№ 938
гр. Варна, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501349 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 38315/ 29.04.2025 г., подадена от „Девил
Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Стара Загора, против
постановено Решение № 1032/ 24.03.2025 г. по гр. дело № 1475/ 2024 г. на Районен
съд- Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника „Девил Синема
Груп“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър
Асенов“ №87, ет.6, ап.6, против С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1
ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2795/17.05.2023 г. по ч.гр.д.
№ 5931/2023 г. по описа на ВРС.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано.
Оспорва извода на първоинстанционния съд за това, че договорът е сключен от
името на непълнолетния син на ответницата. В тази връзка сочи, че съдът
неправилно е тълкувал съдържанието на договорните клаузи и достигнал до
погрешен извод относно страните по договорното правоотношение. Поддържа, че
легитимирана по договора е единствено ответницата в лично качество. Дори да се
приеме, че страна по договора е малолетното лице, то отговорността на родителя
следва да се счита за ангажирана на основание чл. 48 от ЗЗД. Счита, че ако
първоинстанционният съд е констатирал противоречие между обстоятелствената
част и петитума на исковата молба, е следвало да даде на страната изрични
указания да насочи иска и срещу ответницата, в качеството й на родител на
1
страната по материалното правоотношение.В заключение настоява за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С. В. В. депозира писмен
отговор. Счита за обосновани изводите на съда, че договорът, на който ищецът/
сега въззивник/ основава правата си, е сключен с трето за спора малолетно лице,
поради което задълженията за ответницата от това споразумение не са възникнали.
Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът „Девил Синема
Груп“ ЕООД не изпраща законен или упълномощен представител. Депозира
нарочна молба, с която поддържа доводите по жалбата. Въззиваемата страна С. В.
В. се представлява от адв. М. П., която поддържа отговора.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по предявени от
„Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи
Димитър Асенов“ №87, ет.6, ап.6 обективно кумулативно съединени искове,
предявени против С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.
415 ГПК, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2795/17.05.2023 г. по ч.гр.д.
№ 5931/2023 г. по описа на ВРС, а именно: - за сумата от 340,00 лв.,
представляваща сбор от незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне
на обучение и участие в риалити шоу от 06.02.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2023
г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 510 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл. 8.1 от договора,
равняваща се на сбора от незаплатените поради разваляне на договора до вноски до
края на действието му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2023 г. до окончателното плащане
на задължението; сумата от 151,12 лв., представляваща лихва за забава, начислени
върху главниците за възнаграждение и неустойка за периода от 10.08.2021 г. до
11.05.2023 г.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните са се намирали в облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу от 06.02.2021 г. на детето Пресиян Стефанов Колев – син на
ответницата. Обучението е следвало да се проведе в пет модула, всеки с
продължителност от по два месеца, организирани в четири посещения на месец. По
договора е уговорено общо възнаграждение в размер на 1020 лева, платимо
еднократно или на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 85 лева.
Ответницата поела ангажимент детето да присъства не на -малко на 80 % от
всички занятия. Поради ковид ограниченията в страната не били проведени
обучения на дати: 20.03.2021 г., 27.03.2021 г., 08.05.2021 г., 10.07.2021 г., съответно
обучението продължило до края на м.01.2022 г. Твърди се, че детето е посещавало
всички организирани занятия в периода от 06.03.2021 г. до 12.06.2021 г., като
ответницата заплатила само две месечни вноски, поради което била изпратена
2
покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договора,
считано от 02.08.2021 г. С оглед неизпълнението изпълнителят е развалил договора
и начислил неустойка за неизпълнение в размер на 510 лева, съответен на
оставащите вноски до края на срока на договора.
Ответникът оспорва изложените фактически твърдения. Оспорва
материалната си легитимация по предявените искове, доколкото не дължи в лично
качество заплащане на каквито и да е суми. Позовава се на неизпълнение на
договора от страна на изпълнителя, като твърди,че обучението не е проведено така,
както е уговорено, както и не е осигурено участие на детето. Ответницата не е била
уведомявана за промяната в графика, продължителността на занятията, както и
местата, на които същите ще се провеждат. Не е съгласувано продължаването срока
на договора до м.01.2022 г., нито е предложена алтернативна форма на обучение.
Оспорва основанието за начисляване на неустойката, твърдейки, че договорът
може да бъде развален само поради неизпълнение на детето, каквото не е налице.
Намира, че претендираната неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в
отклонение в присъщите й обезпечителни функции.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно
правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата.
В случая обжалваното решение е действително по критериите на ТР от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Решението е допустимо, тъй като произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на предявен главен иск за реално изпълнение на уговорено между
страните възнаграждение по договор за обучение, ведно със съединен с него иск за
неустойка за неизпълнение. Доводите, поддържани от самия въззивник, ищец в
първоинстанционното производство, за нередовност на депозираната от него
искова молба, съответно за пропуск на съда да приложи разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 от ГПК, са обсъдени с определение №3760/11. 08.2025г. по делото.
Процесуалната легитимация на страните по спора принадлежи на лицата, които
претендират, че притежават материални права, засегнати от правния спор. Тази
процесуална легитимация зависи от правното твърдения на ищеца за фактите, от
които възниква спорно право. В случая с отговора на исковата молба ищецът ясно
е извел съществуването на материално право срещу ответницата С. В., в качеството
й на страна по договор за предоставяне на обучение на трето лице и участието на
последното в риалити шоу. Тези твърдения са достатъчни, за да се признае на
ищеца правото на иск. А дали правното твърдение на ищеца отговаря на
материалната легитимация на страните, тоест на действителното титулярство на
спорното право, е въпрос по същество на спора, тоест от това зависи неговата
основателност.
Спорен пред въззивната инстанция е именно въпросът за материалната
легитимация на страните по спора.
От представения по делото договор за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу от 06.02.2021 г. е видно, че същият с сключен между „Девил Синема
3
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Стара Загора и С. В. В., в
качеството й на майка и законен представител на малолетно лице Пресиян
Стефанов Колева, наричано навсякъде в договора „Персонаж“. Изрично в
титулната част на договора законният представител е декларирал, че притежава
пълномощия да подписва договора от името и за сметка на кандидата, както и да
поема задължения.
В съществената част на договора правата и задълженията са поети от името
на персонажа, тоест от малолетното лицето, което е субект на обучението. Същият
се задължил да участва е мероприятията и предварителната подготовка,
организирани от агенцията(чл. 5.1), и за него е възникнала и възможността да
прекъсне обучението при определени условия(чл. 4.3), поел е задължението за
възнаграждение по договора(чл.5.4).
На осн. чл. 1 от ЗЛС всяко лице, от момента на раждането си, придобива
способността да бъде носител на права и задължения. Следователно страна по
гражданското правоотношение може да бъде всяко лице правоспособно лице,
независимо от своята дееспособност, тоест от възможността да придобива права и
задължения чрез лични действия. Малолетните лица, тоест тези които не са
навършили 14 години, са правоспособни, тоест могат да са титуляри на материални
права и задължения, но вместо тях действия извършват техните законни
представители- чл. 3, ал. 1 от ЗЛС.
В случая страна по процесния договор за обучение е малолетното лице
Пресиян Колев, но доколкото същият е недееспособен, тоест не може да сключва
договори лично, същият е представляван от законен представител. Този извод
следва пряко и недвусмислено от съдържанието на договора. Не може да се
приеме, както поддържа въззивникът, че договорът е сключен от С. В. в полза на
малолетното трето лице. При договор в полза на трето лице спрямо една от
страните (обещател) се пораждат права за лице, различно от страните (чл. 21 от
ЗЗД). За разлика от представителството, при сключване на договор в полза на трето
лице не се извършват действия от чуждо име, а за трето лице (бенефициер)
задължения не възникват. Страната по договора е обещателя, който обичайно
задължава уговарящия да извърши престация в полза на третото лице. За да е
налице такъв договор, следва да се установи воля на договарящите третото лице да
може да се ползва от съответната договорна престация.
В случая от анализа на договорното съдържание не може да се изведе, че г-
жа В. е сключила договора лично, но в полза на малолетно лице Пресиян Колев. Не
се установява задълженията, вкл. това за възнаграждение, да са поети от нея в
лично качество. Напротив, целият договорен регламент сочи, че всички права и
задължения са поети от малолетното лице, наричано „персонаж“, действащо чрез
законен представител.
Доводите в жалбата, че отговорността на родителя може да бъде ангажирана
на основание чл. 48 от ЗЗД, са несъстоятелни. Цитираната разпоредбата урежда
отговорността за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на
детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата.
Настоящият случай не е такъв. В случая отговорността се извежда от договорен
източник, а не от деликт.
4
В заключение съдът намира, че ответникът С. В. не е материално
легитимирана да отговаря по спора. До същия извод е достигнал
първоинстанционният съд, чийто решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
На осн.чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват сторените по
делото разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева. Този
размер е съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото,
вкл. е съобразен и с броя на предявените срещу страната искове. Възражението за
прекомерност от страна на въззивника съдът намира за необосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1032/ 24.03.2025 г. по гр. дело № 1475/ 2024 г.
на Районен съд- Варна.
ОСЪЖДА „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №87, ет.6, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 (петстотин)лева, представляваща
разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5