Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Г.
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №17176
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №36972 от
04.07.2018г., постановено по гр.дело №68632/2017г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в
е признато за установено, че Н.М. Д.с ЕГН********** и М.Л.Г. с ЕГН **********
дължат солидарно на „У.Б.“АД с ЕИК******, на основание чл.422 ГПК вр.чл.430,
ал.1 ТЗ вр.чл.9 ЗПК сумата 5950,33 лева- главница по договор за банков кредит
№4 от 13.01.2009 г. и Анекс №1/23.04.2012г., Анекс №2/09.07.2013 г. и Анекс
№3/21.10.2015 г. към договора, както и сумата 863,42 лева, представляваща сбор
от сумите: 244,20 лева- договорна лихва за периода 16.07.2016г. - 17.01.2017г.
и 619,22 лева- обезщетение за забава за периода от 16.07.2016г. до
09.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.07.2017г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№46552/2017 г. по описа на СРС, 75
състав, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 698,46 лева
разноски за заповедното производство и 1191,11 лева разноски в исковото производство.
Срещу решението са подадени в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от ответниците Н.М.
Д.и М.Л.Г.. Жалбоподателите поддържат, че процесният кредит е станал
автоматично и незабавно предсрочно изискуем на 17.06.2016г. съгласно текста на
т.17 от сключения между страните анекс №3/21.10.2015г. към процесния договор за
кредит, поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК- 10.07.2017г. срокът по чл.147,
ал.1 ЗЗД е бил изтекъл. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск– отхвърлен. Не претендират разноски.
Ответникът по
жалбите и ищец в първоинстанционното производство „У.Б.“АД, в подадените в срок
отговори на въззивните жалби оспорва същите, като излага подробни съображения.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не
се спори, че между ищеца в качеството на кредитодател, Е.Д.П.като кредитополучател и ответниците в
качеството на поръчители, е сключен договор за потребителски кредит №4/13.01.2009г.,
както и Анекси №1/23.04.2012г., №2/09.07.2013г. и №3/21.10.2015г., съгласно които
на кредитополучателя е предоставена сумата от 7000 лева със срок на усвояване
до 09.02.2009г. и срок на погасяване до 10.01.2019г., който срок е продължен до
21.10.2021г. с Анекс №3.
С представената
по делото нотариална покана от 31.03.2017г. ищецът уведомява кредитополучателя
и поръчителите- ответници в настоящото производство, че поради допуснато
просрочие по процесния договор и анексите към него, предоставеният кредит е
обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, като в седемдневен срок от
получаването на поканата кредитополучателя и поръчителите са поканени за платят
задължението си изцяло. Покана е връчена на поръчителите- ответници на 05.04.2017г., но не е връчена на кредитополучателя
поради настъпването на смъртта му на 18.05.2016г. На 27.06.2017г. законният наследник на
кредитополучателя А.Д.П.е уведомен за обявената предсрочна изискуемост. С искова молба от 28.09.2017 ищецът е поскал А.Д.П.да
бъде осъден да заплати 5950,33 лева главница и 863,42 лева договорна лихва за
периода от 16.07.2016г. до 09.07.2017г. по процесния договор за кредит. На 10.07.2017г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№46552/2017 на СРС, 75 състав и са издадени заповед
за изпълнение от 20.07.2017г. и изпълнителен лист срещу ответниците солидарно
за процесните суми.
От неоспореното
от страните заключение на ССЕ се установява, че незаплатената главница по
кредита е в размер на 5950,33 лева, от която сума 570,63 лева падежирала към
17.01.2016г. главница и 5379,70 лева предсрочно изискуема главница, а дължимата
лихва е в размер на 863,42 лева, от която сума 244,20 лева падежирала договорна
лихва и 619,22 лева обезщетение за забава върху просрочени плащания. Дължимите
месечни вноски след 16.07.2016г. до 17.01.2017г. не са били погасени на падежа,
месечните плащания са спрели след 26.05.2016г., а с постъпило на 14.09.2016г.
плащане е погасено задължение по кредита към 16.07.2016г., от който момент
нататък суми по кредита не са постъпвали.
Основното спорно
обстоятелство между страните е моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост, респективно- изтичането на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Тезата на
ответниците и жалбоподатели в настоящото производство е, че тъй като в т.17 от Анекс
№3/21.10.2015г. към договора за кредит страните са уговорили, че при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора
или по общите условия и/или при пълно или частично неплащане на което и да е от
парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по
кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и
кредитополучателя, се погасява, а също така цялата непогасена част от кредита,
ведно с обезщетението /неустойката/ за забавата, автоматично
стават предсрочно и незабавно изискуеми, в
случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично на
17.06.2016г. поради неплащане на падежа на дължимата към тази дата вноска.
Както правилно е отбелязал в мотивите си към обжалваното решение
първоинстанционният съд, съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/201Зг.
на ОСГТК на ВКС постигната в договора за банков кредит предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако след настъпване на обективния
факт на неплащане банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. Следователно
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е датата, на
която волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Респективно- това е и
началният момент на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. В случая
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника в лицето на неговия законен наследник на 27.06.2017г., искът срещу последния е предявен на 28.09.2017,
а на 10.07.2017г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу ответниците и поръчители по договора за кредит, чието задължение не е
погасено по реда на чл.147, ал.1 ЗЗД поради неизтичането на предвидения в тази
законова разпоредба шестмесечен срок.
Предвид горното
въззивните жалби на ответниците се явяват неоснователни, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По така
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №36972 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №68632/2017г.
по описа на СРС, ГО, 168 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/