№ 987
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430100189 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „В.И.К.“ ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „С.С.“ ***,
представавлявано от управителя Х.Т. срещу М.Г. Т. ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. П., ул. „П.” *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на *** лева, от
които *** лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от *** г. до
*** г., както и *** лева, представляващи лихва за забава за периода от *** г.
до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № *** г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед
за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е предоставял
на ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от Наредба №*** г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на в. и
к.с., в. и к.у. на обект с адрес гр. П., ул. „П.” *** и с ИТН № ***. Сочи се, че
между страните е налице облигационно отношение, което се регулира от ***,
Наредба №*** г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на в. и к.с. и ОУ на *** П.. Твърди се, че съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредба №*** г., получаването на *** услуги се извършва при публично
известни ОУ, предложени от *** оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на *** системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Сочи се, че
ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и
местен ежедневник. Излага се, че в срок до *** след влизането в сила на ОУ
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ***
оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и
приети от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни
споразумения. Твърди се, че съгласно ОУ задължение на *** оператора е да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а от своя страна
потребителят е длъжен да изпълни задължението си да заплати използваните
*** услуги по издадените фактури. Навежда доводи, че е изпълнил
задължението си да предостави *** услуги на ответника, който от своя страна
не е изпълнил задължението си да заплати същите. Твърди се, че към датата
на подаване на заявлението ищецът има вземане към ответника по фактури,
издадени в периода от *** г. до *** г. Излага се, че задълженията са станали
изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31, ал.2 от ОУ, действали до *** г и в
чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от *** г. потребителят разполага с *** срок
от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ***
услуги, през който период вземането е станало годно за принудително
изпълнение. Сочи, че претендираната главница е сбор от всички суми по
издадените фактури. Излага и, че съгласно чл.42 и чл.44 от ОУ на ***
оператора, влезли в сила на *** г., при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на използваните услуги, потребителят дължи на *** оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
2
считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на плащане на
същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва за забава следва
да му бъде присъдена.Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да постанови
решение при признание на иска и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. признава
предявения иск и потвърждава, че дължи претендираните суми.
Налице е изрично признание на предявените искове.
В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца
производството по делото да приключи с постановяване на решение при
признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на
исковете, с което същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави, доколкото от
представените в исковото производство доказателства – ОУ, издадени
фактури и справка- извлечение от абонатен *** се установява дължимост на
претендираната сума от страна на ответника. С оглед на направеното
признание на предявените искове от ответника, следва да бъде постановено
положително установително решение относно дължимостта на вземането по
предявените искове.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР ***г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. За заповедното производство на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на *** лева, за държавна такса и
3
юрисконсултско възнаграждение
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски от *** лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78
ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на *** лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М.Г. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П.” *** дължи на
„В.И.К.“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „С.С.“
***, представавлявано от управителя Х.Т. обща сума в размер на *** лева,
от които *** лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от *** г. до
*** г., както и *** лева, представляващи лихва за забава за периода от *** г.
до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
- *** г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Г. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул.
„П.” *** да заплати на „В.И.К.“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „С.С.“ ***, представавлявано от управителя Х.Т.,
сумата от *** лева, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на П.ски районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул.
4
„П.” *** да заплати на „В.И.К.“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „С.С.“ ***, представавлявано от управителя Х.Т.,
сумата от *** лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред П.ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5