Решение по КНАХД №493/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от П. А. И. с [ЕГН] от [населено място] срещу Решение № 245/02.10.2025г., постановено по АНД № 870/2025г. по описа на Районен съд- Шумен в частта, с която касаторът е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е било извършено закононарушение, както и че в закона не е казано, че документ за самоличност трябва да се покаже на момента. Полицейските служители установили нейната самоличност чрез доброволно дадени от жалбоподателката три имена и ЕГН. Освен това НП и Протокол за предупреждение от 12.03.2025г. били документи съдържащи неистина. С оглед на което, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в оспорената му част относно предупреждение по реда на чл.63 ал.4 от ЗАНН. В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си.

За ответникът по касация- Началник РУ Шумен при ОД на МВР-[населено място], редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на касационното обжалване е Решение № 245/02.10.2025г., постановено по АНД № 870/2025г. по описа на Районен съд- Шумен в частта му, с която жалбоподателката П.И. е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание. Със същото Решение, съдът отменил Наказателно постановление №*********/08.04.2025г. на Началника на РУ Шумен, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, а именно при извършена полицейска проверка за установяване на самоличността на лицето, същото не представя документ за самоличност.

От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна на спора, че на 08.03.2025г. около 11,55 часа в [населено място], на ул.“1300г. България“ до дом № 10, при извършена проверка за установяване самоличността на лицето П. И., същата не представила лична карта. Повод за проверката бил подаден сигнал, че жалбоподателката блъснала с ръка по рамото велосипедист при разминаване по пътя към паметник „Създатели на българската държава“. За нарушението на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение №********* от 08.03.2025г., в което същото било квалифицирано като нарушение на чл.80 т.5, във вр. с чл.6 от ЗБЛД. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителката и подписан от нея без депозирани възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление №*********/08.04.2025г. на Началника на РУ [населено място], с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.

При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Съобразявайки обстоятелствата около инцидента и факта, че жалбоподателката е посочила трите си имена и ЕГН, и в хода на проверката е била установена самоличността ѝ с нейно съдействие, въззивната инстанция достигнала до извода, че извършеното от жалбоподателката е с незначителна обществена опасност, като приела, че случаят е маловажен и на основание чл.28 от ЗАНН отменила НП. В тази му част съдебният акт е влязъл в законна сила като необжалван.

В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че решението на районния съд в оспорената му част е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата инстанция споделя установената фактическа обстановка и изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за ангажиране на административно- наказателна отговорност за нарушение по чл.6 от ЗБЛД и за приложимост към процесния случай на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение без настъпили обществено опасни последици, доколкото жалбоподателката е съдействала за установяване на самоличността ѝ от полицейските органи, като нарушението е за първи път, което обосновава извод за малозначителност на деянието.

Съгласно чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, с решението си съдът може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ал.4 на чл.63 от ЗАНН, съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо районния съд е приложил правилно закона и след като е преценил, че в случая се касае за "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, е освободил нарушителя от отговорност на това основание, като го е предупредил в съответствие с чл.63 ал.4 изр.2 от ЗАНН.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Следва да се отбележи, че в голямата си част аргументите в жалбата касаят повода за извършената полицейска проверка и наложената санкция за установеното нарушение, които не са предмет на касационното обжалване, предвид липсата на жалба срещу решението на въззивната инстанция в отменителната му част. Въз основа на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

По делото изрично е посочено, че не се прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна и съдът не дължи произнасяне по отношение на направени разноски.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 245/02.10.2025г., постановено по АНД № 870/2025г. по описа на Районен съд Шумен в частта, с която касаторът е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание.

В останалата му част Решение № 245/02.10.2025г., постановено по АНД № 870/2025г. по описа на Районен съд- Шумен е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.