РЕШЕНИЕ
№
19.05.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV – ти състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги
Пашалиев гражданско дело № 638 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 76950 от 22.10.2019г. на „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********,
представлявано от Д.К.К. – изп. директор и М.С. – член на съвета на
директорите, чрез пълномощника адв. В.Г., САК, съдебен адрес:***, срещу Е.Й.Д.,
ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, с която се иска да бъде признато за
установено вземане по издадена заповед № 437 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.дело № 00878/2019 г. по
описа на ВРС срещу длъжника както следва: 392, 59 лева, представляваща
задължение по договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода 29.05.2017г. до
17.10.2017г. и 93,77 лева, представляваща задължение по договор за мобилни
услуги за аб.№ *** за периода 30.06.2017 г. до 04.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019 г., до окончателното изплащане.
Едновременно с установителния иск е предявен при
условията на обективно съединяване иск, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите: 231,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 29.05.2017 г. за устройство ****, за периода октомври 2017
г. - май 2017 г., аб.№ *** и 171, 80 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 29.05.2017г. за устройство ***, за периода
октомври 2017 г. - май
2017 г., аб. № ***. Претендират се разноски.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът и
ответникът са били страни по договори за
мобилни услуги и лизинг. Ответникът не е изпълнил изискуеми парични задължения
по издадените фактури, поради което е последвало прекратяване на договорите.
Депозирано е заявление по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, което формира правния интерес от настоящото производство.
В съдебно заседание не се явява законен представител,
не се представлява.
Съдът е назначил на ответника особен представител на
разноски на ищеца. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба. Оспорват се претенциите на ищеца по основание и размер, тъй като
доказателствата не обосновават тяхното уважаване. Ако се приеме наличие на
валидно възникнали облигационни отношения, се оспорва размерът на претендираните
лизингови вноски вр. ЗЗП и клаузата на чл. 1, ал. 3 от договорите. Неясно по
какъв начин са формирани размерите и на претендираните суми по предоставени
далекосъобщителни услуги.
В съдебно заседание се представлява от особения
представител адвокат М.И., която поддържа отговора си. Прави искане за
отхвърляне на исковете. При уважаване на иска за мобилни услуги прави
алтернативно искане за отхвърлянето му за сумата от 123, 78 лева, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 437 от 22.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 00878/2019 г. по описа на ВРС срещу длъжника както следва: 392, 59 лева,
представляваща задължение по договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода
29.05.2017 г. до 17.10.2017 г. и 93, 77 лева, представляваща задължение по
договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода 30.06.2017 г. до 04.09.2017
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019 г., до окончателното
изплащане.
В тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги; изпълнение на задължението си за предоставяне на мобилни услуги
на ответника на стойност 392, 59 лева по договор за мобилни услуги за аб. № ***,
за периода 29.05.2017 г. до 17.10.2017 г. и на стойност 93, 77 лева по договор
за мобилни услуги за аб. № ***, за периода 30.06.2017 г. до 04.09.2017 г.;
изискуемостта на задължението.
В тежест на ответника е да докаже, че е
платил процесните суми на ищеца.
Предявен е и осъдителен иск, с правно
основание по чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 231,80 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 29.05.2017
г. за устройство ****, за периода октомври 2017 г. - май 2017 г., аб.№ *** и
171, 80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 29.05.2017г. за устройство ****, за периода октомври 2017г. - май 2017г.,
аб.№ ***.
Такова обективно съединяване между
установителен иск, който има за предмет вземането по заповед за изпълнение, и
осъдителен иск, който има за предмет вземане, непредявено в заповедното
производство, е допустимо, съобразно приетото в т. 11б от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. – „В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210,
ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“.
По осъдителните искове в тежест на ищеца
е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
лизинг между страните, размерът на наемната цена, срока на договора, както и
предаването на вещта на ответника; изискуемостта на вземането. Последният
следва да докаже, че е изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена.
Наличието на облигационни правоотношения
между страните се установява от представените договор за мобилни услуги № ***/29.05.2017
г. за мобилен номер: ***; абонатен № ***,
приложение към същия договор за мобилен номер: ***, както и от договор за
лизинг № ***/29.05.2017 г. за мобилен номер: *** и от договор за лизинг № ***/29.05.2017
г. за мобилен номер: ***.
Ответникът е сключил договор за
предоставяне на мобилни услуги с ищеца с предпочетен номер ***, като е избрал
програма „тотал 24, 99 лева“, за срок от 24 месеца, до 29.05.2019 г. За този
номер е взел и мобилно устройство „***“ на изплащане – 23 месечни лизингови
вноски по 11, 59 лева всяка, или общо 266, 57 лева.
При преференциални условия е взел втори
абонаментен план с предпочетен номер *** по програма „тотал 24, 99 лева“, за
срок от 24 месеца, до 29.05.2019 г. За този номер е взел мобилно устройство „***“ на
изплащане - 23 месечни лизингови вноски по 8, 59 лева всяка, или общо 260, 07
лева.
Във връзка със задълженията на ответника
по процесните правоотношения са издадени фактура с № ***/18.06.2017 г. за
отчетен период: 31.05.2017 г. – 17.06.2017 г.; фактура с № ***/18.07.2017 г. за
отчетен период: 18.06.2017 г. – 17.07.2017 г.и фактура с № ***/18.08.2017 г. за
отчетен период: 18.07.2017 г. – 17.08.2017 г.
С кредитно известие № ***/18.09.2017 г.
ищецът е извършил корекция на дълга на ответника и е намалил общо дължимата
сума по фактурите с 2, 44 лева.
Отделно ответникът е ползвал мобилни
услуги и по договор № ***/30.06.2017 г., сключен с „Теленор България“ ЕАД, за
абонаментен план: интернет 20, 99 лева на месец за мобилен номер: ***, абонатен № ***, и по договор № ***/30.06.2017
г., сключен с „Теленор България“ ЕАД, за абонаментен план: интернет 20, 99 лева
на месец за мобилен номер: ***.
Във връзка със задълженията на ответника
по процесните правоотношения за абонатен
№ ***, са издадени фактура с № ***/05.07.2017 г. за отчетен период: 30.06.2017
г. – 04.07.2017 г.; фактура с № ***/05.08.2017 г. за отчетен период: 05.07.2017
г. – 04.08.2017 г. и фактура с № ***/18.08.2017г. за отчетен период: 05.08.2017г.
– 04.09.2017г.
С кредитно известие № ***/05.10.2017 г.
ищецът е извършил корекция на дълга на ответника и е намалил общо дължимата
сума по фактурите с 39, 17 лева.
За определяне размера на вземанията по
всяко от съглашенията съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. След
запознаване със необходимата счетоводна документация експертът е изготвил
заключението си, като е посочил размера на вземанията на ищеца за абонатен № *** и за абонатен № ***. Изчислил е, че
задълженията на ответника за абонатен № ***
възлизат на 93, 77 лева, а за абонатен №
*** на 268, 81 лева.
Изчислил е също, че неизплатените суми
по договора за лизинг на мобилното устройство „***“, с предпочетен номер ***, е
в размер на 171, 80 лева, а по договора за лизинг на мобилното устройство „***“,
с предпочетен номер ***, е в размер на 231, 80 лева.
Експертът е пресметнал дължимите суми по
договорите за лизинг, приемайки, че е настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията по двете съглашения, съобразно чл. 12 от Общите условия към
договорите за лизинг са уредени. Положителният или отрицателният отговор за
настъпване на предсрочната изискуемост обаче, не влияе на правилността на
заключението, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото производство е настъпил падежа и на последните вноски по лизинговите
договори. Поради тази причина въпросът за предсрочната изискуемост не следва да
бъде обсъждан.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е обективно и е изготвено от
лице с необходимата професионална квалификация.
По
установителните искове в условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на договор за мобилни услуги, изпълнение на задължението си за предоставяне на
мобилни услуги на ответника на стойност 268, 81 лева по договор за мобилни
услуги за аб. № ***, за периода 29.05.2017 г. до 17.10.2017 г. и на стойност
93, 77 лева по договор за мобилни услуги за аб. № ***, за периода 30.06.2017 г.
до 04.09.2017 г.
Съгласно чл.
27 от Общите условия към договорите за мобилни услуги „плащането по фактурите
се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от осемнадесет дни от
датата на издаването ѝ“. При положение, че всички фактури са издадени
преди около четири години, през 2017 г., то е верен и изводът, че изискуемостта
на вземанията е настъпила много преди предявяване на исковата молба.
Ответникът не
ангажира доказателства за установяване плащането на процесните задължения.
Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът счита, че такова плащане не е извършвано, по аргумент на чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Ето защо,
установителните искове следва да бъдат уважени за сумата от 268, 81 лева,
представляваща задължение по договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода
29.05.2017 г. до 17.10.2017 г. и за сумата от 93, 77 лева, представляваща
задължение по договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода 30.06.2017 г. до
04.09.2017 г.
Искът подлежи
на отхвърляне за сумата над 268, 81 лева до пълния претендиран размер от 392,
59 лева.
Осъдителният
иск следва да бъде уважен изцяло, тъй като ищецът доказа всички елементи
от фактическия състав на чл. 345, ал. 1
от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, а ответникът не установи плащането на
претендираните суми.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно
на уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите
разноски в заповедното производство за основа следва да бъде използвана
глобалната сума от 889,96 лева.
Ищецът е представил списък на
разноските. За заповедното претендира разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 180, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00
лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 580, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180,
00 лева; държавна такса в размер на 150, 00 лева; депозит за вещо лице в размер
на 150, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 100, 00 лева).
Особеният представител е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
размерът на претендираното възнаграждение е съобразен с минималното възнаграждение,
предвидено за дела с подобен материален интерес, по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата
от 83, 52 лева – разноски в заповедното производство; и сумата от 236, 30 лева –
разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., ЕИК *********, против Е.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 268, 81 лева,
представляваща задължение по договор за мобилни услуги за аб.№ *** за периода
29.05.2017 г. до 17.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 21.01.2019 г., до окончателното ѝ изплащане,
за която е издадена Заповед № 437 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.дело № 878/2019 г. по описа на Районен съд
Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 268, 81 лева до пълния претендиран размер от 392, 59 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК
*********, против Е.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 93, 77 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги
за аб.№ *** за периода 30.06.2017 г. до 04.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане, за която е издадена Заповед № 437 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.дело №
878/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Е.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
С., ЕИК *********, сумата от 403,60 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които: 231,80 лева по договор за лизинг от 29.05.2017 г. за
устройство ***, за периода октомври 2017 г. - май 2017 г., аб.№ *** и 171, 80 лева
по договор за лизинг от 29.05.2017г. за устройство ***, за периода октомври
2017 г. - май 2017 г., аб. № ***.
ОСЪЖДА Е.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., ЕИК *********, сумата от 83,
52 лева – разноски по ч.гр.д. № 878/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА
Е.Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, сумата от 236,
30 лева – разноски по гр.д. № 638/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: