Решение по дело №1078/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     07.07.2020г.                           Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  двадесет и четвърти юни                                        Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1078 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  А.С., срещу Н. П. Н., с ЕГН: **********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 355, 72 лв, от които сумата 322,00 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.,  сумата 33,72 лв. /тридесет и три лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до 16.10.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата 322,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление, въз основа на което  срещу ответника Н. П. Н. е издадена заповед за изпълнение на парично за  следните суми: 322,00 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., 33,72 лв. /тридесет и три лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 322,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лв./ представляваща държавна такса и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.

 Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в указания му едномесечен срок ищецът е предявил процесният установителен иск за вземанията по същата.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.,, за топлофициран имот,  находящ се в гр. ***за която ответникът не е заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни възражения срещу доказателствената стойност на извлечението от сметка.

В проведените по делото няколко съдебни заседания, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства, в това число са били изслушвани  СИЕ  и СТЕ, във връзка със спорните по делото факти. По делото  ищцовата страна е ангажирала допълнително писмени доказателства, а именно: придружително писмо от Община Перник, Дирекция „МПТ“, ведно със заверено копие от Приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадено от - Ф.Г. М.-трето за спора лице,  договор за продажба на ДНИ по Наредбата за ДИ от  13.11.1990 г.,  видно от който като купувач на имота е вписано отново лицето -Ф.Г. М., както и препис-извлечение от акт за сключен граждански брак между Н. П. Н. и Ф.Г. М., видно от които посочените лица са в брачна връзка от 18.11.1978 г. Следва да се посочи, че  в декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с  данни актуални към 25.05.1998 г подадена от трето неучастващо в настоящото производство лице- Ф.Г. М.- съпруга на ответника, то същата е  к декларира право на собственост върху процесния недвижим имот, както и документа, с който е придобит имота, а именно Договор от 13.11.1990 г., като в Таблица 1 за собственици е посочен ответника като съсобственик на процесния апартамент, и е описано,че притежават по една втора от имота. В тази връзка,  в последното по делото с.з. е представено освен Договор от 13.11.1990 г., за придобиване на имота от Ф.Г. М. и Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ответника, в което е посочена и датата на сключен граждански брак между Н. П. Н. и Ф.Г. М., видно от който посочените лица са в брачна връзка от 18.11.1978 г.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №5509/29.10.2018 г. по ч.г.д.№ № 07401 по описа на съда за 2018 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: придружително писмо от Община Перник, Дирекция „МПТ“, ведно със заверено копие от Приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадено от - Ф.Г. М.-трето за спора лице,  договор за продажба на ДНИ по Наредбата за ДИ от  13.11.1990 г.,  видно от който като купувач на имота е вписано отново лицето -Ф.Г. М., както и препис-извлечение от акт за сключен граждански брак между Н. П. Н. и Ф.Г. М., видно от които посочените лица са в брачна връзка от 18.11.1978 г. Следва да се посочи, че  в декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с  данни актуални към 25.05.1998 г подадена от трето неучастващо в настоящото производство лице- Ф.Г. М.- съпруга на ответника, то същата е  к декларира право на собственост върху процесния недвижим имот, както и документа, с който е придобит имота, а именно Договор от 13.11.1990 г., като в Таблица 1 за собственици е посочен ответника като съсобственик на процесния апартамент, и е описано,че притежават по една втора от имота. В тази връзка,  в последното по делото с.з. е представено освен Договор от 13.11.1990 г., за придобиване на имота от Ф.Г. М. и Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ответника, в което е посочена и датата на сключен граждански брак между Н. П. Н. и Ф.Г. М., видно от който посочените лица са в брачна връзка от 18.11.1978 г. Следователно, се налага изводът от така представените писмени доказателства, че двамата са съпрузи от 1978 г., както и до настоящия момент, като имотът е закупен след брака- през 1990 г. Данни по деклариране към 25.05.1998 г. няма предеклариране на собствеността на имота и в декларацията по чл.14 ЗМДТ е посочен същият акт за придобиване на имота. Видно от така цитираните доказателства, се налага извод, че имотът е придобит и си притежава в условията на СИО, от ответника и неговата съпруга.

Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, като възраженията в тази насока, наведени от особения представител на ответника, съдът намира за неоснователни.

Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото е отделен като безспорен факт по искане на страните, че се касае за топлофициран имот и не е била изслушвана  съдебно- техническата експертиза по делото.

                 Същевременно по делото  са били извършени СИЕ и СТЕ, заключенията, по които съдът е приел като обективни, пълни и ясни, отговорили на поставените въпроси. Така видно от заключението по изготвената СТЕ по делото се установява, че „Топлофикация - Перник” АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирма „Нелбо Инженеринг“- ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетния (процесния) период е идентична с отразената в изравнителната сметка.Изчислените от „Топлофикация - Перник” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на предоставената ми справка и са за сметка на топлофикационното дружество, посочена в констативната част на експертизата. Технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - Перник” ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването.Констатираната минимална разлика между определените от в.л. и от „Топлофикация - Перник” АД технологични разходи за м. април 2017г., считам, че не оказва съществено влияние на топлоенергията за разпределение. В заключението е посочено, че размерът на задължението ( главница ) на ответника е за  сумата 322,00 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.,  сумата 33,72 лв. /тридесет и три лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до 16.10.2018 г. Посочено е, че  общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2007, 2009, 2011, 2013г. и 2015г. и 2018 г. това е документирано със Свидетелства за метрологична проверка, описани в констативната част.От „Топлофикация - Перник" АД са ми предоставени договори, сключени между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата-етажна собственост по време на процесния период, описани в Констативната част. Следователно се налага извод, че се касае за топлофициран имот, в които топломерите са преминали през съответните проверки, като начисленията на сумите са направени съобразно съответната нормативна база и като размери съответстват на размерите, заявени в исковата молба и претендирани и от ищеца по делото. Това се установява и от изслушаната по делото СИЕ, в която вещото лице, също е достигнала до извод за идентичност на дължимите суми по периоди и размери с описаното в исковата молба. Посочило е и че счетоводството на Дружеството е било редовно водено, като посочените суми не са били заплатени от ответника.                  Следователно от така описаната доказателствена съвкупност се налага извод, че исковете се явяват доказани и по основание и по размер и като такива следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, които са безспорни по делото.

Поради това и съдът намира, че  претецията се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск и за главния иск и за иска за  лихва и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр.91 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител, възнаграждение на вещи лица, в заповедното и исковото производство, такса за издаване на СУ в общ размер на 740 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.

 

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н. П. Н., с ЕГН: **********, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 355, 72 лв, от които сумата 322,00 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.,  сумата 33,72 лв. /тридесет и три лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до 16.10.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата 322,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН: **********, да заплати на Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 740 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 7401/2018  г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

 

                                                                        Районен съдия: