РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 466 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Аптечно-Пловдив“ АД гр. Пловдив
с ЕИК *********, обжалва, чрез пълномощника си юрисконсулт К., Решение № 2034/19.11.2021
г. на Районен съд Пловдив, 4 н.с., постановено по АНД № 4164/2021 г. по описа
на посочения съд. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № НП - 174 от 15.12.2020 г.,
издадено от Председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
от 4500 лева за нарушение на чл.5, ал.1, вр. с чл.42, т.2, вр. с чл.8, ал.1 и
ал.2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране
на цените на лекарствените продукти, вр. с чл.268, ал.3, т.1, вр. с чл.289,
ал.1 и чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Със същото решение в полза на НСЦРЛП е присъдено юрисконсултско възнаграждение
от 80 лева.
С жалбата, както и в представени
писмени бележки по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, юрисконсулт К., се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като неправилно и незаконосъобразно и съответна отмяна на потвърденото
с него наказателно постановление. Изложени са конкретни съображения по
същество, като основно се акцентира върху твърдяната неправилна преценка на
съда за липсата на основания за приемане на случая за маловажен случай на административно
нарушение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
максималния предвиден размер за всяка от двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба –НСЦРЛП, чрез представляващата го гл.
юрисконсулт Куньова, депозира отговор по касационната жалба, както и писмени
бележки с изложени подробни доводи по същество и искане за отхвърляне на
касационната жалба, потвърждаване решението на първоинстанционния съд и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция от 250
лева. В съдебно заседание, редовно
призован, ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева излага становище за неоснователност на
касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Пловдив, след като е извършил пълно и всестранно разследване
по делото и въз основа на събраните от него писмени и гласни доказателства, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение, след като е отговорил достатъчно подробно
на всички поставени от жалбоподателя пред него възражения, е стигнал до извода
за законосъобразност на процесното наказателно постановление, предвид
установената доказаност на нарушението и правилното му квалифициране, както и
съотнасяне към приложимата санкционна разпоредба, а така също и издаването му
при липса на установени допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е обсъдил конкретно и приложението на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, като е счел, че случаят не може да се определи като маловажен. В
тази насока първоинстанционният съдебен състав е взел предвид, че стореното
отстраняване на нарушението от жалбоподателя, макар и преди съставянето на
АУАН, не е било по собствени подбуди, а във връзка с осъществената му проверка
от контролните органи, както и че то е преценено при налагане на имуществена
санкция в минималния предвиден размер. Същевременно като мотиви за
неприлагането института на маловажен случай на административно нарушение съдът
е отчел съществеността и значимостта на засегнатите от нарушението обществени
отношения.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е направил
обосновани, правилни и законосъобразни изводи в своето решение и поради това и
в крайна сметка е постановил законосъобразен съдебен акт. В тази насока
неоснователни са доводите по касационната жалба за неправилна оценка на доказателствата
от страна на първата инстанция. Напротив, съдът, постановил обжалваното съдебно
решение, е направил подробен и коректен анализ на доказателствата, като е
разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност и е дал точна оценка на
доказателствения материал, без да възлага необоснована доказателствена тежест,
на което и да било от тях. Правилно съдът е обосновал извода си относно налична
компетентност на контролните органи и осъществяване на проверката в предмета на
правомощията им, като е кредитирал и представената заповед за възлагането
ѝ. В тази насока всякакви възражения относно това каква би следвало да е
насочеността на проверката или целевата група от контрагенти на жалбоподателя,
които са важни за нея, направени от страна на жалбоподателя, се явяват
несъстоятелни, защото е установено, че извършената проверка е осъществена от
компетентни контролни органи в рамките на техните законови правомощия, както и
след изрично възлагане с въпросната заповед на Председателя на НСЦРЛП.
Що се касае конкретно до основния въпрос, поставен в касационната жалба, а
именно посочената неправилна преценка на първоинстанционния съд, касателно
липсата на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, то настоящата съдебна
инстанция намира, че изводите на районния съд и по отношение на този въпрос са
обосновани и направени в съответствие със закона. В тази връзка и се възприемат
като относими към направената преценка посочените в обжалваното решение мотиви
на РС Пловдив относно характера на обществените отношения, които се засягат с
процесното нарушение, като с оглед предназначението на лекарствените продукти в
хуманната медицина, а именно за лечение на хора, то неминуемо и нарушаването на
изискванията, въведени от държавата относно пределната цена, на която могат да
се продават лекарствените продукти, пряко или косвено се отразява върху правото
на достъпно здравеопазване на гражданите. По повод на представените копия от
съдебни решения за отмяна на друго наказателно постановление, издадено срещу
жалбоподател за същото по вид нарушение, с приемане от съдилищата, че
нарушението съставлява маловажен случай, то следва да се има предвид, че
преценката по всеки от казусите следва да е индивидуална с оглед конкретиката
на фактите, като в конкретния случай според съда, действително не се
установяват такива обстоятелства, които да открояват процесното нарушение като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В тази
насока, видно е, че в сравнение с това нарушение, за което е било преценено от
съдилищата наличието на маловажен случай и наказателното постановление е било
отменено, то при процесното се касае до констатирана продажба на по-голямо
количество лекарствен продукт в нарушение на изискванията на ЗЛПХМ и съответно
Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените
на лекарствените продукти, както и е констатирана значително по-висока разлика
в цената при продажбата и пределната такава.
Правилно е преценен от районния съд като смекчаващо обстоятелство фактът
на извършеното отстраняване на нарушението с издаване на кредитно известие от
страна на жалбоподателя и то преди издаването на АУАН, но същевременно е
отчетен и фактът, че това е станало именно във връзка и по повод започналата
проверка от контролните органи, поради което и това поведение на жалбоподателя
е дало отражение върху определяне размера на имуществената санкция, който е
наложен на минимума. То обаче не е с такова съществено значение за преценка на
маловажност на случая, като се има предвид, че отстраняването на допуснатото
нарушение не е станало незабавно, а близо три месеца след извършването на
нарушението.
Предвид изложеното и съдът намира, че изводът на районния съд за
потвърждаване на наказателното постановление е бил обоснован и законосъобразен
и това е основание за отхвърляне на касационната жалба.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.37 от ЗПрПом и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да
присъди в полза на НСЦРЛП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2034 от 19.11.2021 г., постановено по
АНД № 4164/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 4 н.с.
ОСЪЖДА „Аптечно-Пловдив“
АД с ЕИК ********* и адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30 да заплати на
Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти - гр. София сумата от 80 лева /осемдесет лева/
съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.