№ 492
гр. Плевен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20254400500835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1274/26.08.2025г., постановено по гр.д.№556/2025г. по
описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е осъдил на основание
чл.49 ЗЗД Община-Плевен, БУЛСТАТ ****, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да
заплати на Б. Е. З., ЕГН****, гр.Плевен, ул.**** № 5 сумата от 12000.00лв./
дванадесет хиляди лева/, в едно с лихвата за забава върху сумата от
17.06.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от падане причинено от
неравност на ул. **** №5 в гр.Плевен на 17.06.2024г., а за разликата до пълния
предявен размер от 16000,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
С решението съдът е осъдил на основание чл.49 ЗЗД Община-Плевен,
БУЛСТАТ ****, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да заплати на Б. Е. З.,
ЕГН****, гр.Плевен, ул.**** № 5 сумата от 3820.45лв./ три хиляди
осемстотин и двадесет 0,45 лева/, в едно с лихвата за забава върху сумата от
17.06.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от падане причинено от неравност
на ул. **** №5 в гр.Плевен на 17.06.2024г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е осъдил Община-Плевен,
БУЛСТАТ ****, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да заплати на Б. Е. З.,
ЕГН****, гр.Плевен, ул.**** № 5 сумата от 3107,20 лв. деловодни разноски.
1
На основание чл.78, ал.3 ГПК съдът е осъдил Б. Е. З., ЕГН****,
гр.Плевен, ул.**** № 5 да плати на Община- Плевен, БУЛСТАТ ****,
гр.Плевен, пл.Възраждане № 2 сумата от 100,00 лв. деловодни разноски.
Срещу решението в частта, в която съдът е осъдил Община-Плевен,
БУЛСТАТ ****, да заплати на Б. Е. З., ЕГН****, сумата от 12000.00лв./
дванадесет хиляди лева/, в едно с лихвата за забава върху сумата от
17.06.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от падане причинено от
неравност на ул. **** №5 в гр.Плевен на 17.06.2024г., е постъпила въззивна
жалба, депозирана от Община Плевен чрез пълномощник юрисконсулт Д. Б..
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение. Излага се становище, че липсват
доказателства за механизма на инцидента, състоянието на електрическата
тротинетка, с която се е придвижвал ищецът, както че ищецът е спазил
правилата за движение по пътищата. Прави се възражение за съпричиняване
по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и възражение за прекомерност на присъденото
обезщетение. Прави се искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови нов, с който да отхвърли исковата претенция като неоснователна. В
алтернативност се прави искане съдът да отчете съпричиняването и да намали
размера на присъденото обезщетение. В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата
страна Б. Е. З., ЕГН:********** депозира отговор на въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв. С. М., в която се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че правилно съдът е уважил исковата
претенция. Прави се искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна
се представлява от юрк. Д.С., който поддържа изложеното във въззивната
жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение в частта,
в която съдът е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. и
да постанови нов, с който да отхвърли иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата
страна не се явява, представлява се от адв. С. М., който поддържа отговора на
въззивната жалба. Претендират се разноски.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо.
Съдът е ограничен в произнасянето по правилността на
първоинстанционното решение единствено по отношение на иска по чл.49 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 12000.00лв./ дванадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Останалата част от решението е влязла в законна сила като необжалвана.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и
правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК препраща
своята към нея.
Първоинстанционният съд е изложил подробни, законосъобразни и
правилни правни изводи, изведени в мотивната част на своя съдебен акт,
които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания
следва да бъде допълнено следното:
За да уважи исковата претенция по чл.49 от ЗЗД за заплащане на
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че по делото е
установено, че общината не е изпълнила законовото си задължение да
поддържа в изправност процесния тротоар. Според съда ответната страна
признава, че на посоченото място е имало неравност, която е установена от
служителите на общината, възложена е поправка, която е извършена на
27.06.2024г. Съдът е приел, че настъпилите вреди в резултат на бездействието
й да отстрани неравността на пътя към датата на падането 17.06.2024г.,
ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД за причинените при процесния
инцидент вреди на ищеца, пострадал от бездействието на служители на
Община Плевен, на които е възложено да стопанисват и поддържат
общинските тротоари в състояние, годно за ползване. Според съда е налице и
причинно – следствена връзка между събитието и претърпените от ищеца
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Прието е в решението, че искът е основателен и
доказан за претърпените неимуществени вреди. Анализирани са обективните
данни - характера на причинените вреди, начина, по който са причинени,
продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца/по
естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни
преживявания у пострадалия, като според съда за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 12000.00лв.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя приетото от
първоинстанционния съд.
3
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и
възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Съдът намира за неоснователно възражението, релевирано от страна на
въззивната страна, че липсват категорични доказателства за механизма на
инцидента и състоянието на електрическата тротинетка. По делото са
приобщени гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.В., който
споделя непосредствените си възприятия от инцидента. Същият съобщава, че
през юни 2024г. докато е работел в магазина си на по ул. ул.“****“ №5 в гр.
Плевен лично е видял как ищецът е карал електрическата си тротинетка,
когато е минал през една дупка, намираща се на пътя, вследствие на което е
паднал напред. Според свидетеля ищецът не е видял дупката, която същият
описва като пропадане на асфалта, която се е образувала скоро преди
инцидента. В свидетелските показания се твърди, че ищецът се е
преобърнал, паднал е напред и си е ударил ръката в лявото рамо, което било
извадено, а ръката била 10см надолу.
Свидетелят много подробно, ясно и последователно описва в
показанията си механизма и начина на инцидента, фактът, че е имало
неравност на пътя, състоянието на пострадалия З. в този момент, характера на
травмите, които е получил.
Причинените травматични увреждания от реализираното падане са
вследствие противоправното поведение на общината, която не е изпълнила
законовото си задължение да поддържа в изправност процесния тротоар. В
случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на
които Община-Плевен е възложила дейности по поддържане на улиците и
тротоарната настилка на града. Безспорно такова произтичащо от закона
задължение в тежест на ответника е налице – доколкото общинската улична и
тротоарна мрежа са със статут на публична общинска собственост, като
изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а
самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително
предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита.
Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на
урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4
от Закона за пътищата. предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а
разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по
иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините
са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те
постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени
процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или
4
го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение.
При това положение изискуемата от чл. 45, ал. 1 ЗЗД причинно –
следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и
настъпилите вреди е установена по несъмнен начин от доказателствата в
процеса, при което е осъществен целия фактически състав на процесното
непозволено увреждане.
Неоснователно е възражението, развито във въззивната жалба, за
съпричиняване на вредоносния резултат.
При предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено
увреждане по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е
претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради
наличие на счупени/разместени плочки на тротоара, състоянието на
тротоарното платно може да бъде установено с всички доказателствени
средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на
доказване: документите-официални и частни, свидетелските показания,
обясненията на страните в рамките на висящ процес, огледа, съдебната
експертиза, веществените доказателства /в този смисъл е и Решение № 149
от 22.12.2020 г. по гр.д. 736/22.12.2020г./
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 45 по т. д. №
525/2008 г. на II т. о. ВКС и № 154 по т. д. № 977/2010 г. на II т. о. ВКС, както и
в множество други, обективиращи последователна и непротиворечива,
задължителна съдебна практика по въпроса, разглеждаща различни хипотези с
приложение на идентичен отговор на същия / реш. № 206 по т. д. № 35/2009
г. на II т. о., реш. № 159 по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., реш. № 58 по т. д. №
623/2010 г. на II т. о., реш. № 54 по т. д. № 316/2011 г. на II т. о., реш. № 169 по
т. д. № 762/2010 г. на II т. о., реш. № 59 по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., реш. №
16 по т. д. № 1858/2013 г. на I т . о. и др./, е прието, че при преценка за
съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Настоящият състав напълно споделя даденото в цитираните съдебни
актове разрешение, което възпроизвежда въведеното с ППВС № 17/1963
г. правило, за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен
обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за
движение по пътищата.
Както и въззивният жалбоподател описва във въззивната си жалба в
настоящия случай не са налице доказателства, въз основа на които да се
изведе наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия З.. Изложените данни, че липсва извършена проверка за наличие
на алкохол и упойващи вещества у ищеца по време на инцидента, че не е
доказано, че управляваната от него тротинетка е била технически изправна и
5
безопасна за движение, че липсват данни дали са спазени правилата за
движение по пътищата, не водят до извод за допринасяне за настъпването на
вредите от страна на ищеца, доколкото същите остават в сферата на
хипотезата като недоказани. Ответникът не е доказал, че ищецът е нарушил
правилата за движение по пътищата или че с поведението си е предизвикал
или допринесъл за инцидента. Съвсем логично и житейски оправдано е
ищецът, спазвайки всички правила за движение по пътищата, управлявайки
технически изправно превозно средство да не е в състояние да види дупката в
асфалта или дори да не очаква, че такава може да има там, фокусирайки
вниманието си върху движението на пътя, а не върху неговата изправност.
Относно размера на присъденото обезщетение, съдът намира същото за
справедливо определено по правилата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно възприетото в ППВС № 4/23.12.1968 г. и константната
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдебният състав
съобразява следните установени конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: механизма на причиняване на увреждането; и социално –
икономическата конюнктура в страната, възрастта на пострадалия – 55 г.;
характера на причинените вреди, начина, по който са причинени – извадено е
ляво рамо, продължителността и интензитета на болките и страданията на
ищеца. Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
неоспорена от страните, основният възстановителен период е продължил
почти 8 месеца, през който период ищецът се е намирал във временна
нетрудоспособност. Същият е претърпял две операции под обща анестезия,
поставяни са му били импланти, като според вещото лице и досега не е
настъпило възстановяване в пълен обем на движението на ръката в рамото,
липсва и яснота на този етап дали ще настъпи пълно възстановяване.
Освен това, от разпита на свидетеля Е. З. – баща на ищеца се установява,
че и понастоящем ищецът продължава да изпитва болка при опит за движение
в по-голям обем, след инцидента дълго време не е могъл да спи от болка,
което е наложило в продължение на шест-седем месеца да бъде обслужван от
свидетеля З.. Анализирайки тези обективни обстоятелства правилно
първоинстанционния съд е приел, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди се явява сумата от 12 000лв. Този размер би възмездил
по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян
стрес и уплаха.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение
в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски възниква за въззиваемата
страна. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК въззивната страна следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемия сумата от 1770лв. за адвокатско възнаграждение
6
във въззивната инстанция. Представен е Договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2025г., който служи за разписка.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
По изложените съображения и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, Плевенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение
№1274/26.08.2025г., постановено по гр.д.№556/2025г. по описа на Районен съд
– Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Община-Плевен, БУЛСТАТ
****, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. З., ЕГН****,
гр.Плевен, ул.“****“ № 5 сумата от 1770лв. разноски във въззивното
производство.
В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7