Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.05.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1005 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 260074/08.09.2020г., постановено по гр.д. №6834/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на Й.Ш.Й.,
че дължи на „Д. К.Б.” АД следните суми: сумата в размер на 1322, 52 лв. –
просрочена главница, представляваща задължение по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 27.02.2018 г., наказателна лихва, дължими съгласно т. 7 и т.8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия за периода от 01.06.2018г. до
31.05.2019г. в размер на 213,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Д. К.Б.” АД против
Й.Ш.Й., заповед №1548/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2906/2019г. по описа на Районен съд - гр.Стара
Загора и са присъдени разноските по делото.
Въззивникът
Й.Ш.Й., чрез особения си представител, излага съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение.
Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „Д. К.Б.” АД, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират
се разноските по делото, като е представен списък с разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „Д. К.Б.” АД моли
съда да приеме за установено, че Й.Ш.Й.
дължи по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
27.02.2018 г. сума в общ размер на 1536, 22 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2
и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 1 322, 52
лв. и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8
от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.06.2018г.
до 31.05.2019г., в размер на 213,70 лв. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в
размер на 300 лв., съгласно приложения списък с разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника Й.Ш.Й., в който заявява, че
предявените искове са неоснователни и недоказани.
Видно от ч.гр.д. № 2906/2019г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, по същото е издадена заповед № 1548/04.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която Й.Ш.Й. е осъден да заплати на „Д. К.Б.” АД главница в размер на 1 322, 52 лв.,
наказателна лихва в размер на 213, 70 лв.
за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. и законна лихва върху главницата от
31.05.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 105, 72 лв..
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане на основание чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането.
От представения по делото Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 27.02.2018г. се установява, че „Д. К.Б.” АД е предоставило
на Й.Ш.Й. сумата от 1 500 лв.. Ответникът се задължил да върне сумата, ведно с
възнаграждение за ползването й, както и такси за управление на кредита и обслужване.
Определеният в договора годишен процент на разходите е 12,69%. Така общо
дължимата за връщане от ответника сума е определена на 1 658,76 лв., които ответникът
следвало да заплати на 12 месечни вноски. Съгласно Общите условия в случай, че
клиентът просрочи изплащането на две поредни месечни вноски, цялото задължение
по договора за финансиране следва да стане предсрочно изискуемо, считано от
датата, на която потребителят е следвало да заплати последната от двете
последователни месечни вноски. Освен това, страните се съгласили, че в случай
на забава на ползвателя на кредита, както и в случай на настъпване на
предсрочна изискуемост, той следва да дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода на забавата.
В производството пред РС е била назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните пред
първоинстанционния съд.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че съгласно представените документи от „Д. К.Б.” АД към 29.05.2019 г.,
след погасяване на част от дължимите суми в размер на 242,09 лв., остатъкът от
задължението на Й.Й. по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 27.02.2018 г. е в общ размер на 1 566, 94 лв., от които
главница в размер на 1 322, 52 лв., лихва в размер на 213, 70 лв. и такса
в размер на 30,72 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
27.02.2018г. има характеристиките на договор за потребителски заем по смисъла
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Ответникът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит е действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски
кредит. Изпълнени са и специалните изисквания за действителност на договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, в т. ч. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 от ЗПК. В т. 2 от договора е посочен общият
размер на кредита – 1 500 лв. и условията за усвояването му – чрез използване
на всяка от издадените на титуляря кредитни карти при условията и реда,
посочени в общите условия. В т. 7 от договора е посочен дължимият лихвеният
процент като процентна величина на годишна база – 19 %, а в т. 7. 1. – размерът
на промоционалната лихва за първите 12 месеца от издаване на картата – 12 %. В
т. 6 и т. 7 от договора и в т. 8.1.1. от общите условия са посочени условията
за прилагането на лихвения процент – начислява се при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на задълженията по картата след изтичане на 45-дневен
гратисен период върху пълния размер на непогасените суми по всяка отделна
трансакция. В т. 10 от договора се съдържа ГПР по кредита, възлизащ на 12, 68 %
и общата сума, дължима от потребителя – 1 658.76 лв., изчислена към
момента на сключване на договора за кредит в съответствие с изискванията на ЗПК
и при следните допълнителни допускания: овърдрафтът е усвоен изцяло чрез
терминално устройство ПОС за срок от 12 месеца и се дължи лихва съгласно т. 7.
1. от договора. Поради изложеното по-горе, въззивният съд приема, че е спазено
и изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, където е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Липсата на погасителен план не противоречи на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК предвид естеството на кредита, отпуснат
под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта по преценка
на длъжника, поради което при подписване на договора не е било възможно
изготвяне на погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка
погасителна вноска. Уговорено е и правото на отказ на титуляря от договора,
като в разпоредбата на т. 13 от договора и в т. 12.2.1. от общите условия са
предвидени условията за упражняване на това право.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че са
спазени императивните изисквания на ЗПК за формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит и следователно между страните по делото са възникнали облигационни
отношения във връзка със сключения договор за потребителски кредит. Ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника правото да ползва паричен
заем под формата кредитен лимит, които обстоятелства се установяват от
заключението на съдебно – икономическата експертиза. Поради това, за ответника
е възникнало задължение да погаси усвоената част от кредитния лимит. Ответникът
не е представил доказателства, от които да се установи, че е погасил изцяло или
частично задълженията си по кредита, поради което в полза на ищеца следва да
бъде признато съществуването на вземане за главница по договор за кредит в
размер на 1 322, 52 лв. и лихва,
дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите
условия, считано от 01.06.2018г. до 31.05.2019г., в размер на 213,70 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата на въззивника Й.Ш.Й. е неоснователна, поради
което, съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл. 261, т. 4 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна
такса по въззивната му жалба в размер на 37, 50 лв.
Въззиваемият „Д. К.Б.” АД е представляван от
юрисконсулт, поради което, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв. Въззивният съд определя, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въззивникът
Й.Ш.Й. следва да заплати на „Д. К.Б.” АД направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и депозит
за особен представител в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260074/08.09.2020г., постановено по гр.д. № 6834/2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Й.Ш.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да
заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 37,
50 лв./тридесет и седем лв. и 50 ст./
ОСЪЖДА Й.Ш.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „Д. К.Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81Г направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и депозит за особен представител в размер на
300 лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.