Определение по дело №149/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Т. Г., чрез адв. В. П. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPDM-1304123/03.03.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-Шумен. С обжалвания акт на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца“,считано от 03.03.2025г.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 03.03.2025г. около 05,18 часа в [населено място], на паркинга на магазин „Кауфланд“,в посока към ул.Спортист, в качеството му на водач на лек автомобил –Ауди А6, с рег. № [рег. номер], бил спрян за проверка от органи на „ПП“ и бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Д. Т. 5000,който отчел положителна употреба на Бензодиазепини. Водачът изразил несъгласие с показанията на техническото средство.Бил издаден талон за медицинско изследване.Оспорващият бил задържан и отведен в МБАЛ– Шумен, където дал кръвна проба. По съображения за дългия срок, в който се изготвят резултатите от химико – токсикологичните експертизи, на 05.03.2025г. оспорващият посетил клинична лаборатория „Рамус“ООД-Шумен и направил изследване за своя сметка, резултатите, от което били отрицателни. Твърди, че предвид липсата на резултати от кръвните изследвания и експертизи, не е безспорно установено наличието на основание за налагане на въпросната ПАМ. Напротив, налице са безспорни доказателства, че не са открити наркотични вещества в пробата, дадена от водача, поради което отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното. Счита, че административният орган не е доказал по безспорен начин предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.Твърди,че издадената заповед за прилагане на ПАМ е несъразмерна с целта на закона и ограничава в значителна степен правото му на управление на МПС за срок повече от 18 месеца,респективно лишаването му от право да управлява автомобил създава сериозни затруднения при упражняването на ежедневната му трудова дейност.

По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

С молба рег. № ДА-01-806/19.03.2023г. административният орган представя административната преписка и изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ Г. Т. Г. - от [населено място] и ответник –младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-Шумен.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.

Съдът намира, че следва да укаже на ответната страна до датата на съдебното заседание да представи по делото заключение на химико – токсилогична експертиза по образуваното ДП. В случай, че експертизата не е изготвена, в същия срок да отрази това обстоятелство.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

- оспорващ - Г. Т. Г. от [населено място];

- ответник - младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-Шумен.

НАСРОЧВА АД № 149/2025г.. по описа на ШАдмС за 15.04.2025г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалваната Заповед.

УКАЗВА на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от определението да посочи други доказателства (ако има такива), които иска да бъдат събрани в съдебното производство.

УКАЗВА на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурните правила, както и че са налице материално – правните предпоставки, визирани в чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

УКАЗВА на ответната страна до датата на съдебното заседание да представи по делото по делото заключение на химико – токсилогична експертиза по образуваното ДП. В случай, че експертизата не е изготвена, в същия срок да отрази това обстоятелство.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.