РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Радомир, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100564 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № .., том ..., дело № ../1997 г. Б. С. М., Л.К. М. и Р. С. Б. са дарили на П. Л. М. - син на
първите двама и племенник на третата, следния свой собствен недвижим имот, а именно:
Дворно място, съставляващо парцел XIV (четиринадесети) за имот с планоснимачен
№ ....(.......) от кв. .....по регулационния план на с. Д.Р., общ. Радомир, с урегулирано
пространство от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, парцел I-..., парцел II-..., парцел III-
...и парцел ХII..I-., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда.
Ищцата сочи, че с П. Л. М. е била по това време в брак, като в имота към 13.10.1997
г. имало паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и антре, която обаче сама по
себе си не била годна за обитаване и впоследствие била разрушена от нея, бившият ú съпруг
и покойният им син.
Видно било от решение № ...../08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 8397/2019 г. на
ПРС, влязло в законна сила на 11.08.2020 г., че бракът между ищцата и П. Л. М. бил
прекратен.
Преди това, обаче, и по време на брака ú с П. М. била премахната паянтовата
жилищна сграда и на нейно място с общи средства двамата построили нова масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, която била узаконена по смисъла на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ и бившият ú съпруг се снабдил със нотариален акт за собственост върху
1
недвижим имот, придобит на основание дарение № 52, том I, pег. № 351, дело № 48 от
21.02.2012 г.
Независимо от горното и до момента на прекратяване на брака между ищцата и П. Л.
М., същата винаги знаела, че половината от сградата е нейна собственост, като ищцата
ползвала и поддържала същата съвместно с бившия си съпруг до датата на прекратяване на
брака им, а и след това, като през цялото време смятала, че е съсобственик на
новоизградената масивна жилищна сграда и гаража, които построили заедно и по време на
брака им.
След смъртта на бившия ú съпруг на 22.03.2022 г. ищцата установила, че като
собственици на дворното място и масивната жилищна сграда и гаража в имотния регистър
са записани само двамата ответници – първият, от които - техен внук - Т. Т. П. - син на
починалия техен син - Т.П. Л., както и малолетният му син - П. П. М., при съответните квоти
от правото на собственост - по ½ ид. ч. от имота. Същите лица били отразени като
собственици и в данъчния регистър в Община Радомир.
Ищцата твърди, че притежава ½ ид. ч. от описаните масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв. м и ½ ид. ч. от гараж с площ от 12 кв. м, като другата половина се
притежавала от двамата ответници по наследство.
През 2001 г. ищцата и бившият ú съпруг разрушили старата паянтова жилищна сграда
и изградили оградата между съседните парцели и за периода от 2001 г. до 2003 г. с общи
сили и средства започнали строителството на новата къща и гаража до нея, като двамата със
съпруга ú плащали възнаграждение на работниците, а след 2003 г. ищцата лично поръчала
ПВЦ дограма за двата етажа и вратите в къщата. През цялото време, в което се изграждали
жилищната сграда и гаражът, ищцата била в селото и участвала наравно с бившия си съпруг
във всички дейности по извършване на строителството. До края на м. май 2003 г. бил
обзаведен първият етаж и двамата се нанесли в къщата и започнали да я обитават.
Към момента на изграждането на жилищната сграда нямало никакво съмнение, че
същата се строи в името на общото им семейство и наследници, като ищцата така и не
разбрала, че бившият ú съпруг се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № ..., том .., pег. № .., дело № ..от 21.02.2012 г.
Сочи, че и до днес посещава имота и не се е отказала от правото си върху половината
от къщата и гаража, като няма никакви претенции по отношение на двамата ответници и
притежаваната от тях наследствена част от този имот. Към днешна дата от първия ответник,
а и от втория такъв, чрез неговата майка, нямало възражения и оспорвания на горните
факти, вкл. и че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от масивната жилищна сграда и гаража.
Собствеността придобила, освен чрез личното си участие в строителството от 2001 г.
до 2003 г. по време на брака си с бившия ú съпруг, също и по давност, като владеела и
ползвала гореописаните жилищна сграда и гараж в период от време около 22 години.
Твърди, че жилищната сграда и гаражът били регистрирани в Данъчната служба на
Община Радомир само на името на двамата ответници, но това станало служебно от
2
длъжностните лица, които формално отказвали да впишат ищцата като съсобственик поради
липсата на акт за собственост.
Ответникът П. П. М., чрез неговата майка и законен представител С. Е. В., никога не
бил ползвал имота, като не разполагал с ключ от него. Имотът се владеел и ползвал и до
днес само и единствено от ищцата и ответника Т. Т. П..
Горното обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия
положителен установителен иск за собственост, поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Т. Т. П. и П. П. М.
чрез неговата майка и законен представител С. Е. В., че ищцата В. Т. М. е собственик на ½
ид. ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м и ½ ид. ч. от гараж с площ
от 12 кв. м, построени в урегулиран поземлен имот XVII (седемнадесети) за имот с
планоснимачен № ...(....) от кв. ....по регулационния план на с. Д. Р., общ. Радомир, обл.
Перник, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997
г. и № 328/21.04.2022 г., с площ от 413 кв. м, при съседи по скица: улица, УПИ I-..., УПИ II-
.., УПИ III-....и УПИ ХIII-..., всичките от кв. 35 по плана на селото.
С отговора на исковата молба ответникът Т. П. признава изцяло предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което същият да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. М.
чрез неговата майка и законен представител С. В., в който е изразено становище за
неоснователност на предявения иск, с твърдения, че процесният имот е съсобствен
единствено между двамата ответници, при равни права – по ½ ид. ч. Твърденията на ищцата
за осъществено строителство в процесния УПИ по време на брака ú с П. Л. М. не отговаряли
на действителното положение.
Ищцата не била придобила право на собственост върху ½ ид. ч. от жилищната сграда
и гаража по силата на давностно владение, поради което моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител, поддържа предявения
иск и моли за уважаването му.
Ответникът Т. П. в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител
признава изцяло предявения иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде
уважен.
Ответникът П. М., редовно призован, в съдебно заседание, чрез упълномощен
процесуален представител изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .../ГРС-
1996/30.03.2022 г., издадено от Община Перник, се установява, че ответниците Т. П. и П. М.
са наследници на П. Л. М., починал на 22.03.2022 г.
3
Ищцата В. М. е бивша съпруга на П. Л. М., като бракът между двамата е бил
прекратен с решение № ..../08.07.2020 г. по гр. д. № ...../2019 г. по описа на Пернишкия
районен съд.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..,
дело № ../1997 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява че Б.
С.М., Л. К. М. и Р.С. Б. са дарили на П. Л. М. следния свой собствен недвижим имот, а
именно: дворно място, съставляващо парцел XIV (четиринадесети) за имот с планоснимачен
№ ..(......) от кв. ....по регулационния план на с. Д. Р., общ. Радомир, с урегулирано
пространство от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, парцел I-..., парцел II-..., парцел III-..и
парцел ХIII-...., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда.
По време на брака между ищцата и починалия П. Л. М. е бил съставен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № ., том.., рег. № .., дело № ../2012 г. на нотариус Б. К.,
с район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че П. Л. М. е признат съгласно
чл. 587, ал. 1 ГПК за собственик на основание дарение на урегулиран поземлен имот XIV
(четиринадесети) за имот с планоснимачен № ...(...) от кв. ...по регулационния план на с. Д.
Р., общ. Радомир, обл. Перник, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със
заповед № 71/03.04.1997 г., с площ от 432 кв. м, при съседи по скица: улица, УПИ I-.., УПИ
II-..., УПИ III-..и УПИ ХIII-.., всичките от кв. 35 по плана на селото, ведно с построената в
така описания урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60
кв. м, която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Със заповед № 328/21.04.2022 г. на кмета на община Радомир е наредено в заповед №
71/03.04.1997 г. на кмета на общината, вместо УПИ XIV-..., кв. 35, да се чете УПИ XVII-....,
кв. 35.
По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от ответника Т. П. в
периода от 2019 г. до 2022 г. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот,
находящ се в с. Д.Р..
От представеното по делото удостоверение с изх. № .../09.05.2022 г., издадено от
Пернишкия районен съд, се установява, че в особената книга на съда за приемане на
наследство е вписано приемането по опис от П. П. М. на наследството, останало след
смъртта на П. Л. М..
По делото са приети и представените от страна на Община Радомир копия на
декларация по чл. 14 ЗМДТ от П. Л. М., Т. Т. П. и П. П. М. за недвижим имот, находящ се в
с. Д. Р., както и хронология на задължения и плащания по партиди на П. Л. М. и Т. Т. П..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Й. К., В. С. и С. И..
От показанията на свидетеля Й.К.се установява, че в процесното дворно място,
находящо се в с. Д.Р., е имало изградена стара къща, която е била съборена от ищцата и от
бившия ú съпруг П. Л. М. и след това около 2000 г., за период от около 2 – 3 години двамата
са построили двуетажната масивна жилищна сграда. Според свидетеля от изграждане на
4
къщата до настоящия момент ищцата живее в нея и в този период никой не е заявявал
претенции към ищцата по отношение на жилищната сграда.
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че в периода около 2000 г. ищцата и
бившият ú съпруг П. М. за подменили старата ограда от телена мрежа и е била изградена
нова от сгуробетон. След това е била съборена и старата постройка в имота и през 2001 г. е
започнало строителството на новата жилищна сграда, като свидетелят лично е участвал в
изграждането ú, за което е получавал заплащане от ищцата. Според свидетеля гаражът е
изграждан впоследствие. Сочи, че бившите съпрузи са живели постоянно в имота.
Пред съда свидетелят С. И. твърди, че в процесния имот е имало изградена стара
паянтова постройка, която била дарена на П. М. от неговата майка. Впоследствие същата
била съборена и през 2000 г. започнало изграждането на нова жилищна сграда от ищцата и
бившия ú съпруг. Според свидетеля от 2008 г. до настоящия момент ищцата живее в
жилищната сграда.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
че ищцата В. Т. М. е сключила граждански брак с П. Л. М. (починал на 22.03.2022 г.) на
05.08.1978 г., като същият е бил прекратен с решение № ./08.07.2020 г. по гр. д. № ......../2019
г. по описа на Пернишкия районен съд. Няма спор и че двамата ответници са наследници по
закон на починалия П. М., както и че през 1997 г. последният е придобил собствеността
върху урегулиран поземлен имот XVII (седемнадесети) за имот с планоснимачен № .(...) от
кв. 35 по регулационния план на с. Д.Р., общ. Радомир, обл. Перник, одобрен със заповед №
III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ
от 413 кв. м, при съседи по скица: улица, УПИ I-., УПИ II-., УПИ III-.и УПИ ХIII-.., всичките
от кв. .по плана на селото.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява безспорно и
че впоследствие, по време на брака на двамата съпрузи, след като последните разрушили
находящата се в описания недвижим имот паянтова сграда, с общи средства в периода от
около 2000 г. до 2002 г. – 2003 г. построили двуетажна масивна жилищна сграда, а на по-
късен етап, но отново по време на брака между съпрузите, построили и процесния гараж с
площ от 12 кв. м.
С оглед изложеното дотук, съдът съобрази разясненията, дадени в т. 4 на ППВС №
5/1972 г., които се прилагат и при действието на СК от 1985 г. (отм.) и на СК от 2009 г., а
именно, че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на
единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност и без да е било учредено
5
право на строеж в полза на другия съпруг.
В тази връзка следва да се посочи и че правото на строеж се трансформира в право на
собственост върху обектите, след изграждане на сградата до етап „груб строеж“. В тази
насока е и т. 1 на ТР № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че обектът на
суперфициарна собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без
или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Дотогава строежът
представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда,
която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост (и правото на строеж
все още не е упражнено). Изграждането в „груб строеж“ и в резултат на това възникването
на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху
нея.
Съдът приема, че след изграждането на жилищната сграда и гараж, между бившите
съпрузи е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност върху същите, тъй като
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че същите са построени
със средства и на двамата съпрузи и са завършени до етап „груб“ строеж по време на брака
им. След прекратяването на брака между ищцата В. М. и П. М. с решение № ../08.07.2020 г.
по гр. д. № ..../2019 г. по описа на Пернишкия районен съд съпружеската имуществена
общност е била прекратена, вследствие на което ищцата е придобила собствеността върху ½
ид. ч. от жилищната сграда и гаража, като в тази връзка съдът следва да посочи, че
представеният по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .., том..,
рег. № .., дело № ../2012 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, в частта,
касаеща принадлежността на правото на собственост по отношение на жилищната сграда,
не притежава обвързваща доказателствена сила, съгласно разясненията, дадени с ТР №
11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, тъй като ищцата в хода на процеса успя да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за изцяло основателен и
като такъв същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. М. следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в общ размер на 2067,00
лева, от които 2000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лева – внесена
държавна такса, 10,00 лева – такса за вписване на исковата молба, 5,00 лева – такса за
издаване на съдебно удостоверение и 2,00 лева – такса за банков превод.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК върху ответника Т. П. не следва да
се възлагат направените от ищеца разноски, тъй като същият не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Т. П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Перник, ул. „Ю.Г.“, бл. 5., вх. „.“, ет. ., ап. ...и П. П. М., с ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител С. Е. В., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
Перник, ул. „М.“ № ., че В. Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Е.“, бл. ., ап.
., е собственик на ½ ид. ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м и ½
ид. ч. от гараж с площ от 12 кв. м, построени в урегулиран поземлен имот XVII
(седемнадесети) за имот с планоснимачен № ..(.......) от кв. . п..о регулационния план на с. Д.
Р., общ. Радомир, обл. Перник, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със
заповеди № 718/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ от 413 кв. м, при съседи по
скица: улица, УПИ I-., УПИ II-.., УПИ III-..и УПИ ХIII-.., всичките от кв. ..по плана на
селото.
ОСЪЖДА П. П. М., с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител
С. Е. В., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „М.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на В.
Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Е.“, бл. ., ап. .сума в размер на 2067,00
лева (две хиляди шестдесет и седем лева), представляваща сторени от ищцата деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7