№ 22130
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110125120 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.365 ЗЗД– чл.367
ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ.
С исковата молба ищецът ФЕООД е предявил установителен иск за признаване със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на неплатената част в
размер на 98,41 лв от вземането , признато от ответника в чл.3,ал.3 от сключеното
между страните писмено Споразумение от 06.01.2021г. за разсрочване на парично
задължение, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2022г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №44810/2022г. по описа на СРС,
119 състав , срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник
в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. В съдебното заседание на 31.10.2025г. , в което е даден ход на делото по същество , не
е присъствал представител на ищеца, но с писмено становище от 30.10.2025г. адвокатът на
ищеца е пледирал за уважаване на иска.
Ответникът П. Т. А. оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер
видно от изявленията на пълномощника му в представения на 24.09.2024г. отговор на
исковата молба и в депозирания на 25.09.2024г отговор-допълнение на исковата молба.
Предявено е възражение за пълна нищожност на споразумението от 06.01.2021г. за
1
разсрочено плащане, сключено с ищцовото дружество, „поради невъзможен предмет и
поради липса на съгласие”, тъй като според ответната страна „то е едностранно изготвено от
ищеца и изпратено на ответника по пощата” , „липсва изпълнение от страна на ответника
по него и действието му е прекратено автоматично по силата на чл.5 от същото”. Предявено
е и възражение за частична нищожност на клаузата по чл.4,ал.4 от споразумението от
06.01.2021г. за разсрочено плащане , тъй като е предварително изготвена от ищеца и „не
представлява едностранно изявление на длъжника чрез индивидуализиране на размера на
конкретно парично задължение”, поради което според ответната страна „не е налице валиден
отказ от последиците на чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД”. Сочат се и възражения , касаещи
договора за кредит от 22.08.2006г. между Ф”АД и ответника (от който са възникнали
вземнията , признати от ответника със споразумението от 06.01.2021г. – б.с.) , като се
оспорва сключването на такъв договор , алтернативно се твърди , че вземанията по него са
погасени по давност, тъй като от 22.08.2006г. до датата на сключване на договора за цесия с
ищеца – 18.01.2016г. първоначалният кредитор Ф”АД не е предприел никакви действия ,
годни да прекъснат течението на давността, поради което 5-годишния давностен срок е
изтекъл на 22.08.2011г. Добавено е и , че вземанията по договора от 22.08.2006г. са погасени
на 22.08.2016г. поради изтичането на абсолютната погасителна адвност по чл.112,ал.1
ЗЗД, тъй като до тази дата вземанията не са били разсрочвани или отстрочвани. Предявени
са и възражения относно действието на договора за цесия между Ф”АД и ищцовото
дружество , като се сочат доводи за липса на редовно уведомяване на ответника за този
договор в частта му относно вземанията по договор за кредитна карта от 22.08.2006г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 31.10.2025г. адвокатът на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и
в депозираните на 07.11.2025г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска:
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
44810/2022г. по описа на СРС, 119 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
В заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба представителят на ищеца изрично е
2
посочил , че претендираното вземане в размер на 98,41 лв произтича от сключеното между
ищеца и ответника писмено Споразумение от 06.01.2021г. за разсрочване на парично
задължение, а не от договора за кредит от 220.08.2006г. между Ф”АД и ответника , нито от
договора за цесия от 18.01.2016г. между Ф”АД и ищеца.
С исковата молба е представено заверено копие от Споразумение от 06.01.2021г. за
разсрочване на парично задължение , подписано от представител на ищцовото дружество
като кредитор и от ответника като длъжник. С чл.2 във връзка с чл.3,ал.3 и чл.4 от тази
спогодба ответникът изрично е признал съществуването на задължението му по
„Договор за кредит от 22.08.2006г., цедирано от цедента Ф”АД на цесионера ФЕООД с
договор за цесия от дата 18.01.2016г.” , чийто размер към 16.12.2020г. е 137,41 лв. Освен
това задължение ответникът е признал и съществуването на задължения и по два други
договори за банкови кредити, посочени в чл.3,ал.1 и чл.3,ал.2 от споразумението , като в
чл.2 от спогодбата е записан сборът от всички признати от ответника задължения –
16 945,95 лв. Съгласно чл.4,ал.1 от споразумението страните са се съгласили ответникът да
погаси признатите задължения към ищеца на месечни вноски в размери съгласно
погасителен план , представляващ Приложение № 1 към споразумението. Видно от
погасителния план първата вноска е следвало да бъде платена на 29.12.2020г., а последната
вноска е следвало да бъде платена на 29.11.2021г. Видно е, че падежите на всички
погасителни вноски по споразумението от 06.01.2021г. са настъпили преди предявяването
на заявлението по чл.410 ГПК (18.08.2022г.), въз основа на което е издадена заповедта по
чл.410 ГПК.
В споразумението от 06.01.2021г., което по естеството си е договор за спогодба по
смисъла на чл.365 ЗЗД , не са посочени никакви задължения на ищеца към ответника.
Останалите представени по делото документи са НЕОТНОСИМИ към предмета на
делото и не следва да бъдат разглеждани , тъй като предмет на предявения иск е само
вземането по процесния договор за спогодба , който е самостоятелен и не зависи от другите
отношения между страните , тъй като с този договор тези отношения са предоговорени и се
считат такива , каквито са посочени в спогодбата– чл.365 ЗЗД. Страните по договора
за спогодба не могат да възразяват , че реалните им права и задължения не са такива,
каквито са уговорени в спогодбата. Поради тази причина всички възражения на ответника ,
касаещи договора за банков кредит от 22.08.2006г. и договора за цесия от 18.01.2016г. , са
НЕОТНОСИМИ към предмета на иска , който е вземането, произтичащо от самостоятелния
договор за спогодба , какъвто по естеството си е писменото споразумение от 06.01.2021г.
между ищеца и ответника. Поради тази причина възраженията на ответника , касаещи
договора за банков кредит от 22.08.2006г. и договора за цесия от 18.01.2016г., не следва да
бъдат разгледани.
Възражението на ответника за пълна нищожност на споразумението от 06.01.2021г. е
неоснователно. Ответникът не оспорва автентичността на неговия подпис под текста на
това споразумение. Подписването на договора за спогодба означава , че ответникът е
изразил волеизявление за сключването на този договор , поради което е налице съгласие
3
между него и ищеца относно този договор. Посоченото от ответника основание за
нищожност на този договор, представляващо „липса на съгласие” , не е налице. Не е
осъществено и второто основание за пълна нищожност на споразумението , посочено от
ответната страна, представляващо „невъзможен предмет”, тъй като видно от съдържанието
на договора за спогодба с него са уредени по нов начин съществуващи задължения на
ответника , признати от него, което е в съотвествие с ч.365,ал.1 и ал.2 ЗЗД.
По делото не е доказано , че споразумението от 06.01.2021г. е бланков договор , чието
съдържание е предварително изгответно от ищеца. Но дори и това да беше установено , това
възражение на ответника е правноирелевантно , тъй като споразумението от 06.01.2021г. не
е потребителски договор по ЗЗП , а договор за спогодба , поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗЗД , а не на ЗЗП. Според ЗЗД изготвянето на предложение за
сключване на договор от едната страна не е основание за нищожност на сключения
впоследствие договор.
Позоваването от ответника на чл.5 от споразумението от 06.01.2021г. е
неоснователно. Това е така , тъй като забавата на ответника като длъжник има за последици
прекратяване действието на споразумението в частта му относно отсрочването и
разсрочването на изпълнението на признатите от ответинка задължения , но не и
съществуването на тези задължения. Забавата на длъжника (ответника) не го освобождава
от отговорността за изпълнението на признатите от него задължения , а освобождава
кредиторът (ищецът) от ангажиментите му във връзка с отсрочването и разсрочването на
изпълнението на задълженията на ответника , уговорени със споразумението от 06.01.2021г.
Неснователно е и възражението на ответника за частична нищожност на чл.4,ал.4 от
споразумението от 06.01.2021г. Според правната доктрина, законодателството (чл.113 ЗЗД) и
съдебната практика отказ от последиците на погасителна давност е валиден , щом е
заявен след изтичането на давностния срок. По настоящото дело няма спор , че към
06.01.2021г. (датата на сключването на споразумението-б.с.) са били изтекли всякакви
давностни срокове за задълженията на ответника по договора от 22.08.2006г. Това се твърди
от пълномощника на ответника. Отказът от погасителната давност , заявен в чл.4,ал.4 от
споразумението , е достатъчно конкретизиран, тъй като задълженията , относно които са
били изтекли давностните срокове , са уточнени в чл.3,ал.1, ал.2 и ал.3 от същото
споразумение както относно техните правопораждащи фактически състави (договори),
така и относно техните размери. Следователно от датата на сключване на споразумението –
06.01.2021г. е започнала да тече нова погасителна давност за признаните задължения ,
която не е била изтекла към датата на предявяване на заядлението по чл.410 ГПК –
18.08.2021г. , т.е. задълженията на ответника по споразумението от 06.01.2021г. не са
погасени по давност, включително и задължението , което е предмет на разглеждания
установителен иск по чл.422 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на ответника на т.нар. абсолютна погасителна
давност по чл.112 ЗЗД. Това е така , тъй като с Решение № 4/ 2021г. от 20.04.2021г. на
Конституционния съд , обн. в ДВ, бр. 35/2021г. , е обявена за противоконституционна
4
разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗДЗЗД , поради което абсолютната давност за парични
задължения на физически лица започва да тече не от датата на изискуемост (т.е. с обратно
действие на закона ) , а от 02.06.2021г. т.е. от влизането в сила на ЗДЗЗД, обн. ДВ,
бр.102/2020г., с който е регламентирана абсолютната давност по чл.112 ЗЗД. Видно е , че към
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2022г. абсолютната давност на
задълженията на ответника както по споразумението от 06.01.2021г. , така и по договора от
22.08.2006г. не е била изтекла.
По гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника съществува
задължение по чл.79,ал.1 ЗЗД за плащане на останалата част от задължението, признато с
чл.2, чл.3,ал.3 и чл.4 от процесния договор за спогодба от 06.01.2021г., което е в размер
на 98, 41 лв според установеното от вещото лице в приетото в откритото заседание на
31.10.2025г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца , Тъй като по делото няма доказателства да е платена на ищеца от
ответника , което е в негова доказателствена тежест - чл.154,ал.2,изр.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК,
Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.365 ЗЗД– чл.367 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца с оглед чл.78,ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по настоящото исково производство – платените държавна такса (25 лв) и депозит
за съдебно-счетоводна експертиза (400 лв). По настоящото исково дело ищецът е
представляван от адвокат , но е представено само негово пълномощно , не и договор за
правна помощ или други документи , доказващи плащане на адвокатско възнаграждение от
ищеца , поради което разноски за адвокатски хонорар не следва да бъдат присъждани на
ищцовото дружество.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски в настоящото производство ,
тъй като искът е уважен изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса (25
лв) и адвокатско възнаграждение (180 лв)
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за същото дело , тъй като претенцията на ищеца (заявител) е уважена изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че П. Т. А. , ЕГН: **********, град София, ж.к. „***, със съдебен адрес : град София,
ж.к. „***, чрез адвокат П. Г., дължи на ФЕООД, ЕИК: ***, град София, ж.к. „*** със
съдебен адрес : град **** чрез адвокат Р. М., сумата от 98,41 лв ( деветдесет и осем лева
и четиридесет и една стотинки), представляващи неплатената част от вземането ,
признато от ответника в чл.3,ал.3 от сключеното между страните писмено
Споразумение от 06.01.2021г. за разсрочване на парично задължение, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2022г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. №44810/2022г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА П. Т. А. , ЕГН: **********, град София, ж.к. „***, със съдебен адрес : град
София, ж.к. „***, чрез адвокат П. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ФЕООД, ЕИК: ***, град София,
ж.к. „*** със съдебен адрес : град **** чрез адвокат Р. М., следните суми: 425 лв
(четиристотин двадесет и пет лева ), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата
молба и депозит за съдебно-счетоводна експертиза (чл. 78,ал.1 ГПК), и 205 лв (двеста и
пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по
гр.д. № 44810/2022г. по описа на СРС, 119 състав – платените държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6