Присъда по НЧХД №1507/2023 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №18/05.02.2025г. по НЧХД №1507/2023г. на СлРС,
изготвени на 25.03.2025г.

Делото е образувано по внесена от частната тъжителка С. М. Ж. против
подсъдимия К. К. К. частна тъжба, с която му е повдигнала две обвинения за
извършени от него престъпления по чл.130, ал.2 от НК и по чл.144, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание частната тъжителка, редовно и своевременно
призована се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа
обвиненията срещу подс. К. К. така, както са повдигнати. Счита ги за доказани
по безспорен начин. Пледира съдът да признае за виновен подс. К. К. по
повдигнатите му обвинения като предлага за престъплението по чл.130, ал.2
от НК да му бъде наложено наказание според предвиденото в закона, а именно
„Лишаване от свобода“ до ШЕСТ месеца или „Пробация“, или „Глоба“ от 100
до 300 лева. За престъплението по чл.144, ал.1 от НК предлага наказание
„Лишаване от свобода“ до ТРИ години. На основание чл.23 от НК предлага на
подс. К. да се определи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок съгласно
разпоредбата на чл.66 от НК. Към това общо наказание предлага да се
присъедини наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Обществено
порицание“. Претендира с подадената тъжба направените съдебни разноски.
Тъжителката изразява становище, че е съгласна с адвоката си.
В съдебно заседание подсъдимият К. К., редовно и своевременно
призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да го
оправдае. Защитникът на подс. К. К. счита, че деянията, за които са
повдигнати обвинения са недоказани като излага становището си относно
събраните по делото доказателства. Моли подс. К. К. да бъде признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения. Претендира направените съдебни
разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителката С. Ж. и подс. К. К. са собственици на съседни вилни
имоти в местността „Лозарски връх“, в землището на гр. С..
На 28.02.2022г. частната тъжителка Ж. подала сигнал по електронната
поща на ОД на МВР- С., затова че сутринта кучето на подс. К. К. е влязло в
техния имот и ги е нападнало. В сигнала тъжителката С. Ж. посочила, че е
подала сигнал на телефон 112, но подс. К. К. заявил пред полицаите, че кучето
не било негово и заплашил тъжителката С. Ж. да не подава сигнали, защото
ще й се случи случка, без да конкретизира каква.
На 09.03.2022г. вечерта тъжителката С. Ж. отново установила, че
кучето на подс. К. К. било в двора й. Тя подала сигнал на тел. 112 в 20,54 часа с
1

искане за бъде изпратен дежурен екип, защото кучето отново било в техния
двор като съпругът й отишъл да пресрещне полицейските служители. През
това време докато той чакал да дойдат полицейските служители до вратата на
двора на частната тъжителка отишли съпругата на подсъдимия, св. М. К. и
дъщеря й, св. Й. К. К.. Частната тъжителка през цялото време крещяла и
обиждала двете. При нея бил синът й, св. И. Ж., който тръгнал да се прибира
към къщата. Свидетелката М. К. се опитала да я успокои, но не успяла. През
това време дъщеря й вързала кучето и се прибрала в дома им. Като видял
дъщеря си подсъдимият К. излязъл и отишъл до съпругата си и частната
тъжителка. Той бил с телефона си, който частната тъжителка през дворната им
врата го блъснала и той паднал в техния двор. Тъй като вратата била
заключена подсъдимият К. я прескочил, взел си телефона и по обратния път
излязъл от двора на съседката си, която през цялото време се опитвала да го
възпрепятства. След това подсъдимият и съпругата му се прибрали към дома
си. На мястото дошли съпругът на частната тъжителка, св. И. Ж. и
полицейските служители, свидетелите Д. К. и И. И.. Подсъдимият и съпругата
му, св. М. К. били извикани. Служителите на реда поискали от всеки от тях
информация за случилото се като частната тъжителка е твърдяла едно, а
подсъдимия и съпругата му друго. През цялото време имало словесни нападки
между подсъдимия и частната тъжителка. Не установили видими наранявания
по тялото на частната тъжителка. Уведомили я, че може да отиде в болницата
и да бъде освидетелствана. След това полицейският служител, св. Д. К.
съставил протокол за предупреждение на подс. К. К., който отказал да го
подпише. Свидетел по съставянето на протокола за предупреждение и
удостоверяващ отказа на подсъдимия станал колегата му, св. И. И..
След тръгването на полицейските служители, тъжителката С. Ж.
посетила Спешното отделение при МБАЛ „Д- р И. Селимински“- гр. С.,
където бил констатиран оток в областта на дясното слепоочие.
На 10.03.2022г. тъжителката С. Ж. посетила съдебен лекар като в
резултат на извършения преглед й било издадено Съдебно- медицинско
удостоверение №80/2022г. от съдебния лекар д- р Ч..
На 21.04.2022г. била подадена тъжба от тъжителката С. Ж. срещу подс.
К. К. по повод, на която е образувано НЧХД №458/2022г. по описа на С.ски
районен съд.
От приложеното по делото заверено копие от Съдебно- медицинско
удостоверение №80/2022г., издадено от съдебния лекар д- р Ч. се установява,
че на 10.03.2022г. в 08,39 часа тъжителката С. Ж. е била прегледана като при
прегледа и освидетелстването на пострадалата са били установени болезнена
подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната
повърхност на дясната ръка. Посочено е, че описаните увреждания са
получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и
самата освидетелствана в предварителните сведения. Отразено е, че
описаните увреждания са причинили на освидетелстваната „Болки и
страдания“.
2

От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство на РП- С. от 06.04.2022г. се
установява, че преписката е била образувана по повод подаден сигнал от
тъжителката С. Ж., както и че в резултат на събраните при проверката данни
наблюдаващият прокурор е преценил, че с действията си подс. К. К. е
осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, нанасяйки лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания на тъжителката С. Ж.;
както и че били налице данни и за осъществен състав на престъпление по
чл.144, ал.1 от НК от страна на същото лице- закана с престъпление срещу
личността на тъжителката С. Ж., която не касае убийство като двете деяния
съставлявали престъпления от частен характер и се преследвали по тъжба на
пострадалия до съда. В постановлението наблюдаващият прокурор е посочил
още, че нямало данни за извършено престъпление от общ характер, в това
число не бил осъществен съставът на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от
НК и престъпление по чл.325в от НК.
От приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Д- р И. Селимински“- гр. С. се установява, че
на 09.03.2022г. от 21,50 часа до 22,40 часа тъжителката С. Ж. е била в
лечебното заведение с основна диагноза: „Повърхностна травма в окосмената
част на главата“ като в анамнезата е посочено, че е снета по данни на пациента
и е отразено следното: „Преди около половин час е нанесен побой от познато
лице. Удряна в областта на главата с юмруци и твърд предмет. Оток в областта
на дясно слепоочие. Не е губила съзнание. Контактна и адекватна“, както и че
в графата изследвания е посочено- рентгенография на череп.
От приложените по делото заверени копия от писма, подадени по
електронната поща на ОД на МВР- С. се установява, че тъжителката С. Ж. е
подавала сигнали относно кучето на подс. К. К. на 28.02.2022г.- два броя,
както и на 10.03.2022г.- относно инцидента на 09.03.2022г.
От приложеното по делото заверено копие от Протокол за
предупреждение от 09.03.2022г. се установява, че подс. К. К. е предупреден по
ЗМВР, но същият отказал да подпише протокола.
От приложеното по делото писмо от „Районен център 112“- Бургас се
установява, че тъжителката С. Ж. е подавала сигнали на 28.02.2022г. в 09,24
часа, както и на 09.03.2022г. в 20,54 часа, а подс. К. К. е разговарял с оператор
на 09.03.2022г. в 21,19 часа и в 21,22 часа.
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено
на 04.07.2022г. от ОД на МВР- С., сектор „Координация, административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ (КАПОЧР) се установява, че към
01.07.2022г. няма въведени данни за подавани жалби и/или сигнали срещу
тъжителката С. Ж. от подс. К. К. за периода от 01.01.2019г. до 01.07.2022г.
От приложеното по делото заверено копие от Съдебно- медицинско
удостоверение на живо лице №83/2022г. издадено от д- р Т. Пасев- специалист
съдебен лекар в гр. С З. се установява, че на 11.03.2022г. в 15,40 часа бил
извършен преглед на подс. К. К., при който било установена двустранна
невросензорна загуба на слух; пълна загуба на слух с дясното ухо и силно
3

намален слух на лявото ухо. Посочено е още, че описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
предварителни сведения. Отразено е още, че тези травматични увреждания на
този етап са причинили трайно отслабване на слуха.
От приложеното по делото заверено копие от Амбулаторен лист от
10.03.2022г., издаден от д- р К. Кръстев се установява, че на посочената дата в
09,00 часа подс. К. К. бил прегледан и му била поставена основна диагноза:
„Двустранна невросензорна загуба на слуха“ като в анамнезата е посочено, че
е снета по данни на пациента и е отразено следното: „вчера при инцидент е
бил ударен в главата и в областта на ухото, оплаква се от шум и намаление на
слуха в дясно ухо“, както и че в графата изследвания е посочено-
аудиометрично изследване на слуха.
От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР- С., сектор
„КАПОЧР“ се установява, че тъжителката С. Ж. е подала срещу подс. К. К. два
сигнала по електронната поща на 28.02.2022г. и на 10.03.2022г.
От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР- С. се
установява, че за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г. няма регистрирани
жалби от подс. К. К. срещу тъжителката С. Ж..
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено
от началника на РУ на МВР- С. се установява, че срещу подс. К. К. на
06.08.2020г. е бил подаден сигнал от Държавна агенция закрила на детето по
повод получена информация от К. И.а за нелегална детска градина; както и че
на 28.02.2022г. и на 10.03.2022г. са подавани сигнали от тъжителката С. Ж..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен
и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на
всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на разпитания по делото св. С. Д. се установява, че той
е чул лай на кучета, излязъл да види какво се случва и чул да се разговаря на
висок тон от двора на тъжителката; приближил се и чул тъжителката С. Ж. да
разговаря със съседите си- подс. К. К. и съпругата му, след което чул сина на
тъжителката С. Ж. да вика за помощ и го видял да бяга към дома си като
тъжителката С. Ж. също викала за помощ. От показанията на св. С. Д. се
установява още, че след като стигнал до пътеката между двата двора
забелязал, че вратата на двора на подс. К. К. била отворена и видял гърба му, а
той се прибирал в своята къща. Видял вратата на двора на тъжителката С. Ж.,
че била затворена и същата била подпряна на оградата, държала си главата,
била разрошена и плачела. От показанията на св. С. Д. се установява й, че я е
попитал какво се е случило и тъжителката С. Ж. му обяснила, че подс. К. К. я
удрял с пръчка по главата; както и че след като дошли полицейските
служители и съпругът на тъжителката той си тръгнал. Съдът кредитира
показанията му дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е разговарял с
4

частната тъжителка Ж.. В останалата част показанията му не се потвърждават
от останалите събрани по делото доказателства. Докато подсъдимият и
съпругата му, св. М. К. са били до вратата, а впоследствие подс. К. и в двора
на частната тъжителка той не ги е видял и не е бил на разС.ие, от което е
можело да ги види. В тази част показанията му противоречат на показанията
на св. М. К. и на обясненията на подсъдимия. Те и двамата твърдят
категорично, че докато са били там св. С. Д. не е присъствал. Освен това и
двамата служители на реда, свидетелите Д. К. и И. И. са категорични, че като
са пристигнали освен подсъдимия, съпругата му, частната тъжителка, нейния
съпруг и техния син друг не е имало на мястото. Съдът счита, че дори да се
приеме, че св. С. Д. се е придвижил и е стигнал до местопроизшествието, то
това се е случило след като е бил приключил самия инцидент и подсъдимият и
съпругата му вече не са били на мястото. Както твърди св. Д., че е било тъмно
и е чувал гласове, но не може да определи с кого е разговаряла частната
тъжителка като мислел, че това е св. М. К. и освен това следва да се обърне
внимание, че пътеката, по която се е движел в съседния на частната тъжителка
имот е на около 30- 40 метра от тяхната входна врата в северна посока и при
положение, че е тъмно няма как да види кой какво прави, единствено е можело
да разговаря след като е приключил инцидента с частната тъжителка Ж. и да
приеме за чиста монета това, което тя е казала.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. и И. И.-
служители на РУ на МВР- С. се установява, че са били изпратени по сигнал за
скандал във вилна зона като на място ги чакал св. И. Ж.. От показанията на
тези свидетели се установява още, че отивайки на мястото тъжителката е
заявила, че е била нападната и удряна от подсъдимия, а подсъдимият заявил,
че не бил я нападнал. От показанията на св. И. И. се установява, че е дошло й
детето на тъжителката. От показанията на тези свидетели се установява, че
били съставени протоколи за предупреждение на двете страни, но
подсъдимият отказал да подпише своя; както и че имало словесни обвинения и
от двете страни. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. К.
и И. И., които са полицейски служители, не се намират в близки отношения
нито с частната тъжителка, нито с подсъдимия и техните показания са
безпротиворечиви, логични, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на разпитания по делото съпруг на тъжителката, св. И.
Ж. се установява, че на 28.02.2022г. кучето на подс. К. К. било в техния двор,
за което тъжителката е подала сигнал на тел. 112. От показанията на св. И. Ж.
се установява още, че на 09.03.2022г. вечерта кучето на подсъдимия отново е
било в техния двор, тъжителката се обадила на тел. 112, а той отишъл да
посрещне полицейските служители; че жена му била свлечена на вратата и се
държала за главата; че подс. К. К. бил в неговия си двор; както и че след това
отишли заедно с тъжителката в спешното. Показанията на св. И. Ж. в тази им
част съдът кредитира, тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. И. Ж.
в частта, че след като посрещнал полицейските служители получил обаждане
по мобилния телефон от неговия син, тъй като в тази им част те не
5

кореспондират с показанията на свидетелите Д. К. и И. И..
Съдът не кредитира показанията на св. И. Ж. в пълен обем, тъй като те
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Кореспондират
единствено с показанията на баща му и твърденията на майка му в частната
тъжба. Несъстоятелни са неговите твърдения, че като се обаждал на майка си
по телефона е чул как тя разговаря с комшията им и той как я заплашва, че
щяло да й се случи случка ако продължава да се оплаква по телефона от
кучето им. Неговите показания следва да бъдат кредитирани единствено в
частта, с която обяснява, че като са сядали да вечерят са чули лай на кучета и
са излезли да видят какво се случва, че тогава са видели кучето на подсъдимия
К. в техния двор. Той е заинтересован от изхода на делото, както е
заинтересован и неговия баща. И двамата свидетелстват в полза на частната
тъжителка, за които тя е майка и съпруга. Показанията му противоречат на
показанията на свидетелката Й. К. и на майка й, св. М. К., които категорично
свидетелстват, че като са излезли да приберат кучето, то е било между двата
двора. И двете са категорични, че кучето не може да прескочи оградата на
съседите им. Освен това неговите показания противоречат на обясненията на
подсъдимия в частта, с която твърди че кучето е агресивно и той се страхува
от него. В тази част неговите показания се разколебават и от приложения по
делото снимков материал, предоставен от подсъдимия, на който снимков
материал ясно се вижда, че кучето е израсло с тези деца и то е било край тях
още от по- ранната им детска възраст, т. е. свикнали са с него.
Съдът дава вяра на показанията на св. Й. К., тъй като същите
кореспондират изцяло с показанията на майка й, св. М. К., а така също и с
обясненията на баща й, подс. К. К.. Тези показания се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. От нейните показания
става ясно, че кучето не е агресивно, че било добро и не лаело външни хора. Тя
също като баща си твърди, че кучето е израснало с тях, двамата със св. И. Ж.
са го разхождали заедно. От нейните показания става ясно, че тя като е
излязла да прибере кучето, което е било между двата двора частната
тъжителка е излязла в нейния двор и започнала да крещи, да заплашва и
обижда, при което св. Йована К. е започнала да плаче и при нея отишла майка
й, св. М. К.. Свидетелката Й. К. подробно описва, че след като е дошла майка
й е прибрала кучето и се е прибрала в къщата, а след като я е видял баща й е
отишъл при майка й.
Съдът кредитира показанията на съпругата на подсъдимия К., св. М. К.,
тъй като тя е очевидец, който е присъствал през цялото време и е видяла какво
се случва между нейния съпруг и частната тъжителка Ж.. Още при
пристигането си тя е видяла съС.ието, в което се намира частната тъжителка,
как крещи и обижда и се заканва на цялото им семейство. Опитала се е да я
успокои, но явно не е успяла и след като е дошъл съпругът й е видяла
случилото се между двамата, а именно как телефона се е озовал в двора на
частната тъжителка, че вратата е била заключена и той я е прескочил, за да си
вземе телефона. Подробно описва в своите показания как се е отнесла към
това му действие частната тъжителка и че не той я е налагал, а именно тя се е
опитвала да го удря и да му пречи да прескочи вратата на двора им обратно.
6

Показанията й кореспондират с показанията на дъщеря й, с показанията на
двамата служители на реда, а така също и с обясненията на подсъдимия К.. Тя
макар да е заинтересована от изхода на делото като съпруга на подсъдимия
следва да се кредитират показанията й, тъй като те не кореспондират само с
неговите обяснения, но и с показанията на дъщеря им, а така също и с
показанията на полицейските служители. Нейните показания кореспондират и
с приложения снимков материал, от който ясно и точно се вижда, че кучето не
е агресивно и децата са свикнали с него още от ранна детска възраст. На
нейните показания противоречат единствено показанията на съпруга на
частната тъжителка и тези на нейния син. Съдът както описа по- горе тези
показания не следва да се ценят, тъй като са дадени от хора, които са
заинтересовани от изхода на делото и не се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелят И. Ж. не е присъствал на
инцидента защото е посрещал полицейските служители посетили сигнала
подаден от неговата съпруга. Освен това както бе посочено по- горе неговите
твърдения, че му е звъннал сина му докато са били полицейските служители с
него не се потвърждават от техните показания.
Съдът кредитира обясненията на подс. К. К. изцяло, тъй като се
подкрепят от показанията на свидетелите М. К. и Й. К., както и от показанията
на полицейските служители, свидетелите Д. К. и И. И.. Той подробно разказва
в своите обяснения, че е възникнал конфликт между него и тъжителката С. Ж.,
че е прескочил оградата и е влязъл в двора на тъжителката, както и че се е
обадил по телефона за полиция и на място са дошли полицейски служители.
Той подробно обяснява, че на следващия ден ходил на изследване, защото не
чувал добре, а след това и при съдебен лекар в гр. С З.. Съдът кредитира
обясненията му, тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по
делото писмени и гласни доказателства. И дъщеря му описва в своите
показания, че като са се прибрали в крайна сметка баща й и майка й е видяла,
че баща й е с раздърпано яке. Освен това тя е свидетел очевидец макар да се е
прибрала в къщи е била на терасата, откъдето се вижда ясно какво се случва в
свадата между частната тъжителка от една страна и майка й и баща й от друга.
Освен това тя през цялото време не е видяла сина на частната тъжителка да е
присъствал на инцидента. Ето защо съдът кредитира обясненията на подс. К.
К., в частта в която заявява, че е бил ударен от тъжителката С. Ж.. За това, че е
ударен свидетелства и съпругата му, св. М. К.. Действително от приложеното
по делото заверено копие от Съдебно- медицинско удостоверение №83/2022г.
се установява, че на подс. К. К. са причинени телесни увреждания, изразяващи
се в трайно отслабване на слуха, но по делото не се събраха доказателства, че
тези увреждания са в резултат на каквито и да е било действия от страна на
тъжителката. Това обаче не означава, че не е получил удари от частната
тъжителка. Не се и твърди по делото нито от него, нито от съпругата му и
дъщеря му, че вследствие на нанесен от страна на частната тъжителка удар
той е получил описаните увреждания.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени по реда на чл.283 от НПК и неоспорени от страните.
7

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К. К. К.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 09.03.2022г. в гр. С., местността „Лозарски
връх“ нанесъл лека телесна повреда на С. М. Ж. от гр. С., изразяваща се в
причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето, а именно
болезнена подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на
гръбната повърхност на дясната ръка.
Безспорно се установи, че на посочената в тъжбата дата и място между
подс. К. К. и тъжителката С. Ж. е възникнал конфликт, при който подс. К. К.
не е нанесъл удари на тъжителката С. Ж., които да й причинят болезнена
подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната
повърхност на дясната ръка. Посочените наранявания, видно от приложеното
по делото съдебно- медицинско удостоверение са причинили на тъжителката
С. Ж. „Болки и страдания“. За да носи отговорност подс. К. за нанасянето на
тези телесни повреди е нужно да бъде доказано, че именно той е нанесъл
ударите, за да се стигне до причиняването на телесните увреждания. По
делото не се събраха безспорни доказателства от които да се направи
несъмнен извод за причинно следствена връзка между действията на
подсъдимия К. и настъпилите общественоопасни последици. Напротив, доказа
се по несъмнен начин, че не той е нанесъл удари на частната тъжителка, а тя го
е удряла, когато е влязъл в техния двор, за да си вземе телефона. Съдът
извърши проверка на показанията на разпитаните по делото лица и на място
като извърши следствен експеримент на самото местопроизшествие. От този
следствен експеримент стана пределно ясно на съда какво е било разС.ието
между двете огради, разС.ието от което е трябвало да види случващото се св.
С. Д. и счете, че това е невъзможно когато е тъмно той да види и да разпознае
хората, които са били на местопроизшествието, тъй като разС.ието е доста
голямо. Самият той в своите показания казва, че е видял силуети, а
впоследствие твърди, че е видял и разпознал в гръб подсъдимия. Неговите
показания, както бе посочено по- горе съдът не кредитира и те
възпроизвеждат най- вероятно разказаното му от частната тъжителка. Още
повече, че никой не го е виждал на местопроизшествието освен частната
тъжителка, съпругът й и синът им, св. И. Ж.. Както бе посочено при разбора
на доказателствата съпругът на частната тъжителка не е присъствал, тъй като
е бил до подстанция „Комуна“ за да посрещне служителите на реда. Той
твърди в своите показания, че при пристигането си е видял свид. С. Д., но това
не се потвърждава от показанията на разпитаните полицейски служители,
които подробно описват кои са присъствали на алеята между двата имота и по-
точно в имота на подс. К.. Двамата служители на реда единствено казват, че се
е появило някакво дете и мислят, че това е синът на частната тъжителка.
Освен това ако е присъствал св. Д. най- вероятно той е щял да удостовери
отказа на подсъдимия да подпише предупредителния протокол, а от
приложения по делото протокол е видно, че отказът му е удостоверен от
8

другия полицейски служител, който е и свидетел на самото предупреждение.
Не се установи по безспорен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, че е налице причинно- следствена връзка между действията на
подс. К. К. и настъпилият престъпен резултат. Действително има причинена
телесна повреда на частната тъжителка Ж., но не се доказа, че това е в
следствие на умишлено нанесени удари от страна на подс. К.. Доказа се обаче
по несъмнен начин, че тя е удряла подс. К. в техния двор, докато той се е
опитвал като си е взел телефона да прескочи обратно входната им врата.
Именно при тези удари като се е отбранявал подс. К. се е стигнало до
причиняването на телесните увреждания. Това обаче няма как да се приеме, че
е извършено умишлено, поради което подс. К. не може да носи наказателна
отговорност за нанесена телесна повреда по непредпазливост. Деянието си
подсъдимият следва да е извършил с пряк умисъл. Да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от състава на
престъплението, да е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и да го е искал това настъпване. Единствено в частната тъжба се
твърди за множество нанесени удари от страна на подсъдимия. Тази тъжба
както бе посочено по-горе кореспондира единствено с показанията на св. И.
Ж., но съдът обстойно обясни по- горе, поради какви причини не кредитира
неговите показания. Законодателят е предвидил по непредпазливост да се
носи наказателна отговорност само за средна и тежка телесна повреда
съгласно разпоредбите на чл.133 и чл.134 от НК. В конкретния случай се касае
за причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, а именно изразяваща
се в „болки и страдания“. Ето защо съдът следва да оправдае подс. К. К. по
повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на второто обвинение повдигнато на подс. К. К. К. за
извършено престъплението по чл.144, ал.1 от НК съдът намира, че
подсъдимият също не го е осъществил от обективна и субективна страна,
поради което го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение, затова че на 09.03.2022г. в гр. С., в местността „Лозарски връх“ се
заканил на С. М. Ж. от гр. С. с престъпление против нейната личност-
саморазправа и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
По делото не се събраха безспорни доказателства, че подс. К. К. е
осъществил от обективна страна инкриминираното деяние, а съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В Решение №93/23.03.2010г. по н. д. № 751/2009 год., III н. о., на ВКС е
посочено, че в НПК, в тълкувателната дейност на ВС и в текущата практика на
ВКС в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за
възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на
частната тъжба относно дата, място или елементи от фактическото
изпълнение на престъплението, стига непълнотата да е отстранена преди
изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК. В същото
решение е посочено още, че изпълнението на това изискване на закона е
9

свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение; както и че подобно на обвинителният акт за
престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по
частното обвинение, от лицето което се легитимира като пострадал от
престъпление от частен характер се изисква в тъжбата да очертае рамките на
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК в тежест на частния
тъжител е да докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия, т. е. обективната и субективната страна на престъплението, за
което е повдигнал обвинение като в обективната страна на престъплението се
включва и датата на извършване на същото. В настоящият случай частната
тъжителка с частната тъжба е повдигнала обвинение срещу подс. К. К. за
извършено от него престъпление по чл.144, ал.1 от НК на 09.03.2022г., което
изрично е отразено на л.3, абзац 4 от частната тъжба. В хода на съдебното
следствие не беше установено, че на посочената в тъжбата дата подс. К. К. е
заплашил тъжителката с думите, че „ако не спра да подавам сигнали в
полицията ще ми се случи случка“, а това е станало на 28.02.2022г. Следва да
се отбележи, че при разглеждане на делото в С.ски районен съд тъжителката
не се е възползвала от възможността, дадена й в разпоредбата на чл.287, ал.6
от НПК да повдигне ново обвинение на подсъдимия, преди да е изтекъл
срокът по чл.81, ал.3 от НПК. По време на разглеждане на настоящото дело
този преклузивен срок е изтекъл и спрямо подс. К. К. не е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, извършено на 09.03.2022г.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха безспорни
доказателства, че деянието е извършено от обективна страна от подс. К. К. на
09.03.2022г., съдът не следва да обсъжда другите съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на престъплението. Въз основа на всички
събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по- горе,
обвинението по чл.144, ал.1 от НК срещу подс. К. К. не беше доказано по
несъмнен начин, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Съгласно правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди
частната тъжителка С. М. Ж. да заплати на подс. К. К. К. сумата от 2700 лева,
представляваща направени разноски за адвокатска защита и съдействие.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	18
Дата:	5 февруари 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20232230201507
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 ноември 2023 г.

Присъда по НЧХД №1507/2023 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите