Присъда по дело №1438/2023 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 168 от 30.11.2023 год. по НОХД № 1438/2023 год. на СлРС
изготвени на 05.12.2023 год.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б. П. А. за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша
становището на защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид проведеното
съкратено следствие да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години, което да бъде намалено с една трета и остатъкът от същото в размер на
една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. По отношение на веществените доказателства пледира
дрехите да бъдат върнати на собственика, а дискът - да остане по делото до изтичане на
деловодния срок за съхранение на същото.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да
му бъде наложено условно наказание.
Адв. К. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съдът да
определи наказание при съответната редукция на наказанието с една трета и същото да
бъде една година и четири месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено за
максималния изпитателен срок от пет години. По отношение на веществените
доказателства пледира да се върнат, а дискът да остане на съхранение да изтичане на
срока.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б. П. А. е неграмотен, не женен, не работи, неосъждан
(реабилитиран).
На 22.08.2023 год. свид. Г. Ч. излязла от дома си в гр. Сливен около 23,00 часа.
Свид. Ч. била облечена с рокля. Жената била взела със себе си торбичка с храна, за да
нахрани кучетата в района на блока, в който живеела. Излизането й от къщи по това
време било свързано и с намерение да изхвърли битови отпадъци. Кучетата, които
обикновено били в градинка до вх. „Г“, се намирали около варелите за отпадък.
По същото време подсъдимият минавал в района на блока и забелязал свид. Ч..
Подс. А. видял, че жената е сама и излиза за кратко време. Последвал я, след което
решил да я изчака на място, прикрит до борче. Последната, излизайки от входа, се
насочила към варелите за боклук, но преди това също забелязала, че непознат мъж
(подс. А.) стоял неподвижен до дръвчето в продължение около 5 минути. Следял я с
1

поглед, поради което тя се забавила около вход „В“, уж да налее вода, а кучетата я
наобиколили. Тогава подс. А. минал покрай свид. Ч. и седнал на пейка до вх. „Г“. Бил
решен да я изчака и, когато влезе във входа си, да я нападне с цел сексуално
посегателство. Изчаквал я за да осъществи намерението си. Свид. Ч. постояла малко,
но било време да се прибира и тръгнала към вход „А“. Като приближила пейката,
видяла че подсъдимият държи ръката си в черните къси панталони. Стресирана от
присъствието му, тя го попитала „Момче, какво правиш тук? Кри се при борчето, сега
тук“. Подс. А. й казал, че си търси жена, а тя му казала да си ходи, иначе ще извика
полиция. Той станал от пейката, когато свид. Ч. вече отключвала. Казал й на ромски
език, че иска съвкупление с нея, което не било разбираемо за нея. Вместо да си тръгне,
застанал пред стълбите на входа. За пореден път не бил респектиран от думите й да си
върви. Подс. А. започнал да дърпа входната врата в момент, когато жената – свид. Ч.
искала да си влезе във входа. Тя не можела да затвори вратата след себе си, поради
което тръгнала по стълбите. До асансьора подсъдимият се нахвърлил върху свид. Ч.,
като я сграбчил през тялото отзад с двете си ръце, притискайки силно гърдите й.
Пострадалата извикала и се отскубнала, но в този момент подс. А. я стиснал с ръка за
лявата гърда и лявата ръка под рамото и започнал да я дърпа. Тя продължила да вика,
надявайки се да я чуят и излязат съседи, но последното не се случило. Тя
продължавала да се дърпа и крещи, а кучетата се разлаяли. Подсъдимият не спирал да я
притиска по гърдите, от което тя изпитвала силна болка. Започнал да дърпа и повдига
роклята й. Пострадалата жена се съпротивлявала, опитвайки се да се отскубне от
захвата на извършителя. Това противопоставяне и виковете й, че ще извика полиция,
станали причина подс. А. да я пусне и да избяга навън.
Свид. Ч. се прибрала в дома си и веднага отправила сигнал до органите на реда,
след което на място дала описание на извършителя пред служители – свид. С.М.Х. и
свид. Д.Т.Д.. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимият Б.
П. А. бил разкрит.
На пострадалата Г. С. Ч. било извършено медицинско освидетелстване в
отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен.
От заключението по назначената съдебно - медицинска експертиза се
установява, че на пострадалата Ч. били причинени продълговати охлузвания с умерено
изразен болезнен оток на тъканите в областта на ареолата на лявата гърда, одраскване в
долната част на гръдното зърно с оточност и болезненост на тъканите в посочените
области. Установено било значително кръвонасядане със синкавоморав цвят в областта
на вътрешната повърхност на долната половина на лявата мишница; кожата около
средата била с повърхностни охлузвания, а тъканите били с умерено изразена оточност
и болезненост. Според заключението на вещото лице освидетелстваната била получила
и остра стресова реакция, която е протекла с изразени вегетативни прояви. Посочено е
в експертизата, че описаните травматични увреждания са получени в следствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на
сграбчване с ръка и силно стискане с пръстите на ръката в областта на травмираните
области на тялото. Според вещото лице уврежданията добре отговарят да са получени
по начин и време, както съобщава и самата пострадала; както и че уврежданията
причинени в областта на лявата гърда могат да бъдат преценени като такива причинени
със стискане с пръстите на ръката, като упражненият натиск е възможно да е бил
упражнен с цел възбуждане на желание за сексуален контакт. Съгласно заключението
на вещото лице описаните увреждания, съвкупно са причинила на пострадалата
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
2

здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и че при благоприятен ход
на оздравителните процеси, такива увреждания заздравяват за срок от около две
седмици (л. 32 – 34 от ДП).
По делото е изготвена съдебна видео - техническа експертиза, при която били
свалени на хартиен носител кадри от записващите камери, съдържащи се на
представения за изследване диск (л. 38 – 40 от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица,
изготвили съдебно - медицинска експертиза и съдебна видео - техническа експертиза,
тъй като същите не са оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността им.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Б. П. А. е
осъществил състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй
като на 22.08.2023 год., в гр. Сливен, направил опит да се съвкупи с лице от женски
пол – Г. С. Ч. на 45 год., от гр. Сливен, като я принудил към това със сила, при което
изпълнителното деяние не е довършено по независещи от дееца причини.
Изпълнителното деяние на изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е двуактно
престъпление, при което деецът използва сила или заплашване за да принуди лице от
женски пол да се съвкупи с него. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че подс. А. е използвал сила (сграбчил през тялото отзад с двете си ръце
пострадалата, притискайки силно гърдите й; стискал я с ръка за лявата гърда и лявата
ръка; дърпал я и повдигал роклята й) именно за да сломи съпротивата на пострадалата
и да я принуди да се съвкупи с подс. А..
Деянието е останало на стадия на опита по независещи от подс. А.
обстоятелства, тъй като пострадалата няколкократно извикала, че ще извика полиция,
съпротивлявала се и викала, което уплашило подс. А. и същият я пуснал и избягал,
поради и което не е налице доброволен отказ от довършване изпълнението на
престъплението. Подс. А. не се е отказал да довърши изпълнението на престъплението
по собствена подбуда, а поради страх, че ще бъде хванат на местопрестъплението.
Деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимия А. е осъзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Безспорно е установено, че подс. А. е съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се
съвкупи с него, както и че използваната от него сила е именно за да сломи нейната
съпротива.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото
му съдебно минало.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете негативните
му характеристични данни.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
3

обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът
определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010
год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената
редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от
подсъдимия на 22.08.2023 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на
НК.
Ето защо съдът наложи на подсъдимия Б. П. А. за извършеното от него
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така
определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при първоначален общ
режим.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което подс. А. е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, считано от
24.08.2023 год.
Съдът намира искането на защитата на подсъдимия за прилагане на
разпоредбата на чл. 66 от НК за неоснователно. В настоящия случай освобождаването
на подс. А. от изтърпяване на наказанието не отговаря на целите на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, наказанието се налага с цел: 1. да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, 2. да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Следователно за да прецени прилагането на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК следва да се вземат в предвид не само целите на
индивидуалната превенция, но и целите на генералната превенция. В конкретния
случай прилагането на института на условно осъждане спрямо подс. А., няма да
постигне целите нито на индивидуалната, нито на генералната превенция. Последните
биха били постигнати с налагане на ефективно наказание на подсъдимия, тъй като
последният е извършил тежко умишлено престъпление – опит за изнасилване, като
начина на извършване на престъплението - през нощта, упоритостта проявена от подс.
А. да сломи съпротивата на пострадалата е показател за завишена степен на
обществена опасност на подсъдимия и разкрива висока степен на обществена опасност
на деянието на подс. А.. Предвид гореизложеното съдът намери, че за да се въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, е необходимо
подс. А. да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода”.
Вещественото доказателство по делото: 1 брой диск, прикрепен към кориците на
ДП, следва да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.
Веществените доказателства по делото: 1 брой черни къси гащи и 1 брой
4

тениска с къс ръкав следва да се върнат на собственика Б. П. А. след влизането на
присъдата в сила.
Съгласно правилата на процеса подсъдимият Б. П. А. беше осъден да заплати
направените по досъдебното производство разноски в размер на 572,08 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	168
Дата:	30 ноември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20232230201438
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 октомври 2023 г.

Присъда по дело №1438/2023 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите