РЕШЕНИЕ
№ 2240
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110152355
по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответниците дължат процесните суми за
доставена, и незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснбден имот. С
молба № 24457 от 04.01.2025 г. ищеца признава извършеното плащане от
страна на ответника Г. Г. Д., претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Ответниците А. Г. Г. с ЕГН **********, от ............, Р. В. Г. с ЕГН
**********, от ......., .... Г. Н. Г. с ЕГН **********, от г., П. Н. Г. с ЕГН
**********, от ......., .... чрез адв. Г. К. от АК – ... със съдебен адрес ......., .....
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали отговор на исковата
молба, в който изцяло оспорват исковете поради липса на пасивна
процесуална легитимация, молят същите да бъдат отхвърлени с окончателния
съдебен акт по делото, претендират заплащане на съдебни и деловодни
1
разноски.
Ответникът Г. Г. Д. с ЕГН **********, от .... в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло
признава исковете поради сключено споразумение за плащане, но моли
същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото поради
плащане на задължението.
Третото лице-помагач ".., със седалище и адрес на управление ... не
изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
А. По отношение на ответниците А. Г. Г., Р. В. Г., Г. Н. Г. и П. Н. Г.:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
2
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците А. Г. Г., Р. В. Г., Г. Н. Г. и П. Н. Г. нямат качеството
на потребители на топлинна енергия относно недвижим имот, находящ се в
...........0, който съгласно приложеното удостоверение за идентичност е
идентичен с посочения в базата данни на „.. заменен с актуализация на
софтуера с инсталация № .......
Видно от приложеният и приет като доказателство по делото
нотариален акт № ..... за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство за собственик на горепосочения недвижим имот е признат Г. Г. Д. с
ЕГН **********, действащ тогава чрез своя законен представител и баща Г. Д.
Г.. Видно от приложения към отговора на ИМ протокол по гр.д. № 2545/1987
г. по описа на Софийски районен съд между страните Г. Г. Д., действащ чрез
своя попечител ............ /тъй като баща му Г. Д. Г. е бил починал/, А. Г. Г. и ....
3
Г. Г. се е провело гр.д. за делба на посочения недв.имот и движими вещи. В с.з.
на 20.01.1987 г. страните са постигнали съдебна спогодба, като в резултат на
нея в изключителен дял на Г. Г. Д. е поставен процесния апартамент на .......... а
на другите двама съделители са поставени една кола и съответно е
постановено уравняване на дялове. Така постановената спогодба е влязла в
законна сила на 04.02.1988 г. като в резултат на така влязлата в сила спогодба
Г. Г. Д. е станал изключителен собственик на апартамент в .......... Видно от
подадената молба за откриване на партида в . молителят е Г. Г. Д., който се е
легитимирал като индивидуален собственик на апартамента, като видно от
подписаната декларация той е посочил, е имота е негова собственост. Видно
от списък на живущите на апартаменти в сградата под № .............. живущ е
посочен бащата на Г. Г. Д., а именно Г. Д. Г., но това е към дата 20.09.1983г.
преди постигането на спогодбата през 1988г. В последствие към момента на
сключване на договор № 3558/12.09.2002г. с „....... е приложен списък на
собствениците на апартаменти в сградата на ........ е посочен като собственик
на 100% е посочен Г. Г. Д.. Всички фактури от доставчика ....... са издавани на
името на Г. Г. Д. като собственик и съответно ползвател на имота в ....../
Фактура № ..../ Видно от всички така представени доказателства от датата на
влизане на съдебната спогодба по гр.д.№ 2545/1987г. по описа на Софийски
районен съд в единствен собственик на процесния имот е Г. Г. Д., поради което
и той се явява надлежен ответник по делото. С оглед горното съдът счита, че
не е доказано наличието на качеството на потребител на топлинна енергия от
страна на ответниците А. Г. Г., Р. В. Г., Г. Н. Г. и П. Н. Г., дори напротив – то бе
напълно опровергано в хода на процеса, поради което исковете спрямо тях
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
ответниците А. Г. Г., Р. В. Г., Г. Н. Г. и П. Н. Г., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като
всеки от тях е направил разноски в размер на 150 лева – адвокатско
възнаграждение.
Б. По отношение на ответника Г. Г. Д.:
С оглед признанието на ищеца, обективирано в молба № 24457 от
04.01.2025 г., че този ответник е заплатил всички дължими суми по делото, в
това число и законната лихва и сторените разноски за държавна такса, следва
исковете спрямо него да бъдат изцяло отхвърлени.
4
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски има
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в минималния
размер от 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, със седалище и адрес на управление
.........., представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, против А.
Г. Г. с ЕГН **********, от ............, Р. В. Г. с ЕГН **********, от ......., .... Г. Н.
Г. с ЕГН **********, от г., П. Н. Г. с ЕГН **********, от ......., .... Г. Г. Д. с
ЕГН **********, от .... осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 1 359, 98 лева /хиляда
триста петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, за сумата в размер на 242, 54 лева /двеста четиридесет и два лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. – 07.09.2023 г., за сумата в размер на 48, 71 лева
/четиридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата в
размер на 11, 05 лева /единадесет лева и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 16.10.2020 г. – 07.09.2023 г., като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса от страна на ответника Г.
Г. Д. и като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ по отношение на
ответниците А. Г. Г., Р. В. Г., Г. Н. Г. и П. Н. Г..
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, да заплати на А. Г.
5
Г. с ЕГН **********, от ............, сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, да заплати на Р. В. Г.
с ЕГН **********, от ......., .... сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, да заплати на Г. Н.
Г. с ЕГН **********, от г., сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от А. .......... – изпълнителен директор, да заплати на П. Н.
Г. с ЕГН **********, от ......., .... сумата в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. Д. с ЕГН **********, от .... да заплати на ......, със
седалище и адрес на управление .........., представлявано от А. .......... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП.
УКАЗВА на ответника Г. Г. Д., както и на ищеца „......, че при
доброволно заплащане на присъдените с настоящото решение суми, следва да
представят доказателства по делото, за да не бъде издаван изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
6
страната на ищеца – ".., със седалище и адрес на управление ........
Банкова сметка на ищеца:
........
............
.........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7