РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Русе, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. С.а
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520101465 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.13 от ЗЗДискр. вр. с чл.4 и
чл.5 от ЗЗДискр. вр. с чл.127, ал.2 от КТ вр. с чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр.
вр. с чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В. Х. М. от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.В. е депозирала
искова молба с правно основание чл.13 от ЗЗДискр. вр. с чл.4 и чл.5 от
ЗЗДискр. вр. с чл.127, ал.2 от КТ вр. с чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр. вр. с чл.74,
ал.1 от ЗЗДискр. и чл.86 от ЗЗД срещу „Български пощи ЕАД с
ЕИК:*********, Н. А. П. – офис мениджър в пощенска станция Русе - 7002 и
К. К. М. – касиер в пощенска станция Русе – 7002.
Твърди се в исковата молба, че от 01.02.2023г. ищцата работи в
,,Български пощи" ЕАД, Регионално управление „Северен централен регион"
- гр. Плевен /ОПС Русе/, Пощенска станция - Русе 2, 7002 на длъжносгта
пощенски раздавач /пощальон/. При постъпване на работа й била връчена
длъжностна характеристика. Правилата за работа се наложило да учи в
движение, предвид голямата натовареност в структурното звено. Твърди, че
не й предоставяни писмени инструкции, правила или указания за обработка и
доставка на препоръчани пратки, нито Инструкция за организацията на
1
работата в пощенската станция. Само устно в процеса на работа й било
указвано какво да прави. Изрично поискала от прекия си ръководител - Н. П.
да се запознае с правилата/указанията за обработка и доставка на препоръчани
пратки, но й било заявено, че всичко е описано в длъжностната
характеристика.
Твърди, че до настоящия момент винаги изпълнявала задълженията си
съвестно, въпреки това като във всеки по-голям колектив не всичко вървяло
добре. Постъпил нов служител от началото на м. септември 2023 г. и по устно
разпореждане на г-жа П. била преместена на друг район, само с думите: „От
днес си на втори район". Искала да остане на района, с който била свикнала, а
и хората от квартала вече я познавали. П., без да чуе аргументите й казала, че
тя е човекът, който решава какво да става в нашия офис.
На 01.09.2023г. решила да сподели този проблем във връзка с работата с
г-жа Ж. /от отдел "Човешки ресурси" в Централна поща/. По време на
разговора П. нахлула в стаята с думите: "Дошла тук да се оплаква от мен и да
изсере едни лайна! И се обърна към мен: "Ти не работиш ли?".
След този разговор от началото на м. септември, отношението на прекия
й ръководител - Н. П. към нея станало явно заядливо и агресивно, като
целенасочено се търсели пропуски в работата й и създавали измислени
проблеми. Например - опитала се да й вмени абсурдни задължения: да снима
пощенските кутии, на които оставя брошури „Лидъл" и да и изпраща
снимките на нейния телефон. Направила няколко снимки първия ден, за да
няма проблеми, въпреки, че не й влизало в длъжностната характеристика. Но
когато била накарана да пише и адресите, на които са пощенските кутии,
категорично отказала да изпълнява това, защото е неправомерно. При
разговор с нея поискала това отношение да спре, за да може работната
атмосфера да се нормализира, но тя отговаряла: „Много да не знаеш!", „не ми
отговаряй!".
Твърди се в исковата молба, че тенденцията в отношението била видима:
за дати - 04.09 и 05.09.2023г. имала съставени наказателни протоколи, общо
пет за два дни. Имала протокол за липса на телефонни номера на пратки, при
положение, че ги въвела и за доказателство снимала на личния си телефон
екрана на компютьра, за да се види, че си е свършила работата, но въпреки
това било отговорено, че не е трябвало да снима и не й се давало логично
2
обяснение защо я наказват.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Български пощи“
ЕАД с ЕИК:*********, да осигури защита при равно третиране и равни права,
а лицата Н. А. П. - офис-мениджър в пощенска станция - Русе 2, 7002 и К. К.
М. - касиер в пощенска станция - Русе 2, 7002 - да се въздържат от
упражнявана срещу В. Х. М. пряка дискриминация под формата на тормоз по
смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр на признак лично положение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди солидално
ответниците - „Български пощи“ ЕАД с ЕИК:*********, Н. А. П. - офис-
мениджър в пощенска станция - Русе 2, 7002 и К. К. М. - касиер в пощенска
станция - Русе 2, 7002 да й заплатят обезщетение за претьрпени
неимуществени вреди, представляващи психическо и душевно страдание,
вследствие на пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на
чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр на признак лично положение, в размер на 2 000,00
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, всеки един от ответниците, чрез
пълномощника си е депозирал отговор на осковата молба, с който се развиват
съображения за недопустимост и неоснователност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че считано от 01.02.2023г. ищцата постъпила на работа в ,,Български пощи"
ЕАД, Регионално управление „Северен централен регион" - гр.Плевен /ОПС
Русе/, Пощенска станция - Русе 2, 7002 на длъжността „пощенски раздавач“
/пощальон/. При постъпване на работа й била връчена длъжностна
характеристика. Правилата за работа се наложило да учи в движение, предвид
голямата натовареност в структурното звено.
По делото не се събраха доказателства затова работодателят да е
представял на ищцата писмени инструкции, правила или указания за
обработка и доставка на препоръчани пратки, нито инструкция за
организацията на работата в пощенската станция, като в процеса на работата й
било указвано устно какво да прави. Ищцата поискала от прекия си
ръководител – ответницата Н. П. да се запознае с правилата или указанията за
3
обработка и доставка на препоръчани пратки, но й било заявено, че всичко е
описано в длъжностната характеристика.
При тези предпоставки в началото на м. септември 2023г. в службата
постъпил нов служител и по устно разпореждане на ответницата Н. А. П.,
ищцата била преместена на друг район, само с думите: „От днес си на втори
район". Ищцата искала да остане да обслужва района, с който била свикнала,
а и хората от квартала вече я познавали, но П., без да изслуша аргументите й
казала, че тя решава какъв е редът в офиса. На 01.09.2023г. ищцата решила да
сподели този проблем във връзка с работата с г-жа Ж. от отдел "Човешки
ресурси" в Централна поща. По време на разговора ответницата Н. П. нахлула
в стаята с думите: "Дошла тук да се оплаква от мен и да изсере едни лайна!“
След това се обърнала към ищцата с думите "Ти не работиш ли?".
След този разговор от началото на м. Септември 2023г., отношението на
прекия ръководител на ищцата – ответницата Н. П. станало явно заядливо и
агресивно, като постоянно и целенасочено се търсели пропуски в работата й и
се създавали измислени проблеми. Така например Н. П. се опитала да вмени
на ищцата абсурдни задължения, като да снима пощенските кутии, на които
оставя брошури „Лидъл" и да и изпраща снимките на нейния телефон. Ищцата
направила няколко снимки първия ден, за да няма проблеми, въпреки, че не й
влизало в длъжностната характеристика. Но когато била накарана да пише и
адресите, на които са пощенските кутии, категорично отказала да изпълнява
това, тъй като било явно неправомерно. Ищцата за пореден път провела
разговор с Н. П. и поискала това унизително отношение да спре, за да може
работната атмосфера да се нормализира, но П. й отговорила: „Много да не
знаеш!" ….. „Не ми отговаряй!". След този разговор тенденцията в
отношението към ищцата се задълбочила до степен, че за дати - 04.09 и
05.09.2023г. имала съставени наказателни протоколи, общо пет за два работни
дни. Съставен й бил протокол за липса на телефонни номера на пратки, при
положение, че ги била въвела и за доказателство снимала на личния си
телефон екрана на компютьра, за да се види, че си е свършила работата, но
въпреки това било отговорено, че не е трябвало да снима и не й се давало
логично обяснение защо я наказват.
На 29.09.2023г. при връчване на препоръчано писмо за „АСОП ЩИТ"
ЕООД с подател Р И. /бивш техен служител/ от фирмата имало отказ да
4
получат писмото с аргумент, че отношенията им са уредени и те многократно
са отказвали да получават писма от него. Този факт не й бил обяснен от
ответницата П., както и от пенсионираната й колежка, чийто район поела
ищцата. Като следствие клиентът се оплакъл в пощата, но след разговор
между него и ищцата случаят бил изяснен. Въпреки това, впоследствие
клиентът упорито е бил убеждаван от ответницата Н. П. да пусне писмена
жалба против ищцата, но същият отказал.
На 18.10.2023г. ищцата била привикана за пореден път от ответницата
Н. П. при г-жа Ж. и г-жа А. в Централна поща за разговор. При разговора се
опитвали да я накарат да напусне доброволно, защото била загубила писмо и
правела грешки в работата си. Нещо повече, принудително й връчили да
попълни бланка - заявление за напускане, което ищцата отказала да подпише.
След отказа г-жа А. й заявила: „Тогава ще стане по трудния начин!". При този
случай ищцата била обвинена, че е изгубила препоръчано писмо с №
PS70001JI1QNL-ИД от 30.10.2023г. като същото било върнато от нея от разнос
в ПС. Направен й бил наказателен протокол по този повод от 31.10.2023г..
На 20.11.2023г. при посещение на адрес ул.„Б.в." № 13, вх.6 в гр.Рудсе и
разговор със съсед, живущ на този адрес, ищцата забелязала подхвърлено
препоръчано писмо с адрес на плика - ул. „Б.в." № 23, но без обратна разписка.
Това й направило впечатление и на съседа, с който разговаряла, а именно, че
писмото не било на номера, който е обозначен на плика. Тъй като ищцата до
момента не била попадала в подобна ситуация, решила да напише 3аявление
до началника в ЦП - г-жа А. с вх. № 94-В-08/ 21.11.2023г., предвид нейната
компетентност, като Директор на ОПС - Русе, като приложено предаде
намереното писмо. Със същото заявление ищцата поискала да бъде
разпоредено заличаването на Протокол от 31.10.2023г., относно констатация за
извършена от ищцата грешка. Ищцата поискала да й бъде връчена
„Инструкция за отчитане качеството на работата в производствено-
експлотационната дейност в БП. Впоследствие заради това заявление, отново
била повикана в Централна поща при г-жа А. и там била „посъветвана" от
повечето си колеги, включително и от ответницата Н. П.: „да слуша
началничката си", „да се примири“', като дори я упрекнали, че тя е виновна за
въпросното писмо, без да се даде логично обяснение, защо и как писмото се е
отзовало на този адрес.
5
Впоследствие за създалата се ситуация и непрестанния тормоз във
времето ищцата уведомила писмено: (вх.№ 94-В-07/25.10.2023г.) Ф. А. -
Главен изпълнителен директор на „Български пощи" ЕАД, П. К. - Директор
Регионално управление „Северен централен регион" - гр. Плевен на
„Български пощи" ЕАД; Райна А. - Директор ОПС - Русе и (вх. № 94-В-08 /
25.10.2023 г.), Председателя на Етичната комисия към Български пощи - ОПС
Русе (вх. № 94-В-08/ 21.11.2023 г.).
От показанията на св.С.Н.П. се установява, че преди време – по спомен
октомври 2023г. пред къщата й дошла ответницата по делото К. М. и някаква
друга жена, която не познава. Твърди, че тези жени дали на дъщеря й някаква
бележка, която представлявала рецепта и върху писаното на рецептата
трябвало нашата баба Елга, която е на 94г., да напише думи против В., че
била лоша, че тръшкала вратите. Жените казали бабата да пише против В.,
защото В. и носила пенсията. Баба Е. обаче не се съгласила и казала “Вземаш
бележката, даваш им я и отказваш да пишеш такива глупости. Това не е вярно,
нямам никакъв проблем с момичето.“ Св. Ст.П. установява, че двете жени
оставили бележката и си заминали, а на следващия ден дошли да вземат
обратно бележката. Когато я взели празна са казали: „Ние и без вас ще се
справим“. Без нашите написани думи в бележката. Свидетелката твърди, че
видяла как баба Е. и дъщеря й Б. П. пуснали сигнал до директора на пощата за
този случай и обяснили какво се е случило.
От показанията на св.Д.Д. се установява, че познава ищцата, тъй като
работи в Български пощи от шест години и към настоящия момент. Работи във
втори клон на длъжност „пощальон-раздавач“.
Св.Д. установява, че отношенията между ищцата и ответниците
отначало били добри. След време обаче ответницата Н. П. се променила и
искала каквото каже да е нейното. Отношението на Н.П. към останалите
служители и към ищцата било все едно, че пощата е нейна собственост.
Нарежданията й трябвало да бъдат изпълнявани, каквито и да са.
Свидетелката твърди, че лошото отношение на Н. П. към ищцата не било само
професионално но и в личен план. Свидетелката установява, че отношението
на Н. П. към тях двете било различно от отношението й към другите колеги.
Стигнало се дотам, че ответницата Н. П. й забранила да общува с ищцата В.
М.. Свидетелката установява, че след като се променило отношението между
6
П. и М., зачестили проверките и издаването на наказателните протоколи, за
нарушение на работата от М., въпреки че нямало такива нарушения. Св.Д.
установява, че двете с М. са пускали сигнали до ръководството и след
сигналите имало промяна в отношението на ответницата П. към тях двете.
Отношението й станало по-резервирано.
От показанията на св.Х.М., баща на ищцата се установява, че дъщеря му
работи в пощенския клон в блок „Б.“, вече от година. В началото му казвала:
“Тате, малко ми е трудно, но ще се справя“, и успя да се справи, но през този
период била много атакувана от нейната шефка – ответницата П., че е
некадърна и че не ставала. П. се държала така, все едно, че дъщеря му е
недоразвита и не може да се справи с работата. Това било за около месец,
месец и нещо. Свидетелят М. твърди, че след този период дъщеря му се
справила, тъй като била възпитавана на чест и достойнство, не обичала да
бъде нагрубявана и затова понякога се е противопоставяла на такива изрази на
шефката, които са недостойни. Свидетелят установява, че когато дъщеря му
В. отишла да се защити пред ръководството срещу доносите на П., след
известно време дошла и самата П., която влизайки при г-жа А. и казала на
ищцата: „Какви лайна ми сереш“….. „Какви лайна си ми изсрала“?. Това
ответницата го казала в присъствието на ищцата и директорката на пощата.
Свидетелят М. установява, че вследствие на упражнявания тормоз върху
дъщеря му тя получила няколко паник атаки. Била чувствителна, страхлива,
не знаела какво да прави - дали да ходи на работа или да не ходи.
От показанията на св.К.Б., леля на ищцата се установява, че В. се
върнала от чужбина преди три години и започнала да работи в Български
пощи. Отначало всичко било наред, В. била доволна, но след няколко месеца
отношението към нея от страна на ответницата П. станало непоносимо. В. се
връщала от работа и плачела, не можела да се успокои. Била изпаднала в
криза, разстроена. Казвала, че вижда за пръв път такова поведение и
отношение от ръководител към подчинен, тъ като все пак е живяла и работила
в чужбина. Обяснявала, че в чужбина когато има такова отношение от
началника, хората вземали мерки. Свидетелката твърди, че отношението на П.
към М. ескалирало. Началничката й се държала грубо, не я поздравявала,
товарела я с абсурдни неща, като например да снима брошури на Лидъл и
пощенските кутии където ги е разнесла. Като пускала в пощенските кутии
брошури на Лидъл да снимала и после да и пишела. Гаврата стигнала дотам,
7
че не стига, че пращала снимките къде ги е разнесла, но трябвало да й пише и
адресите. Свидетелката Безин описва и друг случай в който ответницата К. М.
с друга жена са притискали възрастна жена да пише доноси срещу ищцата.
От показанията на св.Е. Ж. се установява, че работи в Български пощи и
познава както ответницата П. , така и М.. Споделя положителни впечатления
от М.. Установява, че взаимно и П. и М. са подавали сигнали една срещу
друга. Установява, че й направило лошо впечатление, когато веднъж М.
обвинила офис мениджъра, че едва ли не откраднала едно писмо.
От показанията на св.А. А. се установява, П. и М. са идвали при
ръководството по повод техни спорове и тя била викана за становище като
специалист. Твърди, че докладите които били подавани срещу М. били винаги
основателни.
От заключението на назначената и приета СГрЕ се установява, че
подписът положен в реквизита „С уважение“ /горна позиция/, в Сигнал до
Директор „Български пощи“ ЕАД-София, от името на ЕГБ и Б. В П. на
стр.177, не е изпълнен от ЕГБ с ЕГН:**********.
От заключението на назначената и приета СПсЕ се установява, че В. М.
страда от депресивни реакции, придружени с хипохондрични изживявания.
Вещото лице формулира заключение, че проведените за настоящото
експертно становище, клинично психологично интервю и психологично
тестово изследване, както и данните от делото дават основание да се приеме,
че при В. М. са налице проявления за причинно-следствена връзка с
обстоятелствата, посочени в исковата молба.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.13 от ЗЗДискр. вр. с чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. вр. с чл.127, ал.2
от КТ вр. с чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр. вр. с чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. и чл.86 от
ЗЗД.
Юридическо задължение на работодателя е осъществяването на трудово
правоотношение, чрез което работника или служителя бива наравно третиран
и има равни възможности при упражняване на неговите трудови права (чл.
127, ал. 2 от КТ). Чрез Европейската рамкова директива за безопасността и
8
здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) са взети мерки за осигуряване
защитата на работещите. Според директивата работодателите са длъжни и
отговорни да осигурят безопасна трудова среда, като работещите не бива да
бъдат психически респ. физически увреждани на работното място. С Наредба
№ 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване
на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място се въвежда в националното ни законодателство Директива
89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. - трета специална директива по
смисъла на член 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО.
В областта на трудовото право със Закона за защита срещу
дискриминацията се въвеждат забрани и юридически задължения за
работодателя като страна по индивидуалното трудово правоотношение. Това
произтича от същността на трудовото правоотношение и от особеностите на
основния му обект - работната сила на работника или служителя.
Работодателят е икономически по-силната страна в трудовите отношения,
което е предпоставка за извършване на актове на дискриминация спрямо
неговите работници или служители. Тормоз е всяко нежелано поведение на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. Законодателят не поставя изискване за определена
продължителност като време или повторяемосг на нежеланото поведение,
носещо характеристиките на „тормоз". В закона се вменява задължение за
работодателя, когато е сезиран с оплакване на работник или служител, който
счита, че е подложен на тормоз. В тези случаи работодателят е длъжен
незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на
тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е
извършен от друг работник или служител. Безспорно това в настоящия случай
не е сторено от работодателя.
Съгласно чл.4 ал.2 от ЗЗДискр „пряка дискриминация" е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 на
същия член, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. Чл. 6, ал. 2 от Конституцията
на Република България също предвижда, че не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и
9
на признак „лично и обществено положение".
В Решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република
България по Конституционно дело № 14/1992 г. се отбелязва следното: „За да
гарантира прогласения принцип за равенство на всички граждани пред закона,
чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат
основание за неравно третиране." В българското законодателство няма легална
дефиниция на понятието „лично положение". Изброяването по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. е примерно, а не изчерпателно, като разпоредбата включва и
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. Широкият смисъл, в който се използва
признакът „лично положение", на практика включва почти всякакви признаци,
без да е необходимо страната, която се позовава на него, да посочва в кой
закон или в международен договор, по който Република България е страна, е
установен съответният признак и съответно изрично установен ли е, или би се
съдържал във формулировка като „друг някакъв признак", използвана в чл. 14
от ЕКПЧ или „всякакви други признаци", използвана в чл. 2, ал. 1 от
Международния пакт за граждански и политически права, съответно чл. 2, ал.
2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
Според практиката на КЗД е възприето, че водено съдебно дело
съставлява елемент от признака лично положение - в Решение № 220 от 18.09.
2013 г. по пр. № 43/2012 г. включва в признака „лично положение" именно
воден съдебен процес: "Настоящият състав приема, че тези обстоятелства се
включват в признака „лично положение", тъй като правото на иск за
незаконност на уволнението и упражняването му са въпрос на личен,
непрехвърлим избор".
В мотивите на Решение № 1121 от 26.02.2014 г. по дело № 10000/2013 г.
на АССГ се приема, че по своята същност "Упражняването на универсалното
субективно право на защита е относим във всички сфери признак на
личността, който може да бъде съдържание на защитения признак „лично
положение"".
Чл. 13 и следващите от ЗЗДискр регламентират различни забрани и
юридически задължения за работодателя, свързани с осъществяването на
индивидуалното трудово правоотношение. Забраните за работодателя са
формулирани като юридически задължения за действия (активно поведение) в
10
качеството му на страна по индивидуалното трудово правоотношение. Но зад
всяко задължение за действие се открива и едно второ юридическо
задължение - за бездействие, за въздържане от действия, представляващи
дискриминационни актове. Това са забрани за дискриминиране на работника
или служителя от работодателя, когато последният осъществява трудовите си
права по трудовото правоотношение. Разглеждайки в единство всичките
забрани, може да се направи изводът, че при съществуването на трудовото
правоотношение работодателят, упражнявайки своята работодателска власт
(нормативна, управленска, дисциплинарна) е длъжен да не извършва и да не
допуска извършване на актове на дискриминация спрямо работниците и
служителите в своето предприятие. Тази забрана е формулирана в обобщен
вид и в чл. 8, ал. З от КТ.
От друга страна, всяка една от законовите забрани е доразвитие на
основно трудово задължение на работодателя по трудовото правоотношение
(например задължението да осигури здравословни и безопасни условия за
труд и да заплаща уговореното трудово възнаграждение). Доразвитието е
спрямо защитата от дискриминация на работника или служителя при
изпълнението на възложената работа и упражняването на трудовите му права.
Забраната за дискриминация, разгледана като юридическо задължение за
работодателя при осъществяване на трудовото правоотношение, кореспондира
на субективното право на работника или служителя на равно третиране и на
равни възможности при упражняване на неговите трудови права. От гледна
точка на целта на тези забрани за дискриминация се вижда, че тяхното
изпълнение от работодателя е същевременно изпълнение и на едно
специфично за него юридическо задължение в рамките на трудовото
правоотношение - да пази достойнството на работника или служителя по
време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение (чл. 127, ал. 2
от КТ). Всеки акт на дискриминация в една или друга степен накърнява
човешкото достойнство.
В първия абзац от преамбюла на Всеобщата декларация за правата на
човека е тържествено декларирано, че признаването на достойнството,
присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими
права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света.
Показателно е, че всички универсални международни актове свързват по един
генетичен начин основните човешки права и достойнството на човека. В чл. 6
11
от Конституцията са регламентирани в своята философска взаимовръзка
фундаменталните човешки права, които стоят в основата на демократичната
съвременна държава - правото на свобода, правото на равенство, правото на
достойнство и забраната за дискриминация. Следва да се направи изводът, че
дискриминацията, във всяка от формите й, представлява нарушаване на
правата на човека и по-конкретно на правото на човешко достойнство. Това
важи с особена сила за трудовите права като едни от основните социално-
икономически права на човека и за трудовото достойнство като елемент от
човешкото достойнство изобщо.
Според практиката на Върховните съдилища, за да е налице нарушение
на ЗЗДискр е необходимо фактическите действия по твърдяното третиране да
се подведат под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната
форма на дискриминация -пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на
всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от
юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство
установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че
съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от
защитените признаци. Следователно, за да е съставомерно по смисъла на
антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство
трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на
други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в
обхвата на закона и ползва неговата закрила. В Решение № 10811 от
11.09.2018 г. по адм. д. № 1620/2017 се посочва, че законодателят не е дал
легално определение на защитения признак лично положение. За разлика от
други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са
иманентно присъщи на човека, защитеният признак лично положение няма
еднозначно, прието обективно съдържание. Това предполага и налага
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и
който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и
абсолютната забрана за пряка дискриминация.
Разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр включва три иска, всеки от които
може да бъде заведен самостоятелно или при условията на обективно
кумулативно съединяване. Искът по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр е
12
установителен по своя характер и целената с неговото предявяване правна
защита е с най-нисък интензитет. С този иск страната се домогва да установи с
влязъл в сила съдебен акт (решение), съответната дискриминационна проява.
Практиката сочи, че този иск рядко се предявява самостоятелно, а обикновено
фактът на нарушението е включен в обстоятелствената част на осъдителните
исковете по т. 2 и т. З на чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр.
Осъдителният иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, цели да се отстранят
преките последици от дискриминацията и да създаде със сила на пресьдено
нещо задължение за този, който е осъществил дискриминация да преустанови
нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се
въздържа от по-нататъшни дискриминационни действия.
Осъдителният иск по т. З на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр дава възможност
пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и получи
обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди. На обезщетяване
подлежат както имуществените, така и неимуществени вреди - засегната чест,
достойнство, претърпени болки и страдания.
Според чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр е прието, че пряка дискриминация е
налице в случаите, в които едно лице е третирано по-неблагоприятно,
отколкото се третира, било е третирано или би третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак /чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр/, посочен в чл. 4, ал. 1 от същия или друг закон, или международен
договор, по който Република България е страна. Прието е също така, че
неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси.
Съгласно чл. 18 и 19 от ЗЗДиср работодателят е длъжен да предприеме
ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на
работното място и при неизпълнение, носи отговорност по този закон за
актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник
или служител.
Подобно на хипотезата по чл. 49 от ЗЗД, е уредена отговорност за вреди
от чужди действия, но отговорността на работодателя по чл. 19 от ЗЗДискр е
лична, като по характера си е близка с тази по чл. 47 и чл. 48 от ЗЗД.
Работодателят, при нарушение на общото правило по чл. 18 от ЗЗДискр, няма
13
право на регресен иск против преките извършители, защото не отговаря
вместо тях. Увреденият може по избор да предяви иска за обезщетение срещу
работодателя и/или лицата, които са проявили дискриминация - чл. 74, ал. 1
ЗЗДискр. Отговорността на ответниците, с оглед естеството на задължението
им, е солидарна.
В настоящия казус от събраните доказателства се установява по
категоричен начин, че ищцата е информирала г-н А. и г-н К. за създалите се
ситуации и осъществявания спрямо нея тормоз от страна на служителките-
ответници Н. П. и К. М..
От друга страна по делото не се събраха, каквито и да било
доказателства за предприети мерки в тази насока. Безспорно всеки
работодател е длъжен да следи и да предотвратява проявите на тормоз и
дискриминация на работното място от едни към други негови служители.
Работодателят е длъжен да следи за нормалното протичане на работния
процес и когато е сезиран с такъв проблем е длъжен да вземе адекватни мерки,
за да възстанови нарушените отношения.
Разпитаните по делото свидетели посочени от ищеца и заключението на
съдебно-психологии на експертиза дават основание на съда да формулира
извод, че е налице причинно-следствена връзка между депресивната реакция,
в която е изпаднала ищцата В. М. и фактите изложени в исковата молба. По
делото безспорно се установи, че работодателят е бездействал и не е осигурил
равно третиране на ищцата при упражняване на трудовите й права.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че в настоящия
случай са налице осъществени дейстия на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от
ЗЗДискр на признак "лично положение. Безспорно описаните действия на
тормоз не са позволявали на ищцата В. М. да изпълнява нормално трудовите
си задължения, да се чувства сигурна и спокойна на работното си място, което
дава основание на съда да приеме, че предявения иск е основателен и следва
да бъде уважен.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
В резултат на осъществените дейстия на тормоз по смисъла на чл.4 и
чл.5 от ЗЗДискр на признак "лично положение“ спрямо ищцата В. М., същата
е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и
притеснения, получила няколко паник атаки, плачела след като се прибере от
14
работа. От друга страна в заключението на СПсЕ е констатирано, че В. М.
страда от депресивни реакции, придружени с хипохондрични изживявания,
като е налице причинно следствена връзка межу тези страдания и
осъществените дейстия на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр на
признак "лично положение“.
В задължителната съдебна практика е изяснено, че понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а изисква
съобразяване на редица конкретни обстоятелства. Анализа на събраните по
делото доказателства дава основание на съда да формулира извод, че иска за
неимуществени вреди е основателен и доказан. Ето защо при съобразяване на
претърпените душевни страдания и неудобства, от една страна, както и на
размера на присъжданите при подобен вид случаи обезщетения, съдът намира,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди нанесени от
ответниците следва да бъде определено в размер на 2000,00 лева.
По разноските
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответниците са направените от ищцата разноски за платен адвокатски хонорар
в размер на 1500,00 лева.
При този изход на делото в тежест на ответниците е платения от БС
депозит за вещо лице по СПсЕ в размер на 500,00 лева, както и д.т. за
предявените искове в общ размер на 110,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД с ЕИК:*********, да осигури
защита при равно третиране и равни права спрямо В. Х. М. с
ЕГН:**********, а Н. А. П. - офис-мениджър в пощенска станция – Русе-2,
7002 и К. К. М. - касиер в пощенска станция - Русе 2, 7002 - да се въздържат
от упражняване на пряка дискриминация срещу В. Х. М. с ЕГН:**********
под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр на признак
„лично положение“.
ОСЪЖДА солидарно ответниците: „Български пощи“ ЕАД с
15
ЕИК:*********, Н. А. П.с ЕГН:********** - офис-мениджър в пощенска
станция - Русе 2, 7002 и К. К. М. с ЕГН:********** - касиер в пощенска
станция - Русе 2, 7002 да заплатят на В. Х. М. с ЕГН:********** сумата от
2000,00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи психическо и душевно страдание, вследствие на осъществена
пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от
ЗЗДискр на признак лично положение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски
по делото в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА солидарно ответниците: „Български пощи“ ЕАД с
ЕИК:*********, Н. А. П. с ЕГН:********** - офис-мениджър в пощенска
станция - Русе 2, 7002 и К. К. М. с ЕГН:********** - касиер в пощенска
станция - Русе 2, 7002 да заплатят в полза на Русенски районен съд сумата от
500,00 лева, платен от БС депозит за вещо лице, както и д.т. по предявените
искове в общ размер на 110,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
16