Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
19.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №2060 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът В.П.Й. твърди, че на 27.02.2003 г. е бил привлечен като уличено
лице, а на 27.03.2003 г. бил задържан от органите на МВР – 66-то РУП на СДВР и
му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.2 вр.
чл.194 ал.1 НК. Сочи, че по случая бил внесен обвинителен акт, били проведени
множество съдебни заседания, на които се явявал лично, като производството по
НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС, 100 състав, приключило с оправдателна
присъда, влязла в сила на 22.12.2016 г.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при
ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил
незаконосъобразно обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление – за кражба
на движими вещи. Заявява, че в резултат на повдиганите му обвинения и
наказателното преследване от разследващите органи и тези на прокуратурата е
претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното производство
против него продължило повече от 14 г., като през цялото това време бил под
постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно преследване за престъпление,
което не е извършил. Поддържа, че вследствие на проведеното срещу него
наказателно преследване изпитвал безпокойство, страх, срам и неизвестност за
бъдещето, не могъл за спи през нощта, бил потиснат през цялото време. Сочи още,
че било накърнено доброто му име и репутация, чувствал се засрамен и унижен,
ограничил социалните си контакти, а някои от познатите му започнали да го
избягват. Твърди и че по време на наказателното производство работил във
Великобритания, като през цялото време се страхувал работодателите му да не
научат, а честите пътувания до България за явяване на всяко едно от съдебните
заседания също му причинявали значителни неудобства. Счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от
50 000,00 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2016 г. до окончателното
изплащане. Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство и
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение, представляващи заплатена
адвокатска защита, в общ размер на сумата от 6300,00 лв., поради което
претендира и тази сума, ведно със законната лихва от 22.12.2016 г. до
окончателното изплащане, както и заплатени самолетни билети за пътуванията от
чужбина за явяване на провежданите открити съдебни заседания през периода
15.12.2005 г. – 06.12.2016 г. в общ размер на сумата от 10 299,51 лв.,
поради което претендира и тази сума, ведно със законната лихва от 22.12.2016 г.
до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
П.НА Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на сочената от ищеца оправдателна присъда, както и наличието на причинно-следствена
връзка между повдигнатото обвинение и сочените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за
прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство в наказателното производство.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав намира, че не са предявени искове по чл.2б ал.1 ЗОДОВ. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства
не водят до този извод, а цялостният прочит сочи, че са
предявени само искове по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, основани на
твърденията за незаконно обвинение, по което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда. Част от основанието на този иск е и
продължителността на наказателното производство и продължителността на
извършените с участието на ищеца процесуални
действия, които обстоятелства са част от преценяваните от съда критерии при
определяне на дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени вреди /в този смисъл е и
практиката на ВКС – решение №358/16.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г. на ІV ГО на ВКС, решение №57/09.02.2016 г. по гр.д. №4641/2015 г. на ІV ГО на ВКС, решение №16/17.05.2017 г. по гр.д. №2686/2016 г. на
ІІІ ГО на ВКС и др./. Продължителността на
наказателното производство е и част от основанието на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ. Не може да се приеме обаче, че това дава право на
две самостоятелни обезщетения за вреди за увреденото лице - такива по
чл.2 ал.1 т.3 и такива по чл.2б ал.1. Противното би означавало, че вредите
от един и същи увреждащ факт /продължителността на наказателното преследване/
биха се обезщетили двукратно. Следователно, основанието на иска за вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ - така т.13 от ТР №3/22.04.2004 г. на ОСГК на. Ето защо следва да
се заключи, че претенцията за обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
поглъща тази по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, поради което не се касае до два
предявени иска, а само до един такъв – по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е
намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява се по делото, че с постановление за привличане на уличено лице
и вземане на мярка за неотклонение от 05.02.2003 г. на дознател при 06 РУП-
СДВР по досъдебно производство №ЗМ4668/2002 г. по описа на 06 РУП - СДВР,
ищецът е привлечен в качеството на уличено лице за това, че на 04.04.2002 г.
отнел чужди движими вещи – сървър на локална мрежа, компютър и принтер от
владението на МОЛ – Д.Б.Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои. Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение
„подписка”, като лично и в присъствието на защитника му адв. Н.Р. му е
предявено постановлението.
Не се спори между страните, че на 15.04.2003 г. Софийска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на
който е образувано НОХД №4215/2003 г., НО, 100 състав. С разпореждане от 14.05.2003
г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са
проведени общо 32 съдебни заседания - съответно на датите 23.09.2003 г.,
13.04.2004 г., 05.10.2004 г., 20.01.2005 г., 14.04.2005 г., 15.12.2005 г.,
29.06.2006 г., 14.12.2006 г., 21.06.2007 г., 13.12.2007 г., 12.06.2008 г.,
24.03.2009 г., 26.11.2009 г., 28.09.2010 г., 21.04.2011 г., 24.11.2011 г.,
11.12.2012 г., 07.05.2013 г., 05.11.2013 г., 23.01.2014 г., 02.04.2014 г., 08.05.2014
г., 19.06.2014 г., 14.10.2014 г., 16.12.2014 г., 05.03.2015 г., 12.05.2015 г.,
14.07.2015 г., 08.12.2015 г., 02.06.2016 г., 03.11.2016 г., 06.12.2016 г., на повечето
от които ищецът се е явявал лично.
С присъда от 06.12.2016 г. по НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, ищецът е
признат за невиновен по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено
престъпление с правна квалификация чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 НК. Присъдата не
е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 22.12.2016 г.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по
тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по
тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за
неимуществени вреди:
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на
Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на
ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно
неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да
създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите
роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социалния контакти.
От показанията на свид. Е.Т.се установява, че по време на процесното
наказателно производство ищецът е работил първо в Швейцария, а след това в гр.
Лондон, като е идвал често до България, за да се явява лично пред съда.
Свидетелят сочи още, че ищецът изведнъж се е сринал след започналото
наказателно производство, контактуването с него е било трудно, бил е притеснен,
загубил близките си приятели, които го гледали подозрително, както и че ищецът
се е притеснявал, когато е кандидатствал за работа.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги
цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по
делото, като има предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода
на делото. Личните впечатления на този свидетел са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията му са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват
близки до ищеца хора.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и
в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки
и страдания. Наказателното производство
срещу него в двете му фази е продължило в период от 05.02.2003 г. - 06.12.2016
г. или 13 г., 10 мес. и 1 ден. Следователно категорично може да се приеме, че
този период надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В
този смисъл е нарушено и правото на ищеца за справедливо и публично гледане на
делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление против
собствеността по чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 НК, за което е предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. Наложено му е била мярка за
неотклонение „подписка“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните
по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, влошаването на семейния му
живот, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и
достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство
действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета
мярка за неотклонение „подписка“, обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам
във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал необщителен и се
е отдръпнал от своите приятели и познати, както и че повдигнатото обвинение се
е отразило и на професионалната му дейност.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 15 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По исковете за имуществени
вреди:
Вземането на ищеца за имуществени вреди не се поглъща от това за
неимуществени вреди, а се определя на основание на реално претърпените вреди,
тоест на доказаното намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива
вреди могат да бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е
постановена оправдателната присъда. На обезщетение подлежат само действително
претърпените вреди т.е. действително разходените суми. В обобщение, разноските,
извършени в наказателното производство, подлежат на репариране, тъй като са
пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинението.
По иска за
заплатени адвокатски възнаграждения:
В конкретния случай по делото са приети 3 бр. договори за правна защита и
съдействие както следва: 1/ договор за правна защита и съдействие №194262 от
23.09.2003 г. по НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв.; 2/ договор за правна защита и
съдействие №194389/06.12.2016 г. за 32 бр. допълнителни явявания по НОХД №4215/2016
г. по описа на СРС за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 3600,00 лв. и 3/ договор за правна защита и съдействие №194317/22.12.2016
г. за представителство по гл.ІІІ по ЗСВ за договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства за
извършвани процесуални действия с участието на адвокат, за който са представени
описаните по-горе договори за правна защита. От описаното по-горе НОХД се
установи извършването от страна на процесуалния представител на ищеца на множество
процесуални действия.
Досежно заплатените суми за защита по процесното НОХД в общ размер на
сумата от 5100,00 лв. е релевирано възражение за прекомерност. Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в разноските, които
са пряка последица от повдигнатото обвинение и същото подлежи на
възстановяване, но само до разумния и обичаен размер. В съответствие с добрите
нрави увреденият следва да положи усилия, за да не е увеличи размера на
вредите. В противен случай и съобразно чл.83 ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи
грижата на добър стопанин. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че
съдът, който е сезиран с иск по чл.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, в рамките на което ищецът е оправдан, е компетентен
и следва да разгледа релевираното възражение за прекомерност на това
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира обаче, че уговореното
възнаграждение не е прекомерно, а е в рамките на минималните размери,
определени с разпоредбите на чл.13 ал.1 т.4 и чл.14 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Необходимо
е обаче да се има предвид указаното в т.11 на Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005 г. по т.д №3/2004 г. на ОСГК на ВКС относно прекия характер на
вредите - обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, а в случая - от
повдигането и поддържането на обвинението. Претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1000,00 лв. по договор за правна защита и
съдействие №194317/22.12.2016 г. за представителство по гл.ІІІ по ЗСВ обаче не
е в причинна връзка с воденото наказателно производство.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 5100,00 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска за
заплатени самолетни билети:
В конкретния случай по делото са представени потвърждение за резервация
за полет от гр. Лондон до гр. София за 15.12.2014 г. и за полет от гр. София –
гр. Лондон за 16.12.2014 г. за сумата от 182,54 бр.л., електронен билет за
полет от гр. Лондон до гр. София за 19.12.2013 г. и за полет от гр. София до
гр. Лондон за 23.12.2013 г. за сумата от 798,16 лв., потвърждение за резервация
за полет от гр. Лондон до гр. София за 11.05.2015 г. и за полет от гр. София –
гр. Лондон за 12.05.2015 г. за сумата от 165,31 бр.л., потвърждение за
резервация за полет от гр. Лондон до гр. София за 07.12.2015 г. и за полет от
гр. София – гр. Лондон за 08.12.2015 г. за сумата от 123,86 бр.л., потвърждение
за резервация за полет от гр. Лондон до гр. София за 05.12.2016 г. и за полет
от гр. София – гр. Лондон за 07.12.2016 г. за сумата от 110,22 бр.л., електронен
билет за полет от гр. Лондон до гр. София за 01.11.2013 г. за сумата от 92,30
бр.л., потвърждение за резервация за полет от гр. Лондон до гр. София за
02.11.2016 г. и за полет от гр. София – гр. Лондон за 03.11.2016 г. за сумата
от 145,95 бр.л., електронен билет за полет от гр. Лондон до гр. София за
31.05.2016 г. и за полет от гр. София до гр. Лондон за 02.06.2016 г. за сумата
от 63,40 бр.л., електронен билет за полет от гр. Лондон до гр. София за 29.03.2014
г. и за полет от гр. София до гр. Лондон за 07.04.2014 г. за сумата от 346,31
лв.
Безспорно
претендираните имуществени вреди под формата на търпени загуби, изразяващи се в
разходи за транспорт, включително самолетни билети ще са в пряка причинна
връзка с повдигнатите незаконни обвинения, ако бъде доказано, че целта на
пътуванията е именно личното явяване и участие на ищеца в процесуално следствените
действия по тези дела в досъдебната и съдебната им фаза. За разходи следва да
бъдат признати тези от претендираните и установени плащания за самолетни
билети, за които пътуванията съвпадат с датите на насрочените по делата съдебни
заседания.
По
представеният електронен билет полет от гр. Лондон до гр. София за 19.12.2013 г.
и за полет от гр. София до гр. Лондон за 23.12.2013 г. за сумата от 798,16 лв.
датите на полетите не съвпадат с датите на проведените по делото съдебни
заседания, а несъвпадането
във времеви интервал с датите на съдебните заседания изключва наличието на
пряка причинна връзка с процесното наказателно производство. По представеното потвърждение
за резервация за полет от гр. Лондон до гр. София за 02.11.2016 г. и за полет
от гр. София – гр. Лондон за 03.11.2016 г. за сумата от 145,95 бр.л. датите на
полетите съвпадат с проведеното на 03.11.2016 г. съдебно заседание, на което
обаче ищецът не се е явил и не е участвал в процесуално следствените действия.
В
обобщение, ищецът е търпял имуществени вреди под формата на загуби, изразяващи
в стойността на самолетни билети в общ размер на сумата от 1967,97 лв.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се
явява частично основателен до размера на сумата от 1967,97 лв. и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 22.12.2016 г., от
който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005
г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че
акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответника дължи такава
върху определените от съда по-горе обезщетения за причинените неимуществени и
имуществени вреди от 22.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 3,31 лв., представляваща държавна такса и сумата от 828,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира разноски и за заплатена такса за превод на документи, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на В.П.Й., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.12.2016 г.
присъда по НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 50 000,00
лв., сумата от 5100,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие №№194262 от 23.09.2003 г. и
194389/06.12.2016 г. за защита в
наказателното производство по повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление по чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.12.2016 г.
присъда по НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 6300,00 лв., сумата от 1967,97 лв., ведно със законната
лихва, считано от 22.12.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за
заплатени самолетни билети за явяване и участие в процесуално следствените
действия в
наказателното производство по повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление по чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на
22.12.2016 г. присъда по НОХД №4215/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 831,56 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: