Р
Е Ш Е Н И Е
№
299/19.4.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно
заседание на седми април, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 1219
по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на Т. Б. С. *** против Решение №
1012-12-284#1/11.10.2021 г. на директора
на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-5117-3
от 17.09.21 на ръководителя на осигуряването за безработица. В жалбата се сочи, че оспореният
акт е издаден в противоречие с материалния закон.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. И.П., който поддържа
жалбата. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик чрез представител по
пълномощие –юрк. М. оспорва жалбата. В писмени бележки оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в обичаен размер.
Административен
Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна
със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от
фактическа страна, следното:
Т.С.
е подала заявление с вх. №2419 от 16.07.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание
чл. 54а от КСО, като към него е приложена заповед №00000018 от 15.05.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с „ИНТЕР КОНСУЛТ“ ООД гр. Пазарджик.
ТИК ********* считано от 15.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда „поради намаляване обема на работа“. По подаденото заявление с
искане за отпускане на паричното обезщетение за безработица и приложените
документи са извършени проверки в информационната система на НОИ на данните
подадени съгласно изискванията на Наредба Н-13 от 17.12.2019 т. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от
работодателите, осигури телите за осиг урените при тях лица, както и за
самоосигурявашите се лица във връзка с ад. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване.
По
данни от информационната система на НОИ е констатирано, че за лицето са
подадени уведомления за: сключен трудов договор от 30.05.2018 г., на длъжност
„търговски сътрудник" и основно трудово възнаграждение 3000.00 лв. с
работодател „ДЕЗА-ЛУКС" ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК *********, който
е прекратен на 01.06.2019 г. и сключен трудов договор от 01.06.2019 г., на
длъжност „общ работник" и ocнoвho трудово
възнаграждение 1000.00 лв. с работодател „РОЯЛМОТОРС 777" ЕООД гр. Бургас,
ЕИК *********, като същия е прекратен на 06.01.2020 г. За лицето са подавани
данни по реда на чл. 5, ал. 4. т. 1 or КСО за осигуряване с
осигурителен доход, въз основа на който се определя дневния размер на паричното
обезщетение. Дължимите от осигурителни вноски от цитираните работодатели не са
внесени в приход на държавното обществено осигуряване. За времето от 02.01.2020
г. до 14.06.2020 г. (вкл.) - 05 месеца и 13 дни, г-жа С. е осигурявана чрез
осигурител „ИНТЕР КОНСУЛТ" ООД, ЕИК *********.
След
анализ на данните в информационните системи на НОИ за осигурителите
.ДЕЗА-ЛУКС" ЕООД и „РОЯЛМОТОРС 777" ЕООД е установено наличието на
данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО. В тази връзка е
подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Преценено е, че в случая са налице
достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за изплащане на парично обезщетение
за безработица.
Съобразно
това с разпореждане №121-00-5117-1 от 30.07.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица на Т.С..
Ревизия
на осигурителя ,ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, е
извършена и от контролните органи на Националната агенция по приходите, при
която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид
дейност. Заключено с, че същото без правно основание с подавало данни за
осигуряване но реда па чл. 5. ал. 4, г. 1 от КСО с Декларации обр. №1 „Данни за
осигуреното лице” за г-жа Т.Б.С. за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019
г.(вкл.).
Във
връзка с констатациите от извършените от контролните органи проверки на
основание чл. 55 от Административнонроцееуалния кодекс с разпореждане
№121-00-5117-2 от 13.09.2021 г. е възобновено производството по подаденото от
лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния
акт.
Обжалваното
мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на
обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение
на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като
в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на
материалноправните разпоредби по издаването му.
Събраните
в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП
на НОИ гр. Пазарджик до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова
дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Деза-
Лукс“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.
Материалното
право на парично обезщетение за безработица възниква, съгласно чл. 54а от КСО за лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер тю чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1от Кодекса на труда. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя
осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че
осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В
случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че
жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението,
обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на
дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.
Следва
да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът за
действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по
повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв
договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на
разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от
разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи
по повод на административни спорове не могат в хода на административно производство
да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на
трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на
валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на
работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл твърдените от
страна на контролните органи липси на реквизити от трудовия договор като данни
за документа за самоличност, данни за образование и специалност /още повече, че
се касае за общ работник/ както и подписи
на длъжностните лица, потвърждаващи връчването на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, са
неотносими в настоящото производство, а следва да бъдат релевирани в
производството по чл. 74 от КТ. От съдържанието на определението за осигурено
лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за
да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието
на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
"осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова
дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение.
В
конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
св. Л., които съдът цени като обективни, последователни и незаинтересовани,
жалбоподателката реално е осъществявала трудова дейност в „Деза- Лукс“ ЕООД в
периода май 2018- юни 2019 г. на длъжността общ работник. За работата си е
получавала трудово възнаграждение в брой.
Следва
да се посочи също, че по делото са представени и писмени доказателства
/неоспорени от ответника/, че „Деза – Лукс“ е извършвала реална дейност-
свидетелство за регистрация на фискално устройство; позволително за ползване на
недървесни горски видове за добива през 2018 г. на гъби, ароматни и лечебни
растения, собственост на ТП ДГС Белово; удостоверение за вписване в списъка на
обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 70/17.05.2018 г. 2 бр. договори за
наем; справки декларации по ЗДДС за периода 05.2018-06.2019 г.
Вярно
е, че по делото е представено удостоверение от ТП „ДГС Белово“, видно от което
през 2019 на „Деза Лукс“ ЕООД не е издавано позволително за ползване на
недървесни продукти, но това не може да бъде самостоятелно основание за
преценка, че жалбоподателката не е престирала труда си през 2019 г., тъй като
от показанията на св. Л. се установи, че нейните трудови задължения не са били
свързани със събирането на гъби. Следва да се отбележи, че показанията на св. Л.
са дадени под страх от наказателна отговорност.
Обстоятелството,
че по отношение на „Деза- Лукс“ ЕООД са извършвани проверки от ТД на НАП
Пловдив, ОБДХ Пазарджик, РИОСВ и др. държавни институции и констатациите на
тези проверки са намерили отражение в издадения по отношение на „Деза Лукс“
ЕООД ревизионен акт също не може да мотивира
извод, че жалбоподателката не е престирала труда си в полза на работодателя.
Констатациите в РА са направени за нуждата на ревизионното производство и не се
ползват с обвързваща доказателствена сила в други административни и съдебни
производства.
Предвид на това съдът намира, че от
събраните в хода на административното производство доказателства се установява,
че жалбоподателката е извършвала трудова дейност, тоест реално е осъществявала
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключеният трудов договор.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Предвид
изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на
жалбоподателя, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева
държавна такса, 400 лева адвокатски хонорар или общо 410 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
осми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-12-284#1/11.10.2021 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №
121-00-5117-3 от 17.09.21 на ръководителя на осигуряването за безработица.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати на Т.Б.С. *** направените по
делото разноски в размер на общо 410 лв. (четиристотин и десет лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/