се по делото от представената от ответника вносна бележка, неоспорена от
ищеца, че арендните вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. са платени на
14.12.2021 г.
С оглед плащането, главният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, която настъпва с изтичане на определения за
изпълнение срок или след поканата от кредитора.
В случая в договора за аренда е уговорено, че плащането следва да се извърши на две
вноски – в началото на стопанската година и до 30.10 сред завършване на съответната
стопанска година. В този смисъл е и чл. 8 от ЗАЗ.
От друга страна, паричните задължения, каквито са и процесните, са носими и мястото
им на изпълнение, съгласно чл. 68 ЗЗД, доколкото друго не е уговорено, е в
местожителството на кредитора по време на изпълнението. В случая кредиторът-
арендодател е бил променен, и за тази промяна съгласно договора за аренда и чл. 17, ал.3
ЗАЗ, арендаторът е следвало да бъде уведомен. Това уведомяване представлява и оказване
на необходимото от страна на кредитора съдействие на длъжника, за да плати, т.е. без него
арендаторът не може да изпълни задължението си на новия кредитор.
В случая по делото си установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото
заместване по арендния договор и придобиването на арендованите зами и го е поканил да
плати арендните вноски за стопанските 2015/2016, 2016/2017 г. и 2017/2018 г. в седемдневен
срок с покана, получена на 15.1.2019 г. Т.е. забавата е настъпила считано от 23.1.2019 г.
Следователно, за периода 2.10.2018 г.-22.1.2019 г. не е налице забава на длъжника, тъй като
кредиторът със своята забава – чл. 95 ЗЗД да го уведоми за промяната, с което да даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да плати, е освободил
ответника от последиците на неговата забава за този период. По отношение на останалите
вноски, срокът за плащането е настъпил след уведомяването на ответника, при което и
забавата е настъпила с изтичане на определения в договора срок.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер
на законната лихва /изчислена за съответните периоди върху половината от арендната цена/,
както следва: лихва за забава в размер на 21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г.,
лихва за забава в размер на 13,46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г.; и лихва за
забава в размер на 14,27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в
3
размер на 3,30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г. За първата вноска искът следва
да се отхвърли за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г. и за разликата над 21.26 лв. до 24.40
лв.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважените искове, възлизащи на 124.14
лв. в заповедното производство и на 198.62 лв. в исковото /от 75 лв. държавна такса и 125
лв. юрисконсултско възнаграждение/. Не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като
ответникът е дал повод завеждане на делото с неплащането на задълженията след поканата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „......“ ...... ЕИК ......., седалище и
адрес на управление .........., иск по чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че ответникът „****, ЕИК
......, седалище и адрес на управление .........., дължи лихва за забава върху арендна вноска за
стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от
26.4.2012 г., в размер на 21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г., и в размер на
13.46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г.; и лихва за забава върху арендна вноска
за стопанската 2019/2020 г. в размер на 14.27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., и
в размер на 3.30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г., присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС, като
отхвърля иска за лихва за забава за първата вноска за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г.
и за разликата над 21.26 лв. до 24.40 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, седалище и адрес на управление .........., иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ за признаване на
установено, че ответникът ****, седалище и адрес на управление .........., дължи сумата от
199.86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договор
за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., ведно със законна лихва
от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 199.86 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда и анекса, ведно със
законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС, поради
плащането им.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ......, седалище и адрес на управление .........., ДА ЗАПЛАТИ на
****, седалище и адрес на управление .........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
124.14 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 198.62 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4