Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 16.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №966/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.К.М.,***, срещу Наказателно
постановление (НП) №103/16.07.2018 г., издадено от началник група ООР при РУ В.към
ОДМВР В., с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР,
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на процесуалните
правила, в която връзка се излагат мотивирани съображения за реквизитна
непълнота и недоказаност на обвинението. При това се прави искане за отмяна на
санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В писмото, с което е изпратена
окомплектованата административно-наказателна преписка, се прави искане за
потвърждаване на НП.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни
доказателства – разпитан е св. А. К..
Врачански районен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 30.06.2018 г., около 05:15 часа, в гр. В., на площад
Христо Ботев, пред нощен клуб Бирхале, св. А. К. ***, установил, че
жалбоподателя и други лица се карали. Св. А. К. разпоредил на лицата да
преустановят скандала, но жалбоподателят продължил да се кара с останалите
лица. С оглед на това св. А. К. съставил на жалбоподателя АУАН №103/30.06.2018
г., в който отразил, че като жалбоподателят „противозаконно
пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в
отказ да преустанови нарушаването на обществения ред , изразяващо се в предизвикване
на скандал“, той нарушава чл.264, ал.1 ЗМвР. АУАН бил връчен на
жалбоподателя и същият отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с
подпис на свидетел.
Въз основа на така съставения акт, при идентично
словесно описание на извършеното деяние, на 16.07.2018 г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е нарушена
нормата на чл.264, ал.1 ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00
лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания
по делото свидетел А. К., както и от приложените по делото писмени материали. От
разказаното от свидетелят А. К. се установява, че на процесната дата,
жалбоподателят е бил в скандални отношения с други лица и въпреки посещаването
на мястото от полицейски екип, скандалът не е преустановен веднага. Установява
се и това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на
св. А. К.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита, че
същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти.
Доколкото обаче не са налице съществени противоречия в кредитираната доказателствена
маса, съдът намира по-подробното й съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в
предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление
от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314,
ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо
обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в
хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя, а именно:
Видно е, че в наказателно постановление правната
квалификация на нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява
функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.
Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание “противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по
ООР, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред,
изразяващо се в предизвикване на скандал” е всъщност една комплексна
формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР
нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението по
чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да
изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание както на
това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските органи да
изпълнят функциите си, така и описание на това функции на полицейските органи
са били възпрепятствани от поведението на жалбоподателя. В процесния случай
това не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез
какви действия извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали
тези действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни
задълженията си. Отделно от това, описаното в АУАН и НП не се установява дори в
хода на съдебното производство, тъй като св. А. К. не установява с показанията
си кой е предизвикал скандала /макар това да е вменено на жалбоподателя/, както
и заявява, че жалбоподателят не е пречел на полицейските органи, а е отказал да
изпълни дадено му разпореждане /макар в АУАН и НП да му е вменено нарушение за
пречене на полицейските органи./ Това, заедно с липсата на описанието в АУАН и
в НП, представляваща липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица
сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид констатираните по-горе нарушения,
атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не
е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН
и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Този обем от информация
съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва
постановеният от административно-наказващия орган резултат, поради което
липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ винаги нарушава
правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така,
тъй като с излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към
налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и въобще
при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Ето защо значението на изискването за мотиви в
административно-наказателното производство е такова, че тяхното неизлагане в НП
съставлява съществено нарушение на закона, невъзможно е да бъде санирано в хода
на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №103/16.07.2018 г., издадено от началник група ООР при РУ В.към
ОДМВР В., с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на И.К.М.,***, е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: