Р Е Ш Е Н И E
№ 67 27.06.2019 година гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд въззивен граждански състав
На двадесет
и седми май две хиляди и деветнанадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОАНЕТА АНДОНОВА- ПАРАШКЕВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА
2.ДАРИНА
КОСТОВА
секретар
Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдия
Дарина Костова гр.дело номер 775 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
и е образувано по въззивна жалба на М.М.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д., ЕГН **********
със съдебен адрес: ***, против решение № **5 от 23.02.2015г., постановено по
гр.д.2413/2011 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени претенциите им против А.Ж.А. от ***, за осъждане на
ответника да заплати на М.М.Д. сумата от 1000лв. и да заплати на ищеца М.Д.Д.
сумата от 14000лв., частично от 25 000 лв., двете суми представляващи обезщетение за лишаване на М.Д.
от право на ползуване за периода от 16.08.2006 год. до 29.03.2010 год. на
следния недвижим имот – таванско помещение №21, с площ от 14,19 кв.м.,
принадлежащо към апартамент №21, находящ се в сграда на ул.”Шейново” №46, ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата
молба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260,ал.1
т.1,2,4 и 7 ГПК и е допустима. Решението
се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Твърди се, че решението е неправилно
поради допуснати груби процесуални
нарушения, включително, че не са допуснати: съдебно-техническа експертиза,
разпит на ответника по чл.176 от ГПК, че не е съобразено решение по гр. д №
873/2012 г. по описа на БОС.
Твърди се, че решението е постановено от незаконен
състав, тъй като съдията докладчик
работи в Бургаския районен съд и следвало да се отведе от делото, поради това
че срещу Районния съд и неговите ръководители въззивниците са завели дела.
Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния
закон без да се посочва в какво се състои неправилното приложение на закона.
Твърди се, че делото е останало неизяснено от материална и фактическа страна,
поради порочни процесуални действия на съда, включително се твърди, че съдът
неправилно не е уважил искане за отлагане на съдебно заседание на 21.01.2015
г., въпреки наличието на основания за това.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение
като не е допуснал направено изменение на иска с молба на ищците от
15.08.2013год.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на ответника, в който се посочва, че жалбата е неоснователна.
Оспорват се всички твърдения относно наличието на процесуални нарушения пред
първата инстанция. Моли съда, да потвърди атакуваното решение изцяло и да се
присъдят разноски пред втората инстанция.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл.209 от ГПК съдът установи, че решението на РС-Бургас е валидно, но частично недопустимо.
Пред настоящата инстанция се обжалва решението изцяло.
Производството е образувано първоначално пред Окръжен
съд –Бургас, но е прекратено и изпратено на Районен съд – Бургас съобразно
правилата на родовата компетентност.
Пред Районен съд-Бургас е образувано първоначално
по исковата молба на М.М.Д., ЕГН ********** против А.Ж.А. от *** за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 000 лв. частично от
18 000евро, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползуване
за периода от 16.08.2006 год. до 29.03.2010 год. на недвижим имот,
представляващ таванско помещение №21, с площ от 14,19 кв.м., принадлежащо към
апартамент №21 в жилищна сграда в гр.Бургас, ул.”Шейново” №46. С договор за
цесия от 20.06.2012год., в хода на производството, ищцата М.Д. е прехвърлила на
втория ищец М.Д. 96% от 25 000 лв., представляващо обезщетение за лишаване на М.Д.
от право на ползуване за периода от 16.08.2006 год. до 29.03.2010 год. на
следния недвижим имот – таванско помещение №21, с площ от 14,19 кв.м.,
принадлежащо към апартамент №21, находящ се в сграда на ул.”Шейново” №46. При
последващо изпълнение на указанията на съда да се посочат ясно обстоятелствата,
на които се основават претенциите и петитум на претенциите на двамата ищци се
уточнява, че са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.59
от ЗЗД, както следва :
1.М.М.Д., ЕГН ********** претендира да
бъде осъден А.Ж.А. от *** да й заплати сумата от 1000лв., представляваща
обезщетение за лишаване на М.Д. от право на ползуване за периода от 16.08.2006
год. до 29.03.2010 год. на следния недвижим имот – таванско помещение №21, с
площ от 14,19 кв.м., принадлежащо към апартамент №21, находящ се в сграда на
ул.”Шейново” №46, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба, в качеството и на собственик на имота, при режим на
съпружеска имуществена общност с Д. Д. Д..
2.М.Д.Д., ЕГН ********** от ***, в качеството си на
приобретател по договор за цесия с първата ищцата на 96% от вземането й към
ответника, претендира да бъде осъден А.Ж.А. от *** да му заплати сумата сумата от 14000лв. ,
частично от 25 000 лв., част цедираното вземане на първата ищца за
обезщетение за лишаване на М.Д. от право на ползуване за периода от 16.08.2006
год. до 29.03.2010 год. на следния недвижим имот – таванско помещение №21, с
площ от 14,19 кв.м., принадлежащо към апартамент №21, находящ се в сграда на
ул.”Шейново” №46, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба.
С обжалваното
решение, Районен съд –Бургас е отхвърлил на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
предявените от М.М.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:*** против А.Ж.А., ЕГН **********,*** с
назначен по делото особен представител искове за осъждане на ответника да
заплати на М.М.Д. сумата от 1 000 лева като обезщетение за лишаване
от ползването на собствени недвижими имоти, находящи се в гр.Бургас, Централна
градска част в изградената в източната част на кв.216 между улица „Славяница”,
ул.“Шейново”, ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно
апартамент № 21 на първи жилищен етаж вх.Б, на жилищната сграда, изградена в
имот с площ от 91.09 кв.м. ведно с прилежащото към жилището таванското
помещение № 21, описани по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нотариус
Станка Димова при РС Бургас и за апартамент № 20, с описание по нотариален акт
№ *** от 0*.0*.19**г. на нот. Станка Димова при РС Бургас: апартамент № 20 на
първи жилищен етаж, вход № В, на жилищна сграда, изградена върху площ от 91.94
кв.м. ведно с таванското помещение № 20 към жилището за периода от
16.08.2006г. до 29.03.2010г., както и да бъде осъден А.Ж.А. да заплати на М.Д.Д.
сумата от 14 000 лева като частичен иск от 25 000 лева
като вземане за обезщетение за лишаване от ползването на имоти, находящи се в
гр.Бургас, Централна градска част в изградената в източната част на кв.216
между улица „Славяница”, ул.“Шейново”, ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”,
а именно апартамент № 21 на първи жилищен етаж вх.Б, на жилищната сграда,
изградена в имот с площ от 91.09 кв.м. ведно с прилежащото към жилището
таванското помещение № 21, описани по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на
нотариус Станка Димова при РС Бургас и апартамент № 20, с описание по нотариален
акт № *** от 0*.0*.19**г. на нот. Станка Димова при РС Бургас: апартамент № 20
на първи жилищен етаж, вход № В, на жилищна сграда, изградена върху площ от
91.94 кв.м. ведно с таванското помещение № 20 към жилището за периода от
16.08.2006г. до 29.03.2010г., които са придобити от М.Д. като вземания по
договор за цесия от 20.06.2012г, сключен между М.М.Д. и М.Д.Д., ведно със
законовата лихва върху претенциите от датата на подаване на исковата молба –
20.09.2010г. до окончателното им изплащане.
Видно от
мотивите и диспозитива на решението, в частта на произнасянето по претенциите
на ищците за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползването на
имоти, находящи се в гр.Бургас, Централна градска част в изградената в
източната част на кв.216 между улица „Славяница”, ул.“Шейново”, ул.“Ал.Велики”
жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно апартамент № 21 на първи жилищен етаж
вх.Б, на жилищната сграда, изградена в имот с площ от 91.09 кв.м. описан по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г.
на нотариус Станка Димова при РС Бургас и апартамент № 20, с описание по
нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нот. Станка Димова при РС Бургас:
апартамент № 20 на първи жилищен етаж, вход № В, на жилищна сграда, изградена
върху площ от 91.94 кв.м. ведно с таванското помещение № 20 към жилището
за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. е постановено при нарушаване на
процесуалния закон, защото съдът се е произнесъл по непредявени искове. С оглед
на горното постановеното решение следва да бъде обезсилено в недопустимата си
част.
В хода на
производството пред настоящата инстанция, на 29.11.2015год. е п. ответника по
делото и след спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1,
т.2 от ГПК, същото е възобновено с Определение
№ 779 от 01.04.2016год., като е конституиран като страна по делото
правоприемника на ответника – Г.А.А., с постоянен и настоящ адрес ***.
По отношение
на наведените оплаквания от въззивниците, съдът констатира следното:
По отношение
на протоколно определение от 09.10.2013год., с което е отказано допускане на
изменение на иска, както и по отношение на определение №8555 от 15.10.2013год.,
с което е оставено без уважение искането за отвод на съда, е осъществен
инстанционен контрол. Постановено е Определение №240 от 24.01.2014год. по
ч.гр.д.№2226/2013год. по описа на БОС, с което са оставени без разглеждане
частните жалби на въззивниците. Определението е потвърдено с Определение №466
от 12.08.2014год. по ч.гр.д. № 4098/2014год. по описа на ВКС Първо гражданско
отделение.
Настоящия
състав на съда намира, че отказът на постановилия решението съдия да се отведе
от разглеждане на делото, сам по себе си не представлява процесуално нарушение
и при липса на други доводи за пристрастност на конкретния съдия – докладчик,
видни от процесуалните му действия или от самото решение, не е налице
самостоятелно основание за неправилност на съдебното решение.
В настоящата
инстанция е допусната по искане, направеното от въззивниците пред първата
инстанция, съдебно-техническа експертиза по въпросите на въззивниците.
От
представените съдебни решения по вещни и облигационни спорове между същите
страни и праводателите им по отношение на на същите имоти, съдът намира, че следва
да отчете като установено със сила на пресъдено нещо, че с Решение №1458 от
23.07.2018год. по в.гр.д.№ 1780/2017год. на Окръжен съд Бургас е оставено в
сила Решение № 476/ 15.03.2016 г. и решение № 626/
04.05.2017г. по гр.дело № 4196/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас, с
които е прието за установено между М.Д.Д., ЕГН **********, М.М.Д., ЕГН **********
и Г.А.А., ЕГН **********, че последния не е собственик на следния недвижим
имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, изградена в
източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, между ул. „Сливница“,
ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент 21, с адрес: ул.
„Шейново“ № 46, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско помещение номер 21, с
площ от 14,19 кв.м. и 1,826 % ид.ч. от общите части на сградата и от 103,56
кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, който апартамент по
кадастралната карта и регистри за гр. Бургас понастоящем представлява
самостоятелен обект, с предназначение: апартамент с идентификатор №
07079.613.96.1.17, с площ от 91,09 кв. м., ведно с таванско помещение номер 21,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
07079.613.96.1.16 и 07079.613.96.1.26; под обекта: 07079.613.96.1.57,
07079.613.96.1.58 и 07079.613.96.1.59 и над обекта: 07079.613.96.1.19, с
административен адрес на обекта: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № **, вх.
Б, ет. 1, ап. 21. С цитираното решение е отменен нотариален акт № **, том
**, нотариално дело № 8***/ 0*.**.19** година на нотариус при РС-Бургас. Със
същото влязло в сила решение е отхвърлен предявения от Г.А.А., ЕГН ********** – ответник в
настоящото производство срещу М.Д.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН ********** –
ищци в настоящото производство, ревандикационен иск за осъждане на ответниците
да предадат на ищеца, владението на следния недвижим имот: апартамент, находящ
се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, а понастоящем представлява самостоятелен
обект, с предназначение: апартамент с идентификатор № 07079.613.96.1.17 по
кадастралната карта на гр. Бургас, като се твърди, че имота се владее от Д. без
основание и е собственост на ответника по наследство от неговия баща А.Ж.А.,
ЕГН **********, който от своя страна е придобил имота като член - кооператор на
ЖСК „Агалина” - Бургас. С решение № 626/ 04.05.2017г. първоинстанционният съд е
отхвърлил молбата на М.Д. и М.Д., обективирана във въззивна жалба вх.№ 19234/
31.05.2016г. против решение № 476/ 15.03.2016г. за допълване на решението, с
което съда не се бил произнесъл по
предявения иск за апартамент № 20 и прилежащи помещения.
Съдът следва
да съобрази също Решение № III-95 от 20.07.2012год., постановено
по в.гр. д. №873/2012 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което се отменява
решение №364/26.03.2012 год., постановено по гр.дело №65/2011 год. по описа
на Бургаски районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска на Д. Д. Д. с ЕГН **********,от ***, против А.Ж.А. с ЕГН **********, от ***, за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за лишаване от право на ползуване за периода
от 16.08.2006 год. до 29.03.2010 год. на следния недвижим имот – таванско
помещение №21, с площ от 14,19 кв.м., принадлежащо към апартамент №21, находящ
се в сграда на ул.”Шейново” №46, до размера от 4 423,87 лв., като вместо
него се осъжда А.Ж.А. с ЕГН **********,***,
да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН **********,***, сумата от 4 423, 87 (четири
хиляди четиристотин двадесет и три 0.87) лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползуване за периода от 16.08.2006 год. до 29.03.2010 год.
на следния недвижим имот – таванско помещение №21, с площ от 14,19 кв.м.,
принадлежащо към апартамент №21, находящ се в сграда на ул.”Шейново” №46.
По отношение на предявените от ищците
претенции :
Предявените претенции са с правно
основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Предпоставките за
уважаване на предявените претенции са: ответникът да се е обогатил за сметка на
ищцата и правоприемника й, които да се обеднели до размера на обогатяването. С
оглед въведените основания на претенциите им, ищците следва да докажат, че М.Д.
е собственик на процесния имот, че ответникът я е лишил от ползване на имота
през процесния период, както и размер на исканото обезщетение.
Ищците твърдят, че по силата на нотариални актове №***
и ***/0*.0*.19** год. първата ищца заедно със съпруга си са придобили в режим
на имуществена общност правото на собственост върху два апартамента и прилежащите
им тавански помещения, на административен адрес гр.Бургас, ул.”Шейново” №46,
както следва – апартамент №20 с таванско помещение №20 и апартамент №21 с
таванско помещение №21. Твърди също, че на правно основание са отстранени от
държавния съдебен изпълнител от апартамент №20 и прилежащото му таванско
помещение, с протокол от 16.08.2006 год., като в тези помещения е въведен въззиваемият
А.А.. Сочи, че без правно основание на А.А. е предадено владението и върху
съседното таванско помещение №21, което е преустроено в едно общо помещение с
таван №20, пригодени за живеене. Поради последното, А. ползува таванско
помещение №21 без правно основание от 16.08.2006 год., и до момента, въпреки
отправената му покана на 26.10.2010 год. от въззивницата, не й е изплащал
обезщетение за ползите, от които я е лишил.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отхвърлил претенцията с аргумент, че ищците
не са доказали правото на собственост на ищцата М.Д. върху апартамент №21 и
прилежащото му таванско помещение №21, предмет на иска, както и че не е
доказано, че праводателят на ответника е ползвал процесното таванско помещение.
Представят се нот.актове №*** и ***/0*.0*.19** год.,
издадени от нотариуса към Районен съд –
Бургас на основание чл.35 ал.2 от ЗЖСК, с който ищцата и съпруга й са
признати за собственици на апартаменти №20 с площ от 91,94 кв.м. и №21 с площ
от 91,09 кв.м., ведно с прилежащите им тавански помещения №20 с площ от 16,04
кв.м. и №21 с площ от 14,19 кв.м., съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавния терен. Представен е протокол за
въвод във владение от 16.08.2006 год., съставен от съдебния изпълнител при Районен съд – Бургас по изп.дело
№2085/2006 год., с който, на основание изпълнителен лист, издаден по гр.дело
№167/2005 год. по описа на БОС, въззиваемият е въведен във владение на
апартамент №20, ведно с таванско помещение №20, а са отстранени длъжниците М. и
Д. Д., чрез заварения държател-наемател ”Гарант” ООД.
От цитираното по-горе Решение № 476/ 15.03.2016 г. по
гр.дело № 4196/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас, се установява, че
със сила на пресъдено нещо е прието за установено между М.Д.Д., ЕГН **********,
М.М.Д., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, че последния не е собственик
на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК
„Агалина“, изградена в източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас,
между ул. „Сливница“, ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент
21, с адрес: ул. „Шейново“ № 46, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско
помещение номер 21. Независимо, че произнасянето е по отрицателен
установителен иск, а не по положителен установителен иск за собственост на
ищцата Д., при съвкупна преценка на отреченото право на собственост на
ответника и представения титул за собственост на ищцата, съдът намира, че
следва да приеме, за доказано твърдението на ищцата Д., че е собственик на
процесното таванско помещение №21, в качеството й на съсобственик в режим на
съпружеска имуществено общност с Д. Д. на Апартамент 21, с адрес: ***, ведно с
таванско помещение номер 21, както е удостоверено с неоспорения нотариален акт №
*** от 0*.0*.19** год. на нотариуса при Районен съд – Бургас. Следователно е
неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за тази
предпоставка за основателност на предявените искове. Правата на втория
въззивник са производни на тези на въззивницата Д., защото са основани на
договора за цесия на част от процесното вземане, а не на наследяване на
починалия съпруг на ищцата.
Действително, както е
констатирало вещото лице инж. Щерев, тавански помещения №20 и №21 са де факто
обединени, но това не е направено по предвидения в закона ред, нещо повече,
налице са технически пречки тези две помещения да се обособят в общо помещение
при спазване на законоустановения ред.
В производството пред районен съд ответникът е
представляван от процесуален представител по чл.47, ал.6 от ГПК, който оспорва твърдението
за ползване на имота от ответника. Индиции за наличие на ползване на имота от
ответника и праводателя му са на първо място обстоятелството, че при
осъществяване на въвода във владение на праводателя на ответника, същият е
въведен във владение на двете тавански помещения - №20 и №21, защото в резултат
на незаконното им преустройство вратата към двете помещения е съществуващата
врата към помещение №20, което обстоятелство се установява от описанието на
имота, направено от вещото лице инж.Щ. в обстоятелствената част на приетата
съдебно техническа експертиза. На второ място, индиция , че помещението е
ползвано и след въвода във владение, от праводателя на ответника, е уважаването
на претенцията на другия съсобственик на таванско помещение №21 – Д. Д. за
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на същото таванско
помещение за същия период с Решение №III-95 от 20.07.2012год.,
постановено по в.гр. д. №873/2012 год. по описа на Окръжен съд – Бургас,
цитирано по-горе. Ищцата М.Д. и Д. Д. са съпрузи, но като такива не са
задължителни и необходими другари в производството по иска по чл.59 от ЗЗД,
поради което е допустимо да предявят исковете си в отделни производства, но
установеното по отношение на съпруга – Д. Д. лишаване от достъп до имота е
косвено доказателство, че през същия период и ищцата е била лишена от ползване
на същия.
Назначената съдебно-техническа експертиза е дала
заключение за наемната цена на процесното таванско помещение само въз основа на
проучване на пазара, като е отчетено обстоятелството, че не се касае за жилищно
помещение, а за складово такова, което е незаконно преустроено. Видно от
заключението на в.л. Щ., той е съобразил заключението на в.л. Юзбашиев и е
приел, че след корекция по изложените по-горе причини, за процесния период от
16.08.2006 год. до 25.03.2010 год. наемната стойност на помещението с площ от
14,19 кв.м. възлиза на 2 222 лв.
С оглед на събраните доказателства съдът приема за
установено по делото, че таванските помещения №20 и 21 са били преустроени в
едно общо помещение, пригодено за живеене, от въззивницата и съпруга й. Съдът
отчете, че решението на Общото събрание на ЖСК”Агалина” за изключването на А.А.
като членкооператор от 14.06.1994 год. е било взето преди завършването на жилищната сграда, поради
което до въвеждането му от държавния
съдебен изпълнител в апартамент №20, А. не е бил във владение на имотите,
поради което не е възможно да е извършил преустройствата в таванските помещения
и обособяването им като жилище. През този период именно Д. и М. Д. са били във
владение на двата апартамента и те са преустроили таванските помещения в едно
общо помещение, в което е бил въведен във владение А.А..
От приложените от страните в производството и по
приложените дела съдебни решения, се установява, че А.А. е провел успешно
съдебно производство само по отношение на апартамент №20 и единствено това жилище
му е предадено по надлежния ред. За апартамент
№21 правото му е отречено с цитираното по-горе Решение № 476/ 15.03.2016 г. по гр.дело № 4196/2011 год. по описа на
Районен съд – Бургас.
За установяване на владение и върху таванско помещение
№21 от А.А. липсва правно основание, последният е провел успешна ревандикация
само за апартамент №20, съответното му таванско помещение, ид.части от общите
части и от правото на строеж. Въззивницата,
като собственик в режим на СИО на апартамент №21 и прилежащото му таванско
помещение №21, е била отстранена от процесния имот без законно основание – без
да бъде издадено съдебно изпълнително основание за таванско помещение №21, и от
този момент последното се владее от праводателя на въззиваемия и въззиваемия.
В случаите, когато собственикът на една вещ
неправомерно е бил лишен от възможността да я ползува, той реално е бил
възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги,
което води до обедняване, защото е бил
лишен от възможността имуществото му да се увеличи.
Въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
реализиране на отговорността по чл.59 ал.1 от ЗЗД, тъй като въззивницата М.Д. -
собственик е била отстранена, като вещта е преминала във фактическа власт на праводателя
на въззиваемия на 16.08.2006 год. без правно основание, като от това е
настъпило обедняване на въззивницата и правоприемника й и обогатяване на
въззиваемия. Разместването в имуществената сфера на лицата е станало без правно
основание и поради забраната за неоснователно обогатяване въззиваемият дължи
обезщетение в размер, съответствуващ на възможния месечен доход от наем,
съобразно трайно наложилата се съдебна практика за оценяване лишеното право на
ползуване. Това обезщетение се дължи от датата на неоснователното владение
върху вещта, без покана, ето защо е дължимо за исковия период от 16.08.2006
год. до 29.03.2010 год.
Както се посочи по-горе, месечната наемна стойност,
която може да се реализира от процесното помещение, е оценена от вещото лице на
2222 лв. Предвид обстоятелството, че през процесния период ищцата М.Д. е била
съсобственик в режим на СИО с Д. Д., комуто вече е присъдено обезщетение с
цитираното по-горе решение, то размера на дължимото й обезщетение е половината
от 2 222лв. или 1111лв. С представения по делото договор за цесия, ищцата Д.
е прехвърлила на втория ищец 96% от вземането си, поради което дължимият й
размер на обезщетението е 44,44лв. Съответно дължимият размер на обезщетението
на ищеца М.Д. е 1066,56лв.
От горното се налага извода, че претенцията по чл.59
ал.1 от ЗЗД е основателна до размера от 1111 лв. – от които 44,44лв. – за
ищцата М.Д. и 1066,56лв за ищеца М.Д. и следва да се уважи в тези размери.
Поради последното, решението на БРС следва да бъде отменено в частта, в която
искът е отхвърлен до размера от 1111 лв. и вместо него да се постанови ново, с
което посочената по-горе сума се присъди в полза на въззивниците.
Въззивниците са направили искане за присъждане на
разноски, такива са направени от въззивника Д. в размер на 150лв. – възнаграждение за
експертиза. Не е представен списък на разноските. При това положение разноски в
полза на въззивника Д. се присъждат
съразмерно на уважената част от претенцията му, а именно в размер от 11,43лв.
Ищците са освободено от задължение за внасяне на държавна такса с определение
на БРС от з.з. на 14.03.2013год.
С оглед изхода на спора и по арг.от чл.78 ал.6 от ГПК,
разноските по воденето на делото, заплатени от бюджета на съда, следва да се
възложат върху въззиваемия, съответно на уважената част от иска. Поради това, А.
следва да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от общо 44,44лв.,
представляващи съответна на уважената част от исковете част от сумата от 600
лв. държавна такса, а по сметката на Бургаски окръжен съд – държавна такса в
размер на 22,22 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 295 от 23.02.2015г.,
постановено по гр.д.2413/2011 г. на Бургаски районен съд, в частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите за присъждане на ищците на обезщетение за
лишаване от ползването на имоти, находящи се в гр.Бургас, Централна
градска част в изградената в източната част на кв.216 между улица „Славяница”,
ул.’Шейново”, ул.’Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно апартамент
№ 21 на първи жилищен етаж вх.Б, на жилищната сграда, изградена в имот с
площ от 91.09 кв.м. описан по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нотариус
Станка Димова при РС Бургас и апартамент № 20, с описание по нотариален
акт № *** от 0*.0*.19**г. на нот. Станка Димова при РС Бургас: апартамент № 20
на първи жилищен етаж, вход № В, на жилищна сграда, изградена върху площ от
91.94 кв.м. ведно с таванското помещение № 20 към жилището за
периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. , като недопустимо.
ОТМЕНЯВА
решение № 295 от 23.02.2015г., постановено
по гр.д.2413/2011 г. на Бургаски районен съд,
в частта, в която са отхвърлени исковете на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД предявени от
М.М.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д., ЕГН ********** със съдебен адрес:***
против А.Ж.А., ЕГН **********,*** за
осъждане на ответника да заплати на М.М.Д. обезщетение за лишаване от
ползването на собствен недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Централна градска
част в изградената в източната част на кв.216 между улица „Славяница”, ул.“Шейново”,
ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно таванското помещение №
21, описано по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нотариус Станка Димова
при РС Бургас, за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г., до размер от
44,44лв., и за осъждане на ответника да заплати на М.Д.Д. обезщетение за
лишаване от ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Централна градска част в
изградената в източната част на кв.216 между улица „Славяница”, ул.“Шейново”,
ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно таванското помещение №
21, описано по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нотариус Станка Димова
при РС Бургас за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. до размер от 1066,56лв.,
ведно със законовата лихва върху претенциите от датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2010г. до окончателното им изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
на М.М.Д., ЕГН ********** и съдебен
адрес: *** сумата от 44,44лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствен недвижим имот, находящ
се в гр.Бургас, Централна градска част в изградената в източната част на
кв.216 между улица „Славяница”, ул.“Шейново”, ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на
ЖСК „Агалина”, а именно таванското помещение № 21, описано по нотариален акт №
*** от 0*.0*.19**г. на нотариус Станка Димова при РС Бургас, за периода от
16.08.2006г. до 29.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.09.2010год. до датата на окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати на М.Д.Д., с ЕГН **********със съдебен
адрес: ***, в качеството му на цесионер по договор за
цесия от 20.06.2012год. сумата от 1066,56лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Централна градска част в
изградената в източната част на кв.216 между улица „Славяница”, ул.“Шейново”,
ул.“Ал.Велики” жилищна сграда на ЖСК „Агалина”, а именно таванското помещение №
21, описано по нотариален акт № *** от 0*.0*.19**г. на нотариус Станка Димова
при РС Бургас за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. ведно със законовата
лихва върху претенциите от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010г.
до окончателното изплащане на главницата, както и разноски пред настоящата
инстанция в размер на 11,43лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 295 от 23.02.2015г.,
постановено по гр.д.2413/2011 г. на Бургаски районен съд в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА
Г.А.А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати по сметката на Бургаски районен съд разноски по чл.78 ал.6 от ГПК в
размер на 44,44лв., а по сметката на Бургаски окръжен съд – разноски по чл.78
ал.6 от ГПК в размер на 22,22лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.