Решение по дело №632/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. П., с ЕГН * от гр. Я.против „М. Б. ЗА А. Л. – Р.” ЕООД, ЕИК ., представлявана от управителя Б. А. В., с адрес : гр. Р., ул. „. К. и М.” № . Посоченото правно основание на предявения иск е чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена на иска 30 000 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника - „М.Б. ЗА А. Л. – Р.” ЕООД, представлявана от управителя Б. А. В., с адрес : гр. Р., ул. „. К. и М.” № . В отговора се твърди, че така предявеният иск е с неустановени основание и претенция. Твърди се, че от изложението в исковата молба се установява, че прекия причинител на увреждането на ищеца е трето лице, не участващо в настоящия процес. На основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2012г. В това първо по делото заседание, процесуалния представител на ищеца, с оглед отговора депозиран от ответника и представените писмени доказателства, е представил молба на основание чл.228 от ГПК, като е поискано ответника - „М.Б. ЗА А.Л. – Р.” ЕООД да бъде заменен с ЦСМП - Бл-д. Като основание за това искане е изтъкнато, че от представените от ответника писмени доказателства е видно, че лекарят, за който се твърди, че е извършил първоначалните манипулации на ищеца, не работи в ответното дружеството, нито е бил дежурен към датата на извършване на манипулацията, а работи в ЦСМП - Бл-д. Предвид изложеното е материализирано и искане за отказ от предявения иск по отношение на първоначалния ответник МБАЛ-гр. Р., представляван от Управителя Б. В.Със свое протоколно определение, съдът е допуснал изменение на иска чрез заменяне на ответника МБАЛ-гр. Р. ЕООД с нова ответна страна, а именно ЦСМП Бл-д, представляван от Директора д-р В. А., с адрес гр.Бл-д, ул.”Бр. М.” №., конституирал е ЦСМП Бл-д, представляван от Директора д-р В.А., с адрес гр.Бл-д, ул.”Бр. М.” №.за ответник по настоящото дело, а на основание чл.228, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл.233 от ГПК е прекратил производството по гр.дело №233/20011г. по описа на ОС Бл-д във връзка с отказ от страна на ищеца спрямо предявения иск срещу ответника МБАЛ - Р. ЕООД. Определението е влязло в законна сила. Съдът е постановил, че ще се произнесе по дължимите разноски на ответника в закрито съдебно заседание съобразно представени доказателства в тази връзка, а именно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, доколкото в о.с.з. е направено възражение от ищеца по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, че така претендираните разноски в размер на 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Въз основа на изложеното от фактическа, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана отговорността на ищеца по реда на чл.78 ал.4 от ГПК следва да са налице няколко предпоставки : производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно поискано от страната с посочено конкретно адвокатско възнаграждение. Разноски по смисъла на чл. 78 ГПК съставлява договореното адвокатско възнаграждение / определение № 132 от 31.03.2009 г. по ч.гр.дело № 82/2009г. на ГК, ІІ ГО, ВКС, определение № 18 от 29.01.2010 г. по ч.гр.дело № 735/2009г. на ГК, І ГО, ВКС, определение № 46 от 08.2.2011 г. по гр. дело № 37/2011г. на ГК, ІІ ГО, ВКС / В случая всички тези предпоставки са налице. Ищецът е инициирал правен спор, по който ответникът е следвало да ангажира адвокатска защита и заплати адвокатско възнаграждение. Адвокат С., в качеството му на процесуален представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК. Обстоятелството, че делото е прекратено в първото съдебно заседание поради отказ на иска не лишава страната от възможността да претендира разноските, които вече е сторила по делото съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.4 от ГПК. Като в този случай се дължат всички направени до този момент от страната разноски, а не в намален размер поради обстоятелството, че делото се прекратява. По искане на насрещната страна обаче може да се поиска тяхното намаляване на основание чл.78 ал.5 ГПК. Ищецът се възползвал и позовал на разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, съгласно която, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. За определяне на възнагражденията, чл.36 ал.2 ЗАдв. препраща към Наредба на Висшия адвокатски съвет- Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията. Съгласно §2 от тази наредба, в случаите по чл.78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-нискоот трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Тъй като в случая се касае за дело с определен материален интерес, приложение ще намери чл.7 ал.2, т. 4 от Наредбата. Материалния интерес, за който се води делото е 30 000 лв., каквото респ. е и цената на исковата претенция. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, за защита по дела с определен интерес, при интерес над 10 000лв., възнаграждението е 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв. В тази връзка и във връзка с чл.78 ал.5 от ГПК и съобразявайки се с разпоредбата на § 2 от цитираната по-горе Наредба, съдът счита че договорения размер на адвокатския хонорар предвид сложността и процесуалните действия по делото е справедливо определен в размер на 2 000лв., която сума освен това не е по-висока от трикратният размер на възнаграждението, дължимо по Наредбата, което би било в размер на 3 150 лева. Следователно не е налице основание възнаграждението да бъде намалено и разноските да бъдат редуцирани до по-нисък размер, тъй като не надвишават трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2 000 лв.

Водим от изложеното, БлОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА М. С. П., с ЕГН * от гр. Я. да заплати на „М.Б. З. А. Л. – Р.” ЕООД, ЕИК ., представлявана от управителя Б. А. В., с адрес : гр. Р., ул. „. К. и М.” № ., сумата в размер на 2 000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция по гр.дело №233/20011г. по описа на ОС Бл-д.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: