№ 1033
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501260 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19,
представлявано от Изпълнителните директори Д. М. и С. С.в, чрез
пълномощник юрк Т. Х. срещу Решение № 1383 от 22.04.2025г., постановено
по гр.д.№ 12789/2024г., с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Банка ДСК“
АД ЕИК ********* гр. София, срещу Р. Ф. Р. ЕГН ********** с адрес ****
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена с
разпореждане № 45777 от 06.11.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 5900/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна за
сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ
кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1284.79 лв. – договорна лихва за периода от 30.03.2017г. до
10.04.2024г. и
сумата от 13.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.04.2024г. до 14.05.2024г.
1
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Конкретно развитите доводи са, че въпреки правилните констатации на
първоинстанционния съд за наличие на всички реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 10 от ЗПК в редакцията към 2016г., същият намира
процесния договор за недействителен. Оспорва се извода на съда относно
липсата на яснота относно начина на формиране на приложимия ГЛП и
липсата на инкорпориране на формулата в процесния договор. Настоява се, че
липсва основание да се твърди неяснота относно срока на действие на
договора, като се сочи изричното му посочване в чл. 5 от договора като
безсрочен. Пояснява се, че разпоредбата на чл. 7 от Общите условия, на която
се позовава районния съд, възпроизвежда текста на ЗПК в частта относно
начина на изчисляване на ГПР, вкл. постановката, че при безсрочно
задължение за нуждите на изчисляване на ГПР следва да се приеме срок от 1
месец. Оспорва се решаващият извод на съда за недължимост на сумите
поради липсата на волеизявление на ответника, че е получил кредитна карта,
като се сочи, че в хода на делото ответникът не е оспорвал факта на
получаване на кредитната карта, както и тегленето и усвояването на
главницата по договора, а отделно, ако съдът е считал, че липсват данни в тази
насока, то не е указвал необходимостта на посочване на доказателства в тази
насока, по арг. от чл. 146, ал.2 от ГПК. Въззивникът счита, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 110 от ГПК, приемайки
погасяване на главното вземане поради погрешно приета срочност на
договора, а именно година от датата на сключването му.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковата претенция изцяло с присъждане на реализираните разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Р. Ф. Р., чрез пълномощник
адв. С. К., депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Молбата е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт
и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
При извършена проверка относно редовността и допустимостта на
поставения на разглеждане иск и производството, съставът на въззивния съд е
констатирал, че исковата молба е нередовна, като с Определение №
2918/23.06.2025г. са дадени подробни указания за поправяне на
недостатъците. В указания срок с молба вх. № 20618/16.07.2025г.
процесуалният представител на ищеца, сега въззивник, изпълнява в пълнота
указанията на съда, като пояснява, че главницата от 1000 лева е изцяло
усвоена, като липсват извършени погашения на каквато и да било част на
вземането за главница и договорна лихва към датата на подаване на исковата
молба. Минималната погасителна вноска е изчислявана при условията на чл. 8
от договора. Посочва се, че при първа погасителна вноска от 50 лева, от които
35 лева – главница и 15 лева – лихва, редовната главница остава в размер на
965 лева и така по падежни дати до 16.05.2019г. (към която дата редовната
главница остава в размер на 400.65 лева), когато счетоводно било прекратено
ползването на кредитната карта, поради липса на обслужване на кредитната
експозиция от задълженото лице. Сочи се, че сумата от 1000 лева, върху която
се начислява договорна лихва от 18 %, считано от 22.05.2019г. (съгласно
заключението на вещото лице), е формирана от редовна главница до датата на
2
прекратяване на договора в размер на 400.65 лева и просрочена главница в
размер на 599.35 лева.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията
по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
счита, че жалбата като предявена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д. № 12789 оп описа на ВРС е образувано по
предявени от „Банка ДСК“ АД срещу Р. Ф. Р. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2895/03.06.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5900/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за
сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ
кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1284.79 лв. – договорна
лихва за периода от 30.03.2017 г. до 10.04.2024 г. и сумата от 13.02 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.04.2024 г.
до 14.05.2024г.
Не е било спорно между страните по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение с характеристиките на договор за
потребителски револвиращ банков кредит от 15.11.2016г., по който „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД (праводател на ищцовото дружество) е изпълнило
задължението си да предостави, а кредитополучателят е получил уговорената
сума, предмет на договора.
Видно от текста на договора, приет по делото, между страните е
договорен размер на кредитния лимит в размер на 1000 лева (т.3 от договора,
част I), при номинален фиксиран годишен лихвен процент от 18 %, като
кредитополучателят оперира по кредита с банкова револвираща карта
Mastercard Classic (т.7) и разплащателна сметка IBAN **** в лева (т.6).
Срокът на договора е определен като безсрочен (т.5 от раздел I; чл. 1, т.1
от Раздел II).
Договорен е размер на минимална погасителна вноска (МПВ), който се
формира от 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-
малко от дължимата за същия период лихва, като МПВ включва дължимата за
периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между
размера на МПВ и дължимата лихва (т.8.1). Срокът за плащане на МПВ е
определен от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен
период (т.8.2). Годишният процент на разходите по кредита е 37.52 % (т.12),
като в раздел II чл. 7 на договора са подробно разписани допускания по него.
Съгласно чл. 11 от раздел II в случай на неплащане (изцяло или
частично) на четвърта поредна МПВ, банката има право да обяви вземането
си за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след уведомяване
на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в
договора, след което кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси
всички свои задължения по договора за кредит.
Вещото лице по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
3
чието заключение не е оспорено от страните, е установило, че с кредитната
карта са извършени от АТМ Банкомат три тегления на дата 02.03.2017г.
(200+400+400) в лева, като по този начин главницата по предоставения
револвиращ кредит е изцяло усвоена.
Експертът е докладвал, че в счетоводството на банката няма данни за
извършени от кредитополучателя плащания по договора, като за периода от
18.04.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред ВРС
– 16.05.2024г. е допусната забава за плащане на 26 последователни минимални
погасителни вноски.
Видно от представено уведомление с изх. № 01-20-10623/04.04.2024г.
банката е обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на целия
кредит, за което Р. Р. е редовно уведомен на 11.04.2024г. с полагане на подпис
върху известието за доставянето му.
С оглед установяване размера на вземането, предмет на исковата
претенция, във въззивното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице докладва, че при дължима ежемесечно МПВ,
внасяна в срока и размера, уговорени в договора, главницата от 1000 лева
следва да бъде окончателно погасена на 01.12.2038г. ведно с дължимата
договорна лихва, която към посочената дата възлиза на сумата от 440.47 лева.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.
9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10 и годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в документа е налице посочване на лихвен
процент (т.9 – 18 %), годишен процент на разходите (т.12 - 37.52 %) и обща
сума, дължима от потребителя. Действително липсва приложен и разписан от
длъжника погасителен план, но това обстоятелство произтича от характера и
спецификата на кредитния продукт – револвиращ кредит с определен лимит,
който може да се използва многократно и да се погасява гъвкаво, съотв.
изначално липсва яснота относно размера и момента, в който ще бъде усвоена
сумата до размера на отпуснатия лимит.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
4
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Най-общо годишният процент на разходите представлява оскъпяването
на кредита, което включва не само дължимите лихви, но и таксите и
комисионните, които заплаща кредитополучателя. Поради тази причина, той е
по-висок от обявеният от банката лихвен процент по кредита. Изчислява се по
единна методология, посочена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Видно от клаузите на процесния договор кредиторът е посочил лихвите,
таксите и комисионните, дължими от кредитополучателя и представляващи
елементи от ГПР (т.6.1, т.9, т.10, т.15 от Раздел I), като в чл. 7 от Раздел II
подробно е въвел и допълнителните допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК, което е напълно
достатъчно, за да бъде ГПР изчислен от получателя на финансовата услуга по
формулите от Приложение №1 на ЗПК. Изрично в последния абзац на чл. 7 от
договора кредиторът е обективирал разпоредбата на т.3, б. ж от Приложение 1
към чл. 19, ал.2 от ЗПК, отнасяща се до допускането в частта относно срока на
договора, доколкото процесния договор, съгласно изричните разпоредби на т.
5 от Раздел I и чл. 1, ал.2 от Част II на договора е договорен като безсрочен/за
неопределен период от време. Така в съгласие с посочената законова
разпоредба в настоящия договор е записано, че при договор за кредит с
неопределен срок, се приема, че кредитът се предоставя за срок една година,
считано от датата напървоначалното му усвояване, и че окончателното
плащане, направено от потребителя, погасява остатъка от главницата, лихвата
и други разходи, ако има такива; че главницата се погасява от потребителя на
равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на
първоначалното му усвояване; че лихвата и другите разходи се начисляват в
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно
клаузите, предвидени в договора за кредит. Видно е, че размерът на ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (чл. 19, ал.4 от ЗПК).
Следователно изводите на първостепенния съд, че процесният договор
не отговаря на съдържателните изисквания на чл.10 – чл.12 от ЗПК,
регламентиращи предпоставките за валидност на договора за потребителски
кредит; че в част I на договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР
при липса на конкретизация относно общите положения и конкретните
допускания съобразно спецификата на конкретния договор, приложими при
изчисляване на ГПР по формулите, съгласно Приложение 1 към чл. 19, ал.1 от
ЗПК; че е налице неяснота относно срока на договора, са формирани в
противоречие с посочените по-горе относими материално-правни норми и при
направилно тълкуване на събраните писмени доказателства по делото.
Налице е действителен договор за кредит, който обвързва страните по него,
при прилагане на конкретните му специфики и императивни законови
изисквания в хода на изпълнение на задълженията по него.
В писмения си отговор ответникът не е оспорвал дължимостта на
вземанията и не е въвел обстоятелство, че не е получил кредитната карта по
револвиращия кредит, съотв. не е активирал същата, респективно не е усвоил
5
сумата от 1000 лева, главница по кредита. В случай, че първостепенният съд е
считал, че независимо от липсата на оспорване на факта на получаване на
кредитната карта от страна на кредитополучателя той подлежи на
установяване, то е следвало да укаже неговото доказване на съответната
страна, ползващата се от наличието на положителния факт на получаването,
съотв. оперирането с нея. Доколкото това не е сторено, то извода, че в резултат
от неустановяването му по делото не може да бъде ангажирана отговорността
на кредитополучателя за връщането на каквито и да било суми посредством
въпросната кредитна карта, е направен при допуснато процесуално
нарушение.
По изложените съображения, настоящият състав, намира, че процесния
договор е действителен и е породил договорените с него права и задължения
за страните по него. Налице е годно основание за дължимост на
претендираните вземания на банката за главница и договорна лихва.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за недължимост на
процесните вземания поради погасяването им по давност.
Съгласно тълкувателната практика, обективирана в ТР № 3/2023 от
21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от
предсрочната изискуемост. Пояснено е, че нормата на чл. 114, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) винаги свързва началния момент на
течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй
като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. В разпоредбите,
уреждащи института на погасителната давност, не съществува норма,
разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от това дали
задължението е периодично, или е едно задължение, изпълнението на което се
осъществява по волята на страните на части. Независимо че задължението е
едно, уговорените падежи – моментите на дължимо изпълнение на всяка една
от вноските (представляващи части от главното задължение), са
предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се
погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на вземането за
съответната вноска настъпва с настъпването на падежа . В тълкувателното
решение се подчертава, че в случая не става въпрос за частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение
на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие.
При неизпълнение на съответната вноска кредиторът може да предяви иск за
тази част от вземането си, респективно да застави принудително длъжника си
да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на
вноската, изискуемостта и на забавата на длъжника съвпадат).
В мотивите се уточнява, че от редакцията на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД не може
да се направи извод, че давността за всяка една от последователно
разсрочените във времето вноски, чиято изискуемост вече е настъпила,
започва да тече, след като целият дълг стане изискуем (от падежа на
последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). Според
6
върховните съдии такъв извод би се явил в противоречие със същността и
целта на института на погасителната давност, изяснени в тълкувателната
практика на ВКС, а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на
страните по договора относно различната изискуемост на частите от
главницата по всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има
право да търси изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от
вземането, върху тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение
от длъжника, но кредиторовото бездействие да не води до течение на
давностния срок за тази част от вземането; да се търси изпълнение на
неплатена вноска десетилетия (например повече от 30 години) след
настъпване на изискуемостта ; че при неизпълнение на задължение за
погасяване на уговорени вноски началото на давностния срок за тези вноски
ще зависи единствено от волята на кредитора с оглед решението му да обяви
или не остатъка от дълга за предсрочно изискуем; че в хипотеза, при която не
е настъпил крайният срок за погасяване на дълга, нито същият е обявен за
предсрочно изискуем, съдебното предявяване на вземането за съответната
вноска няма да доведе до спиране и прекъсване на давност, тъй като такава
няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за
основателна от съда.
В мотивите си върховните съдии дават отговор на въпроса колко е
давността за главницата и колко за лихвите, като посочват, че срокът е 5-
годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви.
В конкретиката на случая всички вноски по главницата, чийто падеж е
настъпил в петгодишния срок преди датата на подаване на иска – 16.05.2024г.
са погасени по давност, както и всички вноски по дължимата договорна лихва
с настъпил падеж в тригодишния срок преди депозиране на иска, който
момент, съгл. разпоредбата на 422, ал.1 от ГПК е датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът
по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
При съобразяване с данните, които вещото лице по ССчЕ, проведена във
въззивното производство, предоставя и след извършено служебно пресмятане
размерът на погасената по давност главница за периода 30.03.2017г. -
16.05.2019г. възлиза на сумата от 613.44 лева, за който размер искът като
погасен по давност следва да бъде отхвърлен, за останала част от цялата
главница (1000 лева) в размер от 386.56 лева искът се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Договорна лихва се дължи до момента на обявяване на задължението по
кредита за изцяло предсрочно изискуемо, след това се начислява само
законната лихва за забава. В конкретния случай – до 11.04.2024г., към който
момент е обявена предсрочната изискуемост, считано от 30.03.2017г. (датата
на първата дължима МПВ) общия размер на лихвата по всички погасителни
вноски възлиза на сумата от 420.64 лева, което обуславя отхвърляне на иска за
разликата над 420.64 лева до претендирания размер от 1284.79 лева като
неоснователен и недоказан. С оглед основателността на въведеното
възражение за погасяване на вземането за договорна лихва с кратката 3-
годишна давност, то погасени са всички вноски с падеж в тригодишен срок
преди датата на подаване на исковата молба, формиращи сумата от 366.65
лева за периода от 30.03.2017г. до 16.05.2021г. Това обуславя основателност на
иска за сумата от 53.99 лева за периода от 16.05.2021г. до 10.04.2024г., съотв.
отхвърляне на иска за разликата над 53.99 лева до 420.64 лева като погасен по
7
давност.
Законната лихва за забава върху главницата от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост 11.04.2024г. до 14.05.2024г. върху дължимата
главница от 386.56 лева възлиза на 5.03 лева (изчислена с лихвен калкулатор
Calculator.BG), до който размер искът е основателен и доказан и подлежи на
уважаване, като за разликата над 5.03 лева до претендирания размер от 13.02
лева следва да бъде отхвърлен.
Изложеното налага отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно в съответните части и постановяване на друго при
частично уважаване на претенциите, респ. частично потвърждаване в
отхвърлителната част.
По разноските : И двете страни са въвели възражения за прекомерност
на възнагражденията на процесуалните представители, които съдът намира за
неоснователни, тъй като същите са определени към минимума по Наредба №
1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съотв. ЗПП и НБПП и в
достатъчна степен овъзмездяват труда им. Предвид изхода по спора и на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените разноски съобразно уважената част на претенцията в заповедното
производство в размер на 22.37 лева, от които за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в исковото производство – в размер на
146.48 лева, от които за държавна такса, възнаграждение на вещото лице по
ССчЕ и във въззивното производство в размер на 140.67 лева, от които за
държавна такса, възнаграждение за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на
процесуалния представител на ответника, сега въззиваем, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство в
размер на 100 лева, в исковото производство в размер на 433.55 лева и във
въззивното производство в размер на 433.55 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1383 от 22.04.2025г., постановено по гр.д.№
12789/2024г., в частта, в което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Банка ДСК“ АД
ЕИК ********* гр. София, срещу Р. Ф. Р. ЕГН ********** с адрес **** иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена с
разпореждане № 45777 от 06.11.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 5900/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна за
сумата от 386.56 лева, представляваща главница по Договор за
револвиращ кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 53.99 лв. – договорна лихва за периода от 16.05.2021г. до
10.04.2024г. и
сумата от 5.03 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 11.04.2024г. до 14.05.2024г., както и в частта за
8
разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по
предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска 19, представлявано от Изпълнителните
директори Д. М. и С. С.в, срещу Р. Ф. Р. ЕГН ********** с адрес **** иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД съществува вземане на ищеца към ответника, удостоверено в Заповед
№ 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, поправена с разпореждане № 45777 от 06.11.2024 г.,
издадени по ч.гр.д. № 5900/2024 г. по описа на Районен съд – Варна за
сумата от 386.56 лв., представляваща главница по Договор за
револвиращ кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 53.99 лв. – договорна лихва за периода от 16.05.2021г. до
10.04.2024г. и
сумата от 13.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.04.2024г. до 14.05.2024г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Р. Ф. Р. ЕГН ********** с адрес **** да заплати на
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска 19 сторените разноски съобразно уважената част на
претенцията в заповедното производство в размер на 22.37 лева, от които за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в исковото производство –
в размер на 146.48 лева, от които за държавна такса, възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ и във въззивното производство в размер на 140.67 лева,
от които за държавна такса, възнаграждение за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Московска 19 да заплати на адв. С. К. ВАС личен
№ ********** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
правна помощ на ответника в размер на 100 лева в заповедното производство,
433.55 лева в исковата производство и 433.55 лева във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.
280, ал.3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9