№ 89
гр. Сливница, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20201890100397 по описа за 2020 година
Д. Д. П., в качеството си на наследник на Б.Д.Я., бивш жител на гр.С., починал на
15.12.2019г. е предявил срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *** иск, с който моли
съдът да установи по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумите
обективирани в извлечение за аб.№*** в размер на 4 976,69лв. общо, представляваща
главница за периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. ( в размер на 2945,49лв.) и за периода от
м.05.2018г. до м.06.2020г. ( в размер на 2031,20 лв.), както и лихва в общ размер на 2
954,52лв. за същия период (за периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. , в размер на 2878,26лв.
и за периода от м.05.2018г. до м.06.2020г., в размер на 76,26 лв.) , поради липсата на
облигационно правоотношение между страните. При условие на евентуалност, моли да бъде
установено, че не дължи сумите, претендирани от ответника и обективирани в извлечение за
аб.№***, поради погасяване на правото за принудително изпълнение върху тях. Претендира
извършените деловодни разноски, включително и заплатеният адвокатски хонорар.
Представя доказателства.
В исковата си молба, ищцата уточнява, че сумите за периода от м.12.2013г. до
м.04.2018г. не са включени в предмета на настоящото дело.
Ответникът, „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК ***, е подал по реда и в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор, с който не оспорва, че задължението за топлинна енергия за
периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. в размер на 5 823,75лв., от която главница – 2
945,49лв. и 2 878,26лв. мораторна лихва е погасено по давност на основание чл.111 ЗЗД. В
останалата част, а именно за сума в общ размер на 2 107,46лв., от която главница 2 031,20лв.
за периода от м.05.2018г. до м.06.2020г. и мораторна лихва 76,26лв. , оспорва претенцията
като неоснователна и недопустима.
Ответникът в писмения си отговор твърди, че ФДР „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
извършва дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот. По искане
на ответника, „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.219, ал.1 ГПК съдът
е конституирал „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като трето лице – помагач. „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, подкрепя представеният от ответното дружество писмен отговор, като
1
счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заявява, че дяловото
разпределение за аб.№*** е извършено в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове. Представя доказателства .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.04.1988г., И.И.Я. е
закупила апартамент, находящ в гр.С., ж.к.“Н.“ – IV, бл.459, вх.Д, ет.1, ап.24. След смъртта
на И.И.Я. на 10.07.2007г., нейни наследници са децата й – Б.Д.Я. и Д. Д. П.. На 22.08.2007г.,
Б.Д.Я. е подал заявление-декларация с вх.№1228/22.08.2007г. подадено до ответника, с
което моли да му бъде издадена партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация С.“ АД на потребители за битови нужди за имот находящ се в гр.С., ж.к.“Н.“
– IV, бл.459, вх.Д, ет.1, ап.24, аб. № ***. Услугите по топлинно счетоводство са
извършевани от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *****, според представеното дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. -30.04.2019г. и за 01.05.2019г. – 30.04.2020г. След
смъртта си на 16.12.2019г., Б.Д.Я. оставя за свой наследник по закон, сестра си - Д. Д. П..
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че задължението на ответника е формирано при дялово разпределение на
топлинна енергия, отчетена по общия топломер, в съгласие с действащата законодателна
уредба. „Топлофикация – С.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за
дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в
изравнителните сметки. Системата за дялово разпределение била въведена в сградата
етажна собственост по силата на договор. Липсвали данни за депозирани възражения от
длъжника. От заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки. Експертизата установява, че съгласно справка
отчет/проверка на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД от 15.05.2019г. за състоянието на
индивидуалните разпределители, петте отоплителни тела в процесния имот не са работели –
„затапени“, поради и което , не е имало разход на топлина за отопление за процесния
период.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от
заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени
суми, относими към исковия период. Според експертизата начислената от ищеца сума за
топлинна енергия за отопление и суми за горещо водоснабдяване, определени съобразно
действащите цени за процесния период – 05.2018г.-06.2020г. е в размер на 1894,31лв.
Експертизата уточнява, че сумата не представлява такава за топлинна енегия, отдадена от
сградната инсталация и сума за мощност. Според вещото лице, законната лихва върху
главницата от 1894,31лв., считано от датата на забава ,15.09.2020г. до 24.06.2020г. ( датата
на подаване на исковата молба ) е в размер на 77,52лв.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради
което не се обсъждат подробно.
Като доказано и ненуждаещо се от доказване е отделено, че е задължението за
топлинна енергия за периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. в размер на 5 823,75лв., от която
главница – 2 945,49лв. и 2 878,26лв. мораторна лихва е погасено по давност на основание
чл.111 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
2
чл.86, ал.1 ЗЗД - за установяване че ищцата, в качеството си на наследник на Б.Д.Я., бивш
жител на гр.С., починал на 15.12.2019г. не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК
*** заплащане на сумите обективирани в извлечение за аб.№*** в размер на 2031,20 лв.,
представляваща главница за периода от м.05.2018г. до м.06.2020г. и лихва в размер на 76,26
лв. за периода от м.05.2018г. до м.06.2020г. поради липсата на облигационно
правоотношение между страните. Евентуално, се претендира, че посочените по-горе суми не
се дължат поради погасяване на правото за принудително изпълнение върху тях.
С предявения отрицателен установителен иск се иска установяване със сила на
пресъдено нещо на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищцата. При
отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното
право факти – такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което
би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право – той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаното за неосъществило се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на
ищците. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би
имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно
спорното право – ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други
възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да
установи своите възражения.
По отношение на претендираните суми, обективирани в извлечение за аб.№*** за
периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. в размер на 2945,49лв. и лихва за периода от
м.08.2007г. до м.11.2013г. , в размер на 2878,26лв., ответното дружество признава че е
погасена по давност към датата на подаване на исковата молба – 24.06.2020г.
Ищцата твърди, че не дължи изпълнение на процесните суми, поради липсата на
облигационно отношение между страните.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент
на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право
на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в
сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово
правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна
енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV
г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение №
457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други). В т.см. е и чл. 3, ал. 1
от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване. От
изложеното се налага извод, че качеството лице, което е задължено да заплаща доставената
и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. В настоящият случай, ищцата
е придобила правото на собственост върху топлоснабден имот , находящ се в гр.С., ж.к.“Н.“
– IV, бл.459, вх.Д, ет.1, ап.24, аб. № *** по силата на наследствено правоприемство. Липсват
доказателства, от които съдът да напрви обратен извод. Липсват доказателства и ищцата да е
приела наследството под опис. Липсват и доказателства, от които да се изведе извода, че
3
ищцата не е ползвател на описаният по-горе имот. Ето защо съдът намира за неоснователно
твърдението й, че липсва облигационно отношение между нея и ответното дружество.
В настоящия случай не се спори, а се потвърждава и от изводите на приетата СТЕ, че
процесната сграда е топлофицирана и топлоснабдителното предприятие доставя енергия в
абонатната станция, поради което самата собственост на ответницата върху отделен обект от
сградата вече я определя като потребител. И след като липсват данни за отказ на етажните
собственици от ползване на топлинни услуги в сградата, при отчитане на елемента на
административно регулиране на разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, то следва да
се приеме, че между страните по делото са налице презюмирани от закона облигационни
правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Сумите, дължими от ищцата за услугите сградна инсталация, подгряване на
топлоносител и горещо водоснабдяване, изчислени съразмерно с притежаваните от нея
идеални части от етажната собственост и съобразно приложимите за всеки подпериод цени
на ДКЕВР, са посочени в СТЕ, като сумарният им размер съвпада с изчисленията на
приетата и кредитирана ССчЕ. От заключението й е видно , че за процесния период от
05.2018г.- 06.2020г., дължимата главница е в размер на 1894,31лв., след като е извършено
изравняване между прогнозираното и реално консумирането. Начислената лихва върху
установената главница считано от датата на забава, 15.09.2020г. до 24.06.2020г. ( датата на
подаване на исковата молба ) е в размер на 77,52лв.
По отношение на евентуално ввъведеното основание за недължимост на сумите
обективирани в извлечение за аб.№*** в размер на 2031,20 лв., представляваща главница за
периода от м.05.2018г. до м.06.2020г. и лихва в размер на 76,26 лв. за периода от м.05.2018г.
до м.06.2020г. поради погасяване на правото за принудително изпълнение върху тях, съдът
намира същия за неоснователно, по следните съображения:
По отношение претендираните суми за периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. в размер
на 2945,49лв. и лихва за периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. , в размер на 2878,26лв.,
ответното дружество признава че е погасена по давност към датата на подаване на исковата
молба – 24.06.2020г.
Релевираното твърдение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка
на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по
отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за
главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
В конкретния случай, предвид периода за който се претендира както главницата, така
и лихвата, този тригодишен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски за исковото производство , като представя списък по
чл. 8 ГПК – 2100лв. за адвокатско възнаграждение, 325,25лв. за държавна такса и 8,00лв. за
банков превод. Предвид изхода по делото такива му се дължат от ответника в съобразно
уваженият размер на иска.
Ответното дружество също претендира разноски, като не представя списък по чл.80
4
ГПК- 600лв. за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт, определено от съда. Съдът определи последното в минималния му размер от
100,00лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество да не му бъдат възлагани разноски, т.к. не станал
причина за завеждане на делото. На първо място, фактът, че в представеното по делото
съобщение фактура № ********** от 31.01.2020г., с получател наследодателя на ищцата,
фигурира претенция за заплащане на главница към 13.02.2020г. в размер на 4647,56лв.,
представлява покана за плащане. На следващо място в същата е видно и отбелязване
„предстои съдебно производство“, което на по-силно основание представлява покана за
заплащане на посочените в същата суми.Ето защо, не може да се приеме твърдението, че с
поведението си ответникът не е станал причина за образуване на делото, точно обратното.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
исковете, следва да бъде присъдена сумата от 1828,69 лв.
На снование чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 137,92лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Д. Д.
П. с ЕГН**********, в качеството си на наследник на Б.Д.Я., бивш жител на гр.С., починал
на 15.12.2019г., не дължи на „Топлофикация-С.“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ясткребец“ №23Б, представлявано от А.А. – изп.
директор, сума за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр.С., ж.к.“Н.“ – IV, бл.459, вх.Д, ет.1, ап.24, аб. № ***, сумата, представляваща
горницата над 1894,31лв., главница за периода от м.05.2018г.-м.06.2020г. до предявеният
размер 2031,20лв., като недоказана, както и сумата 2945,49лв., представляваща главница за
периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. и сумата от 2878,26лв., представляваща лихва за
периода от м.08.2007г. до м.11.2013г. , поради погасяването им по давност към датата на
подаване на исковата молба – 24.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
недължимост на сумата за използвана топлинна енергия за периода от 05.2018г.- 06.2020г., в
размер на 1894,31лв., главница за топлофициран имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Н.“ – IV,
бл.459, вх.Д, ет.1, ап.24, аб. № ***, и лихва върху установената главница считано от датата
на забава, 15.09.2020г. до 24.06.2020г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на
76,26 лв. поради липса на облигационно отношение между страните и изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-С.“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ясткребец“ №23Б, представлявано от А.А. – изп. Директор,
да заплати на Д. Д. П. с ЕГН********** сумата в размер на 1828,69 лв. (хиляда осемстотин
двадесет и осем лева и 69 стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Д. Д. П. с ЕГН**********, да заплати на „Топлофикация-С.“ ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ясткребец“
№23Б, представлявано от А.А., сумата в размер на 137,92 лв. (сто тридесет и седем лева и 92
ст.), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
5
Делото е разгледано и решено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК
*****, в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6