Решение по адм. дело №318/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б. К. П. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. К. К. от АК – Перник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 1834141/04.06.2025 г., издадена от полицай при 01 РУ при ОДМВР – П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна. Сочи, че не са налице материалноправните предпоставки за нейното издаване, тъй като съдържащите се в нея констатации за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества не са потвърдени с надлежни доказателства. Не отрича, че при проверката с техническо средство „Драг тест“, то е отчело положителен резултат за амфетамин, но поради това че е дал и кръвна проба за медицинско изследване, резултатите от което не са известни, счита че не са изпълнени условията на чл.171, ал.4 от ЗДвП, според който за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да е безспорно установено. Прави искане за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът – началник сектор ПП към ОДМВР – П.*, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от упълномощеният от него главен юрисконсулт на ОДМВР – П.* З. В., която оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на процесната ЗППАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1834141/04.06.2025 г., издадена от полицай при 01 РУ при ОДМВР – Перник, на жалбоподателя Б. К. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и отнемане на СРМПС № **********.

Заповедта е издадена, затова че на 04.06.2025 г., в 06:09 ч., жалбоподателят Б. К. П. е управлявал личния си автомобил „**“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], по ул. Б. Й., след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. Това било установено при извършена на посочените дата и час проверка от полицейски служители от 01 РУ – Перник при ОДМВР – П.*, които направили на водача тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство – Drug test 5000, с фабричен номер ARRC – 0070, което отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 0194864 с прикрепени 8 броя стикери и същият бил придружен до ЦСМП за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Срещу него било образувано и административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 4058893/04.06.2025 г., който му бил връчен за запознаване и подписване.

Освен горепосочените писмени документи като доказателства по делото са приети: Справка за нарушител/водач Б. К. П.; Мотивирана резолюция № 25-1920-[рег. номер]/04.06.2025 г.; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 1920р-11064/04.06.2025 г.; Докладна записка, изготвена на 04.06.2025 г. от Р. Н. – полицай при група ППД в 01 РУ – П.* до началника на 01 РУ – П.*; Справка по история за ПС с рег. № [рег. номер], изготвена на 20.06.2025 г.; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г., изготвена от директора на ОДМВР – П.*; Заповед № 313з-833/20.04.2025 г., изготвена от директора на ОДМВР – П.*; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Протокол от проведен на 18.03.2025 г. изпит на служители от група ППД, сектор ОП, Първо РУ при ОДМВР – П.*.

По делото е представен и Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7687 от 05.09.2025 г. От него е видно, че вещите лица – специалисти в областта на химията в ЦЕКИ към НИКК – МВР, след изследване на предоставена проба кръв, взета от жалбоподателя Б. К. П., са установили наличие на амфетамин. Отбелязали са, че амфетаминът е включен към Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 къ чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Процесната ЗППАМ № 1834141/04.06.2025 г. е издадена от Р. Г. Н. на длъжност полицай към 01 РУ – Перник – ОДМВР – П.*. Предявена е на адресата Б. К. П. /настоящ жалбоподател/ на 04.06.2025 г., което той удостоверил с подписа си в разписка към нея.

Жалбата срещу ЗППАМ е подадена от адресата на наложената ПАМ – Б. К. П., чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт, в срока за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. По аргумент от чл.146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

По отношение компетентността на органа се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност. Това е така, защото съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка по делото са представени заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – П.*: Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностни лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ. Със Заповед № 313з-833/20.04.2025 г. на директора на ОДМВР – П.* са определени длъжностни лица от група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление при ОДМВР – П.*, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, като в т.4 са посочени името и длъжността на издателя на АУАН серия GA, № 4058893/04.06.2025 г. – младши инспектор Р. Г. Н. – полицай в група ППД на сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР – П.*. Със Заповед № 313з-362/28.02.2025 г. на директора на ОДМВР – П.* са определени длъжностни лица от ОДМВР – П.*, които да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Сред тези лица, в т.1.7, са посочени и полицаите от звената ППД в РУ при ОДМВР – П.*, каквато длъжност заема издателя на процесната заповед. Ето защо последният се явява материално и териториално компетентнен административен орган. Не са налице основания за отмяна на оспорената ЗППАМ в условията на чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. В съответствие с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК в процесния акт са изложени мотиви, които се допълват от тези в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Описано е извършеното от П. нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което е и фактическото основание за налагане на мярката. Поради това не се констатират отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

В производството по издаване на обжалваната заповед, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, от такъв характер, че да могат да доведат до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В съдебната практика константно се приема, че само нарушения, които са от естество да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат като съществени, и в съответствие с това, само такива нарушения могат да се разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. С оглед на това, не се установиха основания, които да послужат за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.3 от АПК.

Относно приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т.1, б.“б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за амфетамин и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 ЗДвП. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При спазване на чл.170, ал.1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.

Съдът не приема развитите твърдения от жалбоподателя за липса на основание за приложение на мярката поради обстоятелството, че към момента на съставяне на АУАН, употребата на наркотични вещества не била доказана по несъмнен начин, тъй като не били известни резултатите от медицинското изследване на кръвната му проба.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. В процесния случай употребата е установена с тест, поради което са налице предвидените предпоставки за прилагане на ПАМ, а самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ.

Следва да се отбележи, че макар резултатите от кръвната проба да не са били готови към момента на издаване, то преди приключване на устните състезания, по делото е представен Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7687 от 05.09.2025 г., от който е видно, че в кръвните проби на Б. К. П. е установено наличие на амфетамин.

Налице са предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка, предвид нейния специфичен характер и цел. По своята същност тя не е административно наказание или репресивна мярка, а има превантивен характер - да преустанови и предотврати извършването на правонарушения, да подейства за опазването живота и здравето на хората. Целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия. Определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия.

Продължителността на мярката е посочена в закона - за срок от 6 месеца до една година. В случая тя е определена в рамките на нормативно определения срок и е наложена за минимално предвидените 6 месеца.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, същата представлява валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на пълномощника на ответника, се явява основателно, поради което на ОДМВР – П.* следва се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. П. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 1834141/04.06.2025 г., издадена от полицай при 01 РУ при ОДМВР – П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Б. К. П. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – П. – [населено място], ул. **, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.