Решение по адм. дело №480/2025 на Административен съд - Перник

Производството е с правно основание чл.128а от АПК, вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК.

Образувано е по подадено искане от младши експерт Д. Т. Ц. към РУ Т**** при ОДМВР П****, чрез главен юрисконсулт З. В. за обявяване на нищожност на Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година по описа на Административен съд – П****.

С Определение № 9249/06.10.2025г. на ВАС по адм.д. № 9796/2025г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – П****.

Искането за нищожност е обосновано със съществени пороци на съдебното решение, които са довели, според ищеца, до пълна невъзможност да бъде установена действителната воля на съдебния състав, изразена в мотивната и диспозитивната част на решението. Според ищеца мотивите са напълно противоречиви и неясни, в текстовата част на решението има непреодолимо логическо и смислово несъответствие, което е засегнало волеизявлението на съда по такъв начин, че да не може да бъде разтълкувана действителната воля на съда по отношение компетентността на органа, издал оспорвания акт. Излага съоражения, че след като нееднократно /три пъти/ съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства за материалната компететност на органа, издал оспорваната заповед. съдът е цитирал представена служебна бележка с УРИ № 313 р - 8824 от 09.05.2025 г., издадена от директора на ОДМВР - П****, с който заявява, че настоящият ответник заема длъжността „командир на отделение“ към група „О**** п***“ към РУ - Т***** към 13.04.2025 г. Твърди, че ако съдът е считал, че предоставените доказателства са недостатъчни, е следвало да укаже на ответника, че не признава служебната бележка за доказателство.

Иска се от настоящата първа инстанция да бъде обявена нищожността на Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година по описа на Административен съд – П*****.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от главен юрисконсулт В.. Поддържа искането. Счита, че решението не може да породи правни последици, доколкото за страните не е решен правния спор. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по искането, Й. М. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - П*****, като взе предвид доводите и становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна, участник в производството по издаване на посоченото съдебно решение. Ищецът има правен интерес от предявяване на иска, доколкото с цитираното Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година по описа на Административен съд – П**** е обявена за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1342723 от 13.04.2025 година, издадена от Д. Т. Ц. – младши експерт в РУ Т**** при ОДМВР П***, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Й. М. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица]му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Съобразно чл.128а, ал.1 от АПК искането за обявяване нищожност на решения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд на Република България, могат да се подават безсрочно. В случаят, процесното искане е насочено срещу съдебен акт, който съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателен и не подлежи на обжалване. Следователно, липсват отрицателни предпоставки за предявяване на подобна претенция от надлежно легитимирана страна, поради което искът е процесуално ДОПУСТИМ.

При разглеждане на искането по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, настоящият съдебен състав съобрази следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1342723 от 13.04.2025 година, издадена от Д. Т. Ц. – младши експерт в РУ Т**** при ОДМВР П****, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Й. М. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица]му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е обжалвана по съдебен ред пред Административен съд – П****, като е било образувано адм.д. № 208/2025г. С Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година, решаващият състав обявява за нищожна оспорената заповед. Видно от мотивите, съдът приема, че въпреки многократните указания, с оглед разпределената доказателствена тежест относно материалната компетентност на административния орган, по делото не е представена заповед, от която да се установи, че ответника по жалбата може да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР П***** от съответните длъжностни лица. Приема, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че органа, издал оспорената заповед, е заемал описаната длъжност към датата на нейното издаване, поради което не се установява, че е издадена от орган, комуто е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, съответно не му е делегирано такова право да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Съдът коментира представената служебна бележка УРИ № 313р-8824 от 09.05.2025 година, издадена от директора на ОДМВР П****, в която се заявява, че настоящия ответник изпълнява длъжността – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ Т**** при ОДМВР П**** към 13.04.2025 година, но приема, че такива доказателства по делото не се представят. За съдът остава недоказано твърдението, че настоящия ответник е встъпил в заеманата длъжност – командир на отделение. Поради което съдът обявява за нищожна оспорената заповед като издадена от материално некомпетентен орган.

Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Обхватът на проверката в производството по чл. 128а, ал. 1 от АПК, насочена срещу необжалваемо съдебно решение, по необходимост се ограничава само до валидността на съдебния акт. Това е така, тъй като съдебното решение, в качеството си на държавен правораздавателен акт, с който е разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта е условие за пораждане на правните последици от решението и по-специално на силата на присъдено нещо. В случая предмет на контрол е съдебно решение, необжалваемо по арг. чл. 172, ал. 5 от ЗдвП.

След като решението се ползва от сила на присъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор, тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите по същество, което става чрез оспорване на допустимостта и правилността на съдебното решение.

Безсрочната възможност по чл. 128а, ал. 1 от АПК е открита само за нищожните решения, тъй като само те не са годни в нито един момент да породят присъщите на съдебния акт правни последици.

Не се съдържа легална дефиниция на нищожността на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или в надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устното и неподписано решение; решение при абсолютна неразбираемост волята на съда или при невъзможно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или несъвместимо с действащия правен ред.

Видно е, че се касае за изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебното решение воля или много тежък порок във формата. Наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението и не са налице. От анализа на Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година на Административен съд - П****, настоящият съдебен състав приема, че съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена жалба и като такъв е валиден. Решението е постановено в законоустановена писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело, като обективираната в съдебния акт воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема.

Що се отнася до посоченото от ищеца основание, свързано с твърдението му за липса на мотиви, противоречие между мотиви и диспозитив, настоящият състав на съда счита, че такъв порок на съдебния акт не се констатира. Съдът е анализирал представените доказателства за компетентност на издателя на акта и е приел, че от тях не може да се направи извод, че ответника е компетентен да налага със заповеди прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, поради което е обявил нищожност на акта. В този смисъл е налице пълно съвпадение между мотиви и диспозитив и волята на съда не е неразбираема, напротив, изразена е ясно. Дори и да не са изложени мотиви, или същите да са неправилни или непълни, този пропуск не обуславя липса на надлежно волеизявление, което евентуално да предизвика като последица нищожност на съдебното решение. Следва да се посочи, че и неяснотата или вътрешното противоречие в мотивите на съдебния акт, когато такава действително се констатира, поначало не се отразява не неговата валидност, а на правилността му от гледна точка на същественото нарушаване на съдопроизводствените правила.

Изложените от ищеца доводи за нищожността на съдебното решение, с коментар на мотивите, биха могли да се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната уредба е изключително правомощие само на касационната инстанция, а не на съда, разглеждащ настоящото искане.

След като не се установяват изключително тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт, поради което съдът намира искането за неоснователно и това налага да бъде отхвърлено.

При този изход на делото искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не претендира такива и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – П****, III състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на младши експерт Д. Т. Ц. към РУ Т***** при ОДМВР П****, чрез главен юрисконсулт З. В. за обявяване на нищожност на Решение № 913 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 208/2025 година по описа на Административен съд – П*****.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването му.