№ 14
гр. Габрово, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20254210100854 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. И., ЕГН********** с
постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" 41, ет. 2, ап. 6, чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на -
упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ст. 5,
офис 5-3, представлявано от Д. М. М. Управител, e-mail: milevlaw @gmail.com; СРЕЩУ
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 ;
ЦЕНА НА ИСКА: 56,88 лв. - ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че:
Цит." На 03.06.2021 г. Д. И. е сключила договор за паричен заем № 4165292 с „Изи
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1250 лева, видът
на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
В чл. 4 от процесния договор с уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезнечен с гарант две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
1
институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна
бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с
дружеството.
На датата на сключване на договора, между Изи Асет Мениджмънт" АД
доверителката ми и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция №
4165292, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи
пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на доверителката ми.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, Д. И. се е задължила да заплати
на гарантиращото дружество сумата в размер на 278,71 лева, която е разсрочена за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, Д. И. е следвало да предоставя дължимите
парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна съгласно договора, с
упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите но
процесния договор.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в
полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е
овластено да присме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението,
които след това да предаде на поръчителя).
С влязло в законна сила Решение №102/07.03.2025 г., постановено по гр. д. №
1268/24 г., но описа на Районен съд Габрово, е постановено, че съдът признава, че договорът за
предоставяне на поръчителство се явява недействителен.
С добавянето на размера на неустойката към изчисляването на ГПР, който е част от
основния договор, ГПР се явява над 100%.
Неправилното посочване на ГІР в договора е в противоречие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗИК гласи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит с
недействителен на основание чл. 26, ал. 1 33Д.
Според разпоредбата на чл. 23 ЗІК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Ето защо считам, че с налице правен интерес за доверителката ми от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1 33Д за платени
при изначална липса на основание суми“
2
ИСКА да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
"ИЗИ ACET MEНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК131576434 да заплати на Д. Ц. И. с
ЕГН**********
1 лв. /частичен иск от общо 56,88 лв./, представляваща недължимо платена сума –
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА по нищожен договор за потребителски кредит №
4165292, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва
банкова сметка на ищеца: IBAN BG83 CECB 9790 50C6 6942 00; BIC: CECB
BGSE;
банкова сметка на адвокатското дружество, в случай, че бъде присъдено
адвокатско възнаграждение: IBAN: BG84 CECB 9790 1018 9224 00 ; BIC: CECBBGSE
ОТВЕТНАТА СТРАНА- „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК91576434, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център", ет. 2,
офис 40-46, представлявано от ГАЛИН ТОДОРОВ изпълнителен директор чрез процесуален
представител СТАРШИ ЮРИСКОНСУЛТ Д. К., взема следното становище в писмен отговор:
Цит.“ По редовността на исковата молба: Исковата молба е подписана от адв. Д.
М., но не е приложено пълномощно за процесуално представителство, включително
упълномощаващо адвоката да подписва исковата молба. Не е представен и договор за правна
помощ.
По допустимостта на иска: По инициатива на Д. Ц. И. - ищец по гр.д. № 1268/2024
г. по описа на Районен съд Габрово, дружеството е било привлечено като трето лице- помагач на
страната на ищеца във връзка с процесния договор за паричен заем. Предмет на делото са били
действителността на споменатия в исковата молба договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство и осъдителната претенция на ищеца срещу „Файненшъл България" ЕООД
за връщане на недължимо платени по договора суми. С Решение № 102 от 07.03.2025 г. искът на
ищеца по гр.д. № 1268/2024 г. е бил уважен. В контекста на горецитираното дело и решение
настоящият иск се явява обратен иск на подпомаганата страна към подпомагащата. Съгласно
процесуалните правила обратният иск е винаги евентуален и подлежи на разглеждане само и
до размера, до който е отхвърлен, в случая, главният иск. Във връзка с гореизложеното, моля
да прекратите производството, той като предявеният иск е недопустим.
По основателността на иска: След като вземете предвид възраженията за
нередовност на исковата молба и допустимост на иска и в случай, че установите, че дружеството
незаконосъобразно е било привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца, моля да
приемете, че претенцията на ищеца към дружеството-ответник е неоснователна поради следните
съображения: Твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
вр. с чл. 11, ал.1. т. 10 от Закона за потребитлския кредит са неоснователни. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
3
съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договорса посочени
годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите
предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: "договорът ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия
договор"). Общата дължима сума, посочена в договора, представл ва сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от
Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в
договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на
сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е
изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са
използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията,
размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка
вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). С оглед както на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението
за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория
десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК
формула. ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай това е само лихвеното
задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита за
кредитополучателят към момента на сключване на договора. В съответствие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към
момента на сключване на договора. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключваненадоховоразакредит. Дружеството
няма основание да включи възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита
за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя", дадена в § 1, т.
1 ДР ЗПК. Съгласно § 1 .т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита са всички разходи по кредита,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Както обърнахме
внимание и по-горе към релевантния момент за Заемателят не са известни разходите, които
потребителят евентуално ще плати към трети лица, за да изпълни задълженията си. Считаме, че
ищецът неправилно тълкува приложимата разпоредба. Тя следва да бъде разглеждана в посока, че
общия разход по кредита са разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен
разход, в пряка връзка с договора за кредит.( в този смисъл Решение № 599 от 19.02.2020 г. на PC -
Пловдив по гр. д. № 6730/2019 г.) Само такива разходи вземат участие в определянето на ГПР.
Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а
заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по
закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или
дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Сключването на договор за предоставяне
на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на
договора за кредит или за предаване на заемната сума. Отделно от това възнагражданието по
договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не
е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България" ЕООД ще бъде
активирана или не от действията на заемателя. Както се вижда от представения към исковата молба
договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е подписан след сключването на
договора за паричен заем и след получаване на заемната сума. Нещо повече, в договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че не бъде
предоставено друго обезпечение по сключения Договор за паричен заем в тридневен срок. Както
вече беше посочено, релевантен за изчислението на ГПР е момента на сключване на договора за
паричен заем. При изчисление на ГПР се вземат предвид съществуващите към момента на
сключване на договора за паричен заем ангажименти. Заемодателят, към момента на сключване на
договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за
4
паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК
допускания. Същият извод се потвърждава и от мотивите по дела С-714/22, С-453/10 и С-
448/17, ...ГПР трябва да се изчисли, в момента, в който кредитният договор е сключен" (т. 64, С-
448/17) кредиторът следва да посочи, не очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на
уточнение след отпускането на кредита (т. 54, С-714/22), а ГПР по договора за кредит към момента
на неговото сключване. Следва да се обърне внимание, че при промяна на условията по договора
не се изчислява и посочва нов ГПР. Директива 2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на
членове 11 и 12(2)), не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в
лихвения процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят
съответните договорни условия. От така изложеното може да се направи еднозначен извод, че
разходите за обезпечаване на вземането не могат да се включат при изчисляване на общата
дължима сума и ГПР, тъй като те нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към
момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер. От всичко
гореизложено може да са направи фактическият извод, че разходите по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство и в частност - уговореното по него възнаграждение, не е следвало да
бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход
за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва. С оглед на гореизложеното,
договорът не само формално отразява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, но
посочените параметри са правилно изчислени и посочени. При договорения размер на заемна сума
и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договорите ГПР е
коректно изчислен. В решението по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз приема, че
прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и
разноски не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от
Директивата са оттакова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение. Или Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа
всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за
сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Същото тълкуване дава
СЕС и в т. 55 на решението по дело С -714/22, съгласно която лишаването на кредитодателя от
правото му на лихви и разноски е пропорционално в случаите, когато подобно посочване е лишило
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.В процесния случай
заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията чрез дружество-гарант, индивидуално
договаря с него съответните приложими в отношенията им условия, поради което не може да се
приеме, че същият е бил лишен от възможността да определи обхвата на задълженията си. С оглед
на обстоятелството, че ищецът е договорил индивидуално условията на договора за дружеството-
гарант, твърденията му за заблуждаваща търговска практика са също неоснователни. Както се
вижда от представените договори, в тях ясно и разбираемо са посочени задълженията и на двете
страни по съответния договор. Потребителят е бил в състояние да прецени икономическите
последици на взетите от от него решения. Дори и да се допусне, че разходите за възнаграждението
на поръчителя/гаранта е следвало да се включат при изчисляване на годишния процент на
разходите, то към момента на подаване на исковата молба невключването на тези разходи не
представлява порок на договора. С Решение № 102 от 07.03.2025 г., постановно по гр.д. №
1268/2024. по описа на Районен съд Габрово, дружеството „Файненшъл България" ЕОД е осъдено
да възстанови на потребителя сумите, заплатени като възнаграждение по споменатия в исковата
молба договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. С оглед на това решение, аргументите
на ищеца за недействителност на договора за паричен заем не се основават на действителното
правно и фактическо положение, тъй като възнаграждението, което потребителят е заплатил по
договора за предоставяне на гаранция/поръчителство му е възстановено. Както се вижда от
разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит надвишаването на максимално
допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до недействителност на договора за
кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи
максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при
последващи плащания по кредита Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни
5
случаи да се обяви целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22
ЗПК. По доказателствените искания на ищеца- Моля, искането за назначаване на ССЕ, да бъде
оставено без уважение. С оглед на предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, ищецът следва да
докаже, че е платил претендираните суми. Според правната доктрина активно легитимирано да
предяви осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е лицето, което фактически е дало/платило
нещо без основание. Активната легитимация на ищеца по иска по чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД се
определя не от юридическото задължение, за погасяване на което е извършено неоснователно
плащане (тъй като основанието на този иск е именно липсата на такова задължение), а от
фактическото даване (плащане) на имуществената облага. Затова активно легитимирано да предяви
иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД е лицето , което фактически е дало имуществена облага на
ответника. В процесния случай, ищцовата страна не е представила доказателства, че е дала
имуществена облага на ответника. Въпросът за доходността на ден, която е следвало да се заплати
от потребителя не е относим към обстоятелствата по делото. Въпрос № 4 също не е относим, тъй
като договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство са прогласени за нищожни, сумите,
платени от потребителя на „Файненшъл България" като възнаграждение са възстановени на
потребителя, поради което няма основание сумите, които са възстановени на потребителя да бъдат
включени в поисканото изчисление. Моля, искането за за издаване на съдебни удостоверения,
които да послужат пред БНБ за справка на всички сключени договори между ищеца и Дружеството,
да бъде оставено без уважение. Ищецът може да получи справка от Централния кредитен регистър
като подаде заявление до БНБ. За справка от Централния кредитен регистър не е необходимо
съдебно удостоверение, а заявление от лицето, което иска да направи справка за кредитната си
задлъжнялост. Искането на ищеца за издаване на подобно съдебно удостоверение не е относимо и
необходимо за процесиите отношения и излиза извън обхвата на делото. Предмет на настоящото е
само описаното процесно отношение, а не всички такива между страните. Отделно, не е ясно каква
информация цели да получи ищецът от БНБ и как тя има отношения към спорния предмет. Такава
информация не би била необходима за решаване на спора по делото. Данните, които могат да бъдат
получени от БНБ, няма как да допринесат за изясняване на фактите по делото, тъй като от тях може
да се потвърди само това, че ищецът има сключен договор с ищеца, което ще се постигне и с
представянето на договора между ищеца и ответника. На следващо място, считаме, че исканата въз
основа на съдебните удостоверения информация е с необосновано широк обхват. УВАЖАЕМИ
СЪДИЯ,С оглед на гореизложеното, моля да прекратите производството, тъй като предявеният иск
е недопустим или да оставите без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан. Моля,
в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 91576434, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лв. В случай че постановите
решение в полза на ищцовата страна, правим възражение За прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моля определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с
липсата на правна и фактическа сложност на делото. Следва да се обърне внимание, че при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, както и в случаите на
прекомерност на направените разноски За адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от
правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ. В практика на
СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката
по делото, поради което може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния
размер, определен в НМРАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС). Съдът има възможност,
отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несързмерно висок с оглед
реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. А съгласно
диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.националният съд дори е
(
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски, когато установи, ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1. На
основание чл. 238, ал. 2, Ви моля, да прекратите делото и да ни присъдите сторените разноски, ако
6
ищецът, без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, не се яви в първото заседание
по делото и не е взел становище по отговора на исковата молба. Моля в случай че не се яви
представител на дружеството в съдебно заседание делото да бъде разгледано в наше отсъствие,
като съдът да приеме, че поддържаме изложеното в настоящия отговор.“
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове са за:
за ОСЪЖДАНЕ на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът да заплати
на ищцата след ИЗМЕНЕНИЕТО на иска с протоколно определение от 21-10-2025
г.- 56,88 лв., представляваща недължимо платена сума – ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА
ЛИХВА по нищожен договор за потребителски кредит № 4165292, сключен между
страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда на 29-5-
2025 г.до окончателното изплащане на вземането;
Обстоятелствата, които имат значение за предявените искове
ЛИПСАТА на основание за плащане на 56,88 лв. , представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4165292, сключен
между страните,
ПЛАЩАНЕ на 56,88 лв. , представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит № 4165292, сключен между страните,
невъзстановяване на платената сума без основание;
изпадането на ответникът в забава за плащането на горепосоченото вземане към
претендираната дата - поканата чрез исковата молба;
ОСПОРВАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
По редовността- Общото пълномощно дава възможнст на упълномощения адвокат
да подпише искова молба и да я подаде, тъй като за това действие процесуалния закон
не изисква изрично пълномощно.
По допустимостта- Настоящият иск е можело да бъде предявен като обратен в гр.д.
№ 1268/2024 г. по описа на Районен съд Габрово, но няма данни това да е сторено и да
налице сила на пресъдено нещо, поради което същият се ява допустим за разглеждане
в настоящото производство.
Има основание за плащане на 56,88 лв. , представляваща дължимо платена сума по
действителен договор за потребителски кредит № 4165292, сключен между страните,
7
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: ПЛАЩАНЕ на 56,88
лв., представляваща дължимо платена сума по действителен договор за потребителски
кредит № 4165292, сключен между страните;
От приетите писмени доказателства и изготвената въз основа на тях
експертиза от вещото лице К. Ц. се установява следното:
На 03.06.2021 г. страните са сключили договор за паричен заем № 4165292, в
размер на 1250 лева, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от
процесния договор с уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезнечен с гарант две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия:
да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи
сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На 3-6-2021 г. страните са сключили договор за предоставяне на гаранция №
4165292, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да
обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е
задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 278,71 лева, която е
разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно
договора за поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна съгласно договора, с упълномощено
от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в
полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД
единствено е овластено да приеме плащането, да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
С влязло в законна сила Решение №102/07.03.2025 г., постановено по гр. д. №
1268/24 г., на Районен съд Габрово, е постановено, че договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен
Действителният размер на ГПР по процесния Договор за паричен заем, като
включи в него възнаграждението за поръчителство, вземайки предвид размера на отпуснатия
кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената
формула в приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 413,11 %.
При така договорените условия за периода общата доходност е 19,20%.
Доходността на ден е в размер на 0,0526%.
Плащанията по договора са на обща стойност 1585,59 лв., вкл.:
8
56,88 лв. възнаградителна лихва;
278,71 лв. възнаграждение за поръчителството
По действителността на Договора за потребителски кредит и уговорената в чл. 4
от Договора КЛАУЗА.
Ищецът има качество потребител по процесния договор и приложение намират
нормите на ЗЗП.
Съгласно установената съдебна практика целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита
и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да
направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до
недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора.
Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за
хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
както непосочването на този процент, и санкцията за това е обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в
заем главница /решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 /.
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения , в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент .
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в
общите разходи по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/.
Общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички
предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които
заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на
практика не се изплащат на потребителя.
Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до
изчисляване на по-нисък ГПР /р. от 21.04.2016г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС/
В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени.
Уговореното възнаграждение за поръчителство представлява разход по
кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включен в ГПР, а не към общия
размер на кредита, изводимо и от чл.3, б “ж” на Директива 2008/48/ЕО/, в този смисъл и
опр.№50685 от 30.09.2022 по гр.д.№578/2022 на ВКС, ІІІ г.о/ .
Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 , ал. 1, т. 10 от ЗПК.
9
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита, вкл. не дължи и процесното възнаградителна лихва.
Доводите на ответника в подкрепа на действителността на договора за кледит са
изцяло неоснователни и недоказани.
Уговореното в чл. 4 от Договора клауза, възнаграждение за поръчителство по
същество цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК като въвежда допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че тази клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел, водят до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора.
Исковата сума- 56,88 лв., представляваща недължимо платена сума–
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА по нищожен договор за потребителски кредит № 4165292,
сключен между страните е получена от ответното дружество без основание и подлежи на връщане
съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Претендираната закъснителна лихва за периода от поканата с исковата молба се
дължи съгласно чл. 86 във вр. с чл. 84 от ЗЗД от исковата молба подадена на 29-5-2025 г. до
окончателното изплащане.
Разноски
Съобразно искането за присъждане на разноски и представения списък по чл. 80
от ГПК-л.63 от делото, до приключване на устните състезания и разходни документи на
ищеца, както и пълното уважаване на иска, ответната страна следва да заплати на
На ищцата разноски за ДТ - 50 лв. или 25,56 евро.
На адвокат Д. М. следва да се присъдят на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско
възнаграждение 400 лв. или 204,51 евро.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК131576434; да заплати на
Д. Ц. И., ЕГН********** постоянен адрес: гр.Габрово, ул. "*********" 41, ет. 2, ап. 6; 29,08
евро, представляваща недължимо платена сума– ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА по
нищожен договор за потребителски кредит № 4165292, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, ведно със законната лихва от исковата молба– 29 май 2025 г. до
окончателното изплащане и РАЗНОСКИ за ДТ - 25,56 евро, по банкова сметка на IBAN:
BG83 CECB 9790 50C6 6942 00;
10
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК131576434; да заплати на
адвокат Д. М. от САК, адвокатско възнаграждение в размер 204,51 евро, на основание
чл. 38 от Закона на адвокатурата по банкова сметка на адвокатското дружество: IBAN:
BG84 CECB 9790 1018 9224 00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11