Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.в., 29.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13122
по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В.и к.” ООД срещу М.Л.Ш., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 366.10 лева, представляваща общ сбор на дължима главница за консумирана и незаплатена вода по партида №
1279131, за периода 18.12.2013г. до 23.10.2017г., за имот,
находящ се в гр. в., ул. „***”, № *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда –
15.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 82.41 лева, представляваща
общ сбор на лихва за забава върху неизплатените
суми за консумирана вода и В и К услуги, начислена за периода от деня
следващ падежа на задължението
по всяка една фактура до 08.02.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по
чл. 410 год. по по ч.гр.
дело № 2494/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
Ищцовото дружество „В.и к.” ООД, чрез процесуалния си
представител, твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. в., ул. „***”, № 7, абонатен
№ 1279131, е ползвала предоставени
от ищеца услуги, които не е
заплатила. Твърди се, че за
периода 18.12.2013г. до 23.10.2017г., ответникът дължи сумата общо
в размер на 366.10 лева за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с
лихва за забава в размер на 82.41 лева, начислена върху
всяко задължение от датата
на съответните падежи до 08.02.2019г., подробно посочени в уточняваща молба 09.09.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. С оглед горното
за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо ответника дължимостта
горните суми. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна М.Л.Ш., чрез назначения й по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва да има
качеството на потребител на ВиК услуги, като твърди
да не е собственик или ползвател на процесния имот.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихва.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 1265/18.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2494/2019г.
по описа на Районен съд – в., 33-ти състав, е разпоредил длъжникът М.Л.Ш. да
заплати на „В.и к.” ООД сумата от 366.10
лева, представляваща главница по партида с абонатен № 1279131, дължима за
периода от 27.01.2014г. до 27.10.2017г. за имот, находящ
се в гр. в., ул. „***”, № 7, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 15.02.2019г. до окончателното й изплащане, сумата
от 82.41 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата, за периода от 27.02.2014г. до 08.02.2019г. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложената
на л. 81-86 от делото справка по лица, че в Служба по вписванията-в. под акт №
145, том 99, дв.вх.рег. № 31527/31.10.2008г. е вписан
договор за покупко-продажба, с който М.Л.Ш. и *** Ш. са придобили собствеността върху
самостоятелен обект в сграда - апартамент № 1 с площ от 103 кв.м., находящ се в гр. в., ул. „***“, № 7. Вписано наред с това е
и запазеното в полза на М.Ш. право на ползване върху придобития имот. Под акт №
169, том 3, дв.вх.рег. № 8440/12.04.2018г. е вписан
отказът, извършен от М.Ш. от правото на ползване на горния имот.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатни № 1279131,
водомер № 005333, пломба 16540/529, за адрес ул. “***” 7. В карнетите са
отразени показанията на водомерите и подлежащите на заплащане питейна вода в
куб.м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня
на съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен период.
За процесния период 18.12.2013г.
до 23.10.2017г. от представения карнет за отчитането на потребената
питейна вода за абонетен № 1279131, се установява следното: Първият
отчет, при който е положен подпис за абонат датира от м. 4.2013г., при който е
отчетено показание на водомера 137куб.м. Съответно последният отчет, при който
е удостоверено с подпис отчитането показнието на водомера е от 23.10.2017г.,
което е 302 куб.м. След тази за показание на водомера е вписано 302 куб.м. и
консумирана вода “0”.
От представената от ищеца справка за недобора за абонатен № 1279131 (л. 27),
с адрес на потребление гр. в., ул. “***”, бл. 7, водомер № 005333, пломба
1/16540/529, се установява, че с последната издадена от ищеца фактура № **********/27.10.2017г.
са остояностени отчетените на 23.10.2017г. количества вода с посочено в
справката старо показание 291 и ново показание 302, което е съответно на
последно отчетеното показание на водомера и отразено в коментирания карнет.
Представено е и
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и Съгласно същите основно задължение
на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на
това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,
съставът на Варненския районен съд прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партиди с абонатен № 1279131 за имот, находящ се в гр. в., ул. „***”
№ 7, които отношенията
са регулирани
от публично известни Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, както
и стойността на доставената
и потребена от ответника
вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
изискуемостта на задължението
и размера на мораторната лихва върху
главниците.
От коментираната по-горе справка от имотния регистър се установи, че М.Л.Ш.
и *** Ш. са придобили собствеността
върху самостоятелен обект, наховящ се в гр. в., ул. „***“,
№ 7, като ответницата си е запазила правото на ползване върху придобитият имот.
Следователно, последната, в качеството й на съсобственик и ползвател на имота, е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от „В.и к.“
ООД – съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, в който смисъл е даденото легално определение на потребител в § 1,
ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Основно задължение на ответника в качеството му на
потребител, съгласно Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „В.и
к.” ООД регламентиращи договорнтите
отношения между страните, е да заплаща
ползваните услуги, отчетени
по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни
системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според
ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба,
за сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи
отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва
в присъствието на представител на потребителите. Отчетените данни по ал.
2 и 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на
чл. 32. Тази уредба е детайлизирана с Общите условия, като в чл. 23, ал. 2 е предвидено, че
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 след отчитане на общия водомер. В чл. 23,
ал. 4 е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните от отчета. При невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя или негов представител,
същият е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок не по-дълъг
от една година от
последното отчитане – чл.24, ал. 3. Предвидено в ал. 4 на чл. 24, в случай,
че потребителят не изпълни задълженията
си по ал. 3 се счита, че е налице отказ
за осигуряване на достъп, който
отказ се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното
лице на ВиК
оператора, подписан от него и от
поне още един свидетел с отбелязване на трите му имена.
След съставяне на протокола
ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на
чл. 49.
За доказване на реално потребената вода,
начислена с процесните фактури и отчетена по горния
детайлно разписан ред, ищецът е представил карнет за извършени отчети на
водомер с № 005333, пломба 16540/529, абонатни № 1279131 и адрес на
потребление гр. в., ул. “***” 7. При пълна идентичност на данните за номер на водомер,
пломбата, абонатния номер, адрес на потребление, с тези посочени в справката за
недобора, за съда не е налице основание да не приеме, че отчетите касаят именно
потреблението във водоснабдения имот, по отношение на който ответницата се
легитимира като съсособственик и ползвател на частта, другия съсобственик. От карнета, съдът намира за установен факта на реално доставени и
ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството отчетено и
фактурирано с процесните фактури. Данните на водомера
по последната процесната фактура **********/27.10.2017г., са потвърдени от потребителя или негов
представител с полагане на подписа в карнета, при което следва да се приеме, че
начисленото от ищеца количество вода, в това число и по предходните отчети, е
потребено от абоната, респ. същият дължи заплащането му в рамките на
предявените размери.
И след като съдът
формира положителен правен извод, че
в полза на ищцата е възникнало субективното право да иска заплащане на цената на доставените водоснабдителни и канализационни услуги
за периода от 18.12.2013г. до 23.10.2017г.,
съдът следва да се произнесе
по направеното от ответника
възражение за погасяването му по давност. Съгласно разясненията
дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите
се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Задължението на абоната за заплащане на предоставените услуги е
станало изискуемо с изтичане на 30-дневния срок от издаване на фактурата за
съответния месец. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
в съда на 15.02.2019г., при което за вземанията по издадените фактури в периода
от 18.12.2013г. до 18.12.2015г., включително, давностния
срок е изтекъл. Следователно, независимо, че задължението на ответника за
начислената с фактури от 18.12.2013г. до 18.12.2015г. сума в общ размер от
109.89 лева съществува, неупражняването на субективното право на ищеца в
законния срок да иска изпълнението му има за последица погасяването на това
право по давност. При това положение и искът за установяване дължимостта на това вземане се явява неоснователен. За
вземанията, начислени с издадените фактури от 27.01.2016г. до 27.10.2017г.,
тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата
на подаване на заявлението, поради което и ответникът дължи сумата от 256.21 лева, представляваща незаплатена
цена на ползвани ВиК услуги за периода от
17.12.2015г. до 23.10.2017г., до който размер претенцията следва да бъде
уважена, а за разликата до пълния предявен размер отхвърлена.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК усулги
по издадените фактури за
периода 27.01.2016г. до 27.10.2017г., считано от деня, следващ
изтичането на 30-дневния срок от издаване на
съответната фактура. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси” дължимата лихва за забава възлиза в размер на
39.17 лева, както следва: върху
главницата от 7.16 лева по фактура № **********/27.01.2016г., лихва за периода
от 28.02.2016г. до 08.02.2019г. в размер на 2.16 лева; върху главницата от 7.16
лева по фактура № **********/24.02.2016г., лихва за периода от 25.03.2016г. до
08.02.2019г. в размер на 2.11 лева; върху главницата от 2.39 лева по фактура №
**********/22.04.2016г., лихва за периода от 23.05.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 0,66 лева; върху главницата от 2.39 лева по фактура №
**********/20.05.2016г., лихва за периода от 21.06.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 0,64 лева; върху главницата от 2.39 лева по фактура №
**********/22.06.2016г., лихва за периода от 23.07.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 0,62 лева; върху главницата от 2.54 лева по фактура №
**********/26.07.2016г., лихва за периода от 27.08.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 0,64 лева; върху главницата от 5.09 лева по фактура №
**********/29.08.2016г., лихва за периода от 30.09.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 1,23 лева; върху главницата от 2.54 лева по фактура №
**********/17.09.2016г., лихва за периода от 18.10.2016г. до 08.02.2019г. в
размер на 0,60 лева; върху главницата от 192.37 лева по фактура №
**********/28.08.2017г., лихва за периода от 29.09.2017г. до 08.02.2019г. в
размер на 26,60 лева и върху главницата от 32.18 лева по фактура №
**********/27.10.2017г., лихва за периода от 28.11.2017г. до 08.02.2019г. в
размер на 3,91 лева. Вземането е предявено с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което и възражението на ответника се
явява неоснователно.
С оглед акцесорния характер на претенцията и
предвид формираният извод за неоснователност на главното вземане по издадените
фактури в периода от 27.01.2014г. до 18.12.2015г., включително, то и искът за
лихви също се явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
В обобщение акцесорната претенция се явява
основателна за сумата от 39.17 лева, представляваща лихва за забава върху
вземанията по издадени в периода 27.01.2016г. до 27.10.2017г. фактури, и като
такава същата следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от
82.41 лева - отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените
в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат
общо в размер на 49.39 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за назначаване на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената
част от иска, възлизат на 246.97 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „В.и к.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.Л.Ш.,
ЕГН **********,***, че ответникът М.Л.Ш. ДЪЛЖИ на „В.и к.” ООД сума в размер на 256.21 лева (двеста петдесет и шест лева и двадесет и
една стотинки), представляваща общ сбор на дължима главница за консумирана и незаплатена вода по
партида № 1279131, за периода от 17.12.2015г. до 23.07.2017г., за имот, находящ се в гр. в. ул. „***“, № 7, за която са издадени фактури, както
следва: фактура № **********/27.01.2016г. за сумата от 7.19 лева; фактура №
**********/24.02.2016г. за сумата от 7.19 лева; фактура №
**********/22.04.2016г. за сумата от 2.39 лева; фактура №
**********/20.05.2016г. за сумата от 2.39 лева; фактура № **********/22.06.2016г. за сумата от 2.39 лева; фактура №
**********/26.07.2016г. за сумата от 2.54 лева; фактура №
**********/29.08.2016г. за сумата от 5.09 лева; фактура №
**********/17.09.2016г. за сумата от 2.54 лева; фактура №
**********/28.08.2017г. за сумата от 192.37 лева и фактура №
**********/27.10.2017г. за сумата от 32.18 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 39.17 лева (тридесет и деве лева и
седемнадесет стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на горното
задължение, начислена от деня следващ падежа на всяка една фактура до 08.02.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 1265/18.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2494/2019г., по описа на ВРС, 33-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 256.21 лева до предявения
размер от 366.10 лева, претендирана като незаплатена цена на ВиК услуги по
фактура № **********/27.01.2014г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/25.06.2014г. за сумата от 16.72 лева; фактура №
**********/22.07.2014г. за сумата от 2.39 лева; фактура №
**********/25.09.2014г. за сумата от 9.55 лева; фактура №
**********/25.09.2014г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/27.11.2014г. за сумата от 9.55 лева; фактура №
**********/19.12.2014г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/24.01.2015г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/25.02.2015г. за сумата от 4.78 лева; фактура № **********/25.03.2015г.
за сумата от 2.39 лева; фактура № **********/24.04.2015г. за сумата от 2.39
лева; фактура № **********/22.05.2015г. за сумата от 2.39 лева; фактура №
**********/23.06.2015г. за сумата от 2.39 лева; фактура №
**********/28.07.2015г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/26.08.2015г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/28.09.2015г. за сумата от 7.16 лева; фактура №
**********/19.10.2015г. за сумата от 4.78 лева; фактура №
**********/25.11.2015г. за сумата от 4.78 лева и фактура № **********/18.12.2015г.
за сумата от 11.94 лева, както и за
разликата над 39.17 лева до предявения размер от 82.41 лева, претендиран
като лихва за забава върху горните задъжения, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Ш.,
ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 49.36 лева (четиридесет
и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни в заповедното производство и 246.97 лева (двеста
четиридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: